Произведения
Поезия
- Сваляне на всички:
Преводни произведения
Послеслов
Поезия
Приказка
Биография
По-долу е показана статията за Младен Исаев от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Младен Исаев | |
| български поет | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение |
| Направление | социалистически реализъм |
| Известни творби | „Родина“ |
| Награди | Димитровска награда |
| Политика | |
| Партия | БКП |
| Депутат | |
| VI НС VII НС VIII НС IX НС | |
| Семейство | |
| Съпруга | Мария Колева Людмила Исаева |
Младен Исаев Младенов е български поет и деец на Българската комунистическа партия, народен деятел на културата.
Биография
Роден е на 7 юни 1907 г. в монтанското село Балювица. Като младеж взема участие в Септемврийското въстание от 1923 г.[1] От 1927 г. е член на БКП. През 1926 – 1929 г. е политически емигрант. След завръщането си в България е преследван заради антидържавна дейност, хвърлян в затвора и последователно интерниран в три концлагера – Гонда вода, Еникьой и Свети Кирик. От 1941 г. участва в нелегалната дейност на Военната комисия при ЦК на БКП. През 1942 г. е съден в Процеса срещу ЦК на БРП. По време на разпитите заедно с Никола Вапцаров предават всичко. И докато Вапцаров има провинения, хванат по време на получаване на оръжие, то Исаев се спасява от смъртна присъда.
По време на участието на България във Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция е на фронта като военен писател. Заместник-председател на Съюза на българските писатели. Два пъти Герой на социалистическия труд на България, носител на орден „Георги Димитров“ и лауреат на Димитровска награда.[2], Герой на Народна република България (22 септември 1982).[3]
Негова втора съпруга е поетесата Людмила Исаева.
Умира на 14 май 1991 година в София.
Творчески път
Творчеството на Исаев е със силна социална насоченост още в ранния му период, лирическият герой в поезията му най-често е борецът за свобода. Понякога разглежда и интимните изживявания на образите си, нетипично за класовото творчество. След 9 септември 1944 възпява победата на БКП, обществените промени в България и съграждането на новия обществен строй.
Съкилийник на Вапцаров по време на процеса срещу ЦК на БРП, Исаев взема тетрадката с предсмъртните му стихотворения и успява да я запази, скрита в крачола, по време на престоя му и в трите концентрационни лагера.[4]
Автор е на текста на известната песен „Родина“ („Високи сини планини“).
Удостоен със званието Заслужил деятел на културата (1963).
Край
Библиография
- „Пожари“ (1932),
- „Жертва“ (1934),
- „Ведрина“ (1936),
- „Тревожна планета“ (1938),
- „Човешка песен“ (1941),
- „Война“ (1945),
- „Огъня“ (1946),
- „Младост“ (1949),
- „Звезда на мира“ (1950),
- „Обич“ (1954),
- „Ясни далечини“ (1959),
- „Зеленото дърво“ (1963),
- „Високи сини планини“ (1969).
Източници
- ↑ Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 306.
- ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 316.
- ↑ 110 години от рождението на Младен Исаев
- ↑ Александрова, Ивайла. Оловна тишина. Историята на един разстрел. Пловдив, Жанет 45, 2022. ISBN 978-619-186-794-3.
Външни препратки
- От и за Младен Исаев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Произведения на Младен Исаев в
Моята библиотека - Младен Исаев в Литературен свят
- Младен Исаев – Стихотворения
- Полицейско досие на сайта на Държавна агенция „Архиви“
|
