Лорън Донър
Слейд (14)

Глава 13

Бисерни капчици пот избиха по челото на Триша и тя се запита дали нямаше да й прилошее. Изнервена, седеше в приемната на офиса на Джъстис Норт и се бореше с желанието си да повърне. Погледна часовника си — бе пристигнала малко по-рано. Информираха я, че той разговаря по телефона.

Бе уговорила тази среща с ясното съзнание, че няма друг избор, освен да понесе отговорността за тежкото положение. Проблемите, с които трябваше да се справя, не бяха само нейни. Предстоеше й да направи огромна стъпка напред и се налагаше да вземе правилното решение. А това означаваше, че е необходимо да го обсъди с Джъстис. Този въпрос включваше Новите видове и той имаше право да знае. Просто не очакваше да почувства стомаха си толкова зле.

Високата жена, седнала зад бюрото — секретарката на Джъстис — изглеждаше леко притеснена.

— Искате ли малко кафе или вода, доктор Норбит? Изглеждате бледа.

— Добре съм. — Триша се усмихна насила. — Нерви.

Жената кимна и съсредоточи вниманието си в монитора на компютъра.

— Ще се наложи да изчакате още малко. Джъстис има междуградски разговор с новопридобития Резерват на Новите видове. Ще го откриват скоро и всичко тук е много напрегнато. Това не е ли същото място, към което пътувахте, когато нападнаха автомобила ви? Надявам се, че всички са добре сега?

— Аз се възстанових напълно. Благодаря ви, че попитахте. И да, това е мястото, за където пътувахме, когато ни нападнаха.

Триша не получи тази възможност да отиде да го види. Знаеше за него само онова, което бе чула по новините. И Брас й беше казал малко за проекта. Четиристотин километра на север, в гористия район на Северна Калифорния, Джъстис бе купил хиляди акри земя — стар, изоставен курорт, закрит преди години. Собственикът го продаваше евтино, за да избегне плащането на данъците върху имота. Джъстис планираше да го превърне в нов дом за Видовете, които не искаха да са „заедно с другите“.

Усмивка изкриви устните й, когато си спомни, че Брас бе употребил точно тези думи. Беше й обяснил, че някои от Новите видове са по-малко човеци от тези, които тя е виждала в Хоумленд. Те нямали желание да се интегрират с хората и искали да живеят спокойно на сигурна територия. В момента пребивавали в неизвестно място, далеч от човешки контакт. Но с онези враждебно настроени групировки, всеки се страхувал за безопасността им, ако някога някой откриел къде са скрити от правителството.

Джъстис бе закупил стария курорт, за да им осигури условия, близки до собствения им вид, и където щеше да бъде в състояние да ги защити по-добре. Бяха решили да го именуват Резервата на Новите видове. Тя беше уверена, че името е подходящо, тъй като това бе всичко друго, само не и място за почивка. Територията щеше да работи на същия принцип като Хоумленд — изцяло според законодателството на Новите видове и под техен контрол — и с висока степен на защита за онези, които бяха избрали да живеят там.

Брас й беше станал много добър приятел, докато я охраняваше в дома й, първите две седмици след произшествието. Беше я накарал да се смее често и й бе станал близък. Тя се притесняваше малко, че може да изпита привличане към нея, но мъжът никога не направи нищо в тази насока. Когато прецениха, че опасността е намаляла, постоянните й спътници, които я охраняваха, започнаха да й липсват.

Брас продължаваше често да я навестява — той носеше екшън филми, а тя правеше пуканки. Понякога водеше и своите приятели със себе си. Така беше успяла да опознае и други мъже от Новите видове. Те се отнасяха към нея като към по-малка сестра, една от тях, и младата жена им бе благодарна за това поведение. Караха я да забрави чувството си за самосъжаление.

Слейд повече не дойде да я види и не се обади. В интерес на истината, сякаш бе изчезнал от лицето на Земята, за всички. Преди няколко седмици, един от мъжете бе споменал, че Слейд и Тайгър работят в Резервата. Той дори вече не живееше в Хоумленд.

Безмълвното послание на действията му, което говореше по-силно от думите, беше ясно за Триша. Сексът, който бяха споделили, не беше нищо повече от случаен за него. Тази реалност я нарани дълбоко, но тя постепенно се възстановяваше и реши да се преструва, че нищо не се е случило. Така беше обаче до тази сутрин. Страхуваше се, че отново ще й прилошее.

— Доктор Норбит? — Младата лекарка погледна към секретарката. — Може да влезете.

— Благодаря.

Триша се изправи на крака, макар да чувстваше слабост в коленете. Имаше желание да избяга. Можеше да си отиде, да напусне работата, да се премести в друг щат само за да избегне цялата бъркотия. Бе изкушена да послуша гласа на паниката в главата си. Дори се поколеба, когато погледът й се спря върху вратата към кабинета. Вместо това преглътна и с цялата сила на волята си принуди краката си да се отправят към офиса на Джъстис. Аз съм лекар и знам какво трябва да се направи, независимо от личните последствия, пред които съм изправена.

Джъстис бе облечен в обичайните си дънки и потник и бе бос. Забавляваше я фактът, че лидерът на цялата раса, винаги изглеждаше толкова небрежно, освен когато се налагаше да застане пред медийните камери. Тогава носеше тъмни костюми, изтегляше косата си назад, на опашка, дори обуваше обувки.

Когато влезе в кабинета му, мъжът пристъпи към нея с усмивка на пълните си устни. Винаги й правеше впечатление колко добре изглежда със стройното си тяло, красивите черти и секси котешки очи. Обстоятелството, че беше и много мил, увеличаваше неговата привлекателност. Усмихна му се насила.

— Добре дошла, Триша. Днес е много горещо, нали?

Тя кимна в знак на съгласие. Беше облечена в тъмносиня, дълга, широка пола и строга риза с дълъг ръкав, умишлено създавайки си професионален външен вид като средство за успокояване на нервите. Дори бе стегнала косата си в красив кок. Това я бе разсеяло от предстоящата среща, за която бе помолила Джъстис, веднага след като й бе съобщил, че има време да я види. Беше му изтъкнала, че се налага спешно да говори с него. И той й беше отделил време.

— Кое е това, което е толкова важно? Дебра, моята секретарка, ме информира, че желаеш да говориш за нещо с мен веднага. Да не би да е още едно от твоите искания за увеличаване на медицинския персонал? Двете бройки, които допълнително наехме, не са ли достатъчни? Или ти е необходимо още медицинско оборудване? — Покани я с ръка, да седне на стола, докато той заобикаляше бюрото. — Седни.

Триша се отпусна в плюшеното кресло. Джъстис запази усмивката на устните си, когато зае мястото си. Наведе се напред, опря лакти на дървената плоскост и подпря брадичка върху дланите си. Изглеждаше развеселен.

— Защо си толкова сериозна? Не бива. Нали съм ти казал вече, че ще получиш всичко, от което имаш нужда, за медицинския център.

— Не е това. — Постара се да успокои ударите на сърцето си. — Въпросът е личен.

Докато очите му се присвиваха, усмивката му бавно избледня.

— Моля те, кажи ми, че не си подаваш оставката. Ние имаме нужда от теб. — Вдигна глава, свали лакти от дървената повърхност, облегна се назад в стола и я погледна напрегнато. — Ще бъда повече от щастлив да обсъдим парите, ако заплатата е проблемът. Наистина искаме да продължиш да работиш с нас. Ти си отличен лекар и хората ми, които ти се доверяват, се увеличиха. Нямаш представа колко много те ценим.

Младата жена поклати глава.

— Не става дума за пари, не искам да загубя работата си и не се отказвам, но си мисля, че ти няма да искаш да работиш с мен, след нашия разговор. — Пое си дълбоко дъх, изучавайки мъжа. — Съжалявам. Уплашена съм до смърт.

— От мен? — Изглеждаше изненадан.

— От създалата се ситуация. Дори не знам откъде да започна. Случи се нещо и то е доста сериозно. Ако има някой, който да осъзнава колко е важно, то това съм аз.

— Добре. — Джъстис въздъхна дълбоко. — Кажи ми какво не е наред.

— Получих достъп до много от медицинските файлове с възстановените данни от научните изследвания на Мерикъл Индъстрис. По-конкретно, с опитите им за размножаване между мъже и жени от Новите видове. Знам, че си наясно с този въпрос.

Лицето му се стегна.

— Да. Самият аз бях подложен многократно на тестове за размножаване. — Гласът му намаля до ръмжене.

— От това, което прочетох, разбрах, че опитите са правени само с двойки от Видовете и те винаги са се проваляли. Но никога не са правени експерименти със смесени двойки — Нов вид и истински човек.

— Не. Считаха ни за прекалено опасни, страхуваха се да не убием онзи от персонала, който се опита да прави секс с нас. Не можеш да ни обвиняваш за това.

— Не съм си и помисляла. — Тя се поколеба.

— Те жестоко злоупотребяваха с нас.

— Знам, че то… това се е случило — изрече много тихо.

— Не разбирам. Намерила си файл, където е описано, че те са провеждали такива експерименти с моите хора? Някои от тях са се съгласили да правят секс с човешки същества, докато са били затворници?

Триша се съпротивляваше на порива си да избухне в сълзи.

— Не. Съжалявам. Не се изразих много ясно. Жена, която е истински човек, е заченала дете от Нов вид.

Най-после. Казах го. Наблюдаваше лицето на Джъстис, на което постепенно се изписваше шок. Устата му се отвори и затвори. Най-накрая той успя да намери гласа си.

— Това… — Погледна я зашеметен. — Сигурна ли си?

— Абсолютно. Сама направих тестовете тази сутрин и извърших ултразвуковия преглед. Плодът има силна, добре развита сърдечна дейност и изглежда перфектно. Не те лъжа. Но бременността не е нормална. Сърдечният пулс е като на много по-голям ембрион, размерите — също. Растежът и развитието на плода отговарят на много по-напреднала бременност. Това ме тревожи, Джъстис. Бебето расте много по-бързо, отколкото трябва да бъде за съответния период от бременността, и симптомите са преждевременни. — Пръстите й бяха впити в облегалката на стола, на който седеше. — За първи път, според това, което ми е известно, Нов вид е заченал бебе. Знам, че смятахме всички ваши мъже за стерилни, но се оказа, че най-малко един от тях не е.

Изведнъж Джъстис се изправи. Отиде до прозореца и обърна гръб на Триша. Мълчеше. Лекарката го наблюдаваше със страх. Нямаше представа как ще реагира. Беше гледала интервютата с членове на враждебно настроените групи и знаеше, че ще донесе само огромна беда на Новите видове, когато се разпространи новината, че един от тях не е стерилен, а майката е човек.

Много фанатици смятаха този вид кръстоска за тежко престъпление. Сравняваха го с размножаването между човешко същество и животно. Техните предразсъдъци отвращаваха Триша, но тя не можеше да промени ограниченото им съзнание. Най-накрая Джъстис се обърна към нея с огромна усмивка.

— Това е чудесно! — Той се отпусна на стола. — И сме сигурни, че размножаването е между човек и Нов вид?

— Сто процента.

Мъжът се разсмя.

— Никога не съм мислил, че ще бъда в състояние да имам деца. Никой от нас не е. — Изправи се отново и почти скочи през бюрото, задъхан, за да я прегърне. Дръпна я от стола и я пое в обятията си. — Това е най-добрата новина, Триша! Ти си гений! Направи го!

Младата жена избута нежно Джъстис далеч от себе си, докато той я пусна. Погледна засмяното му лице с ужас. Мъжът очевидно смяташе, че тя като лекар е направила нещо, за да помогне за бременността. Трябваше веднага да му изясни ситуацията.

— Не съм го постигнала аз. Бременността е без медицинска намеса. Просто се случи. Тя не е планирана и е осъществена по естествен начин.

— Още по-добре! Ти направи деня ми прекрасен! По дяволите, цялата ми година! — Изведнъж усмивката му изчезна и той се напрегна. — Трябва да я запазим в тайна, за да предпазим двойката. Ако пресата разбере и публикува новината, върху нас ще се разрази буря от заплахи. Кой друг знае?

— Засега само ти и аз.

— Двойката не знае ли?

Триша осъзна, че той не разбира това, което се опитва да му каже. Отвори уста да му обясни. Джъстис отстъпи.

— Относно това…

Той я прекъсна.

— Пресата ще се занимава само с тази новина, ако я открият. Необходимо е да пазим тайна. Ти ще се грижиш за бременната жена. Никой, абсолютно никой не трябва да разбере, докато бебето не се роди. Двойката ще бъде изолирана, за безопасност, а всички документи, свързани с тях — унищожени. Можеш ли да си представиш какво ще направят терористичните групи и колко опасно ще бъде, щом научат, че сме способни да се размножаваме с хората? Това беше едно от нещата, които използваха срещу нас, за да привлекат още ненормалници за тяхната кауза. Те вярват, че е мерзко Видовете да докосват човеците. Тази новина наистина ще вбеси онези, които с нетърпение очакват поколението ни да измре от старост.

— Джъстис…

— Ти и аз ще работим заедно, за да ги защитим на всяка цена, Триша. Това ще е нашата тайна. Ще се обадя да подготвят незабавно транспортния хеликоптер, за да ги отведе оттук, в рамките на един час. Резерватът не е напълно готов, но там е най-сигурното място, където да ги скрием. И ти трябва да отидеш с тях. — Втренчи се в лекарката. — Знам, че животът ти е тук, но ти също имаш нужда от защита. — Засмя се. — Това е по-важно. Аз…

— Млъкни! — извика накрая младата жена.

Мъжът се намръщи.

— Какво?

— Успокой се! — нареди му, понижавайки глас. — Опитвам се да ти кажа нещо, но ти все ме прекъсваш.

Той кимна.

— Давай! Слушам те!

Тя се поколеба, докато се взираше в красивите му екзотични очи.

— Аз съм майката. Аз, Джъстис. Аз съм жената, която носи бебето на Новия вид. Не съществуват никакви документи, тъй като сама направих всички тестове, докато в клиниката нямаше никой. Когато разбрах, че съм пропуснала цикъла си, отдадох закъснението му на стреса. След това започна да ми прилошава сутрин, затова днес си направих тест. Беше положителен. Веднага отидох в клиниката и се подложих на ултразвуков преглед. — Преглътна сълзите си. — Бебето расте вътре в мен и се развива с ускорени темпове. Може би единственото обяснение за тази аномалия е, че детето е наполовина Нов вид и бременността ще бъде по-кратка, заради променената ДНК на бащата. — Постави ръка върху утробата си. — Аз съм майката — повтори тя.

Мъжът се вторачи в нея, напълно изумен. Младата жена рухна назад в стола, докато продължаваше да се бори със сълзите, готови да прелеят в очите й. Бе трудно, но успя да не избухне в плач. Вдигна глава и видя вторачения в нея поглед на смълчания Джъстис. Минаха секунди, равняващи се на цяла вечност, докато той успее да проговори.

— Сигурна ли си, че бащата е от Новите видове? Подозирах, че си се срещала с някого, но мислех, че е човек.

— Последният път, когато правих секс, беше преди около две години. От тогава съм имала полов акт само веднъж и то с един от твоите хора. Няма никакво съмнение, че той е бащата.

Джъстис седна на ръба на бюрото.

— Добре. Това е хубава новина, Триша. Изглеждаш нещастна, а не трябва. Нямаш представа какво означава тази вест за моя народ. — Усмихна й се тъжно. — Значи, все пак, можем да имаме деца. Щом един от нас е в състояние да го направи, може би и на други ще се удаде тази възможност. Разбирам, че си много уплашена, но ще се справим по някакъв начин. Ще се получи, ще видиш. Ще успееш ли в началото да се оправиш с медицинската част, докато намерим някой, на когото да се доверим, да я поеме? Очевидно не можеш сама да изродиш собственото си бебе.

Тя премигна, за да спре напиращите сълзи.

— Все още съм в шок, но искам бебето. Много ме е страх. Никога не съм мислила, че ще бъда майка и знам, че моето дете се намира в опасност, заради това, което представлява — първото бебе между нашите две раси. Боя се какъв живот — него или нея — ще го очаква. Ултразвукът показа, че всичко е наред, но на този етап от бременността е много трудно да се каже каквото и да е. Все пак съм притеснена за размера на плода, тъй като е много по-голям от нормалното. Трябва да направя доста изследвания. Може нещо да не е наред с бременността. Просто не знам какво да очаквам, защото подобно нещо никога не се е случвало преди. Ужасена съм.

— Ще преминем през това заедно, каквото и да се случи. Ти никога няма да бъдеш сама, Триша. И по-рано те считахме за една от нас, но сега наистина си от Новите видове. Като майка на детето, което е част от нас, ти си официално член на НСО и получаваш всички права като такава. Имаш нашата пълна подкрепа и ще бъдеш защитена по всяко време. Ние ще се грижим много добре за теб. — Той се изправи, заобиколи бюрото и вдигна телефона. — Веднага намери Брас и го изпрати в офиса ми.

Триша се отпусна. Това можеше наистина да мине много зле. Бе очаквала най-лошото, че той ще избухне, като чуе новината. Бременността й поставяше народа му в опасност. А Джъстис беше много развълнуван и щастлив за бебето и всичко мина много по-добре, отколкото си бе представяла.

— Ще те изпратим с Брас в Резервата. Той ще те защитава с живота си и много ще ти помага, Триша. Имам му пълно доверие, че ще те опази. Ще кажа на всички, че там ми е необходим лекар и ти си отишла доброволно. Така няма да е подозрително. Точно това бях планирал да направя преди нападението. Искам да бъдеш там, когато медицинският център стане готов. Ще изпратя някои от моите хора да приготвят багажа и да пренесат вещите ти. Не искам да вдигаш тежко. — Засмя се. — Ще бъдеш много глезена, така че свиквай от сега.

Джъстис седна отново на мястото си и тя остана да наблюдава как бързо се разпорежда със създалото се положение — съобщи на някой, че има нужда от лекар в Резервата и доктор Норбит е била така любезна да се съгласи да отиде; уреди й полет за след по-малко от час и се обади да проучи екипажа и ръководителя му. Когато някой почука на вратата, Джъстис най-накрая затвори телефона.

— Влез — извика той.

Брас влезе в кабинета и затвори вратата след себе си. Очевидно е бил дежурен, защото бе облечен в униформата си. Усмихна се, когато съзря младата жена, и й намигна, преди да съсредоточи вниманието си върху Джъстис.

— Казаха ми, че имаш нужда от мен.

Джъстис се усмихна щастливо.

— Изпращам те с Триша в Резервата. Там ви очакват. Разрешавам ти да избереш двама от най-близките ти приятели, които да вземеш със себе си, за да я защитават. — Той се изправи и се засмя. — Не е ли това най-хубавата новина? Поздравления, Брас! — внезапно Джъстис се спусна напред и прегърна изненадания мъж. — Ще ставаш баща!

Триша се почувства така, сякаш някой я бе нокаутирал, но това не бе нищо в сравнение с изражението върху лицето на Брас. Очите му се разшириха, устата му зяпна.

— Ъъъ, Джъстис?

Лидерът пусна Брас и се усмихна на лекарката.

— Да?

Тя поклати глава.

— Не е той.

— Какво става тук? — Брас му отправи объркан поглед.

Джъстис не му обърна внимание и докато наблюдаваше лекарката, усмивката му замря.

— Но той беше в дома ти през нощите. Казах ти, че съм наясно с движението на всеки в Хоумленд. Ти се срещаше с него.

— Ние сме само платонични приятели, които гледат заедно филми. Той не е бащата на детето ми. Не съм спала с Брас.

— Бебе! — ахна младият мъж. Вниманието му мигновено се насочи към Триша. — Ти си бременна?

Тя кимна в потвърждение.

— Съжалявам. Мислех, че Джъстис те извика, за да бъдеш мой бодигард, тъй като знае, че сме приятели. Никога не съм предполагала, че може да повярва, че ти си баща на детето ми.

— Ти си бременна? — внезапно изръмжа злобно Брас. Отдръпна се, скръсти ръце на гърдите си, като впери поглед в пода. Младата жена забеляза мрачната му реакция и това я остави безмълвна.

— Тази ситуация е опасна за нея и за всички нас — предупреди тихо Джъстис. — Ти си нейният личен бодигард. Никой не трябва да разбере за тази бременност. Ясно ли е, Брас! Ще бъде ли проблем за теб?

Мъжът срещна погледа на Джъстис.

— Бих я защитил с живота си. Никой няма да разбере нищо от мен. Какви са разпорежданията?

— Уредил съм хеликоптер, ще излетите до час. Избери двама мъже, на които доверяваш живота си, и им кажи, че са част от екипа ти. Задачата ще бъде дългосрочна. Вземете си повече багаж. Като претекст ще използваме, че съм й възложил да контролира медицинския център в Резервата.

— Разбрано. — Брас дори не погледна към Триша, докато напускаше офиса. Вратата след него тихо се затвори.

Объркана, младата жена се намръщи.

Джъстис я погледна изучаващо.

— Не знаех, че той има чувства към теб. Може би ти си го възприемала като приятел, но мисля, че момчето, малко по малко те е ухажвало.

— Не знам — рече зашеметена. — Предполагах, че ме харесва, но той никога не намекна нищо и аз спрях да мисля за това.

— Понякога е трудно човек да ни разбере. Забелязал съм, че хората от нашия вид, с агресията на питбул, направо се нахвърлят на това, което искат, без да ги очакваш, или ти го заявяват открито в лицето. — Мъжът въздъхна. — Така че кой е бащата?

Триша вдигна инатливо брадичка.

— Няма да ти кажа.

Джъстис присви очи.

— Какво?

— Беше просто секс. Не означава нищо. Бебето е мое.

Леко ядосан, той скръсти ръце пред широките си гърди.

— Кой е бащата на бебето, Триша? Трябва да ми се довериш. Случаен секс или не, един мъж от Новите видове ще иска да знае, ако ще става баща.

Тя прехапа устни.

— Не мисля така.

Ръцете му се стегнаха срещу гърдите.

— Ти призна, че си правила секс веднъж след две години. И аз те подуших, когато миришеше на него. — Наблюдаваше я много внимателно. — Тогава върху теб имаше моята миризма, но аз знам, че не съм бащата. Там също бе и мирисът на Брас, но явно не сте спали заедно. — Пое си дъх. — И аромата на Слейд го имаше също. Беше много силен, но предположих, че е така, защото бе сама с него в продължение на дни. Слейд е бащата!

Главата й клюмна.

— Моля те, не му казвай!

— Съжалявам, Триша. Налага се. Той би искал да знае. Има право да те защитава и да се грижи за теб, тъй като носиш детето му.

Когато погледна към Джъстис, тя позволи на сълзите да потекат.

— След като се върнахме тук, Слейд нито веднъж не направи опит да ме види, изобщо не се свърза с мен, никога не ми се обади. Моля те, не му казвай. Не мога да се срещна с него.

Мъжът тихо изруга.

— За теб сексът е бил много повече от случаен и неговото държание те е наранило.

— Защо да те лъжа? — Тя кимна. — Да. Моля те, Джъстис. Не мога да те спра да му кажеш, но го дръж далеч от мен, когато го направиш. Моля те!

— Не те разбирам.

— След като ни спасиха, не пожела да прекара времето си с мен. По дяволите, не желая да го прави сега, след като узнае, че съм бременна. Той направи вече своя избор.

Наблюдава я дълго време.

— Ясно, но въпреки това, трябва да му кажа, Триша. Ще го известя за твоите чувства и ще го предупредя, че се е издънил.

Тя избърса сълзите си.

— Да. Така става. — Изправи се. — Благодаря ти, че прие ситуацията толкова добре.

— Аз ти благодаря — Джъстис отиде и прегърна изненаданата Триша — за това, че си бременна и даваш на всички нас надеждата, че можем да имаме деца. Сигурен съм, че всичко ще е наред и бебето ще се роди здраво. Ние сме силно племе и трудно могат да ни унищожат. Това дете ще бъде наполовина Нов вид.

Разплака се, докато Джъстис я държеше в обятията си. И тя го прегърна, признавайки, че има нужда някой да я утеши, откакто бе разбрала, че е бременна. Шокът за нея бе толкова голям. Мъжът разтри гърба й и я придърпа по-плътно до себе си, да я успокои.

— Съжалявам за мъката, която ти е причинил Слейд. Той трябва да разбере колко си специална и че не би трябвало никога да те напуска, Триша. Аз не бих постъпил така, ако беше моя. Това трябва да бъде едно щастливо събитие, а той ти причинява болка.

Младата жена подсмръкна и се оттласна от Джъстис. Мъжът я пусна и тя избърса сълзите си отново.

— Благодаря ти. Това бяха най-хубавите думи, които някой ми е казвал. — Погледна нагоре към него. — Има още нещо, за което искам да те помоля.

— Всичко, което пожелаеш.

— Искам да кажеш на Ели и Фюри за моята бременност. Знам, че досега не са постигнали нищо, но вероятно и те биха могли. Желанието им да имат дете е голямо. Проблемът при тях може да е прост — или броят на сперматозоидите на Фюри не е достатъчен, или Ели има нужда от малко помощ при произвеждането на яйцеклетките. Един курс от репродуктивните медикаменти ще й помогне да забременее. Мога да назнача тестове, ако съм сигурна, че те са съгласни, след като разберат за мен. Трябва да знаят, че има надежда за зачеване. Те са единствената друга смесена двойка и тази информация им е необходима. Имам доверие и на двамата, че ще запазят тайната.

Джъстис кимна.

— Добре. Ще го направя. Не се тревожи за това. Ще се справя, доктор Тед Трейдмонд ще обработи тестовете им. Знам, че не е в неговата сфера, но може да се справи с едни прости изследвания, нали?

— Той е надежден. Да, Тед ще се оправи.

— Прекрасно. — Извади носна кърпичка от едно чекмедже на бюрото си и й я подаде. — Ето, издухай си носа. Може да ползваш банята, за да се измиеш. Не искаме някой да заподозре нещо, а като те видят разплакана, ще си помислят, че нещо не е наред.

— Съжалявам.

— Ти си много емоционална. Чувал съм, че било нормално за бременните.

— Да, вярно е. Господи, не искам да си представям, каква откачалка ще бъда в петия или шестия месец. — Поклати глава. — Вече изпитвам съжаление към моята охрана. — Приближи до вратата на банята, спря се и се обърна. — Чувствам се толкова зле заради Брас. Мислиш ли, че въпреки всичко ще остане мой приятел?

— Да. Сега е разочарован, но не видях истинска болка в очите му. Ще се справи.

Триша се надяваше да е така. Влезе в банята и затвори вратата.

Джъстис чу шума от пуснатата вода. Човеците нямаха толкова изострени сетива, винаги се налагаше да си напомня този факт. Седна на бюрото си. Изживяваше радост и тъга от новината, че Видовете бяха в състояние да се размножават. Един ден и той искаше да има дете, но от реакцията на хората, когато разберат, го прерязваше през стомаха. Набра номера на управлението на Резервата и попита за Слейд.

— Здравей, Джъстис. Извади късмет, че ме хвана в офиса. Току-що имах среща с една от строителните фирми. Защитната ограда е завършена. От следващия месец влиза в действие, с датчици за движение и електронно наблюдение. Бяха приказки и разправии за крайния срок на голф игрището, но върви по график. След два месеца трябва да бъдат готови с него. Друго нямам какво да ти докладвам.

— Всъщност, имам новина за теб.

— Казвай.

— Изпращам доктор Триша Норбит в Резервата.

Тишина.

Джъстис оголи зъби, изразявайки гнева си. Очевидно Слейд не се развълнува от вестта. Следващият звук, който чу, потвърди подозренията му — една въздишка.

— Добре. Поради някаква причина ли пристига тук? — Не звучеше щастлив.

— Да. Линията сигурна ли е?

— Разбира се. Има ли причина за това? Случило ли се е нещо? Тя ли е била целта? Мислех, че всичко вече се е успокоило. Чувствам се длъжен да ти кажа, че тук не е толкова безопасно за нея. В Резервата има много повече отворени пространства, които са лесни за нарушаване, отколкото в Хоумленд.

— Тук има твърде много хора, които могат да я видят. Мисля, че е най-добре да я изпратя там — отдалечено е и по-лесно ще я предпазя от обществеността. Тя пристига, така че всичко е договорено. Искам да я настаня в отдалечено, но удобно място, което е силно защитено. Изпращам и трима лични офицери, за да я охраняват денонощно.

— Толкова ли е голяма опасността? — Гласът на Слейд се напрегна и тонът му се превърна в ръмжене. — Тя добре ли е? Да не би да е правен опит за покушение над живота й?

Изведнъж Джъстис се усмихна на очевидната загриженост на Слейд. Прехапа устни.

— Тя е в изключителна опасност. — Успя да запази хладния тон. — Иначе е добре, но е малко под напрежение. Изпращам я там за нейна сигурност, а също така и на заслужена почивка.

— Аз ще се погрижа за нея. Никой няма да я нарани. — Слейд изръмжа думите.

— Уверен съм, че всичко ще е наред. Трябва да приключвам. Пилотът ще ти съобщи по радиостанцията точното време на кацане.

— Ще се погрижа за всичко.

 

 

Гореща ярост струеше от Слейд, по кожата му изби пот. В офиса, в който се намираше, работеше климатик, но и той не можа да охлади реакцията на неговия гняв. Бе постъпил почтено, като напусна Хоумленд, за да избегне изкушението да търси Триша. На моменти бе жертвал разсъдъка си, за да се увери, че тя не е в опасност.

Сега я пращаха в Резервата заради заплаха. Фактът, че Джъстис бе толкова неясен относно причината, подбудила това му решение, го хвърли в мрачно настроение. Дали някой се опитваше да я нарани? Или я заплашваха по телефона? Може би имаше проникване в територията? Човекът, който ги беше предал, още не бе заловен. Ако той или тя, тръгнеха след Триша?

Слейд изръмжа и привлече вниманието на някои от хората в офиса. Тайгър повдигна любопитно вежда.

— Какъв е проблемът? Да не би работниците в хотела да са прекъснали друг водопровод?

— Не. — Той погледна към мъжа, който се трудеше над чертежите, изправи се и подаде на приятеля си сигнал с ръка.

— Трябва да проверя докъде са стигнали работите.

Тайгър скочи на крака.

— Идвам с теб. — Отдалечиха се на двадесетина метра от импровизирания офис, преди Тайгър да спре и да се взре в приятеля си. — Какво е станало?

— Беше Джъстис. Изпраща доктор Норбит тук. Била в опасност и иска да я скрие.

— По дяволите! Нима не разбира колко жестоко постъпва?

— Изглежда това не го вълнува. Не успях да му се противопоставя, тъй като има вероятност да ни подслушват.

— Вярно.

— Искам да я видя отново.

Котешките очи на Тайгър се разшириха.

— Не ти ли мина вече?

— Не. Мисля за нея през цялото време.

— Налага се да бъдеш силен. Обсъждахме го вече.

— Тя е в опасност, а аз се отдръпнах далече от нея. Очевидно планът ми не проработи.

— Докторката ще бъде застрашена, независимо къде се намираш ти. Тя работи за нас, някои я мразят дори само за това прегрешение. Ако е с един от нашите мъже, с теб, и се разчуе, заплахата ще нарасне. Ти постъпи правилно.

— Нима? — Тялото на Слейд се напрегна. — Защо, след като съм постъпил правилно, се чувствам толкова зле?

— Достатъчно страда. По-добре да не си с нея, отколкото да рискуваш да я убият поради факта, че е твоя жена.

Болка разкъса гърдите му.

— Ако се случи, аз съм свършен. Не мога да живея с тази вина.

— Ето, точно заради това, изборът ти е правилен. — Тайгър се размърда. — Работата е лекарство. А ние имаме достатъчно от него.

— Точно така. Работа.

— Ще се справиш. Не е необходимо да говориш с нея, когато пристигне.

— Не. — Знаеше, че е глупаво, но изпитваше нужда да я види. — Джъстис не обясни подробно защо е в опасност, но каза, че е под натиск. Ще спя по-добре, ако я видя с очите си. Няма да се успокоя, докато не се уверя, че е добре физически.

— Мазохист.

— Млъкни!

— Просто подчертавам, че ще бъде много болезнено да я видиш и да не си в състояние да я докоснеш. А ти ще поискаш да го сториш.

— Аз съм силен. Мога да се справя. — Тайгър му хвърли невярващ поглед. — Понякога се чудя защо сме приятели.

— Вече ти казах. Ти си мазохист. — И Тайгър се засмя.

 

 

Триша излезе от банята в офиса на Джъстис. Беше пооправила грима си и сега изглеждаше по-добре. Спря се, когато видя замисления поглед върху лицето му, докато я наблюдаваше.

— Реших за момента да не казвам на Слейд за бебето. Това е новина, която ти трябва да споделиш с него. Ще ти дам малко време.

Напрежението изведнъж се оттече от Триша.

— Благодаря.

— Не ми благодари все още. Ако не му кажеш в най-скоро време… — мъжът повдигна рамене — ще се наложи аз да го направя. Той отговаря за Резервата и трябва да знае колко е важно да те защитава. За да стане това, е необходимо да бъде запознат с опасностите. Смятам, че от начина, по който реагира, когато помисли, че те грози заплаха, го е грижа за теб много повече, отколкото предполагаш. Това е, което ме накара да променя решението си и да ви оставя двамата да се разберете, преди аз да се намеся.

Младата жена впери в него тъжен поглед.

— Ако го беше грижа за мен, както се изрази, щеше да дойде да ме види. Най-малкото би могъл да се увери, че съм добре емоционално след случилото се с нас. Чух, че той бил помолил да работи в Резервата, за да се измъкне от Хоумленд, което вероятно означава да се отдалечи и от мен.

— Той не е молил за тази работа. Исках Фюри да отиде, но Ели не може да остави жените ни сами. Тя се отнася много сериозно към работата си в женското общежитие и винаги е под заплаха като половинка на Фюри. Следващият по ранг в нашето командване е Слейд. Попитах го и той прие. Имам нужда от някого там, на когото мога изцяло да се доверя, да поеме всичко. Твърде много проблеми имам тук и не мога да снова непрекъснато напред-назад. Страдам от въздушна болест и не съм в състояние да издържа по два-три полета на ден.

— Разбирам.

— Надявам се, че ще оправиш нещата. Сега Брас трябва да дойде всеки момент да те вземе. След няколко минути имам среща със Съвета в конферентната зала. — Джъстис се изправи и въздъхна. — Понякога се побърквам.

— Желая ти късмет тогава. Аз ще изляза да го изчакам във фоайето.

— Остани тук и си почивай. На дивана ще ти е удобно.

— Благодаря.

Той погледна към корема й и се засмя.

— Много съм развълнуван за това.

— Аз също, когато не ме е страх.

Джъстис стисна успокояващо ръката й и излезе от кабинета си. Плътно затвори вратата след себе си.

Петнадесет минути по-късно в офиса влезе Брас. Триша се изправи и се вгледа в него. Явно мъжът се беше успокоил, изглеждаше съсредоточен и дистанциран.

— Много съжалявам, че Джъстис помисли теб за баща на бебето ми.

Той я огледа внимателно, преди погледът му да попадне на корема й.

— Ти наистина ли носиш бебе от Нов вид.

— Да.

— Това е добра новина.

Но младата жена забеляза, че не е щастлив.

— Оставаме ли си приятели, Брас?

— Да. Аз… много ми се иска да те бях срещнал, преди да се замесиш с друг мъж. Надявам се, че това не те обижда. Просто бях привлечен от теб повече, отколкото ми е позволено. Сега принадлежиш на друг, а аз ще се приспособя. Между нас всичко е наред, Триша.

— Не принадлежа на никого, Брас. Бащата на бебето и аз не сме заедно. — И тръгна напред, преди да успее да каже още нещо, защото не искаше да го окуражава. Но и трябваше да му бъде ясно, че не е свободна за домогванията му. — Имам чувства към него, но явно той не отвръща на тях. Ще ми е необходимо малко време, но съм сигурна, че с него ще се оправим.

Той примигна учудено.

— Ти си свързана с някой и още не си го информирала за бебето?

— Не. Джъстис ми даде известно време да вляза в контакт с него и да му кажа новината.

Брас кимна.

— Реших аз да бъда мъжът на твоя страна. Ти принадлежиш на друг, но той ще разбере втори, след мен, че носиш детето му. Хайде, да вървим. Хеликоптерът е готов. Избрах Харли и Муун да ни придружат.

Ужас сви стомаха й. В действителност не желаеше Слейд да разбере. Не бе този начинът, по който го искаше обратно в живота си. По-скоро, никога не би го видяла отново, отколкото да я преследва, защото двамата заедно са създали нов живот.

Тя заслужаваше човек, който да се грижи за нея, а не такъв, който да присъства в живота й от чувство за дълг или чест — Новите видове притежаваха по много и от двете черти. Реши да не говори повече за това пред Брас. Страхуваше се да не започнат да спорят.

Младата жена се познаваше с Муун. Той бе един от приятелите, които заедно с Харли и Брас идваха в дома й да гледат заедно филми. Високият мъж не говореше много, но имаше странно чувство за хумор, което тя много харесваше, когато той решеше да наруши мълчанието си.

— Благодаря.

Брас протегна ръка и Триша обви пръсти около лакътя му. Той й се усмихна искрено и я изведе от офиса.