Лорън Донър
Слейд (20)

Глава 19

— Док?

Триша не трябваше да поглежда, за да разбере, че Слейд е този, който потърка ръката й. Тя отвори очи и се усмихна.

— Здрасти! Добре ли си подремна?

Младата жена не успя да устои и обхвана лицето му с длани. Този мъж я сгорещяваше по всякакъв начин и само един поглед й бе достатъчен, за да прецени чисто мъжкото му обаяние. Усмивката й стана по-широка.

— Щеше да е по-добре, ако беше спал с мен и двамата бяхме голи.

— Нямах нужда да чуя това — изръмжа Валиант.

— По дяволите — въздъхна Триша. — Не сме сами, нали?

— Не — обади се Брас.

Ръцете й се отдръпнаха от лицето на Слейд.

— Ще седна, ако се преместиш и ми осигуриш необходимото пространство.

Той се отмести, изправи се и протегна ръка, за да й помогне да стане.

— Навън вече стана тъмно.

Тя огледа хола и си спомни, че е в дома на Валиант. Собственикът на къщата седеше на един стол, не много далеч от нея, а Брас се бе изтегнал в едно кресло в ъгъла, опънал дългите си крака. Слейд я издърпа да се изправи.

— Благодаря ти за гостоприемството и за помощта при спасяването ми — обърна се тя към Валиант.

— Бих казал, винаги когато пожелаеш, но все още има много да се върши по дома ми, преди да стане отново годен за живеене. — Усмихна й се широко. — Беше ми приятно да убивам човеци.

Младата жена само примигна.

— Радвам се. — Какво мога да отговоря на това? Не беше сигурна. Надяваше се, че е избрала най-остроумния отговор и разбра, че не е сгрешила, когато видя Валиант развеселен. Обърна глава и погледна Слейд. — Готова съм да тръгваме.

Той настоя да я носи, тъй като тя нямаше обувки, Брас ги последва до паркирания отпред джип. Той отвори задната врата, за да може Слейд да я настани на седалката. Двамата мъже се качиха отпред.

— Трябва да се навеждаш ниско долу, когато минаваме през открити пространства — нареди тихо Слейд. — Щом пристигнем в къщата ми, ще паркирам в гаража. Докато не стигнем до там, не бива да се показваш на прозореца и да гледаш навън. Така никой няма да те види.

— Но…

— Никакво „но“! — изръмжа Брас. — Длъжна си да останеш скрита. Ти ни доверяваш живота си, а двамата сме съгласни, че така е най-сигурно. Никой не трябва да знае къде си.

— Добре — съгласи се тя, прекалено потресена, за да спори. — Някакви новини за Харли?

— Той е в критично състояние, но е силен, издържал е операцията — информира я тихо Слейд. — Муун е уверен, че ще се оправи. Ти го спаси, док.

— Добра работа, Триша. Бях сигурен, че ще умре. — Брас й отправи благодарен поглед. — Щях да бъда опустошен, ако загубех моя приятел. Той е мой брат в сърцето ми.

Младата жена се облегна назад и се отпусна. Беше развълнувана, че приятелят им ще оцелее.

— Харли е жилав, а всички ние знаем колко сте издръжливи вие, момчета. — Стомахът й избра точно този момент, за да изкъркори. Тя се засмя. — Умирам от глад.

— Ще те нахраня, когато стигнем в дома на Слейд. — Брас се обърна в седалката, за да продължи да я наблюдава. — Няма да можем веднага да ти дадем дрехи за преобличане. В хижата всичко е унищожено. Информираха ме, че са прибрали вещите ти, но те са повредени или мръсни. Опасявам се, че ще се наложи да облечеш нещо на Слейд, докато ти намерим други или почистим тези.

— Щетите са големи — въздъхна половинката й. — Тайгър изпрати един от нашите да изтегли пикапа от хола. Той и таванският етаж са напълно разрушени. Постройката е нестабилна. Онези задници са вкарали целия пикап през предната част и са съсипали конструкцията на хижата, според мен. Ще трябва да се събори и да се построи нова.

— Слейд, има ли къде другаде да ме скриете, или ще остана за известно време в дома ти? — Триша се надяваше той да я задържи близо до себе си.

— Ще живееш с мен. Къщата е достатъчно далеч от зоната на хотела и новите сгради, така че няма причина някой да дойде там. Просто не искаме да надничаш през прозорците или да се показваш навън, в случай че се намери някой любопитен. През нощта ще те извеждам на кратки разходки, за да можеш да се разсееш от затворничеството. Ние помним какво е да искаш да бъдеш навън. Когато съм на работа, с теб ще бъде Брас, а и Муун ще се върне през някой от следващите дни. Джъстис скоро ще изпрати хора да го сменят в болницата. Не желаем да вкарваме нови мъже в екипа на охраната ти. Колкото по-малко знаят за твоята бременност, толкова по-добре.

— Но всички мои пазачи ще бъдат от Новите видове, нали? Така че съм в пълна безопасност. От тях няма да изтече никаква информация за бебето.

— Вярно е — съгласи се Брас. — Но Джъстис иска да играе на сигурно. Ти си важна за нас, Триша. Ти си първата наша заплодена жена.

Тя се намръщи, този термин не й хареса.

— Казваш го така, сякаш съм кон.

Брас се обърна напред в седалката и промърмори нещо, което накара другият мъж да се засмее.

— Какво? Не е честно! Знаеш, че не мога да чувам, когато говориш толкова тихо! Хайде, момчета! Бъдете добри с мен!

Слейд се покашля.

— Той каза нещо в смисъл, че с нашите пениси, сравнението ти не беше лошо.

Брас се разсмя. Триша завъртя очи и поклати глава.

— Някои хора имат твърде много гордост.

Половинката й погледна назад към нея и зъбите му блеснаха от усмивката.

— Искаш ли да ти припомня, когато се доберем до вкъщи? Може би си забравила моя размер и имаш нужда от нагледно подсещане?

— Виждала съм коне, когато работех във ветеринарната лечебница. Няма да те допусна в близост до мен, ако действително напомняш на тях, от кръста надолу. — Замълча. — Но ти си по-голям от всеки друг, с когото някога съм била. Това успокоява ли мъжката ти гордост?

Слейд изръмжа. Брас се засмя. Триша се ухили от задната седалка, принудена да седи приведена надолу. Навън беше тъмно и тя не виждаше причина от криенето, но не искаше мъжете да й ръмжат, нещо, което Новите видове изглежда обичаха да правят, когато бяха раздразнени или развълнувани.

Слейд влезе в гаража и младата жена чу как автоматичната врата се спусна надолу. Той беше този, който отвори задната врата на автомобила.

— Тук ли ще спиш, или ще влезеш у дома?

Тя се обърна и седна. Огледа гаража. Помещението беше двойно, от другата страна на джипа стоеше паркиран още един. Беше доста тясно и едва се измъкна през отвора на вратата. Слейд я поведе към вътрешността на къщата.

— О, боже мой! — въздъхна тежко Триша.

Той се обърна с лице към нея.

— Какво?

Тя се вторачи в кухнята.

— Ти си мърляч!

Младата жена сви устни при вида на купищата мръсни чинии в двете корита на мивката. Печката… Насили се да откъсне вниманието си от нея, предполагайки, че ще е необходима много сила, за да се изчисти. Подът… Краката й бяха боси и усещаха мръсотията. Погледът й отлетя към Слейд, осъзнала, че той я наблюдава мълчаливо, намръщен.

— При това голям — изпъшка тихо Брас. — Чувал ли си за сапун и вода, човече?

— За трите седмици откакто пристигнах, съм зает по шестнадесет часа на ден, другите шест са ми за спане. Я ме остави на мира! — Раздразнение проблесна на лицето му. — Няма кой да ми наеме помощник да изчисти къщата. А аз съм без свободни дни, за да го направя сам.

— Охо. Успял си да направиш това само за три седмици! — Триша поклати глава. — Нямам търпение да видя останалата част от къщата. — Надяваше се сарказмът й да не е твърде забележим.

— Можете да спите в гората — подразни ги Слейд. — Аз поне нямам камион в средата на хола. Вие колко дълго бяхте в хижата? Двадесет и четири часа? Сега е в толкова лошо състояние, че трябва да бъде съборена. А моята се нуждае само от почистване.

— Целуни ме по задника! — изплези му се Триша.

Той внезапно се разсмя и бавно плъзна поглед по тялото й.

— С удоволствие, док! — Щракна с острите си зъби към нея.

Брас се засмя, когато младата жена се отдръпна назад.

— Дръж тези бебчета далече от задника ми — поклати глава тя. — Това не беше предложение!

— Направо ти се чудя как спиш с човешка жена — засмя се Брас. — Твърде е крехка. Ако беше някоя от нашите, щеше да се радва да бъде ухапана.

Слейд кимна, усмивката не слизаше от устните му.

— Знам, но тя е сладка. Какво можех да направя? Искаше ме много силно.

— В онзи момент те исках. — Триша му хвърли злобен поглед и мина покрай него към трапезарията.

— Опа — изсмя се Брас. — Някой е в немилост.

— Не съм аз — рече Слейд, развеселен.

Трапезарията очевидно не беше ползвана изобщо, тъй като беше изрядна, с изключение на праха. Холът беше друга история. Може би масичката за кафе бе хубава, ако повърхността й можеше да се види от мръсни чинии, празни кутии от бира и сода и препълнен пепелник. Младата жена се намръщи, изучавайки Слейд.

— Пушиш ли?

Той вдигна рамене.

— Понякога, когато имам някоя и друга бира, за да прокарам ужасния й вкус. Мъжката дружба при човеците изглежда изисква да пийнем заедно по едно след работа, а също и да пушим.

— Е, моля те, не го прави, докато аз съм тук. От миризмата на цигарите ми се повдига.

— Няма да пуша вътре в къщата.

— Умен мъж. Те са вредни за теб.

Хвърли още един поглед на хола, преди да продължи нататък. На долния етаж имаше още: баня с вана, дневна, която не беше използвана, и офис, който беше. Понечи да каже нещо, но се спря, когато видя всички повърхности в стаята, покрити с хартии и празни опаковки от храни и напитки. Бе изумена, че някой може да притежава толкова много съдове. Тръгна нагоре по стълбите, след като пълната обиколка на етажа приключи.

— Всяка стая ли ще разглеждаме? — Той вървеше зад нея.

— Да. Искам да знам къде ще живея и с какво си имам работа. Започват да ми липсват седемдесетте години.

Брас се разсмя.

— Какво означава това — погледна ги учудено Слейд.

— Ще ти обясня по-късно — изсумтя приятелят му.

На втория етаж имаше две бани и три спални. В едната баня се влизаше направо от коридора, а другата беше в голямата спалня, която представляваше обширно помещение с двойно легло. Намръщи се на малкия матрак, обърна се да погледне Слейд, но не каза нищо. Разгледа и следващите две спални. В едната нямаше нищо друго, освен двойно легло и скрин. В последната стая имаше само лежанка с тежести и бягаща пътека. Затвори вратата и срещна погледа му.

— И така, ти къде ще спиш? Брас ще се настани в едната гостна, а в другата има само едно двойно легло. Аз няма да спя на пода. Предполагам, че може да спиш на дивана или на лежанката. — Тя сложи ръце на кръста.

Мъжът премигна няколко пъти, а на лицето му бе изписано объркване. Брас се разсмя и Слейд му хвърли злобен поглед, преди да се намръщи към Триша.

— Аз ще спя в моята стая, на моето легло и ти ще спиш с мен. Знам, че е тясно, но ще се справим. Довери ми се.

Погледът й се разходи по тялото му. Младата жена се поколеба.

— Няма да спя отдолу, защото единственият начин да споделим твоето легло е, като лежим един върху друг. А ти ще ме смажеш.

Слейд внезапно се раздвижи.

— Нека ти покажа как ще стане. Лека нощ, Брас. Чувствай се като у дома си. В хладилника има изобилие от храна.

— Хей! — протестира Триша, когато бащата на бебето й я сграбчи. Мъжът не обърна внимание на възражението й, а я стисна в прегръдките си. — Ами вечерята? Гладна съм.

Той изръмжа.

— Аз също съм гладен. — Влезе в спалнята и затвори с ритник вратата след тях. Насочи се към тясното легло и нежно я постави на него. Тя го наблюдаваше как се надвесва над нея, взрян в лицето й. Младата жена обожаваше страстта, пламнала в очите му. Изглеждаше наистина гладен, но не за храна. Искаше нея. Събу обувките и чорапите, преди да издърпа ризата през главата си. Погледът й бавно пое по това, което се разкриваше пред очите й, оценявайки подобаващо мускулестите ръце и широкия му гръден кош. Слейд отново изръмжа към нея и дръпна предната част на панталоните си, за да ги отвори.

— Може да се събличаш.

— Мога, но не бих пропуснала шоуто.

Ръцете му замряха за миг, но след това изхлузи дрехата по краката и я изрита надалеч. Единственото облекло, което остана на него, бе черното му бельо. Триша наблюдаваше как той избутва материята надолу и прехапа устни. Членът му беше дебел, целият изпълнен с кръв до внушителен размер, на който повечето мъже биха завидели. Нуждата му от нея не можеше да се сбърка.

Той посегна към шортите й. Тя чу как платът се разпра, в бързината да ги издърпа надолу по краката й. Хвърли ги през рамото си и просто разкъса тениската й. Дрехата вече бе унищожена, когато по-рано ряза от нея ивици, за да превърже Харли. Не носеше сутиен и това предизвика широка усмивка по изсеченото лице на Слейд.

— Ти си без бельо, док? Шокиран съм, но и възбуден.

— Бях под душа, когато онези мъже се появиха. Брас ме издърпа навън и ми набута дрехите в ръцете. Сутиенът и бикините не бяха между тях.

Усмивката на младия мъж замръзна.

— Видял те е гола? — изръмжа и от ярост очите му потъмняха.

— Той ми спаси живота. Сигурна съм, че дори не е забелязал.

— Повярвай ми, забелязал е. — Сграбчи я за глезените и я дръпна надолу по леглото, докато дупето й спря на самия ръб. — Бих желал да отбележа, че на който и да е мъж би му въздействал всеки сантиметър от тялото ти.

— Благодаря. — Усмихна му се и се опита да седне, искаше да го целуне.

Той постави ръцете си между гърдите й и я бутна да легне по гръб. Дланта му се плъзна надолу по корема й, по хълбоците й, след това хвана и двете й бедра и ги вдигна нагоре. Разтвори ги широко и се вгледа в нейната сърцевина. Коленичи съвсем до края на леглото, за да вижда по-добре, облиза устни и изръмжа тихо. Триша прокара поглед по телата им и се взря в напрегнатия му член, който се намираше на сантиметри от нейната мекота.

— Няма ли да ме целунеш, преди да ме вземеш?

— Да, сладурче. Ще те целуна, преди да те чукам. — Разтвори още по-широко краката й и с горещ поглед започна да изучава тялото, простряно пред него.

Младата жена се опита да не чувства неудобство от интензивния му интерес към всеки сантиметър от тялото й, особено когато дълго задържа погледа си върху оголената й женственост. Той стисна вътрешната страна на краката й, за да ги държи отворени и наведе ниско глава. Ръцете му я хванаха така, че Триша разбра, какво се готвеше да направи. Дъхът му опари бедрото й, точно преди езикът му да започне да дразни клитора й със силно четкане, след което устните му се затвориха около снопчето нерви и го засмукаха енергично. Тя изгуби контрол над себе си.

— О, боже! — изстена.

Той отдръпна уста от чувствителната плът.

— Казах ти, че ще те целуна.

— Мислех, че целта ти е устата ми.

Слейд наклони глава към нея.

— Искаш ли да спра? Да ти призная, аз не искам. Умирам да вкуся всяка частица от теб. Не ми отказвай, сладурче.

— Искаш ли да умреш? Това ще ти се случи, ако спреш. Моля те, продължи.

Мъжът се засмя, секунда преди да върне устата и езика си върху нея. Тя изстена силно. Пръстите й се вкопчиха в покривалото, защото трябваше да се държи за нещо, докато се извиваше в дъга. Мислеше си, че ще се справи с невероятните усещания, които той предизвикваше в тялото й с устата си. Така беше обаче, докато езикът му не започна да четка бързо и от дълбокото му гърлено ръмжене въздухът около чувствителната пъпка не завибрира. Триша се напрегна, дори не беше сигурна дали продължава да диша, кулминацията я връхлетя и тя изкрещя.

Слейд бързо вдигна глава, хвана бедрата й и я придърпа към себе си. Внушителният му член се притисна към влажната й мекота и бавно проникна в тялото й, докато все още бе зашеметена от току-що изживяното сладострастие. Тя изстена отново, когато той тласна дебелия си ствол дълбоко навътре, наслаждавайки се на усещането. Тялото й бе разтегнато по възхитителен начин като я караше да се чувства пълна и задоволена от мъжа, когото обичаше. Големият му член изпита невероятно доволство, изпълвайки докрай все още потръпващото й от кулминацията тяло.

Тласъците станаха силни и дълбоки и доведоха Триша отново отвъд ръба на блаженството — в рамките на една минута, тя изкрещя името му за втори път. Мъжът изръмжа гърлено, забърза ударите и отметна глава. Тя го видя как оголи острите си зъби, когато започна да се освобождава в нея, набъбването го доведе до степен, близка до болката, и той извика. Тялото му потръпваше, докато топлата течност се изливаше в нея.

Триша се усмихна, разтвори подканващо към него ръце и Слейд рухна върху гърдите й. И двамата бяха задъхани. Младата жена обви крака около задната част на бедрата му и прокара пръсти през копринено меката му коса, докато главата му лежеше върху нея. Тежкото му дишане гъделичкаше леко кожата й, но твърде много обичаше да го държи, за да се оплаква или да го помоли да си обърне главата.

— Казах ти, че двойното легло става — засмя се той.

— Разбира се, мен ме устройва това положение. Само не знам как ти ще спиш на колене в тази поза.

Мъжът обърна леко глава и се намести. Прокара език отстрани на гърдата й и Триша потрепери. Гърдите й отговориха незабавно, връхчетата им се втвърдиха. Слейд отвори уста, покри зърното и го потърка с острите си зъби. Младата жена се изви срещу него. Еротичните усещания възпламениха страстта й отново. Той пусна зърното и вдигна глава, за да й се усмихне.

— Искаш ли пак да го направим, Триша?

— Да, но имам нужда от храна. Какво ще кажеш да ядем и да го повторим, точно тук, след това?

Младият мъж се засмя.

— Предлагам ти да вземеш вана. Отпусни се вътре, докато направя нещо за вечеря.

— Чакай малко! Видях кухнята ти. Може би трябва да поръчаш храна за вкъщи.

Слейд се надигна. Изви хълбоците си малко настрани и вдигна задника на Триша от леглото. Ръката му плесна дупето й достатъчно силно, за да я накара да трепне, но не и да я заболи.

— Няма да те отровя, освен това няма заведение близо до Резервата, което да предлага готова храна за вкъщи. А и не можем да се доверим да ни приготвят ядене, тъй като не сме убедени, че са приятелски настроени към нас. Имам планове, които включват теб, но съвършено жива и здрава. — Той се ухили. — Мисля, че вече можем да се разделим, без да те заболи, набъбването спадна до известна степен. Хайде, док! Баня и храна — в този ред.

Краката й затегнаха хватката около кръста му, когато той опита да извади члена си от тялото й. Изгледа го.

— Не забрави ли правилото? Ти си вътре в мен и въпреки това ме наричаш док. Не е желателно. Как е името ми, Лолипоп^[1]?

Той поклати глава и се усмихна смутено.

— Съжалявам, Триша.

— Лолипоп? — извика Брас от дъното на коридора. Чуха смеха му.

Топлина заля бузите на младата жена.

— Той е чул всичко, което току-що направи и каза, нали?

Половинката й сви рамене.

— Такъв ни е слухът, Триша — подчерта името й. — Вината не е негова, макар че той само се засмя, без да коментира.

— Извинявай! — извика Брас от стаята за гости. — Лолипоп!

Слейд изстена, внимателно отдели члена си от тялото на своята любима. Изправи се и я издърпа на крака.

— Ще се наложи да го убия, ако продължава да ме нарича така.