Молиер
Тартюф (5) (комедия)

Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
Tartuffe ou l’Imposteur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (5 април 2007 г.)

Издание: Издателство „Отечество“, 1985

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от lubov)

ДЕЙСТВИЕ ЧЕТВЪРТО

СЦЕНА I

КЛЕАНТ, ТАРТЮФ

 

КЛЕАНТ

Говорят всички, да. И нека не грешиме:

мълвата не краси пресветлото ви име.

Затуй навреме аз ви срещам тоя ден —

да чуйте с две слова един съвет от мен.

Не ще разглеждам тук що казват и гадаят,

оставям всичко тук — за мен е важен краят.

Да кажем, че Дамис е бил неправ — тъй на —

и вие сте били нападнат без вина.

не е ли дълг и християнска слава —

човек да не мъсти и всичко да прощава?

И как търпите вий — за тоя случай тром

да бъде син изгнан от своя бащин дом?

Открито казвам пак и вярвайте ми само:

осъжда ви за туй и мало, и голямо.

Та чуйте ме накрай — и престанете веч:

недейте тласка вий раздора по-далеч.

Пожертвувайте днес гнева ей пред Небето

и помирете пак бащата и детето.

 

ТАРТЮФ

Уви! От все сърце желал бих тоз поврат,

не храня аз ни мъст към него, нито яд,

прощавам му съвсем скръбта и горчилата

и с радост бих си дал за него и душата.

Но вечното Небе не е съгласно с нас —

и върне ли се той, ще си отида аз.

След пристъпа му днес и страшните обиди

да бъдем редом тук май чудно ще се види.

И Господ знай какво би сметнали за мен —

във тънка хитрина ще бъда обвинен.

И всеки ще рече, че сам си знам вината,

затуй съм милостив и щедър в добрината —

и диря с помощта на милите очи

да го накарам аз отново да мълчи.

 

КЛЕАНТ

Залъгвате ни вий със думи лицемерни

и доводи съвсем надути и неверни.

Небето ли? Че кой е натоварил вас?

Виновниците то наказва и без нас.

Та грижата затуй вий нему оставете —

помнете, че дължим любов на враговете.

И следвайки докрай по истинския път,

недейте мисли вий как щели да рекат.

Какво? Нима брътвеж за щяло и нещяло

би могъл да възпре едно човечно дяло?

Не, нека правим туй, що повелява Той,

и се не плашим ний от празен шум и вой.

 

ТАРТЮФ

Аз казах, че простих постъпката неправа,

и сторих, значи, що Небето повелява,

но след разкола днес и дръзката лъжа

не повелява то със него да дружа.

 

КЛЕАНТ

В замяна на това, изглежда, повелява

да давате ухо на къщната разправа

и вземате ей тъй, като отронен плод,

без право и закон един дарен имот?

 

ТАРТЮФ

Но тоя, що ме знай, ни миг не ще се чуди —

не ще помисли той за користни подбуди.

О, моите очи не ще се заслепят

от всичките блага на тоя грешен свят.

И ако аз приех и се реших веднага

да взема онова, що тук ми се предлага,

то бе, защото сам боях се от сърце,

че тежкият имот ще падне в зли ръце,

че с тоя куп злато наследника безгрижен

не би, тъй както мен, подкрепял своя ближен,

не би могъл така умело да гребе —

за слава и за чест на вечното Небе.

 

КЛЕАНТ

Защо пък виждам вас от тоя страх подгонен?

Да мисли за това наследника законен.

Та дайте нему вий: с имота си той сам

да прави, щото ще — за слава или срам.

Защото по-добре е той да го пропие,

а не да ви рекат: „Ограбихте го вие!“

Но аз съм във възторг — как вий, светец прочут,

предложения дар приемате без смут?!

Та кой свещен закон, кой мъдър проповедник

вещай да оберем законния наследник?

И щом Небето пък след вашия разлом

не иска ви в едно с Дамиса в тоя дом,

не е ли по-добре, на всички за поука

да бяхте скромно вий излезнали оттука,

отколкото така — без ред и правдина —

от бащиния дом да пъдите сина?

За името ви тук, това не ще отмина,

ще бъде…

 

ТАРТЮФ

Ах, часът е три и половина,

зове ме горе дълг благочестив и свет —

ще ме простите вий, че много съм зает.

 

КЛЕАНТ

Я?

СЦЕНА II

ЕЛМИРА, МАРИАНА, ДОРИНА, КЛЕАНТ

 

ДОРИНА

Господарю мой, помагайте за Бога —

душата й гори от мъка и тревога,

че татко й годеж довечера желай

и всеки минал миг отчайва я безкрай.

Ще дойде скоро той. И нека, съюзени,

със сила, с хитрини, простени, непростени,

да развалиме ний злощастния му план.

СЦЕНА III

ОРГОН, ЕЛМИРА, МАРИАНА, КЛЕАНТ, ДОРИНА

 

ОРГОН

Аа! Радвам се, че тук е целий дом събран.

 

На Мариана.

Контракта, що държа, ще ви разсмей веднага —

вий знайте веч какво ви нося, щерко драга.

 

МАРИАНА

На колене.

Пред вечното Небе, що вижда мойта скръб,

кълна ви в светостта на всичко, татко скъп:

недейте в свойта власт ми свързва тъй ръцете

и с малко свобода сърцето ми дарете.

Не карайте ме днес да укорявам аз

Небето за това, що тук дължа на вас,

и тоя клет живот, що вие сте ми дали,

не хвърляйте го в ад от мъки и печали.

Не давате ли вий във своя гняв суров

да взема тоя, що изпълва ме с любов,

спасете ме поне, за Бога, от тогова,

що пълни мойта гръд с погнуса и отрова,

не тласкайте ме вий във зиналата паст

с могъщата ръка на бащинската власт!

 

ОРГОН

Чувствайки, че се разнежва.

Не бивай слабо ти — мълчи, сърце човешко!

 

МАРИАНА

Че той е драг на вас — това не ми е тежко;

дарете го с възторг, с имоти и пари,

придайте му накрай и моите дори,

оставям ги на вас — вземете ги веднага,

но на самата мен недейте тъй посяга

и позволете вий да свърша своите дни

на някой манастир сред мрачните стени.

 

ОРГОН

Я! Мойта дъщеря набожна става вече —

щом стария баща на любовта й пречи.

На крак! И ако тъй е страшно туй за вас,

ще бъда двойно прав да ви принудя аз:

убийте с тоя брак любов, мечти, захласи

и стига вече с тях тревожихте баща си.

 

ДОРИНА

Но как…

 

ОРГОН

Мълчете там! Не е до вас това!

Не ще търпя дори да мръднете с глава!

 

КЛЕАНТ

Един съвет поне да бихте позволили…

 

ОРГОН

Съветите ви, знам, са умни, братко мили!

В тях свети мъдростта и те ни правят чест,

но позволете вий да ги не слушам днес.

 

ЕЛМИРА

Това, що виждам тук, устата ми сковава

и вашта слепота ме просто удивлява:

дотам да е човек омаян, заслепен —

да смята клевета и туй, що стана с мен!

 

ОРГОН

Да, вашият слуга от външността се мами;

известно е, че вий закриляте сина ми,

та премълчахте днес, че подлия хлапак

безчестно клевети невинния добряк.

Спокойна бяхте вий, че правехте услуга,

да беше вярно то — изглеждала би друга.

 

ЕЛМИРА

Нима е нужно пък да пламнем в гняв суров

пред простите слова на чуждата любов?

И по-добре ли би се пазила жената

със мълнии в очи и клетви във устата?

В подобен случай аз — усмихвам се едва:

не ми е по душа да дигам шум с това.

Похвално е да сме почтени, но и кротки —

не са по моя нрав настръхналите котки,

чиято чест се крий зад зъби и нокте,

и шукне ли човек, одрали, би го те.

Не ща такава чест — Небето е свидетел!

Аз искам скромна чест и тиха добродетел

и вярвам, че щитът на хладния отказ

отблъсва по-добре една ненужна страст.

 

ОРГОН

Не ще се заблудя — недейте тъй се труди.

 

ЕЛМИРА

О, слабостта ви пак ме хвърля във почуди!

Но що би рекли вий — да бихте в тоя час

видели ясно сам, че правда казвам аз?

 

ОРГОН

Да видя?

 

ЕЛМИРА

Да.

 

ОРГОН

Брътвеж.

 

ЕЛМИРА

Но що, ако пък сторя

да видите самин, че правда ви говоря?

 

ОРГОН

Ех, вятър!

 

ЕЛМИРА

Но поне отговорете вий!

Не искаме от вас на вяра нищо ний.

Да кажем, че ей тук на скрито вий стоите

и чуйте със уши и видите с очите —

що казали би вий за вашия добряк?

 

ОРГОН

Ще… ще… ще… Не, не ще да кажа нищо пак.

Не е възможно то.

 

ЕЛМИРА

Но много вече става:

излиза, че съм аз клеветница тогава.

Ще трябва най-подир да махна със глава

и ви направя сам свидетел на това.

 

ОРГОН

Съгласен съм. Добре. Задачата е мъчна —

ще видиме накрай доколко вий сте сръчна.

 

ЕЛМИРА

Към Дорина.

Повикайте го тук.

 

ДОРИНА

Към Елмира.

Хитрецът много знай:

да бъде уловен — ще бъде трудно май.

 

ЕЛМИРА

Не! Мами се човек от тоя, що обича —

от себелюбство сам в заблуда се увлича.

Пратете го при мен.

 

Към Клеант и Мариана.

А вий — навън! Ни звук!

СЦЕНА IV

ЕЛМИРА, ОРГОН

 

ЕЛМИРА

Пъхнете се сега под тая маса тук.

 

ОРГОН

Как?

 

 

ЕЛМИРА

Трябва да сте скрит. Без туй не ще да може.

 

 

ОРГОН

Под масата ли?

 

ЕЛМИРА

Да! Но хайде де! О, Боже!

Ще съдите накрай. Каквото правя — знам.

Пъхнете се сега и скрийте ли се там,

ни глас да се не чуй, ни косъм да се мярка.

 

ОРГОН

Признавам си, че тук отстъпвам ви без мярка,

но — нека видим как ще стигнете брега.

 

ЕЛМИРА

Аз вярвам, че не ще отвръщате сега.

 

На мъжа си, който е под масата.

 

Ще вляза тука аз във област май трънлива,

не се гневете вий, недейте се открива.

Каквото да река, не смятайте го грях —

нали ще целя туй, което обещах.

С преструвка и лъжа (че нуждата ме тласка)

ще го накарам аз да смъкне свойта маска:

ще го лаская тук със нежност и ще дам

простор на любовта и дръзкия му плам.

И тъй като това за вас едничък става,

за вас играя тук една игра такава,

намерите ли вий, че стига, тя ще спре

там, гдето според вас ще бъде най-добре.

Захласа му самин вий можете пресече,

щом видите, че той отива надалече —

та убедя ли вас, щадете си честта:

спестете всичко, що е лишно за целта.

Това засяга вас. Тук вий сте господаря

и… Иде… Стойте там. Недейте проговаря.

СЦЕНА V

ТАРТЮФ, ЕЛМИРА, ОРГОН

 

ТАРТЮФ

Повикаха ме пак за разговор при вас.

 

ЕЛМИРА

Да, имам тайни тук да ви открия аз.

Но вижте да не би да стане изненада

и затворете там, че можеме пострада.

 

Тартюф затваря вратата и се връща.

 

Не би било добре да се повтори пак

това, що стори днес безумния хлапак.

Светът не е видял подобна изненада;

уплаших се за вас и трепет ме облада

и вий видяхте сам, че сторих всичко аз

да мога да смиря Дамисовия бяс.

Наистина, от страх, несръчност и замая

не се досетих аз да го опровергая,

но, слава Богу, пак добре се нареди

и по-добре сме ний, отколкото преди.

Почитан сте — това разпръсна тая буря

и моят мъж на вас съмнение не туря.

Напук на всички тук и злия им език

той иска да сме с вас ний двама всеки миг.

И туй ми дава днес, без никаква тревога,

да се затворя с вас и прави ме да мога

да поднеса едно сърце, което бий,

да сподели страстта, що днес открихте вий.

 

ТАРТЮФ

Това, що чувам тук, във мене смут извика —

госпожо, вий сега променяте езика.

 

ЕЛМИРА

Щом днешният отказ ви толкова гневи,

как малко знайте вий сърцето ни, уви!

Как малко знайте вий що шепне то тогава,

кога една жена се слабо защитава.

Природният ни свян въстава всеки път,

щом чуждите мъже за нежност ни шептят,

макар и да горим от обич, както вие,

сърцето се свени така да се открие.

Ний браним свойта чест, но външния ни вид

ви дава ясен знак, че пътят е открит,

че само от уста противим се тогава,

че нашия отказ ви всичко обещава.

Признавам: позволих си много свобода

и своя женски свян насилих доста, да.

Но щом като веднъж показах ви се смела,

кажете: бих ли тъй с Дамиса се заела,

изслушала ли бих със кротост на лице

горещите слова на вашето сърце,

покрила ли бих тъй онуй, що беше видно,

ако това сърце не бе за мене свидно?

И ако пожелах да разваля тогаз

женитбата, що тук предлага се на вас,

нима във тоя миг словата не мълвяха

за чувствата към вас и тайната уплаха,

че сключен тоя брак, ще се дели накрай

със друга туй сърце, що цяло се желай?

 

ТАРТЮФ

Госпожо, в тез слова наслада дивна има,

когато ги мълви една уста любима:

в сърцето ми тече на гъсти струи мед —

подобна слабост то не помни по-напред.

Да бъда драг на вас — за мен бе цел велика

и вашата любов блаженство в мен извика,

но позволете вий на туй сърце у мен

да се съмнява пак във своя рай блажен.

Бих сметнал всичко туй една преструвка честна —

да бъде спряна тъй женитбата известна.

И нека заявя открито на това:

не вярвам никак аз на нежните слова,

щом вашта доброта, която тъй желая,

не би ги със дела доказала накрая,

та тъй да бъда аз наздраво убеден

в чаровната любов, що храните към мен.

 

ЕЛМИРА

Кашля, за да предупреди мъжа си.

Как? Бързате във миг да стигнем туй, което

е най-последен знак за плама на сърцето?

Признават ви се тук, шептят ви вече час,

но всичко туй не е достатъчно за вас

и вие най-подир за нищо би го взели,

не стигне ли човек до крайните предели?

 

ТАРТЮФ

Словата не гасят сърдечния ни плам.

Човек не вярва туй, що не заслужава сам,

не вярва лесно той във щастие и слава —

едва като вкуси, тогаз се уверява.

За вашта добрина не съм заслужил аз,

затуй се в своя рай съмнявам в тоя час,

затуй не вярвам аз това, що чух с ушите,

щом вие със дела не ще го подкрепите.

 

ЕЛМИРА

О, вашата любов е цял тиранин лют!

Как моята душа тя хвърля в странен смут!

С каква всевластна мощ заграбва тя сърцата,

как иска своя дял със буйност непозната!

Та няма ли юзда за нея, нито стреме,

не бива ли човек душа да си поеме?

Прилично ли е тъй жестоко да налага,

да иска всичко, що желае — днес, веднага,

да изкориства тъй, в настойчив сляп захлас,

страстта и слабостта, що имат къмто вас?

 

ТАРТЮФ

Но щом със драгост вий ми слушате молбите,

защо ме във това с дела не уверите?

 

ЕЛМИРА

Нали ще оскърби желаното от вас

Небето, що вий сам зовете всеки час?

 

ТАРТЮФ

Небето? Щом е То — тогава лесно нещо:

подобни пречки аз премахвам доста вещо.

И нека да ви то не спира никой път.

 

ЕЛМИРА

Но тъй ни плашат вред със Страшния му съд!

 

ТАРТЮФ

Аз мога да смиря душата ви страхлива

и знам изкуство аз, що съвестта приспива.

Небето смята грях това и онова,

но с него можем ний излезе наглава.

При нужда има днес една наука блага,

що късите юзди на съвестта разтяга

и стореното зло умее да измие

с оная чиста цел, що имали сме ние.

Ще ви науча аз, госпожо, и на двете —

тръгнете само вий и мен се облегнете,

смирете моя плам и нямайте вий страх —

за всичко аз един поемам всеки грях.

 

Елмира кашля.

 

Вий кашляте така…?

 

ЕЛМИРА

Да, мъчи ме в гърдите.

 

ТАРТЮФ

Бонбонче от сладник — не ще ли позволите?

 

ЕЛМИРА

Настинала съм зле. И никакъв сладник

не ще ме облекчи, изглежда, нито миг.

 

ТАРТЮФ

Това е лошо, да.

 

ЕЛМИРА

Прелошо, ако щете.

 

ТАРТЮФ

Та — лесно ще ви аз прогоня страховете:

във пълна тайна тук сте сигурни сами!

А злото става зло, когато нашуми;

осъжда ни света за туй, що стане знайно,

и ний не вършим грях, кога грешиме тайно.

 

ЕЛМИРА

След като кашля пак.

Аз виждам, че накрай ще трябва да ви дам

това, което вий желайте с толкоз плам,

че по-малко от туй не бива и да моля:

не ще се уверят, не ще им е по воля.

Че стигаме дотам, е тежко, то се знай

и аз насила тук приемам тоя край.

Но тъй като натам с упорство друг ме кара

и тъй като на туй, що казвам, нямат вяра

и искат чрез дела да бъдат убедени:

ще сторя аз това, що иска се от мене.

Нечестно ли е то — о, по-зле е тогава

за оня, що ме сам на него принуждава.

И сигурно грехът не ще да бъде мой.

 

ТАРТЮФ

О, да, госпожо, да — поемат го. И той…

 

ЕЛМИРА

Прегледайте навън, че плахост ме обзема —

боя се да не би мъжът ми да е в трема.

 

ТАРТЮФ

Подобни страхове напразни тук ще са:

аз тоя харен мъж го водя за носа.

Във срещата ни той ще види само слава,

той знай: да вижда сам, но вяра да не дава.

 

ЕЛМИРА

Разсейте вий все пак страха ми по-напред:

излезте и добре прегледайте навред.

 

Тартюф излиза.

СЦЕНА VI

ОРГОН, ЕЛМИРА

 

ОРГОН

Излиза изпод масата.

Къде се е видял подобен изрод гнусен!

Замая ми се свят, издъно съм покрусен!

 

ЕЛМИРА

Не бързайте! Та вий се гаврите тогаз!

Пъхнете се пак там! Не е дошло до вас.

Почакайте докрай да видите нещата,

недейте вярва вий тъй само на словата.

 

ОРГОН

Самия страшен ад такъв злодей не крий!

 

ЕЛМИРА

Защо сте, Боже мой, тъй лековерен вий!

Почакайте, доде се здраво убедите —

не бързайте така, че може да сгрешите.

 

Тя скрива мъжа си зад себе си.

СЦЕНА VII

ТАРТЮФ, ЕЛМИРА, ОРГОН

 

ТАРТЮФ

Без да вижда Оргон.

Госпожо, всичко тук закриля мойта страст:

прегледах стаи, трем и ъгли в тая част —

ни жив човек! И ей душата ми тъй жарка…

 

С разперени ръце бърза към Елмира, за да я прегърне.

 

ОРГОН

Като го спира.

Полека! В свойта страст вий бързате без мярка —

недейте се така, мой братко, горещи!

А-а-а! Честният човек ме лъже! Виж го ти!

Как лесно по сластта душата му се мами!

Ще става уж мой зет, а тича по жена ми!

Съмнявах се докрай и мислех: на, сега

ще чуя, че това е само тъй, шега,

но в опита, уви, отидохме далече:

сега се убедих и доста ми е вече.

 

ЕЛМИРА

На Тартюф.

Не е по моя нрав това, що стана с вас:

принудих се така, че нямах друг път аз.

 

ТАРТЮФ

На Оргон.

Как? Вярвате ли вий…

 

ОРГОН

Я моля ви без врява.

Махнете се оттук — сега това остава!

 

ТАРТЮФ

Аз исках…

 

ОРГОН

Няма кой да слуша тоз език.

Навън от моя дом и още в тоя миг!

 

ТАРТЮФ

Не аз, а вие ще излезете оттука:

това е мой имот и скоро за поука

ще ви покажа аз, че с грешка в тоя ден

чрез подлости така се скарвате със мен,

че аз не съм такъв, какъвто ме бедите,

че зная със какво да насоля лъжците

и отмъстя за туй Небе, та тъй накрай

тоз, що ме пъди днес, горчиво да се кай!

СЦЕНА VIII

ЕЛМИРА, ОРГОН

 

ЕЛМИРА

Какъв е тоз език? Що значи? Чудно нещо!

 

ОРГОН

Кълна се, че от туй ми става май горещо!

 

ЕЛМИРА

Но?

 

ОРГОН

Колко съм сгрешил, показва туй, що чух!

Дарението… То смущава моя дух…

 

ЕЛМИРА

Дарението?

 

ОРГОН

Да. Извършихме го ние.

Но още нещо той в заплахите си крие.

 

ЕЛМИРА

Що?

 

ОРГОН

После за това. За миг! Да видя сам

дали седи едно ковчеже още там.