Включено в книгата
Оригинално заглавие
False impression, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 36 гласа)
Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Американска, първо издание

ИК „Бард“, София, 2006

Редактор: Мария Василева

Коректор: Иванка Нешева

ISBN: 978-954-584-068-5


Глава 7

Джак Делейни пристигна в кабинета си на Федерал Плаза 26 малко след седем тази сутрин. Купищата листове и документи, които скриваха бюрото му, му подействаха потискащо. Всеки от тях беше свързан с разследването на Брайс Фенстън, но ето че вече близо година той не можеше да се похвали с кой знае какъв напредък, достатъчен, за да повдигне обвинение и да поиска заповед за арест от някой съдия.

Джак отвори досието на Фенстън с напразната надежда да попадне на нещо, макар и дребно, на някаква малка подробност или поне някаква грешка, която да свърже Фенстън с трите жестоки убийства, станали в Марсилия, Лос Анджелис и Рио де Жанейро.

През 1984 година трийсет и две годишният Нику Мунтеану се появил в американското посолство в Букурещ с изявлението, че може да посочи двама шпиони, работещи в сърцето на Вашингтон, при условие че получи американски паспорт. Всяка седмица посолството получавало по дузина подобни предложения, които в повечето случаи се оказвали напълно безпочвени, но не такъв бил случаят с Мунтеану. Два месеца по-късно двама високопоставени служители били качени на самолет за Москва, а Мунтеану получил своя паспорт.

На седемнайсети февруари 1985 година Нику Мунтеану пристигнал в Ню Йорк. Джак не успя да открие почти никакви данни за дейността му през следващата една година, но най-неочаквано той се оказал достатъчно състоятелен, за да сложи началото на „Фенстън Файнанс“ — малка банка в Манхатън с не много стабилни позиции. Нику сменил името си на Брайс Фенстън, в което само по себе си няма нищо престъпно, но неизвестни останали тези, които го подкрепяли през следващите няколко години, през които банката започнала да приема големи депозити от неизвестни компании в Източна Европа. Най-неочаквано през 1989 година паричният поток секнал. През същата година Николае Чаушеску и жена му Елена избягаха от Букурещ, последваха граждански вълнения в страната. Само за няколко дни двамата биват заловени, съдени и екзекутирани.

Джак изви очи към прозореца и улиците на Манхатън, които се виждаха долу. Спомни си едно често повтаряно във ФБР правило: никога не вярвай на съвпадения, но и никога не ги пренебрегвай.

След смъртта на Чаушеску банката преживяла няколко години на нестабилност, докато Фенстън не се срещнал с Карл Липман, юрист с отнети адвокатски права и наскоро напуснал затвора, където излежал присъда за измама. Много скоро след тази среща банката отново скъпила на краката си.

Джак разгледа внимателно няколко снимки на Брайс Фенстън, който често се появяваше в светските хроника редом с някои от най-известните жени на Ню Йорк. Описваха го ту като блестящ банкер, ту като водещ финансист, понякога и като щедър благодетел, но всяко споменаване на неговото име неизменно бе придружено от хвалебствие за великолепната му колекция от произведения на изкуството. Джак бутна снимките настрани. Още не можеше да свикне с гледката на мъж с обеца, да не говорим колко много го смущаваше бръснатата глава. Недоумяваше каква може да е причината един мъж да го направи. От кого се опитваше да се скрие?

Джак затвори папката с надпис „Мунтеану / Фенстън“ и насочи вниманието си към Пиер дьо Рошел, първата жертва.

Рошел имал нужда от седемдесет милиона франка, за да изплати своя дял от някакви лозови насаждения. До този момент опитът му във винарската индустрия се свеждал единствено до систематичното пресушаване на бутилки. Дори най-повърхностно проучване щеше да докаже, че представеният от него инвестиционен план много трудно ще покрие изискването на банката за надеждност. Ала онова, което привлякло вниманието на Фенстън, най-вероятно бил фактът, че младият човек наскоро наследил замък в Дордон, чиито стени били буквално покрити с прекрасни образци на изкуството на импресионистите — Реноар, две картини на Писаро и една на Моне от периода му в Аржантьой.

В продължение на четири безплодни години замъкът постепенно загубил ценните си предмети и останали единствено прашните очертания на липсващите картини. По времето, когато Фенстън отнасял последния шедьовър в своята частна сбирка, обремененият с непосилна лихва заем на Пиер вече се удвоил. Когато най-накрая замъкът бил обявен на търг, Пиер се заселил в малък апартамент в Марсилия, където всяка вечер се напивал безпаметно. И така, докато една умна млада жена, току-що завършила право, не подхвърлила на Пиер в един от неговите редки моменти на трезвеност, че ако „Фенстън Файнанс“ продаде неговите Реноар, Моне и две картини от Писаро, той не само ще плати дълга си, но ще спаси замъка си и останалите картини от колекцията. Това обаче изобщо не влизало в плановете на Фенстън.

Само след седмица тялото на мъртвопияния Пиер дьо Рошел било намерено на една от малките улички на Марсилия с широко зейнала в гърлото рана.

Четири години по-късно полицията на Марсилия приключила разследването по този случай с клеймо: „Без резултат“.

За да разчисти задълженията по имението, Фенстън разпродал всички картини, с изключение на тези на Реноар, Моне и двете на Писаро, платил разноските на банката и адвокатите, прибрал натрупалата се лихва, така че по-малкият брат на Пиер, Симон дьо Рошел, наследил единствено апартамента в Марсилия.

Джак се изправи, протегна схванатите си крайници и се прозя, преди да се задълбочи в подробностите около случая на Крис Адамс младши, нищо че го знаеше почти наизуст.

Бащата — Крис Адамс старши, бе управлявал преуспяваща галерия за произведения на изкуството на Мелроуз Авеню в Лос Анджелис. Беше се специализирал в Американската школа, твърде харесвана сред бляскавите знаменитости на Лос Анджелис. Преждевременната му гибел при автомобилна катастрофа оставила на сина му колекция от творби на Ротко, Полок, Джаспър Джонс, Раушенберг[1], както и няколко произведения с акрилни бои на Уорхол, включително и една „Черна Мерилин“.

Стар приятел от училище посъветвал Крис да вложи парите от наследството в развихрилата се по това време дотком революция. Наследникът пояснил, че не разполага с пари в брой, а само с галерията, картините в нея и старата яхта на баща си „Кристина“. Като половината от това имущество се полагало на по-малката му сестра. В този момент „Фенстън Файнанс“ уж случайно се появила в живота на Крис и предложила заем от дванайсет милиона долара при обичайните си условия. Както често става при революциите, на бойното поле падат жертви, сред тях бил и Крис младши.

„Фенстън Файнанс“ оставили заемът да расте, без да занимават с това своя клиент. Докато един ден Крис прочел в „Лос Анджелис Таймс“, че творбата на Уорхол „Мерилин на червен фон“ е продадена за повече от четири милиона долара. Незабавно се обадил в поделението на „Кристис“ в Лос Анджелис и оттам го уверили, че може да очаква доста добра цена за платна на Полок, Ротко и Джаспър Джонс. Три месеца по-късно Липман се втурнал в кабинета на своя председател с последния каталог на „Кристис“. Тънки жълти листчета били залепени срещу седем от експонатите, които аукционната къща възнамерявала да изложи на търг. Фенстън незабавно вдигнал телефона, след което направил резервация за следващия полет до Рим.

Само три дни по-късно Крис младши бил намерен с прерязано гърло в тоалетната на гей бар.

По това време Фенстън бил все още на почивка в Италия и в папката на Джак имаше копия от неговата хотелска сметка, самолетните билети и дори сведения за покупките, които беше направил там с кредитната си карта в няколко местни магазина и ресторанта.

Картините незабавно били свалени от търга на „Кристис“, докато полицията на Ел Ей не завърши разследването си. След осемнайсет месеца никакви сериозни следи и доказателства не били открити и полицейското управление на Лос Анджелис прибрало досието в архива на неразрешените случаи. Сестрата на Крис останала само с „Кристина“, яхтата, която баща й толкова много обичал.

Джак премести шумно досието на Крис настрани и се загледа в папката, която сега лежеше пред него. Най-отгоре бе написано „Мария Васконселос“, вдовица от Бразилия, наследила къща с парк, осеян със статуи, ала не такива, каквито украсяват градските паркове. Мур, Джакомети, Ремингтън, Ботеро и Колдър бяха автори на някои от произведенията, оставени в наследство на сеньора Васконселос. За нещастие след смъртта на съпруга си тя се влюбила в някакъв жиголо и когато младежът предложил… Телефонът на бюрото на Джак иззвъня.

— Обаждат се от посолството ни в Лондон. На втора линия — съобщи секретарката му.

— Благодаря ти, Сали. — Джак знаеше, че няма кой друг да го търси от Лондон, освен Том Красанти, постъпил на работа във ФБР в един и същи ден с него.

— Здравей, Том, как си? — попита, преди още да е чул гласа отсреща.

— Добре — отвърна Том. — Все още тичам всеки ден, макар да не съм в такава добра форма като теб.

— А какво прави моят кръщелник?

— Учи се да играе крикет.

— Изменник. Имаш ли някаква добра новина за мен?

— Не — гласеше отговорът на Том. — Точно затова се обаждам. Ще се наложи да откриеш ново досие.

По гърба на Джак полазиха студени тръпки.

— Кой е този път? — промълви едва чуто.

— Името на жената е лейди Виктория Уентуърт.

— Как е починала?

— По идентичен с останалите жертви начин. Прерязано гърло. Почти сигурно е, че е с кухненски нож.

— Какво е преследвал Фенстън този път?

— Автопортрет на Ван Гог.

— На стойност?

— Шейсет или седемдесет милиона долара.

— Вземам първия самолет за Лондон.

Бележки

[1] Изтъкнати представители на американското следвоенно изкуство. — Б.пр.