Светослав Минков
Съчинения в два тома

(Том втори — Пътеписи. Очерци. Приказки. Приказки на Шехеразада)

Очерци

Приказки

Бележки

Пътеписи

Другата Америка. Едно пътуване през екватора, С., Хемус, 1938, с. 192; II изд. — 1943; III изд. — 1946.

Империя на глада. С., Български писател, 1952, с. 204; II изд. — 1956.

Два града. Публикуван за пръв път в сп. „Септември“. I. 1949, кн. 8, с. 7–15.

Парижки бележник. Публикуван за пръв път във в. „Литературен фронт“, XIII, бр. 18 и 19 от 1–2 и 9.V.1957 г. със заглавие „Парижки калейдоскоп“.

Очерци

Мадрид гори. История в телеграми за съпротивата на един град. С., Хемус, 1936, с. 104; II изд. — 1945.

Приказки

Снежният човек и врабчето. Публикувана за пръв път в сп. „Детска радост“, XVII, 1932, кн. 6, с. 2–6.

Цар Безсънко. Публикувана за пръв път в сп. „Детска радост“, XIX, 1933, кн. 3, с. 27, със заглавие „Царят, който не можеше да спи“.

Какво разказваше чайникът. Публикувана за пръв път във в. „Зора“, XV, бр. 4413 от 25. III. 1934, с. 6.

Лъжец и истина. Публикувана за пръв път в сп. „Детска радост“, XX, 1934, кн. 1, с. 2–6.

Захарното момиче. Публикувана за пръв път в сп. „Детска радост“, XX, 1934, кн. 2, с. 6–10.

Сапунени мехури. Публикувана за пръв път в сп. „Детска радост“, XX, 1934, кн. 3, с. 6–7, със заглавие „Приказка за сапунените мехури“.

Царска кръв. Публикувана за пръв път в сп. „Подслон“, II. 1935, кн. 2, с. 63.

Скъперникът и неговата риза. Публикувана за пръв път в сп. „Детско знаме“, I, 1935, кн. 6, с. 2–6.

Месечко. Публикувана за пръв път в сп. „Детска радост“, XX, 1935, кн. 8, с. 1–6.

Как гарджето стана певец. Публикувана за пръв път в сп. „Детска радост“, XXI, 1936, кн. 8, с. 2–5.

Индийска приказка. Публикувана за пръв път в „Маскираната лисица“, 1936, с. 33–40.

Маскираната лисица. Публикувана за пръв път през 1936: Светослав Минков. Маскираната лисица. Приказки. С., 1936, Казанлъшка долина, с. 56.

Златното яйце. Публикувана за пръв път в сп. „Детска радост“, XXII, 1937, кн. 7, с. 2–5.

Лъв и жаба. Публикувана за пръв път в сп. „Детска радост“, XXIV, 1938, кн. 2, с. 6–9.

Приказка за завистта. Публикувана за пръв път в сп. „Орле“, I, 1941, кн. 1, с. 4–6.

Приказка за лъжата. Публикувана за пръв път във в. „Литературен фронт“, XVIII, бр. 7 от 15. II. 1962 г., с. 2.

Джуджето Тинтирин. Публикувана за пръв път във в. „Септемврийче“, бр. 6 от 20. I. 1965, с. 4.

Приказки на Шехерезада

Авторът на „Разкази в таралежова кожа“ би бил немислим като белетрист-фантаст, ако отсъствуваше силното му духовно общение с вълшебното богатство, дълго сътворявано от въображението на народите…

Светослав Минков твърде отрано обиква пищната мъдрост на приказните герои, а когато съзрява като художник, разказва не само свои „приказки“ за възрастни, но преразказва и за чудесата на източните и на северните народи… Той преразказва например „Ананда дърводелецът и Ананда живописецът“, монголска народна приказка, още през 1929 г. (вж. сп. „Картина и приказка“, г. II, 1929, № 1, с. 11–14), но най-много се увлича по Ханс Андерсен и разказва на малките си читатели за „Чудната касичка“ (вж. Народна кооперативна читанка, София, 1934, с. 150–156). Изяществото на северния вълшебник го примамва с неотразима сила.

Увлича се и от загадките и тайнствата на Ориента. Минков обиква за цял живот древната мъдрост на арабския свят. Съсредоточава вниманието си към фолклора, свързан с „царството“ на дивната Шехеразада, и нейните очарователни приказки преразказва в сборника „Хиляда и една нощ“. Арабски приказки. Избрал и преразказал… „София, изд. «Народна младеж», 1957, 176 с. с ил. 8°“. — Предназначение „за средна училищна възраст“.

Сборникът включва 8 приказки: „Волът и магарето“ (издадена самостоятелно от изд. „Български художник“, София, 1964, 16 с. с ил. 8°. Художник Борислав Стоев, включена в художествено изработена папка със загл. „10 приказки от цял свят“); „Рибарят и странният дух“ (включващ: Разказ за везира на цар Юнан и за лекаря Дубан, Разказ за сокола на цар Синдбад и Разказ за омагьосания цар); „Нурадин и брат му Шамзадин“; „Вълшебният кон“ (самостоятелно издадена, богато илюстрована, за деца от предучилищната възраст, София, 1959, изд. „Народна младеж“. Художник — Атанас Пацев, 24 с. с ил. 4°); „Синдбад Мореплавателя“ (с шестте пътешествия); „Абу-Кир и Абу-Сир; Али Баба и четиридесетте разбойници“ и „Маруф обущарят“.

През 1959 г. Светослав Минков прибавя преразказаните от него „Аладин и вълшебната лампа“ и „Слепецът, въжарят и халифът“ към по-рано преразказаните арабски приказки и ги издава под новото заглавие „Приказки на Шехеразада“ („Български писател“, богато илюстрирани от художника Любомир Зидаров, София, 1959, 139 с. с ил. 8°). Не е включена само приказката „Вълкът и магарето“. Това ново издание се посреща с голям интерес и претърпява няколко издания, разпространени в масов тираж: 2 прераб. изд. София, „Български писател“, 1961, 152 с. с ил. 8 л. ил. 8°; 3 изд. — стереотипно, 1963; 4 изд. — 1972; 5 изд. е на изд. „Отечество“, 1976, 215 с. с ил. 24,5 см, худ. Л. Зидаров и 6 изд. — също на изд. „Отечество“, 1980 г.

Всички издания на „Приказки на Шехеразада“ (на „Народна младеж“, „Български писател“ и „Отечество“ от 1957 до 1980) се съпровождат с предговор от Св. Минков, озаглавен в първото издание „Хиляда и една нощ“, а в останалите — „Приказките на Шехеразада“.

„Приказки на Шехеразада“ се включват за първи път към „Съчинения в два тома“.

 

Христо Йорданов

Издание:

 

Светослав Минков. Съчинения в два тома. Том втори

Пътеписи. Очерци. Приказки. Приказки на Шехеразада

 

Съставители: Милка Спасова, Мария Кондова

Редактор: Татяна Пекунова

Художник: Асен Старейшински

Художествен редактор: Кирил Гогов

Технически редактор: Лиляна Диева

Коректор: Ана Шарланджиева

 

Формат 32/84/108; тираж 40 113 екз; печатни коли 35; издателски коли 29 40; уик 28,44; л.г. VI/55; №5809; поръчка №114/1982 година на изд. „Български писател“; дадена за набор на 26.II.1982 година; излиза от печат на 30.VII.1982 година; цена 3,78 лв.

 

Код 25 9536172711/5506-38-82

 

Издателство „Български писател“, София, 1982

Държавна печатница „Димитър Найденов“ — В. Търново