Лорън Донър
Слейд (22)

Глава 21

Изумена, Триша се опита да скрие ужасената си реакция. Задържа на лицето си пресилена усмивка, докато мускулите на бузите й я заболяха. Развеселеният израз на Брас бе очевиден, но той не се смееше. Слейд не се сдържа и, приведен на две, с ръце на корема, се заля от смях, докато му излязоха сълзи в ъгълчетата на очите. Валиант изръмжа:

— Какво му е толкова смешно?

— Нямам представа — излъга Триша. — Мисля, че понякога поведението му е под всякаква критика.

Слейд незабавно спря да се смее, стрелна я с поглед, а очите му се присвиха опасно. Те й изпращаха обещание, че скоро щеше да си го получи. Младата жена отмести взор с усмивка, надяваше се, че той ще пробва да я ближе до смърт, но веселието й бързо угасна, когато отново съзря масата.

Опита се да не зяпа голямото парче сурово месо, увито в найлон, което Валиант току-що бе донесъл в трапезарията. Не беше сигурна какво е, но изглеждаше достатъчно голямо, за да бъде тяло. Боже, надявам се, че е животно!

— Много е мило от твоя страна да ни донесеш… толкова много. Това ще ни стигне за една седмица. — Или един месец, добави тя тихо. Отклони вниманието си от опакованото месо и се усмихна широко на Валиант. — Какъв е поводът?

— Слейд ме информира, че ти си предложила да питат нашите жени дали искат да дойдат тук. Вчера пристигнаха двадесет. Видях някои от тях отдалеч и съм много доволен от избора. Помолих те да ми намериш една жена, а ти ми доведе много, за да се запознаем. С това исках да ти изкажа благодарността си. Знаех, че ще бъде невъзпитано, ако донеса целия труп, така че го одрах и изчистих. Дори отрязах крайниците и главата. — Огромният мъж посочи голямото нещо на масата. — Увих го, за да не капе кръв по килима ви.

— Това е много мило. — Въпреки ужаса, в старанието си да бъде учтива, Триша пристъпи напред. Приближи до него и спря. — Може ли да те прегърна, за да ти изкажа моята благодарност?

Той се намръщи.

— Защо искаш да ме прегърнеш? Нали току-що каза благодаря!

— Това са човешки неща — усмихна се Брас. — Изглежда те се прегръщат един друг. Проста работа, Валиант. Мен ме тормози, когато понякога не й давам да ми направи същото. Хубаво е.

Исполинът въздъхна дълбоко.

— Предполагам, че съм длъжен да привикна към докосванията, след като искам да си имам партньорка. — Той разтвори ръце: — Давай! — Изглеждаше напълно отвратен.

Слейд избухна в друг пристъп на смях, но Триша не му обърна внимание. Тя се изправи на пръсти, за да прегърне огромния мъж. Валиант остана неподвижен, докато младата жена го прегърна бързо около кръста, преди да отстъпи назад.

— Не беше толкова лошо, нали?

— Не. Ти миришеш хубаво. — Той сви рамене. — Това не е лошо.

— Благодаря. — Погледна към увитото парче месо и се обърна към Слейд: — Защо да не си направим барбекю? Ти и Брас го разфасовайте, малко ще отделим за вечеря, а останалото ще го замразим.

Слейд се усмихна на големия, приличащ на лъв, мъж.

— Звучи страхотно. Благодаря ти, Валиант! Искаш ли да останеш за вечеря?

Исполинът поклати глава.

— Предстои ми да се срещна с жените и да си намеря половинка. — И избяга от къщата.

Триша посочи найлона, оцветен отвътре от кръвта, и прошепна, в случай, че Валиант все още можеше да чуе:

— Какво е това?

— По дяволите, ако знам — сви рамене Слейд.

— Предполагам, че е елен — прошепна Брас. — В дивата зона има много. Еленови пържоли звучи добре. — Той се приближи до масата. — Хайде да го занесем в кухнята.

— Изнесете го на задната веранда, моля ви. — Младата жена незабавно се отдръпна. — Така, след като го разфасовате, може да измиете пода с маркуч.

— Да — ухили се Слейд. — Така, след като го разфасоваш, може да измиеш пода с маркуча, Брас.

— Ти ще ми помогнеш — изръмжа му той. — Аз не съм касапин.

— Нито пък аз.

— Е, не гледайте мен — намръщи се Триша, когато и двамата се обърнаха и се взряха в нея.

— Ти си лекар и би трябвало да си добра в рязането. — Слейд се усмихна с надежда.

— Няма начин. Ъъъ. Ще ми стане лошо. Забравихте ли, че съм бременна? Чувствам, че ми се повдига само при мисълта какво трябва да се направи. — Тя сложи ръце на корема си и запърха с мигли към насреща му. — В края на краищата, ти си големият хищник. Нали все това ми повтаряш? Така че отивай… намери един нож и действай!

— Толкова властна — изпъшка той.

Жената се засмя.

— Искаш ли да видиш как затръшвам вратата?

Брас се усмихна.

— Ти гледай задника й, а аз ще потърся остри ножове и торбички за пакетиране.

Триша се обърна, завъртя дупе пред Слейд и му се усмихна през рамо.

— Обади ми се, когато сте готови. Отивам да се съблека гола и да се изкъпя. Благодаря ви!

— Дразниш ме.

Тя закрачи към стълбите.

— Прав си. Извикай ме, когато вечерята е готова. Ти си най-добрият!

— Продължавай да вървиш — изръмжа Слейд. — Разклати го малко, сладурче.

Триша влезе в спалнята все още много развеселена. Бяха върнали част от дрехите й тази сутрин. Някой ги беше спасил от разрушената хижа. Извади една лятна рокля и бельо от скрина и отиде в банята.

Застана пред огледалото и започна да изучава голото си тяло. Въпреки ранния етап, бременността вече й личеше. Притесняваше се малко, че никой не знаеше какво да очаква, а това можеше да е опасно. Вече бе свикнала със сутрешното неразположение, което определяше бременността като странна още от самото й начало.

Слейд я бе вкарал тайно в новия медицински център рано тази сутрин, преди изгрев-слънце, където имаше ултразвуков апарат. Обектът все още не работеше, но оборудването бе доставено. Размерите на бебето бяха по-големи от нормалното. Това я накара да се чуди колко ли щеше да бъде голямо то при раждането. Плодът се развиваше добре, но с ускорени темпове. Начинът, по който Слейд се бе усмихнал при вида на детето му, й бе стоплил сърцето. Не се съмняваше, че и той иска бебето толкова, колкото и тя.

Гените на бащата бяха смесени с кучешки, а при тях бременността е далеч по-кратка от човешката. Безпокоеше се, че малкото расте и се развива по-бързо, заради променената ДНК на Слейд. Необходимо бе да следи много отблизо промените в плода, за да е наясно с нещата, и да се опита да определи датата на раждането. Беше говорила с Джъстис по телефона и го бе помолила за повече медицинско оборудване, за да направи анализа. Бе й обещал, че ще получи каквото пожелаеше.

— Какво гледаш?

Слейд влезе в банята и приближи зад нея. Прегърна я през кръста и нежно постави длани върху заобления й корем. Докато го галеше, погледите им се срещнаха в огледалото. Целуна я по върха на главата.

— Какво виждаш? — Облегна се на него.

— Притеснена си.

Тя се усмихна.

— Малко. Не искам нищо лошо да се случи на нашето бебе или нещо да се обърка.

— Разтревожена си, защото той е по-голям, отколкото е нормално, и бременността напредва по-бързо от обичайното.

Усмихна му се. Бяха разговаряли за това в клиниката, когато проучваше своите открития.

— Да. Стига си наричал бебето „той“. Ами ако е момиче? Ще получи комплекси. Все още, не може да се види ясно полът.

Той се засмя.

— Няма да създам на детето ни комплекси. Ти просто се дразниш, когато казвам, че ще имаме момче. Жалко, че краката му бяха събрани и свити и не можахме да видим пола му.

— Още е прекалено рано да се каже, но според измерването, бебето е почти в дванадесетата седмица от бременността. Изобщо не ме интересува какъв е полът му, стига да е здраво.

— Мен също. — Притисна я малко по-силно към гърдите си. — Всичко ще бъде наред, сладурче. Ти си невероятен професионалист, ще получиш от Джъстис цялото оборудване, което поиска. Той търси надежден, отличен лекар, специализирал рискови бременности, за да ти помогне. Забрави притесненията. Сама каза, че бебето изглежда перфектно и сърчицето му бие силно, въпреки аномалиите в размерите му.

— Знам. Но просто се тревожа.

— Разбирам те — усмихна й се Слейд. — Мога да прекарам следващия час тук, за да те разсея.

Тя прихна да се смее.

— Не трябваше ли да помагаш на Брас да разфасовате месото?

— Дойдох да се преоблека и не чух водата да тече. Моля те, позволи ми да те позабавлявам. След това ще кажа на Брас, че си била разстроена и си се нуждаела от мен. — Намигна й. — Той ще се справи сам с разфасоването.

Младата жена се размърда и хвана ръцете му около талията си.

— О, не. Ще има да ми ръмжи и ще изгори вечерята ми. Пусни ме, Слейд. Добре съм. Аз ще се изкъпя, а ти иди се преоблечи.

Той я обърна в прегръдките си и усмивката му изчезна.

— Наистина ли си добре, Триша? Искам да ми се доверяваш. Ще бъда винаги до теб.

— Добре съм. Наистина се притеснявам, но ще следя отблизо развитието на нашето бебе. Понякога се безпокоя повече отколкото трябва.

— Слейд!

Тя се усмихна.

— Тебе викат.

Мъжът изстена.

— Моля те, нека да остана!

Триша го избута от себе си.

— Иди му помогни.

— Но аз искам да те целувам навсякъде и да те държа под мен в продължение на дни.

— Само ме дразниш.

— Не и ако барикадираме вратата на спалнята, за да не може Брас да ме последва.

— Обичам те, но няма да те спася от участието в рязането на всичкото това месо. Гладна съм и искам еленови пържоли.

Усмивката на Слейд замря и красивите му очи се разшириха.

— Ти ме обичаш?

Тя го погледна.

— Знаеш, че те обичам.

— Не си ми го казвала преди.

— Не съм ли? Ами… — Триша се надигна на пръсти и обви ръце около врата му. — Обичам те, Слейд. Обичам те с цялото си сърце.

Мъжът я повдигна малко нагоре, докато лицата им се изравниха.

— И аз те обичам, сладурче. Ти си всичко за мен. Сега трябва да правим любов. Жалко за Брас.

— Чух те! — изкрещя приятелят му от кухнята. — Прави любов с нея по-късно. Само идиот не би разбрал, че двамата сте лудо влюбени един в друг, така че това не е никаква изненада. Разкарай задника си от банята и ела ми помогни с този елен!

Триша отпусна лице на гърдите му, докато се спускаше надолу по тялото му и въздъхна в ризата му.

— Боже, кога най-сетне ще можем да разговаряме, без някой да ни подслушва?

Слейд се засмя.

— Ще му построя кучешка колиба, за да може да спи навън.

Тя също се разсмя, вдигна глава и срещна погледа му.

— Обещаваш ли?

— Няма да стане! — изкрещя Брас отново. — Няма да спя в кучешка колиба.

— Почти е така, сякаш вече имаме дете, нали? — изпъшка Слейд, докато се отдръпваше от нея.

— Почти. Крещи в лошите моменти и ни пречи да правим любов, защото иска внимание — смееше се тя. — Да. Това е почти същото, ако сме вече родители.

— Ти се изкъпи. Аз ще отида да се справя с елена и Брас. Скоро ще ядеш. — Погледът му се плъзна по нея, позволявайки на страстта му да се покаже. — После ще го напия до припадък, за да сме сигурни, че няма да може да ни прекъсва, докато правим цяла нощ секс.

Триша отвори уста да се съгласи.

— Звучи ми като добър план — провикна се Брас.

Тя се опря на Слейд и му даде въздушна целувка. После се обърна с гръб към него, наведе се и развъртя кранчетата на водата. Чу секси ръмжене и се обърна да погледне през рамо мъжа, когото обичаше. Слейд се бе втренчил в голия й задник. Младата жена му посочи вратата.

— Изчезвай! По-късно ще се навеждам за теб. Обещавам.

— Властна!

— Но имам хубав задник.

— Не. Имаш невероятен задник.

— Ти също.

— А също и аз! — изкрещя Брас. — Сега може ли да разфасоваме този елен?