Светослав Минков
Индийска приказка

Живял някога в Индия цар. Казвал се Бюкюндю Герел. Когато той умрял, на престола се възкачил неговият син Бюкюни Тедкегчи.

Живели в царството на Бюкюни Тедкегчи двама души с едно и също име: Ананда. Единият бил дърводелец, а другият — живописец. Те си завиждали много един на друг.

Отишел веднъж живописецът Ананда при царя и му рекъл:

— Твоят баща се възроди на небето. Тая нощ бях при него. Той обладава свръхземни сили и е надарен със страшна мощ. Ето, изпраща ти това писмо.

С тия думи живописецът подал на царя свитък.

А на свитъка пишело:

„Аз, умрелият на земята, се възродих на небето и сега съм прекомерно щастлив. Искам да построя тук храм, ала нямам дърводелец. Затова проводи ми нашия дърводелец Ананда. Живописецът ще ти каже как да го изпратиш при мене.“

Цар Бюкюни Тедкегчи прочел писмото и казал:

— Добре, ще изпълня волята на баща ми. Извикай дърводелеца!

Явил се Ананда дърводелецът при царя и царят му рекъл:

— Моят баща се възроди на небето. Той ми прати писмо, с което иска да му проводя дърводелец за постройка на храм.

И царят показал полученото писмо.

Помислил си тогава дърводелецът:

„Такива неща не се случват. Тая работа ми е скроил живописецът. Но нищо. Ще измисля и аз някоя хитрина.“

Обърнал се дърводелецът към царя и го запитал:

— Ами как ще отида на небето?

— Попитай живописеца — отвърнал Бюкюнй Тедкегчи.

Обърнал се Ананда дърводелецът към живописеца и оня му казал:

— Ще те заградят със сухи дърва, а дървата ще залеят с масло и ще ги запалят; ще се извие черен дим и от дима ще изскочи черен жребец; ще яхнеш черния жребец и ще отлетиш на небето. Ала преди това не забравяй да си вържеш на шията всички сечива, че ще ти трябват.

— Добре — отвърнал дърводелецът. — Аз имам широка ливада, та щом дойде време за пътуване, ще тръгна оттам за небето.

Съгласил се царят с желанието на дърводелеца, който обещал да потегли на път след седем деня.

Като се върнал в къщи, Ананда дърводелецът казал на жена си:

— Ананда живописецът иска да ме прати на оня свят. Ама и аз измислих как да го надхитря.

Дърводелецът подкопал земята под къщата си и направил подземие чак до средата на ливадата. Там той затворил изхода с голяма плоча.

Минали се седемте деня и цар Бюкюни Тедкегчи възвестил на всички:

— Днес Ананда дърводелецът ще отпътува при покойния цар на небето. Нека всички мои поданици донесат по малко дърва и по чашка масло!

Волята на царя била изпълнена.

Изправили дърводелеца сред ливадата ведно със сечивата му, натрупали наоколо му дърва, запалили голям огън и засвирили на разни свирки.

Тогава Ананда дърводелецът дигнал плочата, мушнал се в дупката на подземието и се върнал у дома си.

А в същото време живописецът сочил с ръка към небето и викал:

— Гледайте, Ананда лети в небесата на черен жребец!

Гледали хората, гледал и царят. Нямало никакъв черен жребец. Само черни облаци се носели като прокобни дяволски птици във висините.

Много дни прекарал Ананда дърводелецът в къщи и не смеел да излиза навън. Миел се всяка сутрин с мляко и се пазел от слънцето. От това кожата му станала съвсем бяла.

И ето, облякъл се той в копринени дрехи и занесъл на Бюкюни Тедкегчи едно писмо уж от покойния цар.

В писмото пишело:

„Доволен съм, че управляваш царството според законите на вярата. Голяма беше помощта на Ананда дърводелеца. Възнагради го богато. Сега имам нужда от живописец, затова проводи ми веднага Ананда живописеца. Можеш да го изпратиш тъй, както изпрати дърводелеца.“

Прочел царят писмото и се зарадвал много, че покойният му баща е доволен от него. Дал той богата награда на пътника от оня свят и заповядал да извикат Ананда живописеца.

Когато той се явил и видял бялото лице на Ананда дърводелеца, помислил:

„Чудна работа! Как ли е оживял?“

А цар Бюкюни Тедкегчи му показал писмото и му заповядал да се приготви за път.

Попитал тогава живописецът кой път води за небето.

— Същият, по който ходих и аз — рекъл Ананда дърводелецът. — Ще те заградят със сухи дърва, а дървата ще залеят с масло и ще ги запалят; ще се извие бял дим и от дима ще изскочи бял жребец; ще яхнеш ти белия жребец и ще отлетиш с музика на небето. Ала преди това не забравяй да си вържеш на шията всички четки и багрила, че ще ти трябват!

След седем деня народът приготвил по заповед на царя дърва и масло.

Натрупали дървата на ливадата изправили там Ананда живописеца с всичките му четки и багрила.

Загърчил се живописецът сред пламъците и почнал да крещи, но веселата музика заглушила крясъка му.

И видели тогава хората, видял и цар Бюкюни Тедкегчи един бял жребец, който изскочил като облак из огъня и отнесъл черната нечестива сянка на Ананда живописеца.

И заминал Ананда живописецът не на небето, а в тъмното царство на злите духове, наречени албини.