Младен Исаев
Зайко и първият сняг

Легнал Зайко сред гората

сладко да поспи в тревата.

Както кротичко си спял,

пухкав сняг го навалял.

В миг раздвижил той очички,

гледа: лъскави звездички —

пеперудки белокрили

цялата земя покрили!

 

Нямал Зайко и годинка,

сняг не виждал, ни снежинка,

та изглеждал му сега

като приказка снега…

Топличкото му кожухче

се покрило с бяло пухче.

Хукнал Зайо на игра

през голямата гора,

 

заешките му петички

като мънички шейнички

върху снежните звезди

вред оставили бразди.

Вятър късно в тишината

му прошепнал сред гората:

— Стига тича, Зайко, виж:

нощ е, трябва да поспиш!