Лорън Донър
Слейд (8)

Глава 7

— Дявол да го вземе — изръмжа тихо Слейд, докато, скрит в храстите, наблюдаваше мъжете. Острият слух му помагаше да подслушва плановете, които крояха. Те бяха хванали Триша. Обзе го ярост, много му се искаше да нахлуе в лагера им и да ги убие.

Преследвачите не бяха същите, които ги избутаха от пътя. Това показваше, че повече хора се бяха присъединили към търсенето им. Безпокоеше го фактът, че не знаеше бройката им. Устройването на техния лагер също го тревожеше. Това, че си бяха организирали база за толкова кратко време, показваше, че са били подготвени предварително, с което опасността нарастваше неимоверно.

— Спокойно — заповяда си с тих шепот.

Те имаха числено превъзходство и много оръжие. От пистолета, който бе взел, не би имало голяма полза, ако някой от тях използваше Триша като заложник, за да го накара да се предаде. В никакъв случай нямаше да им позволи да я застрелят, без да се опита да го предотврати. Дори това да означаваше да хвърли оръжието и да им се подчини.

Не можеше да стигне до нея навреме, за да гарантира, че ще отстрани всички заплахи. Нейната безопасност бе от първостепенна важност. Ако се наложеше, щеше да използва уменията си и да ги убива един по един. Да атакува лагера, когато всички са в него, щеше да бъде крайна мярка. Бе готов да умре, за да я спаси, независимо от лошите шансове, които имаше, ако решеха да й отнемат живота. Това би било самоубийство и за двамата.

Слушаше как мъжете се канят да отидат и да намерят липсващия ранен човек. В мислите му се оформи план. Младежът с похотливите очи щеше да умре пръв, ако го оставеха сам да пази неговата жена. Слейд знаеше, че мръсникът ще се опита да насили док. Но той не би го допуснал. Не и докато дишаше.

Те нямаше да намерят своя другар, когото търсеха. Усмивка изкриви устните му, когато чу решението им, че не могат да се доверят на младока и да оставят Триша в неговите ръце. Това показваше наличие на известна интелигентност. Когато двама от тях напуснаха лагера, Слейд се надигна, готов да ги последва и атакува, но сцената разкрила се пред него, го накара да остане.

Един от пазачите даде на Триша храна и вода. Явно той не представляваше заплаха за нея. Тя им бе необходима жива, нуждаеха се от лекарските й умения, затова вероятно при тях бе в по-голяма безопасност, отколкото с него, докато не ликвидираше всички заплахи.

Разкъсваше се от съмнения. Подуши въздуха, но не усети миризма на чужди хора в района. Това не означаваше, че не са някъде наблизо и няма да се появят съвсем скоро. Вятърът и прахолякът действаха адски зле на обонянието му.

Вниманието му се съсредоточи изцяло върху Триша. Тя се хранеше спокойно. Мъжът, който я пазеше, не я заплашваше с нищо и не й мяташе похотливи погледи. Изглежда, бе достатъчно умен, за да е наясно, че ще е пагубно да я нарани, след като имаха нужда от нея. Задникът, който я бе дърпал за косата щеше да си плати скъпо за причинената й болка. Слейд искаше да убие най-напред него заради действията му. Колкото по-скоро, толкова по-добре.

Засега Триша изглеждаше в безопасност. Ако останалите се върнеха в лагера, то човекът, който я охраняваше, знаеше цената й. Щеше да мине известно време, преди да осъзнаят, че не се нуждаят от нейната помощ. Той не можеше да я скрие някъде и да остави мъжете, представляващи заплаха за нея, да я преследват, както и да не се притеснява, че ще я намерят отново. Втренчи се в пазача, наблюдаващ док.

Човекът изглеждаше отегчен, но и не проявяваше желание да се движи особено. Слейд се сниши към земята, предпазливо остана наведен и последва по-възрастния мъж, дръзнал да дърпа док за косата. Кръвта му кипеше от гняв. Идиотът щеше да си плати за това, че я бе наранил. При това, скъпо.

 

 

Тишината стана ужасяваща. Ветрецът тихо шептеше в листата на дърветата. В далечината от време на време се обаждаха птици. Триша седеше под палещото слънце и си мечтаеше за сянка. Имаше нужда и от тоалетна. Когато пикочният й мехур бе готов да се пръсне, тя обърна глава и погледна към Бил.

— Трябва да отида до тоалетната, моля.

Мъжът примигна.

— Добре. Така или иначе си мислех да се преместиш. Много си бяла, за да седиш на този пек. Кожата ти ще изгори лошо и ще се обезводниш.

— Мога ли да стана тогава?

Той кимна с глава.

— Виждаш ли онова дърво до палатката? Иди зад него. Но ако се опиташ да избягаш от мен, ще ти счупя краката. Това не е празна заплаха. Те няма да са ти нужни, за да закърпиш Пат. Отиваш зад дървото, свършваш си работата и после можеш да седнеш под сянката му от тази страна. Достатъчно ясен ли съм?

— Абсолютно. Благодаря.

Триша се изправи на крака. На места тялото й беше изтръпнало и това болезнено усещане я бе събудило от дрямката. Накуцвайки тръгна към дървото. Реши да се мушне под един от по-ниските му клони. Не беше много скрита, но нямаше друг избор. Разкопча панталоните, наведе се, облекчи се и бързо се изправи. После оправи дрехите си и заобиколи дървото. Бил стоеше на пътя й.

Не го беше чула да се приближава. Погледна нагоре. Мъжът беше едър и стърчеше много над нея. Суровите черти на лицето му свидетелстваха за твърде много години, прекарани на слънце, кожата му бе изпръхнала и меденокафява. Той се намръщи.

— Уморен съм. Почти не съм спал миналата нощ. Затова ето какво ще направим. Застани до дървото. Искам те с гръб към него.

Триша се втренчи със страх в очите му. Какво ли си е наумил? Имаше неприятното чувство, че е нещо много лошо.

— Ще те вържа за дървото, така че да мога да си почина. Това е всичко. Аз ще легна наблизо, за да чувам всеки твой шум. Нахрани се, ходи до тоалетната, пи вода. Тук, на сянката, е прохладно. Всичко ти е наред. Сега се обърни, за да мога да те завържа.

Като че ли имаше друг избор. Бил беше много по-едър от нея. Изглеждаше като онези идиоти, пред които никой не искаше да се изправя, при сбиване в бар. Не беше прекалено висок, но имаше зъл поглед, който говореше, че ще пререже с удоволствие гърлото на всеки. Тя кимна и бавно застана до дънера, взирайки се с ужас в мъжа.

— Протегни нагоре ръце, разтвори ги широко и се хвани за клоните.

— Може ли да седна?

— Казах — тихо й нареди — да вдигнеш ръце и да се хванеш за клоните. Не ти искам мнението. Няма да повтарям отново. Можеш да направиш това или ще си променя решението. Тогава урокът ще бъде болезнен. Разбра ли ме?

Младата жена посегна и хвана клоните точно над главата си. Видя го как бръкна в задния си джоб и извади кърпа, която вероятно бе ползвал да бърше потта си. Той пристъпи много близо до нея и използва парчето плат, за да завърже китката й за дървото.

Мъжът смърдеше и имаше нужда от дезодорант — миризмата на алкохол се смесваше с отвратителната воня на тютюн за дъвчене. Тя затаи дъх, колкото бе възможно, докато той уви и другата й китка с нещо, направено от груб плат. Пристегна здраво възела. Най-накрая се оттегли, а с него изчезна и ужасната миризма.

Бил се загледа в жената, кимна доволно, а след това се обърна с гръб и влезе в палатката. Триша погледна завързаните си ръце. Той бе омотал китките й с две различни кърпи за тънките клони. Дръпна ги рязко, но те помръднаха съвсем леко, нямаше начин да се освободи. Тихо изруга, опита да раздвижи парчетата плат, за да види дали й е оставил достатъчно място да мърда ръцете си. Беше ги стегнал прекалено здраво, нямаше да може да изхлузи дланите си.

Пазачът излезе от палатката със спален чувал и възглавница. Стрелна я с поглед и хвърли завивките на около метър и половина от мястото, където стоеше Триша. А си бе помислила, че той е свестен, когато й донесе храна и вода, но това беше преди да я завърже като плашило за дървото. След известно време щеше да почувства краката си много уморени.

Мъжът се просна върху спалния чувал срещу нея и постави пистолета на гърдите си. Когато кръстоса крака, младата жена забеляза, че от ботуша му се подава ловджийски нож. Бил пъхна възглавницата под главата си и затвори очи.

Триша се размърда. Краката я боляха, а ръцете си чувстваше като отсечени. Повдигна се на пръсти, за да ги изравни с раменете. По този начин подобри малко кръвообращението на горните си крайници, но така щеше да нарани пръстите на краката, ако трябваше да стои по-дълго на тях. От време на време въртеше глава, за да раздвижи врата си. Опита се да заспи, но всеки път, щом се унесеше, се свличаше надолу под тежестта на тялото си, а това изстрелваше остра болка нагоре по ръцете й. Времето течеше много бавно.

От гората се чу лек шум. Бил незабавно се събуди, рязко се претърколи по корем и насочи оръжието по посока на звука. Потресена, Триша се втренчи в него. Тогава от близкото дърво излетя птица. Мъжът въздъхна, завъртя се обратно по гръб и я погледна.

— Аз спя много леко. Спри да въздишаш, щото ще ме ядосаш. — Отново затвори очи и постави пистолета върху себе си.

Той едва ли е бил заспал. Триша съсредоточи поглед в гърдите му — наблюдаваше ги как се повдигат и спадат бавно. Шумът, който предизвика птицата, бе толкова тих, че тя почти не го бе чула, но човекът в краката й, бе реагирал така, все едно го нападаха. Дори бе насочил оръжието си в правилната посока. Ако се преструваше, че спи, значи беше наясно с всеки звук, издаден от нея. Пламенната й надежда за бягство намаля. Може би щеше да е по-добре, ако бяха оставили Том с нея. Младежът, който я гледаше похотливо в гърдите, вероятно бе за предпочитане, пред това да стои така неудобно завързана за дървото.

 

 

Болката събуди Триша и тя простена. В съня си бе отпуснала цялата си тежест върху китките, които бяха станали безчувствени. Опита да се пребори със сълзите. Пренесе теглото си върху краката и се повдигна на пръсти. Това облекчи напрежението в ръцете, кръвта тръгна към дланите й. Огледа небето. Слънцето бе слязло ниско над хоризонта. Значи през по-голямата част от деня, бе висяла завързана за дървото. Погледна мъжа на земята и видя, че я наблюдава. Не можеше да каже със сигурност, но вниманието му като че ли бе насочено към корема й.

— Ти си буден — отбеляза тя тихо. — Може ли сега да седна? Моля те!

Бил лежеше и се взираше в лицето й. Намръщен, остави оръжието на земята до спалния чувал, и се изправи на крака. Отдалечи се и влезе в палатката. Младата жена вдигна брадичка и се взря след него. Копеле. Мъжът беше наясно, че тя страда и й е неудобно в тази поза. И отново й се ходеше до тоалетната. Чу го да се връща, стрелна го с поглед и забеляза радиостанция в едната му ръка.

— Тук, Бил — изрече той. — База?

— Хей, Бил — отговори глас от малкия говорител. — Докладвай!

— Не сме ги намерили още. — Кретенът се взираше в нея, сложил пръст на устните си, за да й покаже, че трябва да пази тишина. — Ние сме в квадрат двадесет и две. Някой друг не е ли имал късмет?

— Досега, не — отвърна непознатият равнодушно. — Доста сте се отдалечили.

— Има ли други момчета наоколо?

— Не. Единствено вие сте там. Защо Том не ми се обади?

— Той върши само глупости. Хлапето е още зелено. Ще се свържа отново утре сутринта, за да докладвам. Край на връзката. — Изключи радиостанцията и се обърна. — Те все още не са открили твоя приятел, животното. — Остави апарата на възглавницата. — Починах си и съм готов за действие. Исках да се уверя, че няма други в района. Сега сме само двамата.

Стомахът й се разбунтува и тя преглътна задавено. Притесни се от думите му и от начина, по който погледът му обхождаше тялото й. Похотливият му взор бавно се вдигна нагоре, докато спря на изплашеното й лице.

— Ти си красива жена. И си една от онези кучки с меки сърца, които защитават правата на животните, нали така? Обичаш ли животните, малко момиченце? — Той посегна и разкопча колана си, докато я гледаше право в очите. — Не исках Том да остава с теб, защото хлапето не знае какво да прави с жените.

— О, боже! — изстена Триша, докато следеше как хванал катарамата издърпва колана от гайките на панталона си. Отправи му умоляващ поглед. — Каквото и да си намислил, моля те, не го прави!

— Млъкни или ще опиташ каиша! Мразя писъците! Разбра ли? Ще ти отрежа езика, ако крещиш! Той няма да ти е необходим, за да стабилизираш Пат, когато Том довлече тъпака обратно тук. Сигурен съм, че имаме няколко часа на разположение, преди да се върнат. Том е идиот, не е способен да намери дори собствения си задник, ако някой не му го посочи.

Бил пусна колана върху спалния чувал и посегна към десния си ботуш. Извади от там дълъг, остър ловджийски нож. Погледна към нея и прокара палец по острието. От другата страна ръбът беше назъбен. Металната част бе дълга около педя. Триша с ужас се втренчи в него. Мъжът й се усмихна студено.

— Признай си, че си кучка с меко сърце, защитаваща като някой идиот правата на онези животни. Точно по този начин.

Ужасена, тя поклати глава. Отвори уста, но от нея не излезе нищо. Дръпна силно китките си, но кърпите не поддадоха. Опита да се отдръпне още назад, но дървото не й позволи.

— Кажи: „Аз обичам животните и съм кучка с меко сърце, която се е превърнала в идиот“ — нареди й тихо. — Сега!

— Аз обичам животните и съм кучка с меко сърце, която е идиот — прошепна младата жена.

Усмивка цъфна на напуканите му устни.

— Добро момиче! — Направи крачка към нея, стиснал в юмрук ловджийския нож. Протегна ръка, хвана колана на панталоните й и вдигна поглед към очите й. — Събуй си обувките!

— Не мога да го направя, без да си помогна с ръцете — излъга тя. Гласът й трепереше.

— Събуй ги сега или… — Докосна гърдите й с върха на ножа. Натисна и прокара острието, докато стигна под едното й зърно. — Предполагам, че ще се плъзга най-малко десетина сантиметра, докато се удари в костта.

— О, боже мой! — едва си пое дъх Триша. Завладя я силна паника. — Добре.

С помощта на единия крак настъпи петата на другата обувка и натисна надолу. Обувката се събу. Като използва пръстите на голото си стъпало, изхлузи и втората.

— Господ не е тук, малко момиченце.

Бил внезапно се отдръпна, махна ножа от гърдите и го хвърли към лицето й. Триша видя как острието полетя към нея и от гърлото й се изтръгна писък. Инстинктивно отметна настрани глава. Очакваше да се забие в лицето й, но това не стана. Нямаше болка. Чу мъжът да се смее. Извърна се и видя ножът да стърчи от дървото, точно до самата й глава. Ухото й докосна студения метал.

Брутално, ръцете му сграбчиха колана на панталоните й. Разкопчаха копчетата и смъкнаха дрехата надолу. Палците му се мушнаха в бикините й и бавно прокара парчето плат по продължение на краката й. Когато стигна до глезените, дръпна силно дантелата, за да ги отстрани. Краката й загубиха опора и тя изпищя отново. Болка прониза раменете и китките й, тъй като цялата тежест на тялото й падна върху тях.

Бил се изправи и погледна към Триша, докато младата жена се бореше да възстанови равновесието си, за да отнеме част от напрежението в ръцете. От кръста надолу беше гола и съзнаваше, че той е решил да я изнасили. Извърна глава, молейки се наум, когато юмрукът му стисна косата й.

— Погледни ме, обичаща животните, кучко — каза задавено той. Триша изскимтя заради страданието, което й причиняваше. Като я дръпна силно за косата, обърна лицето й към себе си. Не й остана друг избор, освен да го погледне. Мъжът се усмихваше с най-ледената усмивка, която някога бе виждала. — Когато момчетата се върнат, не трябва нищо да заподозрат. Ако ме издадеш, ще те убия, и това тук, вече няма да има никакво значение. Разбра ли ме? Няма да рискувам някой от тези устати задници да се напие и да се раздрънка, та жена ми да узнае всичко. Просто ще ги излъжа, че си се опитала да избягаш, ако не правиш това, което ти казвам. Ще те режа жива, до последния ти дъх. Чуваш ли ме, момиченце? Прави това, което ти наредя, иначе няма да доживееш до сутринта. Само да издадеш на някое от момчетата това, което сме на път да сторим, и ще се молиш да си мъртва, когато приключа с теб. — Той й намигна. — По дяволите, ако им кажеш, сигурно и те ще искат да те пробват. — Засмя се и пусна косата й. — Но като си помисля, ако и те го направят, тогава няма да ме издадат. Можем да си спретнем малко, животинско, любовно парти.

— Моля те, недей. Аз имам пари. Ще ти платя колкото поискаш. Само не ми причинявай това, моля те!

Удари я силно. Избухналата болка я прониза от бузата до челюстта. Младата жена изстена. Агонията плъзна през раменете й, коленете й омекнаха и тя се срина. Опита да се пребори с мрака, но той спечели. Светът се завъртя, металният вкус на кръв изпълни устата й. Цялата тежест падна отново върху краката й.

Ръцете му посегнаха към гърдите й. Копелето издърпа ризата й върху главата. Остави я да виси отзад на врата й, за да оголи гърдите. Нямаше начин да я свали от тялото й, без да развърже китките или да среже плата. Когато трескаво се бе опитала да се освободи, кърпите се бяха затегнали още по-здраво. Докато се бореше, част от дрехата се свлече пред лицето до брадичката й. Бил изруга, хвана отново ризата и я смачка на топка отзад на врата, за да не му пречи. Дланите му сграбчиха сутиена й и толкова силно го дръпнаха, че материята се разкъса, бутна чашките настрани.

— Изглеждаш по-добре от жена ми, преди кучката да роди шест деца. — Стисна я болезнено през кръста. — Обзалагам се, че си и адски тясна. Не забелязвам никакви белези. Нямаш деца. Мога да отгатна по циците ти.

Световъртежът й започна да намалява. Триша бавно се възстановяваше от удара. Изплю кръвта, събрала се в устата й, право в лицето му. Така или иначе щеше да я изнасили.

— Майната ти, задник!

Той я сграбчи за гърлото. Младата жена можеше само да се взира с ужас в очите му, докато ръката му стискаше шията й. Мъжът изглеждаше абсолютно бесен, той приближи лицето си до нейното. Застанаха нос до нос.

— Мислиш, че си твърде добра за мен, така ли, малко момиченце? Въобразяваш си, че можеш да ме наричаш както ти падне? Обзалагам се, че сега желаеш да си беше държала езика зад зъбите. — Пое си няколко пъти дълбоко дъх. — Искаш ли въздух? Така е добре. Посиняваш, кучко. — Ръката му я пусна.

Триша понечи да вдиша и се задави. Втренчи се в него, той бе започнал бавно да разкопчава панталоните си. Мъжът й кимна с глава, след което избута дрехата до глезените си. Отдолу носеше боксерки. Хвана ги за ластика и също ги смъкна. Стисна щръкналия си член в юмрук и бавно прокара пръсти по дължината му. В Триша се надигна отвращение.

— Виж какво ще получиш, малко момиченце. Ще опозная всяка твоя дупка. Всяка една. Смяташ, че можеш да ме наричаш с най-различни имена с тази уста? Опитай се да кажеш някое от тях, когато ти го набутам в гърлото, кучко.

— Предпочитам да умра! Убий ме! — изкрещя му в лицето тя. — Ти си проклет загубеняк! Не си нищо повече от един шибан задник, изнасилвач! — Надяваше се да го разяри и да я убие. Предпочиташе да умре, отколкото да живее, след като я докоснеше. — И между другото това, което държиш в ръката си, е дяволски жалко нещо. Аз съм лекар и съм виждала всякакви — подигра го. — Жалък си! — изкрещя тя.

Лицето му почервеня, той изрева от ярост и се хвърли напред. Триша се напрегна, когато той се стовари отгоре й и я отхвърли назад към дървото. Опита се да го изрита и с двата си крака. Раменете и китките й изкрещяха от болка, но успя да го удари. При контакта с тялото му, нарани краката си. Беше се прицелила в слабините, но улучи горната част на бедрата му. Разяреният мъж не падна, залитна назад, отстъпи половин метър, като се препъна в смъкнатите си дрехи, но успя да запази равновесие.

— Шибана кучка! — изкрещя той. — Искаш да играем грубо, така ли? Въобразяваш си, че можеш да ме изриташ в топките, без да си платиш за това? Ще те нараня толкова лошо, че ще ме молиш да те убия, което се готвя да направя.

Отново се спусна към нея. Младата жена го видя да вдига юмрук и знаеше, че няма как да го избегне. Последната й мисъл бе, че ще й причини достатъчно болка, за да припадне и да не усети, когато я изнасилва. Ако оживея. В което силно се съмняваше. Просто не искаше да бъде в съзнание, когато щеше да я нарани и убие.