Треванян
Шибуми (5) (Начин за игра на Шибуми)

Вашингтон

Първият помощник се отдръпна от пулта с дълбока въздишка, бутна очилата си и леко разтри червените петна, в основата на носа си.

— Ще бъде трудно да получим достоверна информация от Дебелака, сър. Всеки входен източник дава противоречиви данни. Сигурен ли сте, че е роден в Шанхай.

— Почти.

— Е, добре. Няма нищо за това. В хронологичен ред първото което мога да намеря, е, че е живял в Япония.

— Много добре. Започнете оттам.

Първият помощник реши, че трябва да се защити от яда, който се усещаше в гласа на Даймънд.

— Не е толкова лесно, колкото може би смятате, сър. Ето един пример от бъркотията, която получавам. В частта за говорими езици имам руски, немски, френски, китайски, английски, японски и баски. Баски? Това не може да бъде вярно, нали?

— Вярно е.

— Баски? Как би могло да хрумне на някой да учи баски?

— Не знам. Той го научи, докато беше в затвора.

— Затвор, сър?

— Ще стигнеш до него по-късно. Прекара три години в строг тъмничен затвор.

— Вие… вие като че ли сте добре запознат с данните, сър.

— Държа го под око от години. Първият помощник се замисли дали да не попита защо този Николай Хел е бил удостоен с такова внимание, но после реши, че е по-добре да не го прави.

— Добре, сър. Да бъде баски. Но какво ще кажете за това? Първите ни данни са непосредствено след войната, когато, изглежда, той е работил за окупационните сили като преводач и е шифрирал текстове. Сега, приемайки, че е напуснал Шанхай тогава, когато смятаме, ни се губят шест години. Единственият прозорец, който ми дава Дебелака, няма никакъв смисъл. То предполага, че той е прекарал тези шест години, изучавайки някаква игра. Игра, наречена Го — каквото и да означава това.

— Смятам, че това е вярно.

— Би ли могло? През цялата Втора световна война той е прекарал времето си, изучавайки една игра? — Първият помощник поклати глава. Нито той, нито Дебелака се чувстваха удобно от заключения, които не произлизаха от солидна праволинейна логика. И естествено, че не беше логично един международен наемен убиец да прекара пет или шест години (Господи! Те дори не знаеха точно колко са били!), учейки се да играе някаква глупава игра.