Треванян
Шибуми (7) (Начин за игра на Шибуми)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Shibumi, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 32 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
?
Допълнителна корекция
hammster (2015)

Издание:

ШИБУМИ

Американска, I издание

Редактор: Александър Жеков

Художествено оформление на корица „Megachrom“: Петър Христов

Компютърна обработка ИК „БАРД“ ООД

Линче Шопова

Формат 84/108/32 Печатни коли 27

ИК „БАРД“ ООД — София ул. „Княз Борис I“ 60 А

 

© 1979 by Trevanian

© „Megachrom“ — Петър Христов, оформление на корица, 1994

© ИК „БАРД“, 1994

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Допълнителна корекция от hammster

Вашингтон

Първият помощник се отдръпна от пулта и поклати глава.

— Няма много, с което да се работи, сър. Дебелака не разполага с нищо сигурно за този Хел преди пристигането му в Токио. — В гласа на първия помощник се долавяше раздразнение. Не можеше да понася хора, чийто живот беше толкова неясен и без особени събития, че проваляше възможността на Дебелака да докаже способностите си да разбулва тайни.

— Хъм-м — разсеяно изръмжа мистър Даймънд, като продължаваше да си драска някакви свои бележки. — Не се притеснявай, от този момент нататък информацията ще започне да нараства. Скоро след войната Хел отива да работи за окупационните сили и оттогава той малко или много е оставал в обсега на наблюденията ни.

— Сигурен ли сте, че наистина искате да опитам, сър? Изглежда вече знаете всичко за него.

— Бих могъл да използвам материала. Чакай, току-що се сетих нещо. Всичко което свързва Николай Хел с „Петимата от Мюнхен“ и тази Ханна Щерн, е една връзка от първо поколение между Хел и чичото. Нека да се убедим, че не си хабим силите напразно. Попитай Дебелака къде живее Хел сега. — Той натисна един звънец на бюрото си.

— Да, сър — каза първият помощник и се обърна обратно към пулта.

Мис Суивън влезе в работното помещение в отговор на повикването на Даймънд.

— Сър?

— Две неща. Първо: донеси ми всички налични снимки на Хел, Николай Александрович. Люелин ще ви даде номера на картата му за самоличност. Второ: свържи се с мистър Ейбъл от групата, занимаваща се с интересите на ОПЕК, и го помоли да дойде тук колкото е възможно по-бързо. Когато пристигне, доведи го тук долу заедно със заместник-пълномощника и онези двама идиоти, които са оплескали работата. Ще трябва да ги придружите до долу; те нямат достъп до шестнадесетия етаж.

— Да, сър. — При излизане мис Суивън затвори вратата малко по-рязко от обикновено и Даймънд погледна натам, чудейки се какво, по дяволите, й става.

Дебелака беше започнал да отговаря на въпросите.

— А… изглежда, че този Николай Хел има няколко места за живеене. Има апартамент в Париж, едно място на далматинския бряг, лятна вила в Мароко, апартамент в Ню Йорк, друг в Лондон — аха! Ето го. Последно местоживеене — един замък в проклетото село Етчбар. Това изглежда е основното му местоживеене, като се вземе предвид времето, което е прекарал в него през последните петнадесет години.

— И къде е това Етчбар?

— А-а… в баските Пиринеи, сър.

— Защо се нарича „проклето село“?

— И аз се чудя на това, сър. — Първият помощник попита компютъра и цъкна с език, когато видя отговора. — Изумително. Горкият Дебелак има известни проблеми, когато превежда от френски на английски. Думата „bled“[1] изглежда е френска и означава „малко селце“. Подозирам, че напоследък е постъпвала прекалено много информация от британски източници.

Даймънд погледна сърдито към първия помощник.

— Нека поразсъждаваме над това. Ханна Щерн взема самолета от Рим за Пау. Попитай Дебелака кое е най-близкото летище до Етчбар. Ако се окаже, че е Пау, тогава сме загазили наистина.

Въпросът беше подаден на компютъра. Екранът остана за момент празен, след което се появи списъкът на летищата, подредени по тяхната отдалеченост от Етчбар. Първото в списъка беше Пау.

Даймънд поклати глава с обречен вид.

Първият помощник въздъхна и потърка с пръст носа си под очилата.

— Това означава, че имаме всички основания да смятаме, че Ханна Щерн се е свързала с човек с морава карта.

В света са останали живи само трима такива мъже и нашето момиче е намерило един от тях. Проклет късмет! — Така е. Много добре, сега със сигурност знаем, че Николай Хел е в центъра на нещата. Започвай да работиш отново и изрови всичко, което знаем за него, за да можем да уведомим мистър Ейбъл, когато дойде тук. Започни с пристигането му в Токио.

Бележки

[1] В разговорния английски думата „bleeding“ се използва в смисъл на проклет. — Б.пр.