Молиер
Тартюф (6) (комедия)

СЦЕНА I

ОРГОН, КЛЕАНТ

 

КЛЕАНТ

Де бягате така?

 

ОРГОН

Ох, знам ли!

 

КЛЕАНТ

Ще е нужно

по тоя случай ний да поразмислим дружно,

та най-добрия път така да изберем.

 

ОРГОН

Това ковчеже! То — разбърква ме съвсем.

Едничко то ме тъй държи в тревога крайна.

 

КЛЕАНТ

Това ковчеже крий навярно важна тайна?

 

ОРГОН

Във моите ръце го връчи в таен час

приятелят ми скъп, злочестия Аргас —

избрал ме бе, преди да бяга надалече,

да пазя тез книжа и както той ми рече,

имота му, дори живота му е там.

 

КЛЕАНТ

Защо тогава вий не пазихте го сам?

 

ОРГОН

От съвест болен бях; и ей реших накрая

пред моя тъй любим издайник да призная,

и той ме убеди, премъдър и горещ,

на него да предам да пази тая вещ,

та почне ли властта разследване, тогава

един добре прикрит изход да ми остава

и с чиста съвест аз навред да се кълна

против това, що знам за права правдина.

 

КЛЕАНТ

Потънали сте зле. Доколкото е ясно,

ковчежето и туй дарение злощастно

са две дела, що вий — открит ще бъда аз —

извършили сте… тъй… във лекомислен час.

Със тях човек ви би закарал надалече

и щом пък този тук в ръка ги има вече,

не го дразнете вий, вложете малко ум

и потърсете път без врява и без шум.

 

ОРГОН

Но как тъй?! Под една набожност, кротка, вярна,

да крий душа дотам двулична и коварна!

А с просяшка торба от пътя го прибрах!…

Почтени люде? Не! Отказвам се от тях!

До дъно погнусен, ще стана враг всегдашен,

ще стана веч за тях от дявола по-страшен.

 

КЛЕАНТ

Ех, унесът ви пак не знам де ще избий!

Не пазите така във нищо мярка вий!

Умът ви не клони към средина и трайност

и хвърляте се тъй от крайност пак във крайност.

Разбрали сте сега, че бе ви заблудил

лъжливият светец с преструвки, с поглед мил,

но за поправка пък дотам ли друг път няма,

та хвърляте се сам във грешка по-голяма

и сливате в едно проклетия хайдук

с безброя от добри, почтени люде тук?

Нима, щом вас един измамник заслепи ви

с набожни труфила и унеси лъжливи,

вий смятате сега, че нигде в наший век

не се намира веч набожен, чист човек?

Свободомислеца така да разсъждава!

Делете същността от външната проява,

не бързайте с възторг, вървете по реда

и дръжте се и тук във златната среда:

на лицемера чест недейте вий отдава,

но и набожността недейте оскърбява

и нужно ли е тук да паднете във грях,

сгрешете по-добре към първия от тях.

СЦЕНА II

ДАМИС ОРГОН, КЛЕАНТ

 

ДАМИС

Що, татко? Вас един злодей ви застрашава?

Наистина ли той в душата си лукава

признателност, не знай и пълен с бесове,

от вашта добрина оръжие кове?

 

ОРГОН

Да, сине, страдам аз във хитрата му мрежа.

 

ДАМИС

Ушите му ей тук пред всички ще отрежа!

Недейте криволи пред дръзкия мазник,

на мен го дайте вий — ще ви избавя в миг,

изходът е един: ей тук да го пребия!

 

КЛЕАНТ

Това е, рекъл бих, момчешка разправия!

Смирете, по-добре, вий тая гневна страст —

живеем времена и имаме тук власт,

която не търпи да съдиме чрез сила.

СЦЕНА III

ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ, МАРИАНА, ЕЛМИРА, ДОРИНА, ДАМИС ОРГОН, КЛЕАНТ

 

ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ

Що чух? Загадка тук невям се е разкрила?

 

ОРГОН

Това са новини, що аз видях с очи —

и виждате, че в тях признателност личи.

Извадих аз един човек из нищетата

и дадох му подслон, и имах го за брата;

и щедър всеки ден, успях да го даря

със моя цял имот и мойта дъщеря,

а той, злодеят скрит, не се, уви, засрами

да се опита тук да съблазни жена ми

и малко му е туй, та днес не се свени

да ми задава страх чрез моите добрини

и с меча, що една наивност му е дала,

да ме закара сам на гибел и провала:

да вземе моя дом, а мене в своя бяс

да хвърли във калта, отдето взех го аз.

 

ДОРИНА

Ах, клетия човек!

 

ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ

Не мога да допусна,

че той е пожелал такава стъпка гнусна.

 

ОРГОН

Как?

 

ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ

Честният човек боде като с рога.

 

ОРГОН

Какво желайте с туй да кажете сега

вий, майко?

 

ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ

Че у вас живота стана… разен.

А знае се, че тук Тартюф е смъртно мразен.

 

ОРГОН

Що общо има то с това, що казах аз?

 

ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ

Забравихте ли как ви учех всеки час:

че вечно честността заварено дете е —

завистниците мрат, но завистта живее.

 

ОРГОН

Не виждам връзка тук с това, що стана с мен.

 

ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ

Със глупости безчет е бил наклеветен.

 

ОРГОН

Но казах ви преди, че видях аз самият.

 

ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ

Клеветниците зли безкрайна злоба крият.

 

ОРГОН

Вий вкарвате ме в грях! Нали ви казах сам:

със моите очи аз видях тоя срам.

 

ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ

Езиците са зли и винаги готови

да давят всичко тук със своите отрови.

 

ОРГОН

Това са то слова без мисъл и без свяст!

Аз видях, видях сам, с очите видях аз —

разбрахте ли сега — или пък нужда има

да го повтарям пак и викам тук за трима?

 

ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ

Но, Боже, външността измама често крий,

не вярвайте докрай на виденото вий.

 

ОРГОН

Беснея!

 

ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ

Наший дух се много лесно мъти —

ний смятаме за зло доброто често пъти.

 

ОРГОН

Да сметна, че от дълг на християнин благ

прегръща с милост той жената ми?

 

ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ

Все пак:

за да виним човек, е нужно да сме прави.

Разбрахте ли добре, че той ще го направи?

 

ОРГОН

По дявола! Та как да разбера добре?!

Да чакам, значи, той пред мене да простре

ръце и… Вижте как ще кажа глупост, мамо!

 

ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ

Но той бе тъй обзет от чиста вяра само!

Не влиза в моя ум, не ми се вярва мен,

че той желал е туй, в което е винен.

 

ОРГОН

Ох, майка сте ми вий — а иначе не зная

какво ви рекъл бих от гняв и от замая.

 

ДОРИНА

На Оргон.

Въздава ви се мъст и правда в тоя час:

не вярвахте ни вий — сега не вярват вас.

 

КЛЕАНТ

В безсмислени неща ний губим златно време,

а трябват мерки тук, злодееца да спреме.

Не бива да стоим — той няма грях, ни срам.

 

ДАМИС

Как?! В свойта дързосг той ще иде и дотам?

 

ЕЛМИРА

Не вярвам. Щом открий преследване, тогава

неблагодарността за всички ясна става.

 

КЛЕАНТ

Не спете на това: в коварния си гняв

ще найде начин той да се представи прав.

При по-малки сплетни от тая случка ваша

забъркали са, знам, доволно люта каша.

Повтарям: при това, що той в дома ви знай,

не биваше така да стигате докрай.

 

ОРГОН

Е, да — но не можах гнева си да владея

при дръзката лъжа и подлост на злодея.

 

КЛЕАНТ

Желал бих от сърце да може най-подир

да стане между вас поне привиден мир.

 

ЕЛМИРА

Да знаех, че с таквиз оръжия снабден е,

не би се чула днес ни думица от мене

и моите…

 

ОРГОН

На Дорина.

Кой е там? Я вижте го завчас!

Приготвен съм сега за гости тъкмо аз!

СЦЕНА IV

ГОСПОДИН ЛОЯЛ, ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ, ОРГОН, ДАМИС, МАРИАНА, ДОРИНА, ЕЛМИРА, КЛЕАНТ

 

ГОСПОДИН ЛОЯЛ

Сестрице, добър ден. Ах, моля известете

на господаря вий.

 

ДОРИНА

Със гости той зает е,

едва ли би могъл да разговаря с друг.

 

ГОСПОДИН ЛОЯЛ

Но аз не съм дошъл да му досаждам тук.

От срещата му с мен вражда не ще излезне:

аз идвам по дела приятни и полезни.

 

ДОРИНА

Наричате се?

 

ГОСПОДИН ЛОЯЛ

Ах, кажете му: оттам,

от господин Тартюф, за полза пратен вам.

 

ДОРИНА

На Оргон.

Един човек, на вид и кротък, и приятен,

от господин Тартюф за работа изпратен,

и идвал, казва, тук за радост вам.

 

КЛЕАНТ

Тогаз

узнайте кой е той и що желай от вас.

 

ОРГОН

Навярно да смекчи развръзката ни днешна:

с какво лице сега и как да го посрещна?

 

КЛЕАНТ

Не бива той у нас враждебност да открий —

говори ли за мир, изслушайте го вий.

 

ГОСПОДИН ЛОЯЛ

Здравейте! Нека Бог вразите ви убие,

а сто години в мир да доживейте вие!

 

ОРГОН

Започва той добре — предсказах вярно май:

встъпителната реч примирие вещай.

 

ГОСПОДИН ЛОЯЛ

Домът ви ми е скъп и по-скъп ми го прави

това, че бях слуга при господин баща ви.

 

ОРГОН

Простете, ала как… мен просто ме е срам —

Не ви познавам аз, ни името ви знам.

 

ГОСПОДИН ЛОЯЛ

Наричам се Лоял, нормандец — ако щете,

съдебен пристав тук — за яд на враговете.

От трийсет годин веч, та с Бога и до днес

заемам тоя пост достойно и със чест

и ето идвам тук, простете, господине,

със заповед една, що няма да отмине…

 

ОРГОН

Как! Вие?…

 

ГОСПОДИН ЛОЯЛ

Настрана горещите слова!

Това е само тъй, призовка е това —

опразване. Навън семейство и прислуга,

покъщнина — навън, че тук ще дойде друга,

и никакъв бавеж — тъй както е реда.

 

ОРГОН

Да си изляза аз?

 

ЛОЯЛ

Но, моля ви се, да.

Домът, тъй както сам вий знайте благосклонно,

на господин Тартюф принадлежи законно.

В имотите ви той е господар — не друг —

съгласно тоз контракт, що аз донесох тук:

контрактът е във ред и формата е правна.

 

ДАМИС

Дивя се от сърце на дързостта ви славна.

 

ГОСПОДИН ЛОЯЛ

Но, моля ви — не вам туй всичко съобщих,

а на баща ви: той е тъй разбран и тях

и думите ми сам намирайки правдиви,

при службата ми тук не ще да се противи.

 

ОРГОН

Но…

 

ГОСПОДИН ЛОЯЛ

Господине, знам: за някакъв милион

не ще открийте бунт против един закон

и ще търпите вий, в почтеността си блага,

да свърша тук това, що службата налага.

 

ДАМИС

Вас, приставе мой драг, със черната аба,

наложил ви бих аз с тояга по гърба.

 

ГОСПОДИН ЛОЯЛ

Синът ви да мълчи или да се оттегли,

че много ще скърбя, ако потрябва, негли

да ви съставя аз и някой акт накрай.

 

ДОРИНА

О, господин Лоял е нелоялен май!

 

ГОСПОДИН ЛОЯЛ

Добрите хора аз обичам най-горещо

и казвам ви, че днес нагърбих се с туй нещо

единствено за вас — за да услужа вам, —

че инак би дошел тук някой друг, що — знам, —

като не сте му вий тъй, както мене, скъпи,

без друго щеше с вас жестоко да постъпи.

 

ОРГОН

С какво пък би могъл да бъде по-жесток —

изхвърляте ме вий!

 

ГОСПОДИН ЛОЯЛ

Но дава ви се срок!

И в грижата за вас приставам, с воля Божа,

опразването аз до утре да отложа.

Ще дойда само пак да пренощувам тук,

със десет души, но не ще се чуй ни звук.

А вий ще сте така добри да предадете

на мене вечерта, за форма, ключовете.

За вашия покой ще имам грижа аз —

не ще допусна тук да шукне ничий глас.

Но утре заранта домът да се опразни —

от едрите неща до съдовете разни.

Взех яки хора аз — без много шум й вик

ще ви помогнат те: ще ви изхвърлят в миг.

Не, друг не би могъл тъй благо туй да движи

и тъй като към вас аз ида с толкоз грижи,

заклевам ви накрай: постъпвайте добре

и нека нищо тук ме в моя дълг не спре.

 

ОРГОН

Настрана.

Ох, сто жълтици бих пожертвувал от тия,

що още имам аз, да можех да разбия,

да смажа в тоя миг таз муцуна без срам

с най-тежкия пестник, що бих могъл да дам.

 

КЛЕАНТ

Ще бъде по-зле! Не!

 

ДАМИС

Пред тая дързост глупа

ръката ми едва се сдържа да не тупа!

 

ДОРИНА

Широкият ви гръб отлично би изял

един отличен прът, мой господин Лоял.

 

ГОСПОДИН ЛОЯЛ

Вий, драга, би могли в затвора да лежите —

законите сега наказват и жените.

 

КЛЕАНТ

Да свършим със това — доволно празна реч.

Връчете ни листа и тръгвайте си веч.

 

ГОСПОДИН ЛОЯЛ

Да ви закриля Бог до срещата ни нова!

 

ОРГОН

Да ви убие гръм — и теб, и оногова!

СЦЕНА V

ОРГОН, КЛЕАНТ, МАРИАНА, ЕЛМИРА, ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ, ДОРИНА, ДАМИС

 

ОРГОН

Е, майко, бях ли прав, съдете вий сама:

към всичко — има днес призовка у дома.

Разбрахте ли му веч коварството проклето?

 

ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ

Ох, смаяна съм аз — аз падам от небето!

 

ДОРИНА

На Оргон.

Не вайкайте се тъй и стига сте го клел —

та с туй се потвърди набожната му цел:

към ближния любов — за него туй е слава,

а многото имот човека развращава,

затуй го взема той и с грижата на брат

спасява ви така от грях на тоя свят.

 

ОРГОН

Устата ви са пак за дрънкане болнави.

 

КЛЕАНТ

На Оргона.

Елате да решим какво да се направи.

 

ЕЛМИРА

За подлостта му тук навред да се тръби —

ще обезсилим тъй контракта може би

и вярвам, че тогаз не би му се удало

тъй лесно да успей в престъпното си дяло.

СЦЕНА VI

ВАЛЕР, ОРГОН, КЛЕАНТ, ЕЛМИРА, МАРИАНА, ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ, ДАМИС, ДОРИНА

 

ВАЛЕР

Скърбя, че ида тук със лоши вести аз,

но няма друг изход в такъв опасен час.

Един другар, що с мен е вързан с връзки лични

и който знай, че вий не сте ми безразлични,

е нарушил за мен светите правила —

във тайна да държи държавните дела —

и праща ми той вест, що тъй нещата слага,

че нужно ще е вий да бягате веднага.

Хитреца, който тук успя да стане мил,

сега ви е самин пред краля обвинил

и всякакъв изход и път да ви отреже,

предал му е едно бунтовнишко ковчеже,

което, казва той, противно на дълга,

с престъпни мисли вий сте крили досега.

Не знам подробно що е казал готованът,

но кралят наредил веднага да ви хванат

и сметнал за добре да му даде и власт —

да дойде лично той с полиция у вас.

 

КЛЕАНТ

Облякъл е със власт правата си навреме —

я виж, подлецът, как имота ви ще вземе!

 

ОРГОН

Признавам, че човек е зло животно, да!

 

ВАЛЕР

Със всеки минал миг заплашва ви беда.

Колата ми е вън, не виждат се и хора,

донесъл съм ви тук хиляда луидора,

недейте губи миг — тоз гръм сред ясен ден

чрез бягство би могъл да бъде отклонен!

Дорде ви зло грози, не мога аз трая

и в бягството оттук ще дойда с вас до края.

 

ОРГОН

Как много съм ви аз за всичко задължен —

дано и моя ред да дойде някой ден.

Ще моля Бога аз — да мога тук на дело

със чест да наградя туй благородство смело.

Прощавайте, без мен вземете…

 

КЛЕАНТ

Добър час!

Ще мислим, братко, ний, ще работим за вас.

СЦЕНА VII

ТАРТЮФ, ЕДИН ПОЛИЦАЙ, ВАЛЕР, ОРГОН, ЕЛМИРА, МАРИАНА, ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ, ДОРИНА, КЛЕАНТ

 

ТАРТЮФ

Полека, драгий мой, недейте толкоз бяга —

ще найдете без труд убежище веднага:

по кралска воля вий затворник сте сега.

 

ОРГОН

Издайнико, това е сетната стрела:

със тоя удар ти уби ме триста пъти —

той слага най-подир венец на подлостта ти.

 

ТАРТЮФ

Не ще ме разгневят обидните слова —

за вечното Небе понасям и това.

 

КЛЕАНТ

Пред тая скромност аз прекланям се в забрава!

 

ДАМИС

И как с Небето той без срам се подиграва!

 

ТАРТЮФ

Не ще да ме смути гневът ви тоя час

и пътя на дълга ще следвам твърдо аз.

 

МАРИАНА

О, да, по тоя път ви чака чест и слава

и тая длъжност тук ви много подобава!

 

ТАРТЮФ

О, всяка длъжност нам принася скромна чест,

щом дава ни я тоз, що тук ме праща днес.

 

ОРГОН

Не си ли спомни ти, измамнико лукави,

как моята ръка от бедност те избави?

 

ТАРТЮФ

Да, помощта ви аз без друго съм признал,

но най-пръв е за мен дълга към моя крал.

И тоя дълг владей у мен с такава сила,

що в моята душа е всичко заглушила,

че нему всеки миг бих жертвувал без страх

другар, жена, баща и себе си със тях.

 

ЕЛМИРА

О, лицемер!

 

ДОРИНА

И как умее за защита

да се покрий с неща, що всеки тук почита!

 

КЛЕАНТ

Но щом като е тъй всемощен и голям

дълга, със който вий прехвалихте се сам,

защо на вас Оргон омразен стана — само

кога ви хвана, че задиряте жена му,

и своя донос вий направихте тогаз,

кога в погнуса той изпъди ви от нас?

Оставям настрана защо не ви е спряло

това, че ви дари имота си изцяло —

но щом като е бил престъпник според вас,

защо приехте вий от него дар тогаз?

 

ТАРТЮФ

На полицая.

Спестете ми това — да стихнат виковете

и, моля, своя дълг редовно изпълнете.

 

ПОЛИЦАЯТ

Да, много закъснях — тук право ще ви дам, —

навреме за това напомняте ми сам

и за да турим край, елате с мен веднага

в затвора, що сега за дом ви се предлага.

 

ТАРТЮФ

Как, господине? Аз?

 

ПОЛИЦАЯТ

Да, вий!

 

ТАРТЮФ

В затвора? Аз?!

 

ПОЛИЦАЯТ

Отчет затуй дължа на Други — не на вас.

 

На Оргон.

Смирете си накрай тревогата голяма —

над нас царува крал, що не търпи измама.

Великата душа на тоя мощен крал

във всичките неща прониква с поглед зрял

и в нея кът не ще успее да намери

и хитростта дори на всички лицемери.

Измамните слова не ще го заблудят —

и не изпада той във крайност никой път.

Добрите хора сам обсипва с чест и слава,

но своето сърце той сляпо не раздава

и всякога умей там кът да отдели

за ярост към сганта от лицемери зли.

Не смогна тоя тук с лъжи да го измами —

избавял се е той от по-изкусни ями.

В сърцето му прозря веднага с ясен взор

и зърна тъмна паст от подлост и позор

и тоя вас вини, а сам-самичък блесна

и по върховен знак на правдата небесна

пред краля се разкри един измамник смел —

познат му отнапред, но друго име взел.

Измамите му вред са истинска верига —

излязла би от тях една дебела книга.

Непризнателността му краля възмути

и силно отвратен от всички гнусоти,

той сметна къмто тях да прикачим и тая

и прати ме у вас да видя и узная

догде ще стигне той, и дързък, и без срам,

и най-подире: тук вам правда да въздам.

Да, той желай пред вас да свърша със книжата,

за чийто господар измамника се смята.

С върховната си власт разваля той чрез мен

контракта, с който бил имота ви дарен,

и дава прошка вам за грешката опасна,

по чийто склон дълга приятелски ви тласна.

Той дава със това награда и цена

на подвига ви смел в последната война

и пример, че кога и сам човек не смята,

той знай да награди заслугата с отплата,

че жертвата цени и в грижите безброй,

забравил всяко зло, доброто спомня той.

 

ДОРИНА

Небе, благодаря!

 

ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ

Ох, падна ми товара!

 

ЕЛМИРА

Щастлив обрат и край!

 

МАРИАНА

И кой би хванал вяра!

 

ОРГОН

На Тартюф.

Е, виждаш ли, подлец…

 

КЛЕАНТ

Недейте, братко мил,

с обиди вие сам се бихте унизил.

Нещастникът е вред под Божиите взори —

и доста му е туй, че съвест ще го бори.

Желайте по-добре — отхвърлен от света,

да се обърне той към добродетелта

и чист от злий порок, във който днес се валя,

да може да склони за малко милост краля:

комуто още днес, смирен, на колена,

благодарете вий за тая добрина.

 

ОРГОН

Да, право е това. Напред! Дългът ни вика

да поблагодарим за милостта велика.

Изпълнен тоя дълг, остава ни тогаз

да видим що дължим Валеру тук у нас:

да увенчаем с брак и надарим с опора

възвишения плам на искрените хора.