Треванян
Шибуми (23) (Начин за игра на Шибуми)

Замъкът Етчбар

С отпуснати от парещата вода мускули, с тяло почти в безтегловност, Хел дремеше, преплел крака с тези на Хана. Беше сравнително студен ден за сезона и гъстата пара се виеше, запълвайки малката баня.

— Беше много уморен, когато се върна миналата нощ — каза Хана след минути на сънлива тишина.

— Това критика ли е? — промълви той, почти без да мърда устни.

Тя, леко се засмя.

— Напротив. Умората е предимство при нашите игри.

— Вярно.

— Беше ли пътуването ти… успешно?

Той кимна.

Тя никога не разпитваше за работата му; нейното обучение й забраняваше, но то също я беше научило да му дава възможност да говори за работата си, ако той иска.

— Тази работа? Беше ли подобна на това, което вършеше в Китай, когато се срещнахме?

— Нещо подобно.

— А тези неприятни мъже, които ни посетиха, бяха ли замесени?

— Не бяха на същото място, но те са врагът. — Тонът му се промени. — Слушай, Хана. Искам да вземеш малко почивка. Отиди до Париж или до Средиземноморието за няколко седмици.

— Върнал си се от няколко часа и вече се опитваш да се отървеш от мене?

— Очаквам някои усложнения от онези „неприятни мъже“. И искам да си на сигурно място, далеч оттук. Освен това — той се усмихна, — ти най-вероятно имаш нужда от малко разнообразие с някой момък.

— А ти?

— О-о, аз ще бъда извън обхвата на врага. Ще отида в планината и ще поработя в онази пещера, която открихме с Бено. Малко вероятно е да ме намерят там.

— Кога искаш да тръгна, Нико?

— Днес. Колкото можеш по-бързо.

— Не мислиш ли, че ще бъда на сигурно място тук с нашите приятели от планината, които ще ме защитят?

— Тази верига е прекъсната. Нещо се случи с мис Щерн. Някой е информирал.

— Ясно. — Тя притисна крака му между своите. — Бъди внимателен, Нико.

Водата беше изстинала достатъчно, за да позволява движения, и Хел раздвижи пръстите на ръцете си, изпращайки топли вълни към корема си.

— Хана? Каза ми, че няма повече да повдигаш въпроса за женитбата, но аз обещах, че ще го направя. Правя го в момента.

Тя се усмихна и поклати глава.

— Мислих за това през последните няколко дни, Нико. Не, не и женитба. Това би било глупаво между хора като теб и мен.

— Искаш ли да си тръгнеш оттук?

— Не.

— Тогава какво?

— Нека да не правим планове. Нека останем заедно за един месец. Може би завинаги — но всеки път по един месец. Съгласен ли си?

Хел се усмихна и намести крака си между нейните.

— Изпитвам голяма обич към теб, Хана.

— И аз към теб, Николай.

— В името на скептичните топки на Томас! Какво става тук? — Льо Каго дръпна вратата на банята, отвори я и влезе, донасяйки студен въздух със себе си. — Вие двамата собствена мъгла ли си правите? Радвам се, че те виждам пак, Нико! Сигурно си се чувствал самотен без мен. — Той се облегна на дървената вана, подпрял брадата си на ръба й. — Радвам се да те видя и тебе, Хана! Знаеш ли, това е първият път, когато те виждам цялата. Ще ти кажа истината — ти си една прелестна жена. И това е оценката на най-желания мъж в света, така че носи я със здраве.

— Излизай оттук! — изръмжа Хел, не защото се чувстваше неудобно от голотата, а защото закачките на Льо Каго щяха да загубят смисъла си, ако не им отговореше.

— Той крещи, за да прикрие удоволствието си, че отново ме вижда, Хана. Това е стар номер. Света Майко, имаш хубави зърна! Сигурна ли си, че в тази твоя генетична бъркотия няма малко и баска кръв? Хей, Нико, кога ще видим има ли светлина и въздух в другия край на Пещерата на Льо Каго? Всичко е готово. Резервоарът с въздух е долу, костюмите също. Всичко.

— Готов съм да тръгнем днес.

— Кога днес?

— След няколко часа. А сега изчезвай!

— Добре. Това ще ми даде възможност да посетя португалската ви слугиня. Добре де, изчезвам. Ще трябва да се примирите с липсата на моята компания. — Той блъсна след себе си вратата, образувайки вихрушка от останалата пара.

След като се бяха любили и закусили, Хана започна да приготвя багажа си. Беше решила да отиде в Париж, тъй като в края на август градът щеше да бъде относително спокоен.

Хел се повъртя малко из градината си. Като че ли беше позагрубяла в негово отсъствие. Там го намери Пиер.

— О, мосю, знаците за времето са съвсем объркани.

— Нима?

— Да, така е. Валя два дни, а сега нито източният вятър, нито северният доминират и вие знаете какво означава това.

— Сигурен съм, че ти ще ми кажеш.

— Ще бъде опасно в планината, мосю. Сега е времето на бялата мъгла.

— Сигурен ли си в това?

Пиер потупа върха на румения си пиянски нос, показвайки, че има някои неща, които само баските знаят със сигурност, и че времето е едно от тях.

Хел получи известно утешение от сигурността на Пиер. Поне нямаше да имат проблеми с бялата мъгла.

Волвото зави на селския площад в Лару, откъдето щяха да вземат момчетата, които управляваха лебедката. Спряха близо до бара на вдовицата и едно от играещите до стената на църквата деца изтича и направи услуга на Хел, като удари покрива на колата с пръчка, както беше виждало често да прави мъжът. Хел му благодари и последва Льо Каго в бара.

— Защо си взел със себе си макилата си, Бено? — Не беше забелязал досега, че Льо Каго носеше старинния меч-бастун под мишница.

— Обещах пред себе си, че ще я нося, докато не открия кой от моите хора е информирал за онова бедно момиче. След това, в името на убиващите топки на Херод, ще промуша гърдите му с нея. Ела, нека пийнем по една малка чаша с вдовицата. Ще й доставя удоволствието да поставя ръката си на нейния задник.

Баските момчета, които ги чакаха от сутринта, се присъединиха към тях за по чаша вино, говорейки нетърпеливо за възможността мистър Хел да преплува подводната река и да излезе на повърхността. След като се направеше това обхождане от входа до изхода, пещерната система можеше да бъде открита официално и щяха да могат да се спуснат сами в дупката, и — което беше още по-важно — щяха да могат да говорят за нея.

Вдовицата бутна на два пъти ръката на Льо Каго и след като беше демонстрирала добродетелта си, му позволи да я остави на закръгления й хълбок, докато стоеше до масата, поддържайки пълна чашата му.

Вратата на тоалетната в задната част се отвори и отец Ксавиер влезе в бара, очите му блестяха от изпитото вино и от фанатичен екстаз.

— Така значи? — каза той на младите баски момчета. — Сега седите с този чужденец и с неговия развратен приятел? Пиейки тяхното вино и слушайки лъжите им?

— Изглежда, че доста си пийнал от Неговата кръв тази сутрин, отче Естека! — каза Льо Каго. — Глътнал си и малко кураж.

Отец Ксавиер изръмжа нещо през зъби и се тръсна на най-отдалечената маса.

— Хола — продължи Льо Каго. — Ако куражът ти е толкова голям, защо не дойдеш заедно с нас в планината? Ние ще се спуснем в бездънна дупка, от която няма изход. Ще можеш да опиташ вкуса на ада — да привикнеш с него!

— Зарежи го — промълви Хел. — Хайде да тръгваме. Да оставим глупавото копеле да се задави в собствената си омраза.

— Очите на Господа са навсякъде! — излая свещеникът, гледайки към Хел. — От неговия гняв няма избавление!

— Затваряй устата си, манастирска девойко — каза Льо Каго, — или ще я запуша с тази макила.

Хел сложи възпираща длан върху ръката на Льо Каго. Довършиха виното си и излязоха.