Включено в книгата
Оригинално заглавие
False impression, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 36 гласа)
Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Американска, първо издание

ИК „Бард“, София, 2006

Редактор: Мария Василева

Коректор: Иванка Нешева

ISBN: 978-954-584-068-5


Глава 9

Рут Париш въздъхна с облекчение, когато на монитора над бюрото й се появи съобщението, че самолетът на авиокомпания „Юнайтед“ е отлетял най-сетне от летище „Кенеди“ в 13,40, наистина с четирийсет минути закъснение.

Преди около десет години Рут бе създала заедно със Сам, нейния партньор тогава, компанията „Арт Локейшънс“ и когато той се раздели с нея заради друга, по-млада жена, остана й поне компанията — а практиката доказа, че засега тя е спечелила. Рут беше омъжена за своята работа въпреки дългите часове, взискателните, често пъти капризни клиенти, разправиите със самолети, влакове, товарни превозни средства, които никога не пристигаха по разписание. Пренасянето на велики, понякога и не толкова велики, произведения на изкуството от единия край на земята до другия даваше възможност да се съчетаят естествената й организаторска дарба с пристрастието й към красиви предмети, стига да можеше от време на време да хвърли поглед върху произведенията, чийто транспорт осигуряваше.

Рут обикаляше света, за да приема и уговаря поръчки от правителства, които планират организацията на национални изложби, разговаряше със собственици на галерии и колекционери, които често пъти не искаха нищо друго, освен да пренесат любимата си картина от едната си къща в другата. През годините много от клиентите станаха нейни лични приятели. Но не и Брайс Фенстън. Рут беше установила, че думи като „моля“ и „благодаря“ не присъстват в речника на този мъж, а тя с положителност не фигурираше в списъка му за поздравления за Коледа. Последната поръчка на Фенстън беше да се вземе картина на Ван Гог от Уентуърт Хол и да се транспортира без никакво отлагане до неговия офис в Ню Йорк.

Придобиването на разрешение за изнасяне на шедьовъра не се оказа толкова трудно. За да се спре този износ, музеи и различни институции трябваше да съберат сумата от сто милиона долара. Националните галерии на Шотландия не успяха да осигурят седем милиона и половина английски лири, за да спрат изнасянето на „Етюд на Пиета“ от Микеланджело, и за всички стана ясно, че подобни суми не са по силите на този вид институции.

Когато господин Андрюс, икономът на Уентуърт Хол, позвъни предишния ден, за да съобщи, че картината ще е готова за изнасяне на следващата сутрин, Рут нареди един от най-добре оборудваните и обезопасени камиони да бъде в имението точно в осем сутринта. До десет часа, когато специалният транспорт най-сетне пристигна пред офиса й, Рут не спря да крачи неспокойно напред-назад.

Тя внимателно проследи всяка стъпка по допълнителната опаковка за пътуването до Ню Йорк, задача, която обикновено оставяше на някой от своите мениджъри. Стоя до старшия опаковач, докато човекът обви платното със специална, произведена с отсъствие на киселина хартия, след това я постави в подготвения предварително сандък, подплатен със стиропор. Човекът бе работил цялата предишна нощ, за да го завърши. Специални болтове стягаха конструкцията, така че всеки, който се опиташе да отвори сандъка, щеше да има нужда от много специални отвертки. От външната страна на сандъка поставиха стикери, които при неправилно боравене щяха да се оцветят в червено. Опаковачът напръска със спрей шаблона „Чупливо“ от двете страни, а в четирите ъгъла — числото „47“. Митничарят повдигна вежди, докато преглеждаше документите, придружаващи пратката, но тъй като всичко бе наред и разрешението за износ беше редовно, веждите му се върнаха на мястото си.

Рут откара лично пратката до зейналия търбух на самолета „Боинг 747“, с който картината щеше да пътува, и остана там, докато не видя с очите си, че е надлежно прибрана вътре. Внимателно проследи как работниците затвориха тежкия люк и едва тогава си тръгна. Самолетът получи разрешение за излитане в 1,40 на обяд.

Мислите на Рут се насочиха към картината, която трябваше да пристигне от Риксмузеум в Хага по-късно същата вечер, за организираната от Кралската академия експозиция на женски портрети от Рембранд. Преди всичко обаче държеше да се свърже с „Фенстън Файнанс“, за да ги информира, че Ван Гог е вече на път. Набра телефона на Анна в Ню Йорк и зачака отсреща да вдигнат.