Включено в книгите:
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 8 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
unicode (2007)
Допълнителна корекция
moosehead (2014)

Издание:

Ран Босилек. Гарван грачи

Весели приказки и разкази

Подбор, редакция, бележка: Дамян Дамев

Библиотека „Ян Бибиян“

Хумор • Приключения • Забавно четиво

Художник: Ани Ралчева

Художествен редактор: Георги Недялков

Технически редактор: Катя Бижева

Коректор: Емилия Кожухарова

Л. Г. V. Тематичен № 2584. Година 1972.

Дадена за набор на 5. VII. 1972 година.

Подписана за печат на 15. X. 1972 година.

Излязла от печат на 25. II. 1973 година.

Формат 1/32 84/108. Тираж 70 125. Печатни коли 13,75.

Издателски коли 10,43. Цена на книжното тяло 0,52 лева.

Цена подвързана 0,75, мека 0,56 лева.

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Държавен полиграфически комбинат „Д. Благоев“

София, 1973


Прочула се Баба Меца. Няма юнак като нея! Тя се много възгордяла.

Един ден били събрани всички горски животни. Пред тях Баба Меца рекла:

— Знай ли някой да ми каже юнак, по-голям от мене?

Обадил се Ежко Бежко:

— Твойта сила, Бабо Мецо, е навсякъде позната. Но по-силен от човека аз не зная на земята.

— Как тъй може! — виква Меца. — Искам с него да се боря!

— Остави се! — рекла Лиса. — Не мери се ти с човека! Безчет майстории знае. Изведнъж ще те събори.

— Право казва Кума Лиса! — обадил се Заю Баю. — Аз съм такъв бързоходец. На сто кучета убягвам! Но от човека се плаша.

— И аз човек щом подуша — намесил се Кумчо Вълчо, — отдалече забикалям.

— Вие всички сте страхливци! — изревала Баба Меца. — Още ей сега отивам да се срещна с човека. Нека и той да узнае силата на Баба Меца!

Тя вървяла, що вървяла — насреща си кон видяла.

— Добра среща, Вихрогоне!

— Добра среща, Бабо Мецо!

— Имам нещо да те питам.

— Що те носи насам, Мецо?

— Ти познаваш ли човека? Искам с него да се боря.

— Стой, не думай, Бабо Мецо! С човека шега не бива. Аз съм по-голям от него, но ме язди и ме впряга. С хитрина и ум се бори!

— Като си такъв страхливко, ще те язди, то се знае. Нека с мене да опита!

Заминала по-нататък. Насреща й бивол иде.

— Добра среща, Чернокожко!

— Добра среща, Бабо Мецо!

— Ти си опитен и умен. Искам нещо да те питам.

— Питай, Мецо, що ще питаш. Готов съм да отговоря.

— Как познаваш ти човека? Искам с него да се боря!

— Откажи се, Бабо Мецо. Като него юнак няма. Аз съм по-силен от тебе, но пред него съм покорен. Той ме впряга и товари. Цял ден с мен оре земята. С хитрина и ум се бори!

— Бива ли тъй да се плашиш? — изревала Баба Меца. — Не ти прилича на боя! Я кажи ми де го него! Да го пипна за снагата!

— Мецо, свивай си устата! Тясна ще ти е гората!

— От страхливци ум не искам!

Пак тръгнала Баба Меца. Ще се бори със човека.

Вървяла, какво вървяла, сред гора дървар видяла.

— Ей, двукрачо — рекла Меца. — Виждал ли си тук човека?

— Аз съм, Мецо. Какво трябва?

— Искам с тебе да се боря!

— Затуй ли си дошла тука? Ей сега ще се поборим. Но две юначества имам — едното е за всеки ден. Другото е за юнаци. Ти на борба си прочута. Искам чест да ти направя. Затуй ще почакаш малко. Аз ще ида да си взема голямото юначество. Ама ти да не избягаш?

— Няма, няма — рекла Меца. — Толкоз време как те диря! Може ли сега да бягам!

А дърварят отговорил:

— Лъгали са ме юнаци, та не вярвам голи думи. По-добре е да те вържа.

— Аз и без туй ще те чакам. Но щом искаш, завържи ме.

Вързал дърварят Мецана. Влязъл навътре в гората. Избрал дълга суровица. Отсякъл я. Нарамил я. Върнал се при Баба Меца. Па като заудрял здраво. Че по-горе, че по-доле. Хем я удря, хем нарежда:

— Мецо ле, Мецо, Мецано, дълго ти руно непрано. Ще го отупам в гората, ще го опера в реката!

Обикаля Баба Меца, завързана о дървото. Реве страшно и се моли:

— Стига! Пусни ме, човече! Ти си по-силен от мене!

Пуснал я тогаз дърварят. И Меца — беж да я няма.

Насреща й Кума Лиса:

— Как е, Мецо? Какво стана? Борихте ли се с човека?

— Остави се, Кума Лисо! Вие добре си го знаете. С него шега не бива. Две юначества си има. С едното само връзва, а с другото налага!

Край
Читателите на „Баба Меца и човекът“ са прочели и: