Треванян
Шибуми (22) (Начин за игра на Шибуми)

Хийтроу

Самолетът беше почти пълен; всичките пътници бяха възрастни — от този тип хора, които могат да си позволят допълнителните разходи за пътуване с „Конкорд“. Някои двойки разговаряха; стюарди и стюардеси се надвесваха над седалките, гукайки като опитни бавачки; бизнесмени се питаха един друг какво продават; непознати бъбреха нищо незначещи неща относно пътуването си до Монреал; очевидно заетите си бяха пъхнали носовете в бележки и доклади или се занимаваха с джобните си магнетофони; изплашените бърбореха колко обичат да летят и се опитваха незабележимо да прочетат информацията за аварийните изходи и действията в случай на опасност.

Мускулест млад арабин и добре облечена арабка седяха заедно близо до задната част на самолета. От помещението за персонала, където се съхраняваха напитките и храната, ги делеше завеса. До нея стоеше обслужващият полета, който се усмихна на арабската двойка с разсеяни бутилковозелени очи.

Други двама млади араби, изглеждащи като богати студенти, влязоха в самолета и седнаха някъде в средата. Точно преди да затворят вратите, пети арабин, облечен като бизнесмен, притича по подвижната стълба, обяснявайки на стюарда, че едва бил успял, защото работата го задържала до последния момент. Той отиде в дъното и седна срещу арабската двойка, на която кимна приятелски.

С невероятен шум двигателите изтеглиха самолета от рампата за товарене и скоро огромната птица със силно наведен клюн беше във въздуха.

Когато сигналът за затягане на коланите загасна, хубавата арабка разкопча колана си и стана.

— Оттук ли се минава за дамската тоалетна? — попита тя зеленоокия служител, усмихвайки се срамежливо.

Той държеше едната си ръка зад завесата. Докато й се усмихваше, натисна бутона, на който беше пръстът му, и в залата на пасажерите се разнесоха два меки гонга. При този звук всичките 136 пътници, с изключение на арабите, наведоха глави и се втренчиха в задните облегалки на седалките пред себе си.

— Можете да използвате която искате, мадам — каза Хел, държейки завесата настрани, за да може тя да мине.

В този момент арабският бизнесмен зададе някакъв неясен въпрос, с който искаше да отвлече вниманието на Хел, докато момичето вземе оръжията от контейнерите с храна.

— Разбира се, сър — каза Хел, правейки се на неразбрал. — Ще ви донеса.

Измъквайки един гребен от джоба си, той се обърна и последва жената, като дръпна рязко завесата след себе си.

— Ама почакайте! — каза арабският бизнесмен, но Хел беше изчезнал.

Три секунди по-късно се върна с едно списание в ръка.

— Съжалявам, сър, но нямаме екземпляр на Пари Мач. Това ще свърши ли работа?

— Глупак! — промърмори бизнесменът, гледайки объркано дръпнатата завеса. Дали този хилещ се идиот беше видял жената? Дали беше тръгнала да излиза, докато той беше вътре? Къде беше тя?

Мина една минута. Четиримата араби бяха така обсебени от мисълта за жената, която не излизаше иззад завесата с автомат в ръка, че изобщо не забелязваха, че всички други на борда на самолета седяха с наведени глави, втренчени в седалките пред себе си.

Без да могат повече да се контролират, двамата студенти, които седяха към средата на самолета, станаха и тръгнаха по пътеката към задната част. Когато приближиха до усмихнатия, замечтан служител със зелени очи, те хвърлиха разтревожен поглед към по-възрастния бизнесмен и към мускулестия млад мъж, който придружаваше жената. По-възрастният им посочи с глава да минат зад завесата.

— Мога ли да ви помогна? — попита Хел, навивайки списанието в стегнат цилиндър.

— Баня? — промърмори единият, а другият каза: — Да пия вода.

— Ще ви донеса, сър — каза Хел. — Не банята, разбира се — пошегува се той с по-високия.

Те минаха покрай него и той ги последва зад завесата. След секунди се появи с обезпокоено изражение на лицето си.

— Сър — каза той доверително на по-възрастния бизнесмен, — дали случайно не сте лекар?

— Лекар? Не. Защо?

— О-о, нищо. Не се безпокойте. Джентълменът претърпя малка злополука.

— Злополука?

— Не се притеснявайте. Ще повикам на помощ член от екипажа. Нищо сериозно. Сигурен съм. — Хел държеше в ръката си смачкана пластмасова чашка с ръб по средата.

Бизнесменът се надигна и стъпи на пътеката.

— Ако можете да останете с него, сър, докато повикам някой… — каза Хел, следвайки бизнесмена в обслужващата част.

Две секунди по-късно беше заел отново мястото си, гледайки над пътниците с онова неопределено изражение на съчувствие, което имат въздушните стюарди. Когато погледът му падна върху мускулестия млад мъж до него, той му намигна и каза:

— Нямаше нищо обезпокоително. Замайване, предполагам. За първи път е в свръхзвуков самолет, може би. Другият джентълмен му помага. За съжаление, не говоря арабски.

Мина една минута. После друга. Напрежението на мускулестия младеж растеше, докато този безмозъчен стюард седеше пред него и тихо си тананикаше с разсеян поглед, играейки си със забодената на ревера си табелка с име.

Мина още една минута.

Мускулестият младеж не можа да се стърпи. Скочи и дръпна завесата настрани. На пода, с отпуснати крайници като кукли, лежаха неговите четирима приятели. Той дори не усети ръба на табелката. Беше мъртъв преди тялото му да достигне пода.

С изключение на шума от двигателите, на самолета цареше тишина. Всички пътници гледаха право напред. Екипажът стоеше с лице към предницата на самолета, очите им бяха втренчени в панела пред тях.

Хел вдигна от поставката слушалката на вътрешния телефон. Мекият му глас прозвуча металически по системата.

— Отпуснете се. Не поглеждайте назад. Ще се приземим след петнадесет минути. — Постави обратно слушалката и завъртя в пилотската кабина. — Изпратете съобщението точно както са ви инструктирали. След като направите това, отворете плика в джоба си и изпълнете инструкциите за приземяване.

Отново навел птеродактилския си клюн „Конкорд“-ът се приземи с рев на едно освободено временно военно летище в Северна Шотландия. Когато спря и двигателите му затихнаха, вторият изход се отвори и Хел слезе по подвижните стълби. Влезе в ролса, модел 1931-ва, който беше догонил самолета по пистата, и отпътуваха.

Точно преди да стигнат до контролната кула, Хел погледна назад и видя пътниците да слизат и да се нареждат в редици до самолета под ръководството на човека, който беше играл ролята на главен стюард. Пет военни автобуса вече се бяха насочили към тях, за да ги приберат.

Сър Уилфред седеше на издрасканата скамейка в контролната кула, посръбвайки уиски, докато Хел се преобличаше, сменяйки дрехите на самолетен служител със собствените си.

— Съобщението добре ли звучеше? — попита Хел.

— Изключително драматично. Много убедително. Пилотът съобщи по радиото, че самолетът е бил завзет от терористи и точно в средата на съобщението прекъсна, не оставяйки в ефира нищо друго, освен мъртва тишина и съскане от статичното електричество.

— А беше ли на чист канал, така че да има независими потвърждения на доклада ви?

— Сигурно са го чули половин дузина радиостанции из целия северен Атлантик.

— Добре. Значи утре разузнавателните самолети ще се върнат и ще докладват, че са намерили плаващи останки, нали така?

— Без съмнение.

— Останките ще бъдат прибрани и по „Би Би Си“ ще бъде съобщено, че има доказателства за експлозия, както и предположения, че експлозивното устройство на арабите случайно се е задействало, унищожавайки самолета.

— Точно така.

— Какви са плановете ви за самолета, Фред? Без съмнение, застрахователните компании ще бъдат любопитни.

— Остави това на нас. Дори в Империята да не остане друго, ние ще си запазим склонността към двуличие.

Хел се разсмя.

— Добре. Сигурно е било доста трудно да съберете толкова агенти от цяла Европа и да ги накарате да се правят на пътници.

— Беше наистина. А пилотите и екипажът бяха от Кралските военновъздушни сили, които имаха много малко време да се запознаят с „Конкорда“. Кажи ми сега, това нямаше ли да те притесни малко, а стари приятелю?

— Съжалявам, че вече имаш сто и петдесет човека, запознати с тайната. Но това беше единственият начин, по който можех да го направя и правителството ти да остане незасегнато от отмъщението на компанията-майка. Но в края на краищата, всички бяха ваши хора.

— Вярно е. Но на тях не може да се разчита за по-продължителен период. Все пак успях да уредя проблема.

— О-о? И как?

— Къде мислиш, че отидоха онези автобуси?

Хел нагласи връзката си и затвори ципа на сака.

— Всичките сто и петдесет?

— Няма друг сигурен начин, старо момче. А след два дни ще трябва да се погрижим и за екипа на унищожителите. Но ако се замислиш, това също има добри страни. Имаме известен проблем с безработицата и сега ще дадем възможност в секретните служби да влязат млади и умни мъже и жени. Хел поклати глава.

— Ти наистина си от камък, нали, Фред?

— След време дори и душата се втвърдява. Сигурен ли си, че не искаш едно питие на сбогуване?