Лорън Донър
Слейд (21)

Глава 20

Триша огледа кухнята, докато Брас прибираше последната измита чиния. Тя въздъхна, разтривайки долната част на кръста си, където я болеше.

— Най-после е чисто.

Брас се намръщи.

— Още преди два часа ти казах да отидеш да си легнеш. Бременна си. Ако беше почакала, Слейд щеше да ми помогне да почистим тази вечер, след като се върне от работа.

— Не можех да понасям повече тази мръсотия — призна Триша, отвори хладилника, извади сода и студен чай и му подаде газираната напитка. — Погледни от добрата страна. Той ще бъде изненадан, когато се прибере вкъщи.

— Или ще ми срита задника заради това, че си се преуморила. Беше ли нужно да свършим всичко за един ден? Трябва да си почиваш. Слейд ще обвини мен, ако нещо се случи с теб или бебето.

— Е, ти не можеше да се справиш с всичко сам. И без това свърши цялата тежка работа — почисти и вдига тежките мебели.

— Държиш се за кръста. Боли ли те?

— Малко. — Обърна се и изведнъж хукна.

Когато нахлу в банята на долния етаж, почувства Брас почти зад гърба си. Затръшна вратата, като се надяваше да не го удари по лицето. Падна на колене пред тоалетната и изхвърли обяда си. Зад нея вратата се отвори.

— Предупредих те, жено. Сега ти е лошо.

Не можеше да му отговори, тъй като все още повръщаше. Мъжът нежно я хвана за косата, а с другата ръка заразтрива гърба й. Най-накрая, когато нищо не остана в стомаха й, тя спря.

— Не стой в банята — изстена. — Толкова ми е неудобно.

— Ти си бременна. Сутрешното гадене е нормално.

— Но вече е следобед.

— Може би ти е лошо, защото работи твърде много днес. Не го прави отново, Триша. Забранявам ти да си мърдаш дори пръста. Нека това ти е за урок.

— Или е това, или получавам преждевременно сутрешно неразположение, защото нищо в тази бременност няма да бъде обикновено. Бих искала някоя жена от Новите видове вече да е раждала, за да имам представа какво да очаквам. Може би е нормално да се получава неразположение по това време на деня, когато плодът е бебе от Новите видове.

— Ще ти помогна. Свърши ли с повръщането?

Тя кимна.

— Имам нужда от четка и паста за зъби.

Като я подкрепяше внимателно, Брас й помогна да се изправи.

— Ще донеса нещата, които Слейд остави за теб сутринта. Видях тези вещи в една от чантите. Смяташ ли, че ще се оправиш сама, докато се върна?

— Добре съм. Благодаря.

След като я остави сама, тя се обърна и се взря в отражението си в огледалото. Имаше блед и измъчен вид. Може би наистина прекалих днес. Просто искаше къщата да е чиста. Ако не се познаваше добре, би предположила, че е получила неконтролируем „инстинкт за гнездене“, който беше присъщ на жени в по-късна бременност. По принцип, имаше склонност да чисти, когато беше нервна или притеснена — емоциите, които в момента преживяваше.

Брас се върна и й подаде нови четка и паста за зъби. Докато тя миеше устата си, той остана до нея, отказвайки да напусне банята. Триша мразеше да повръща. Когато вече бе сигурна, че е премахнала лошия дъх и отстранила неприятната миризма, изми лицето си. Мъжът й подаде кърпа, обслужваше я така, сякаш бе придворна дама. Тя се усмихна на забавното сравнение, подсуши лицето си и му върна хавлията обратно.

— Благодаря ти.

Той кимна, но изведнъж се наведе, грабна я на ръце и се отправи към стълбите.

— Пусни ме. Мога да ходя.

— Ти прекали, затова аз поемам контрола. Ще изпълняваш моите заповеди!

— Няма. Хайде, Брас. Добре съм.

— Млъкни!

— Целуни ме по задника.

— Готов съм да го напляскам.

— Никога не докосвай задника й — изръмжа Слейд. — Какво става тук? Защо я носиш?

Брас се извърна с Триша в ръце. Взря се в приятеля си, който го наблюдаваше от вратата. Напрегна се.

— Тя искаше да почисти дома ти. Аз й казах, че ще го направя сам, но не ме послуша. Настоя да ми помогне. Получи сутрешно неразположение и аз я нося в стаята й да си почине.

Гневът на Слейд изчезна и погледът му се смекчи, когато срещна очите на Триша.

— Добре ли си?

— Да. Кажи му да ме остави. Той не иска и да ме чуе. Мисли си, че ми е лошо и не мога да ходя.

Младият мъж пусна куфарчето, което носеше, и затвори входната врата зад себе си. Приближи към двамата и отвори ръце.

— Аз ще я взема.

— Изцяло е твоя.

Брас му подаде Триша.

— Голям късметлия съм.

Тя обви ръце около врата на любимия си.

— Нали знаеш, че не съм безпомощна? Мога да ходя и да върша всичко.

— Млъкни!

— Целуни ме по задника.

— И точно на това място ти влезе — изкикоти се Брас. — Разбираш ли сега защо я заплаших, че ще я напляскам?

— Да — кимна Слейд, все още загледан в Триша. — Аз ще ти напляскам задника, след това ще го целуна.

Младата жена се засмя, не беше очаквала, че ще бъде закачлив с нея. Радваше се, че не е ядосан, задето бе почистила къщата и вероятно бе прекалила.

— Това звучи извратено.

Той се усмихна и се качи по стълбите.

— Брас, ще те помоля да направиш вечерята.

— Разбира се.

— А аз ще я бутна във ваната и ще се постарая да не я удавя за това, че е такъв инат.

— Късмет — засмя се Брас.

Триша изгледа Слейд.

— Изобщо не е смешно.

— Разбира се, че е. — Отнесе я в спалнята им. Когато влезе в банята, я остави да седне на плота. — И следващия път, когато решиш да почистиш къщата по време на бременност, няма да се шегувам с теб, а направо ще те набутам под водата.

Тя го наблюдаваше как отвърта кранчетата на любимата му вана. Помещението бе оборудвано с вградена вана и душ кабина. Слейд пробва водата, след това се обърна към Триша, докато коритото се пълнеше.

— Как мина денят ти, миличка? — Тя запримигва учудено. Той се засмя. — Добре, сладурче. Исках да попитам как беше денят ти, но вече знам. Чувстваш ли се по-добре сега, когато къщата е чиста?

— Да, след всичките тонове мръсотия, от които се отървахме, плюс това, което изхвърли стомахът ми.

Той трепна.

— Няма да те целувам.

— Измих си зъбите.

Слейд се втренчи в устата й.

— Нека го кажа по друг начин: няма да целувам устата ти. Хайде да те измъкнем от потните дрехи, ако искаш целувка. — Погледът му се спусна надолу. — Долнището явно ти е голямо. Навила си го на кръста?

— Ти си изключително висок, нищо не мога да направя за това, че имаш много дълги крака. Щях да си обуя шортите, но някой ги скъса снощи. — Вдигна тениската и му показа как бе навила в талията си панталоните му, за да й станат.

Той се подсмихна.

— Може да ходиш без дрехи.

Отвърна му също с усмивка:

— О, да. Мога да го направя. Но съм сигурна, че тогава Брас ще добие представа за съвсем нова страна от мен. Всъщност, за две.

Мъжът присви очи, устата му се напрегна, тази идея изобщо не му хареса.

— Обличай, която искаш от моите дрехи.

— Предположих, че точно така ще кажеш — разсмя се тя.

— Навитото долнище изглежда много секси на теб. Всъщност, настоявам да го носиш през цялото време, когато не си с мен в спалнята ни. Много ми харесва да обличаш моите дрехи.

Слейд я придърпа до ръба на плота, а тя се изправи и вдигна голямата си тениска нагоре. Ръцете му докоснаха гърдите й, които незабавно реагираха. Той коленичи пред нея, усмихна се и хвана долнището за навития ластик.

— Цял ден чаках да видя това. — И дръпна надолу панталоните.

Секунда по-късно, Триша избухна в смях от шокираното му изражение.

— Ти си чакал цял ден, за да ме видиш облечена в твоите боксерки?

Той повдигна вежди.

— Дори и бельото ми ли носиш? — Мушна два пръста в предната цепка на гащетата и ги прокара по срамните й устни. — Предполагам, че има и предимства.

— Престани! — Дръпна ръката му и избута пръстите му навън. — Ако бях намерила игла и конец, щях да зашия тази дупка, но явно нямаш такива неща.

Очите му се разшириха.

— Дрехата е моя. Не си прави шега с боксерките ми! Ако зашиеш всички цепки, когато ги облека, какво ще правя?

— Ще ги сваляш надолу.

Мъжът се засмя и поклати глава.

— Трябва да ти намеря дрехи.

— А аз си мислех, че ме искаш гола.

Той сграбчи бельото и го дръпна надолу по краката й.

— Благодаря, че ми напомни. Бързо във ваната!

— Но аз си мислех, че ще се докосваме и целуваме и…

Слейд се изправи и посегна към ризата си.

— Ще го направим, но във ваната.

Тя погледна към него и се ухили.

— Ооо!

Той се разсмя, а Триша влезе в топлата вода. Обърна глава и го видя как започна да се съблича. Обичаше да го гледа гол и с удоволствие наблюдаваше, докато мъжът сваляше дрехите си с широка усмивка на красивото си лице.

— Защо не спреш водата, док. Ако не го направиш, скоро ще прелее.

Младата жена завъртя кранчетата и се отмести, за да направи място на Слейд, който влезе във ваната. Той се настани зад нея, разтвори колене и я придърпа назад, докато се намести плътно между бедрата му и облегна гръб на гърдите му.

— Така се чувствам страхотно, но това съвсем не предразполага към целувки и други работи.

— Съжалявам. Сега ще оправя нещата.

Тя обърна глава и го погледна. Видя, че отново е широко усмихнат. Той се протегна и взе бутилка бебешко олио от вграден рафт на стената.

— Бебешко олио?

Мъжът се разсмя.

— Обикновено го употребявам, за да омекотя кожата си, докато се кисна във водата. Получавам много мазоли по ръцете. — Показа й дланите си. — Но сега няма да го използвам за това.

Триша видя как той изсипа от бебешкото масло върху пръстите си и ги мушна под водата. Ахна, щом ги плъзна между бедрата й и изстена, когато я разтвори и започнаха да търка клитора й. Силен стон се изтръгна от гърлото й, когато единият от пръстите му докосна входа на влагалището й.

— Слейд!

— Док!

Тя го сръга.

Мъжът се засмя, ръцете му погалиха тялото й, после я хванаха за бедрата. Той я вдигна и младата жена прехапа устни, когато я отпусна върху твърдия си член, докато изпълни сърцевината й. Отпусна се надолу, тялото й измина целия път и седна напълно в скута му.

— Добре де, Триша!

— Задник такъв!

Той тласна силно нагоре, в нея.

— Ти си лекар. Да не би да си се провалила на теста по анатомия? Това не е мястото, където се намирам в момента.

— Да ти го начукам — изстена тя.

— Не, Триша. Аз ще го направя вместо теб.

Той я сграбчи за бедрата и затласка в нея силно и бързо. Водата се разплиска над ръба на ваната, но Триша не й обърна внимание, докато стенеше. Слейд се размърда, хвана хълбоците й малко по-ниско и я вдигна нагоре, което за сетен път доказа силата му, лесно балансирайки с тежестта й. Започна да я движи надолу-нагоре по члена си, определяйки бързо темпо, което я доведе до безумен екстаз.

Цялото му тяло се напрегна, когато започна да се освобождава и членът му набъбна вътре в нея. Тя бе толкова близо до кулминацията, но той забави движението. Мъжът изръмжа грубо и рязко се дръпна, преди тялото му да се успокои.

— Съжалявам — изръмжа отново.

По дяволите! Триша кимна, сексуално неудовлетворена. Изведнъж Слейд премести краката си и разтвори бедрата й широко. Тялото я болеше от необходимостта да достигне кулминацията, но тя се опита да я пренебрегне, докато наблюдаваше как мъжът взима отново бутилката с бебешкото олио. За втори път изля от съдържанието му, преди пак да мушне пръстите си под водата. Триша изстена, когато той задразни клитора й.

— Кажи ми, ако те заболи — нареди й тихо. — Все още съм много подут.

Изобщо не я интересуваше. От играта на пръстите му с чувствителната й пъпка, удоволствието стана убийствено. Търкането и кръговете около снопчето нерви изтръгваха стонове от гърлото й. Мъжът започна да се движи нежно в нея, без да излиза много, просто забиваше дълбоко. Натискът, предизвикан от набъбналия му член, и усещането, което пораждаха пръстите му, дразнейки нейната сърцевина, я накараха да изкрещи името му, когато отметна глава назад срещу него. Връхлетя я шеметен екстаз, когато кулминацията я сграбчи. Слейд изръмжа.

— Забрави, че попитах дали няма да те нараня! — Той я стисна за бедрата, за да я държи неподвижно. — Убиваш ме, сладурче. Боже, толкова силно си стегната около мен, че ме боли. Това ще ме научи, че трябва да свършваш преди мен.

— Съжалявам. — Но не го мислеше изобщо.

Мъжът се засмя.

— Това е един добър начин да умра. — Устните му докоснаха врата й. — Спокойно, док.

Тя го сръга.

— Ти си вътре в мен. Какво е правилото?

— Ох. Извинявай, Триша.

— Спри да ме наричаш док.

— Но нали си такава.

Триша се обърна да погледне лицето му и стисна мускули. Слейд трепна.

— Предавам се. Няма повече да ти казвам док. Стегнала си ме до смърт. Набъбнал съм, помниш ли?

Тя се усмихна и се отпусна.

— Сега можеш да ме прегърнеш. Много обичам цялата история с подуването.

— Аз също, докато не ме стиснеш до смърт.

Младата жена се разсмя и посегна към кърпата.

— Ще ти се реванширам.

 

 

Триша не можеше да откъсне поглед от засмяното лице на Слейд и му отвърна с усмивка. Брас въздъхна дълбоко.

— Все така ли ще бъде, докато се роди бебето? Вие двамата ме карате да губя апетит, а сандвичът с пуешко месо е толкова вкусен. Слейд, знам, че галиш бедрото й под масата.

Младата жена насочи вниманието си към Брас.

— Сандвичът е страхотен. Благодаря ти, че го направи. Обичам бекона, който си добавил.

— Да — изкиска се Слейд. — Ще правим много секс, преди и след като бебето се роди. Обичам да я докосвам и смятам да го правя често.

Телефонът иззвъня. Слейд намигна на Триша и стана да вдигне. Той се обърна с гръб към масата и заговори тихо.

— По-добре ли се чувстваш сега? Не ти ли се повдига? — Брас я изгледа загрижено.

— Добре съм — каза и отхапа от сандвича. — Най-зле се чувствам в следобедните часове.

— Мислех, че неразположението е сутрин.

Тя сви рамене.

— Кажи го на бебето.

Брас се засмя.

— То няма да ме чуе.

— Точно това исках да кажа.

Слейд затвори, въздъхна и се върна на масата. Усмивката на Триша изчезна, щом видя, че е ядосан.

— Какво е станало?

Той седна.

— Само още повече проблеми, с които трябва да се справям. Нямам търпение най-после да затворим Резервата за строителните работници и действително да го направим безопасен.

— Още проблеми? — Брас спря да яде. — Нещо друго ли се е случило?

— И така може да се каже. — Слейд отново се изправи и отиде в кухнята. Секунди по-късно се върна със сода. Докато се сядаше на мястото си, отвори капачката и отпи. — Тримата нападатели, които вчера оцеляха, твърдели, че са част от нова група, враждебно настроени хора, заклели се, че ще ни принудят да продадем земята и да напуснем района. Похвалили се, че вчера е било само началото от редицата неприятности, които са ни подготвили, ако останем. А ние все още имаме много, докато завършим строителството и се нуждаем от работници, за да приключим. Всеки от тях може да е член на тази нова група.

— Имали ли са намерение да убият някои от нас, или планове им са били по-големи от нападението на хижата? — изръмжа думите Брас.

— Целта им, според единия от тях, е била да унищожат всички отдалечени жилища и да убият тези от нашия вид, на които се натъкнат. Знаели са, че ще бъдат атакувани, ако се насочат към по-големите сгради, като хотела например, защото са много добре охранявани от наши хора. Видяхме, че с хижата успяха. Един от човешките мъже е познавал старата жена, в чиято къща живее сега Валиант. Предполагам, тъй като Валиант не изхвърли всички вещи на старицата, че когато нападателите са стигнали до втория етаж и са видели нещата й, са решили, че тя продължава да живее там. Затова са си тръгнали. В противен случай са щели да опожарят мястото. Успели сме да ги спрем навреме, преди да нападнат и останалите жилища.

— Тази викторианска къща е толкова красива — поклати глава Триша. — Що за глупаци!

— Аз съм по-ядосан, че нападнаха теб. — Слейд погледна мрачно. — Можеха да те убият. Наредил съм на моите хора да броят работниците на всеки час, сега ще се наложи да го правят на половин. На нападателите им трябваха повече от двадесет минути, за да създадат неприятностите, преди да сме забелязали, че са изчезнали. Намислил съм да поставяме системи за проследяване на всяко превозно средство, което влезе в Резервата, и да ги наблюдаваме. Много ме тревожи как контрабандното оръжие е успяло да мине през нашата сигурност. В територията влизат много товарни автомобили със строителни материали и инструменти. И тъй като сега трябва да проверяваме всеки сантиметър от всичко, което минава през портите, това ще забави строителството. Нашите хора са вече на края на силите си.

— Кажи на Джъстис, че имате нужда от повече хора — прозвуча достатъчно просто мнението на Триша.

— Вече сме на границата. — Слейд се облегна назад в стола си. — Той изпрати тук толкова мъже, колкото бе възможно, без да отслабва защитните сили на Хоумленд. Тъй като сме непрекъснато в движение, ни се налага да използваме удвоен персонал, защото трябва да наблюдаваме прекалено много работници.

Триша протегна и махна с ръка, за да привлече вниманието им.

— Ами какво ще кажете за жените?

— Жените? — Слейд я изгледа намръщено. — Какво за тях?

— Има поне три дузини жени от Новите видове, за които знам, че живеят в Хоумленд. Защо не ги доведете тук?

Той поклати глава.

— Те трябва да бъдат защитавани. Нашите жени са малко.

Тя се намръщи.

— Някой питал ли ги е те какво искат? Виждал ли си някои от вашите жени? Мисля, че те са повече от способни да се справят с работата по преброяването на хората и да поемат някои от охранителните дейности. Видях, че има камери, така че, предполагам, имате стая за наблюдение? Колко от хората ти се занимават с тази дейност? Поставете жени там, щом не искате да охраняват на портите и да имат пряк контакт със строителните работници.

— Това е добра идея — заяви Брас.

Слейд се поколеба.

— Идеята е страхотна — усмихна се на себе си. — Да видим дали Джъстис ще я одобри, ако жените ни се заинтересуват да помагат тук.

— Ами жилища? — Брас погледна Слейд. — Къде ще ги настаним?

— Последният етаж на хотела е завършен. Там има десет апартамента с по две спални помещения във всеки. Общо двадесет спални.

— А там ще бъдат ли в безопасност? — Триша си спомни, че Брас не се бе съгласил със Слейд, когато той предложи да я настанят в хотела.

— Не виждам причина да не го направим. Онези мъже не го атакуваха, предвид колко много хора има наоколо и засилените мерки за охрана на големите сгради с продължаващо строителство. — Слейд направи пауза. — Няма друго решение.

— Не знам — рече Брас колебливо. — Ако хората искат да ни причинят неприятности, подпалването на хотела ще бъде добър начин. Това е най-голямата сграда в Резервата. Тревожа се, че нашите жени могат да бъдат хванати в капана на пожар, ако настаним всичките на последния етаж.

— Прав си — съгласи се Слейд. — Идеята ти е добра, Триша, но просто няма къде да ги настаним. Не можем да ги изложим на опасност, дори рискът да е минимален. Колкото и да ни е необходима помощ, не мога да ги помоля да делят стая с мъжете.

— Може да докарате няколко каравани — повдигна рамене Триша. — Жените нямат нищо против да споделят помежду си стаите, а освен това ще работят на смени, нали? Паркирайте ги в дивата зона и питайте Валиант и другите, дали са съгласни да ги държат под око. Освен това, могат да помогнат при възстановяването на хижата. Така няма да има причина да се изпращат строителни работници там.

Слейд се усмихна.

— Искаш ли моята работа? Изглежда се справяш по-добре от мен. Никога не бих се сетил да питам нашите жени дали искат да ни помагат.

— Тя е лекар — засмя се Брас. — Много по-умна е от нас.

— Не знам — усмихна му се Слейд. — Тя не може да различи задник от…

— Млъкни! — прекъсна го развеселена Триша и го срита под масата. — Много добре ги разграничавам.

И двамата мъже се усмихнаха, докато тя клатеше глава към тях.

— Ти нямаше ли разговор по телефона, Слейд? Трябва да се обадиш на Джъстис, преди да си легне, за да има време да поговори с жените. Колкото по-бързо вземат решение, толкова по-скоро ще имаш допълнителна помощ тук. — Подари му една усмивка. После се обърна към другия мъж: — А ти, Брас. Има дрехи, които трябва да се изперат. Нали каза, че ще правиш всичко, за да не се натоварвам. Хайде, хоп! Това няма да се свърши от само себе си.

— Казах, че ще чистя. Никога не съм споменавал нищо за пране. — Брас се изправи. — Мразя да сортирам и сгъвам дрехи! — Въздъхна. — Но ще го направя заради теб.

— Аз отивам да спя. Лека нощ!

— Тя е толкова властна — засмя се Брас.

— Знам, но има сладък задник. — И Слейд се засмя. — Когато ми се развика или стане много взискателна, винаги след това затръшва вратата. Като гледам задника й, докато излиза, не ми пука дали е властна.

Триша спря на стълбите и се усмихна. Поклати глава и се прибра в спалнята.