Лорън Донър
Слейд (13)

Глава 12

Триша подозираше, че Барт ще умре, бе сигурна, щом чу изстрелите, но когато разбра какво му бяха причинили, изстина отвътре. За миг през съзнанието й мина споменът за лицето му и страха, който изпитваше. Но той бе все още момче — единствен на майка, която се тревожеше за него дотолкова, че да го накара да отиде на ветеринар, за да получи ваксина срещу болестите по животните.

— Исусе! — ахна тя. — В слабините?

Джъстис се поколеба.

— Това, което са направили с него, е зловещо и жестоко. Едно е да убиеш човек хладнокръвно, съвсем друго е да го кастрираш преди смъртта му.

Стомахът я присви.

— Кастриран?

— Използвали са рязана двуцевка от близко разстояние. Съдебният лекар каза, че сигурно са я опрели в слабините му, преди да натиснат спусъка. Тези копелета са животни, а имат проблеми с нас. Видовете никога няма да постъпят толкова нечовешки.

Триша стъпи на краката си.

— Трябва да взема душ. Знам, че имаш още въпроси, но съм уморена, гладна и мръсна. — Прехапа устни и потръпна, забравила колко я боли възпаленото коляно. Когато се изправи, срещна погледа на Джъстис. — Най-вероятно ще си поплача. Кълна се, не бях изнасилена. Слейд успя да спре нападателя, точно преди да го стори. Благодарна съм ти, че се грижиш за моето благополучие, но моят сексуален живот си е личен. Имам една молба.

— Всичко, което пожелаеш.

— Щом чуеш нещо за Слейд, независимо колко е часът, моля те, изпрати някой да ми каже. Той ми спаси живота многократно. Няма да се успокоя, докато не разбера какво се е случило с него.

— Налага се да оставя Брас тук. Поръчал съм да ти доставят храна, тя ще те чака, като излезеш от банята. Обещавам, че когато науча нещо, ще се обадя на Брас да ти предаде информацията. А за това, което ти се е случило, ще говорим утре.

— Брас ще остане тук?

Джъстис кимна.

— Да. Това е само предпазна мярка. Някои от онези задници са мъртви. Техните другари са доста ядосани, че вместо да убият нас, са умрели те. Ще имаш денонощна защита, докато опасността не отмине напълно. Случилото се, те е травмирало достатъчно, затова оставям при теб Брас, тъй като го познаваш. Той ще бъде първа смяна. Искам го вътре в дома ти. Може да седи на дивана, ако за теб е приемливо. Ще се погрижи за храната и ще ти предава информацията, до която успея да се добера.

— Но ние сме в Хоумленд, тук е безопасно. Идиотите не могат да минат през портата и да достигнат до къщата ми. Сигурна съм, че…

— Някой им беше казал за нашето пътуване — прекъсна я Джъстис. — Те знаеха точно маршрута на вашия джип, което означава, че са имали вътрешна информация. От човешките служители само охранителните екипи знаеха къде отиваме, по кое време и по кой път ще минем. Денонощната ти охрана ще е само от Новите видове, така ще бъда спокоен за безопасността ти. А сигурност няма да има, докато не открием от кого е изтекла информацията. — Пое си дълбоко въздух. — Трябва да тръгвам. Храната ти ще пристигне скоро. Яж и почивай.

Младата жена бе шокирана, че някой, който работи в Хоумленд, е предал Новите видове, но вярваше на Джъстис и мрачното му лице.

— Не е необходимо да ми пращаш храна. Мога да си направя един сандвич.

— Не. Имаш нужда от вкусно, топло, домашно приготвено ядене. Ще кажа да ти изпратят няколко блюда. Ще се видим на сутринта. Обади ми се, когато станеш.

— Благодаря ти. Моля те, не забравяй да се свържеш веднага с мен, щом чуеш нещо за Слейд.

— Обещавам, че ще го направя. Разбера ли нещо, ще го знаеш и ти.

Той остави след себе си вратата широко отворена и Триша го чу как разговаря тихо с мъжете отвън.

Придвижи се бавно до спалнята, взе си голям удобен потник и широка тениска. После влезе в банята. Когато съзря образа си в огледалото, й идеше да ревне. Изглеждаше като нещо, което котката беше влачила из задния двор, преди да го захвърли и да намери друго за късане. Отстрани лицето й, от ухото до брадичката, беше в синини. Долната й устна бе зле подута и сцепена. Около раната бе зачервено и подпухнало. Дългата й руса коса бе сплъстена и безнадеждно заплетена. И за капак, цялата бе покрита с един пръст мръсотия. Дрехите й бяха в същото плачевно състояние. Когато понечи да ги съблече, потръпна от болката в китките. По гърба и бедрата имаше синини от катастрофата. Знаеше, че изглежда адски зле.

Влезе под топлата водна струя и дълго остана там. След това изми нараненото си тяло много внимателно. Болеше я, въпреки хапчетата. Сълзите й започнаха да напират, седна на пода под душа и покри лицето си с ръце. Разбра, че животът й се е променил безвъзвратно. Двама души бяха мъртви, за да остане жива тя. Как можеше да бъде отново предишният човек, който е била? Нямаше начин за това.

Леко почукване на вратата най-накрая спря плача й.

— Ще съм готова след минутка.

— Имате ли нужда от помощ? — Тя позна гласа на Брас. — Аз съм безопасен, доктор Норбит. — Той замълча. — Влизам.

По дяволите. Опита да се изправи на крака, но тялото й отказа да я послуша. Душ кабината имаше врата, която я прикриваше, но тя беше от матирано стъкло. Дори различи фигурата на Брас, когато влезе в банята и тръгна към нея.

— Доктор Норбит?

— Седнах и сега не мога да стана — призна му тя. Мразеше да бъде слаба и да я боли толкова силно. — Когато се почувствам по-добре, ще се изправя. Може ли да ми подадеш кърпата? — Посегна и спря крановете на душа. — Моля те!

Голяма хавлия за баня бе метната върху горната част на стъклената врата. Триша я дръпна и се покри, колкото бе възможно. Две секунди по-късно, Брас я изненада, като отвори вратата на душ кабината.

— Няма да гледам на вас като на жена. Позволете ми да ви помогна, доктор Норбит. Никога и по никакъв начин няма да ви навредя. — Наведе се и протегна към нея ръце. Хвана я внимателно под мишниците и я изправи на крака. — Нека да ви занеса до леглото. Храната пристигна, ще ви дам и още обезболяващи.

Знаеше, че малко я бе засрамил, но тя се нуждаеше от помощта му. Не оказа съпротива, когато едрият мъж я измъкна от кабинката. Ръцете му й помогнаха да се задържи на крака. Младата жена притисна с длан кърпата пред гърдите си, но гърбът й остана изцяло гол. Лицето й бе пламнало и почервеняло. Изведнъж Брас сграбчи кърпата й я издърпа от ръцете й.

Устата на Триша увисна отворена. Цялото й внимание се съсредоточи в мъжа, държащ хавлията. Погледът му продължаваше да бъде фокусиран в очите й. Той освободи парчето плат от ръката й, разтвори широко кърпата и я уви стегнато около тялото й, преди да посегне отново към нея. Взе я в силните си ръце и нежно я постави да седне на плота. След това се извърна, грабна друга хавлия и без да каже дума, започна да бърше мократа й коса.

— Благодаря.

Брас й кимна.

— Вие сте била много силна. За някой, който е толкова дребен, имате пълното ми уважение, доктор Норбит. Проявили сте голяма издръжливост, но сега е време да позволите на някой да се погрижи за вас.

— Моля те, казвай ми Триша.

На лицето му блесна усмивка.

— Косата ти вече не е толкова мокра. Сега ще те вдигна отново и ще те занеса в леглото. Виждам, че си си приготвила дрехи за спане, но от моя предишен опит, а аз съм страдал достатъчно, мога да кажа, че е по-добре да си гол, докато се излекуваш. Хайде, отиваме.

Брас пусна кърпата, с която бе трил косата й, в мивката и взе младата жена на ръце. Внимателно я занесе от банята до леглото в спалнята, където някой бе приготвил вече завивките. Остави я на матрака и дръпна ръцете си от тялото й. Протегна длан и затвори очи.

— Дай ми да занеса мократа хавлия и да я закача в банята, а ти през това време се завий.

Триша му подаде кърпата и дръпна одеялото към гърдите си. Видя как Брас влезе в банята. Той се забави там няколко минути, докато почисти. После излезе, загаси лампата след себе си, кимна й с глава и изчезна от спалнята. Но се върна веднага, като буташе пред себе си количка за сервиране — на три етажа — с множество покрити чинии. Триша се вторачи в тази гледка.

— Това всичкото не може да е само за мен.

Мъжът сви рамене.

— Джъстис не знаеше какво ще поискаш за ядене, затова се разпореди да бъдат приготвени шест различни ястия. Съветът разполага със собствен готвач. Когато разбра, че се връщаш, Джъстис поръча храната по телефона. Има и десерти. Той отново не знаеше какво ще предпочетеш, затова изпрати от всичко по малко. — Брас извади голям поднос, постави го в скута на Триша и се усмихна. — Ще отворя всяка чиния, за да ти покажа какъв избор имаш.

— Ти ще ми помогнеш да изядем всичко това, нали?

Брас се засмя.

— Надявах се да го кажеш. Умирам от глад.

Стомахът на младата жена изкъркори. Лицето й пламна и се изчерви, когато мъжът се засмя отново — очевидно беше чул. Той започна да маха капаците на чиниите и да изброява ястията, които съдържаха. До десертите не стигна.

— Ще взема телешкия стек на грил. Така добре ли е?

Той се усмихна.

— Чудесно. Благодарен съм ти, че не пожела свинските ребърца. Щом ги зърнах и устата ми се напълни със слюнка. Гладна си, нали?

— Умирам от глад.

Брас постави двете чинии на подноса. Излезе от стаята и минута по-късно се върна с няколко соди. Триша взе напитката с вкус на череша — в хладилника й имаше три разновидности. Брас се поколеба.

— Ще отида да ям в хола. Извикай ме, ако имаш нужда от нещо. — И взе от таблата чинията със своето ястие.

— Може да седнеш ето тук. — Посочи му стола до леглото си. От същата страна имаше нощно шкафче, така че ставаше за маса за хранене. — Точно щях да включа телевизора. За съжаление, в хола нямам. Смятах да си купя някои неща за къщата, но още не съм намерила време за това. Остани при мен и ще гледаме заедно телевизия. Дори ще ти дам дистанционното, ако обещаеш да не пускаш исторически филми и спорт.

Мъжът се засмя отново.

— Ти избираш канала. — Брас седна на стола и сложи чинията си на шкафчето. Отвори една от газираните напитки. — Благодаря. Какво смяташ да промениш тук? Домът ти е хубав.

— Ненавиждам това легло, а стаята за гости искам да превърна в домашен офис. — Махна към бюрото в ъгъла. — Не желая моят кабинет да бъде в спалнята ми. Тази стая е за почивка, а като погледна към това, все си мисля за работа.

Брас обърна поглед към жената.

— Какво не му харесваш на кревата? На мен ми допада балдахина и това, че изглежда солидно.

— Твърде голямо е за мен. Имам чувството, че съм петгодишна и всеки път, когато си лягам, трябва да се покатеря на него. — Посочи към пода. — Виждаш ли тази стълбичка? — Тя сви рамене.

Брас погледна надолу и се заля от смях. Опита се да спре, но му беше твърде забавно, за да го скрие.

— Ти си доста дребна. По-ниска си с няколко сантиметра от средния ръст за жените.

— Да, знам. — Тя си отряза от месото и лапна хапката. Изстена от удоволствие. — Ммм, толкова е вкусно!

Брас се задави със содата. Триша обърна глава, погледна го и видя, че се взира в нея. Мъжът се потупа по гърдите.

— Добре ли си?

— Чудесно — кимна й в отговор. — Ако съдя по звука, който издаде, наслаждавайки се на ястието, значи готвачът на Съвета заслужава парите, които му плащат.

— Всеки цент. — Отряза си отново и лапна залъка. Пак простена и се усмихна. — Перфектно. Превъзходно. Направо се топи в устата ми.

Брас се втренчи в нея.

— Искаш ли да опиташ и от моето? Порциите са доста големи.

— Не, благодаря. Всичкото си е за теб.

— Обичам ребърца. След като ги изям, мога да опитам от ростбифа, ако не го искаш. Ние, по принцип, ядем много.

— Вземи си, от което искаш. Аз и с това, което ми е в чинията, не мога да се справя.

Продължиха да се хранят. Триша намери един екшън филм, който и двамата се съгласиха да гледат. Брас успя да изяде три блюда, намери място и за десерт. Той даде две болкоуспокояващи таблетки на младата жена. По време на филма тя заспа.

 

 

— Триша?

Тя се събуди, замаяна. В полутъмната стая, на сантиметри от лицето си, видя Брас, надвесен над нея. Премигна учудена, но спомените й бавно се завърнаха. Мъжът бе настанен в дома й, за да я охранява. Той й се усмихваше.

— Тези лекарства, наистина са доста силни. От няколко минути се опитвам да те събудя. Току-що научихме нещо за Слейд. — Тези думи, изведнъж я изтръгнаха от дълбокия сън и тя се опита да седне в леглото. Брас я бутна обратно, хвана я нежно за раменете и се засмя. — Внимавай за завивката, Триша. Гърдите ти почти се показаха. — Ръцете му я пуснаха.

По дяволите. Беше забравила, че е без дрехи. Стисна одеялото, за да го държи на място.

— Съжалявам. Той добре ли е?

— Да, добре е. В момента осигуряват транспортирането му до Хоумленд. Преди около двадесет минути се е сблъскал с един от екипите ни. Прострелян е, но раната е повърхностна. Най-напред ще го откарат до болницата за преглед, но до няколко часа ще бъде тук.

Очите й се напълниха със сълзи, но тя ги преглътна, след като чу, че Слейд е в безопасност и жив, само с повърхностна рана. Бил е прострелян. Със собствените си очи бе видяла колко издържливи са Новите видове и как бързо се възстановяваха. Не беше притеснена, след като го очакваха скоро да се прибере у дома, значи нараняването не беше животозастрашаващо.

— Благодаря.

— Лягай отново да спиш. Не желаех да те будя, но Джъстис каза, че си искала веднага да научиш, когато има новини за Слейд. Сигурен съм, че той ще дойде тук веднага щом се върне, за да провери лично как си. Сега си почивай, имаш нужда.

— Благодаря. — Тя му се усмихна. — Може ли да предадеш на Джъстис, че оценявам всичко, което прави за мен.

— Разбира се. — Мъжът се отдръпна и се върна в хола.

Триша огледа спалнята. Брас бе пуснал завесите, но между тях се процеждаше слаба светлина. Погледна часовника и изненадана установи, че вече бе шест и пет — сутринта. Обърна се в леглото, болкоуспокояващите още действаха и тя се унесе.

Слейд е в безопасност.

 

 

Слейд не желаеше да седне на стол, нито дори да бъде на срещата. Трябваше да отиде при Триша. Нямаше да се успокои, докато не погледнеше в очите й, не вдъхнеше аромата й и не я прегърнеше. Планираше да направи много повече от това, след като я докосне, но си забрани тези мисли, тъй като всички мъже, събрали се в офиса на Джъстис, щяха да подушат възбудата му.

— Много съм щастлив, че си в безопасност. — Джъстис седна на ъгъла на бюрото си, погледът му обходи петнадесетте офицери, натъпкани в стаята — седнали или прави — и въздъхна шумно. — Най-накрая имаме отговори. Идиотите, виновни за нападението, които бяха арестувани, са проговорили пред полицията. Току-що разговарях с водещия детектив по случая.

— Мразят ни — рече Тайгър. — Ето защо са го направили. Поради тази причина ни атакуваха преди, ще го направят и отново.

Фюри, облегнат на стената до затворената врата, изръмжа.

— Всеки път, щом повярваме, че заплахата е намаляла, нещо се случва.

— Спокойно. — Джъстис потърси и срещна погледа на всеки един от тях. — Всичко се случи, защото наехме на работа лекар и това се разчу.

Страх пропълзя по гръбнака на Слейд.

— Защо ги е грижа конкретно за нея?

— Работила е две години в гинекологията. — Джъстис прокара пръсти през разрошената си коса. — Някой е отпечатал биографията й във вестниците. Тези задници са си набили в тъпите мозъци, че това е причината, поради която сме я наели. — Фокусира вниманието си върху Фюри. — Те мислят, че е тук, за да ви помогне да разберете защо не можете да имате деца. Аз излязох с изявление, че годините й в спешното отделение са били решаващият фактор да я предпочетем пред другите кандидати. Страхувам се, че не повярваха на истината. Сигурни са, че се опитваме да намерим начин, как да забременее твоята половинка, Фюри.

Фюри изръмжа.

— Двамата с Ели не сме опитни зайчета. Все още не сме използвали всички възможности, за да го постигнем. Много искаме бебе, но сме съгласни, че не си струва болезнената агония да разрушава живота ни, като разрешим на лекарите да ни взимат кръв, дупчат и изследват.

— Всичко това ми е известно. — Джъстис се премести зад бюрото си. — Щом в Мерикъл не бяха в състояние да открият какво не е наред, аз съм сигурен, че няма решение на проблема. Техните специалисти по раждаемостта измъчиха почти до смърт нашите жени. Просто в тази насока имаме недостатъци. Не бих наел доктор Норбит с тази цел, дори ако някои от вас са готови доброволно да се подложат на тестове. Бих назначил някой друг, който е специалист в тази област.

— Обявили са награда за главата ми — обади се Слейд.

— Направили са го, за да накарат повече тъпаци да ги последват. Ти беше стимулът, за да я убият — човекът, който ги води, предложи пари за тялото ти. Те знаят, че е само въпрос на време, докато измрем от старост и толкова дълго, колкото сме стерилни, ще се утешават с надеждата, че Видовете не ще преуспеят. — Гневът задълбочи неговия глас. — Идеята, че можем да имаме връзки с човешките жени, също ги вбесява.

— Мразя хората — изръмжа думите Флейм. — Само мъжете. — Хвърли извинителен поглед към Фюри. — Жените са сладки. Твоята Ели е прекрасен човек. Нищо лошо не й желая, но мъжете ме довеждат до ярост.

— Не всичките — коригира го Фюри. — Само тези, които ни мразят.

— Въпросът е в това — продължи Джъстис, — че присъствието на друга човешка жена в Хоумленд, и то лекар, възбуди гнева им. Смятах да наема някой друг на нейното място, но разбрах, че доктор Норбит е много ценен кадър за нас. Тя е отличен лекар, който може да се справи с всичко, както вече се убедихме. — Срещна погледа на Фюри. — Спаси живота ти. Не таи никаква злоба към нас. Аз й имам доверие и това я прави още по-голяма цел за техните атаки. — Изправи се зад бюрото си. — За щастие никога не е имала връзка с някой от нашите мъже. Това действително би запратило онези лунатици отвъд ръба.

Слейд се напрегна, понечи да каже нещо, но Брас го изпревари.

— Нищо не й пречи да се свърже с някой от нас. Тя е много привлекателна жена.

— Всеки мъж, който се грижи за нея, ще е по-добре да не го допуска — предупреди Флейм.

— Така е — съгласи се Джъстис.

Флейм отново се обади.

— Сега, когато строим нов дом за нашите хора, ще й се налага доста често да пътува, за да помага при организирането на лечебното заведение там. И всеки път, щом напусне портата, ще бъде добра мишена. По дяволите, дори не можем да се доверим на хората, работещи в Хоумленд. Някой е издал информацията за деня на пътуването и точния маршрут. Брас и Уейгър охраняват лекарката денонощно. Няма начин враждебно настроените групи да я вземат на прицел. Опасността щеше да е много по-голяма, както спомена Джъстис, ако тя беше с един от нашите мъже. Това щеше да увеличи желанието им да я убият, двойно. От една страна ни помага да останем живи, когато имаме нужда от лекар, от друга — спи с един от нас. Те предполагат, че проблемите, свързани с нашата плодовитост, са неин приоритет, тъй като смятат, че повечето жени искат да имат бебета.

Леден страх сграбчи сърцето на Слейд. Джъстис получаваше смъртни заплахи ежедневно. Навсякъде го придружаваше охранителен ескорт. Като лидер на своя народ, той винаги се намираше под смъртна заплаха. Можеше да контактува само с няколко доверени човека и дори тогава беше в опасност. Триша бе лекарят на Хоумленд и се грижеше за всеки човек, нуждаещ се от нейната помощ в територията. Предателят можеше просто да си пореже ръката, за да се добере до нея. Тя щеше да умре, преди някой от тях да успее да стигне до нея, дори и с охрана. Мъжете, които принадлежаха към тези враждебно настроени групировки, бяха луди. Нямаше никакво съмнение, че един от тях е готов на самоубийствена мисия, за да отстрани врага. А това бе неговата Триша. Тя щеше да умре, ако той я докоснеше.

— Вярно е. — Джъстис поклати глава. — Добре е, че никой от нашите мъже не се интересува от нея. Би трябвало да я уволня и да наема друг лекар. Налага се да я охраняваме също като Ели. На Ели й е разрешено да работи с нашите жени, тъй като те не представляват заплаха за нея.

Слейд затвори очи, болката в гърдите му стана по-остра, почти пронизваща агония. Триша обичаше работата си — да е лекар, бе нейната същност, така както той бе Нов вид. Това не можеше да се промени, а който се опиташе, би бил глупак.

Тя щеше да го намрази, ако я накараше да избере него, пред живота, който водеше. С времето щеше да започне да негодува. Той дори не беше сигурен дали щеше да се грижи достатъчно за него, даже да се изкуши да наклони везните в негова полза, ако й бъдеше предложена възможност за избор.

— Необходимо е да затегнем сигурността. Доктор Норбит ще има денонощна охрана, докато не намалее опасността. Трябва да открием предателя. С течение на времето, тези тъпаци ще осъзнаят, че нищо не е в състояние да ни помогне да имаме деца и ще престанат да се страхуват за нашето възпроизводство и че ще взривим мечтите им да ни видят, в края на краищата, как измираме.

Джъстис продължи да говори, но Слейд вече не го слушаше. Връзката му с Триша можеше да я убие. Щеше да я постави в твърде голяма опасност. Стегна здраво юздите на емоциите си, страхуваше се, че другите ще подушат болката му, затова щеше да скърби по-късно, насаме. Нямаше право да я подлага на тази голяма заплаха или да съсипе живота й. Тя означаваше твърде много за него.