Молиер
Тартюф (4) (комедия)

Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
Tartuffe ou l’Imposteur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (5 април 2007 г.)

Издание: Издателство „Отечество“, 1985

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от lubov)

ДЕЙСТВИЕ ТРЕТО

СЦЕНА I

ДАМИС, ДОРИНА

 

ДАМИС

Да ме удари гръм, да ме удави мрак,

да бъда на света последния глупак,

ако ми нещо спре решението лудо,

ако не сторя тук не знам какво си чудо!

 

ДОРИНА

За Бога! В своя гняв отивате далеч.

Баща ви казва — да, но туй е още реч.

Човек едно крои, а идат разни сгоди —

от думи до дела по дълъг път се ходи.

 

ДАМИС

Ще трябва с тоя мях да се разправя аз

и да му кажа тук две думи между нас.

 

ДОРИНА

Ах, тихо! Него ний, а също и баща ви

на мащеха ви тук сега ще ги оставим.

Тартюф я слуша, знам — от нея се влияй

каквото каже тя — угажда й докрай

и види ми се мен, че твърде му е драга.

Дано да е така! Това ще ни помага.

И тъй: заради вас тя днес го вика пак —

на среща и съвет относно тоя брак,

да чуе що крои и мисли, па тогава

да му изтъкне тя какво го застрашава,

не се ли отрече самин от своя план.

Сега се молел той — обади ми Лоран,

но каза ми, че щял да слезе ей сегичка.

Излезте, моля, вий — да бъда аз самичка.

 

ДАМИС

Не може ли и аз да чуя всичко тук?

 

ДОРИНА

О, не. Сама да съм!

 

ДАМИС

Не ще издам ни звук.

 

ДОРИНА

Че пламвате за миг, това го всеки знай —

ще развалите тъй кроежа ни докрай.

Излезте.

 

ДАМИС

Ще стоя безстрастен като пън.

 

ДОРИНА

Но доста! Иде веч. Излизайте навън!

 

Дамис влиза в една стаичка, която се намира в дъното на сцената.

СЦЕНА II

ТАРТЮФ, ЛОРАН, ДОРИНА

 

ТАРТЮФ

Като съглежда Дорина, към Лоран.

Сложете бича там до ризата корава,

молете се всегда Бог мъдрост да ви дава;

попитат ли за мен — отивам във затвора

да дам от своя дар на тия клети хора.

 

ДОРИНА

Я виж каква хвалба, каква осанка строга!

 

ТАРТЮФ

Какво желайте?

 

ДОРИНА

Аз…

 

ТАРТЮФ

Изважда от джоба си една кърпа.

Ах, моля ви, за Бога —

вземете вий от мен таз кърпа по-напред.

 

ДОРИНА

Защо?

 

ТАРТЮФ

Покрийте там гърдите си навред.

Неща от тоя род са страшни, извинете,

те палят ни духа и раждат греховете.

 

ДОРИНА

Нима сте тъй горещ и невъздържан вий,

та всяка плът за вас подобна сила крий?

Отде е ваший плам, за мен е неизвестно,

но аз не съм така, не се запалвам лесно

и гледала ви бих съблечен до пети,

без голата ви плът сърце ми да смути.

 

ТАРТЮФ

Това е вече грях, нескромност и обида —

говорите ли тъй, веднага ще си ида.

 

ДОРИНА

Не бързайте — сама ще ви оставя аз,

но имам да предам две думици за вас.

Във тая стая тук ще слезе госпожата,

почакайте я вий — тъй каза тя самата.

 

ТАРТЮФ

Уви, готов съм аз.

 

ДОРИНА

На себе си.

Я виж как стана благ.

Което казах аз, поддържам си го пак.

 

ТАРТЮФ

Кога ще дойде тя?

 

ДОРИНА

Пристига без забава.

Ах, слиза вече, на — оставям ви тогава.

СЦЕНА III

ЕЛМИРА, ТАРТЮФ

 

ТАРТЮФ

Дано ви Бог дари във свойта добрина

със здраве и живот, и мир, и светлина,

тъй както туй желай за вечната му слава

най-скромния слуга, когото той съгрява.

 

ЕЛМИРА

Обсипвате ме вий с най-ценните блага.

Но нека по-добре да седнеме сега.

 

ТАРТЮФ

Седнал.

Е, здрава ли сте веч — подир оная треска?

 

ЕЛМИРА

Седнала.

Премина изведнъж. Не ми е нищо днеска.

 

ТАРТЮФ

Не зная моя глас дали достоен бе

да проси милостта на вечното Небе,

но то не чу от мен ни дума, нито сричка,

която да не бе молба за вас едничка.

 

ЕЛМИРА

Доброто си сърце терзайте с чужда скръб.

 

ТАРТЮФ

О, вашия живот за мен е твърде скъп.

Живота си бих дал — да бъдете вий здрава.

 

ЕЛМИРА

Към туй ви милостта безкрайна вдъхновява.

За вашта добрина дължа ви много аз.

 

ТАРТЮФ

О, нищо е това, когато е за вас.

 

ЕЛМИРА

Аз исках насаме да поговорим двама

и радвам се сега, че никой тука няма.

 

ТАРТЮФ

И аз съм в тоя миг възрадван и блажен,

госпожо, че сте тук самичка вие с мен.

Аз молех се за туй и ден и нощ и ето

че най-подире чу молбите ми Небето.

 

ЕЛМИРА

Ще поговорим с вас, но искрен ще сте вий;

не бива нищо тук сърцето ви да скрий.

 

ТАРТЮФ

О, случая сега за мен е най-добрия —

душата си пред вас всецяло да разкрия,

да кажа най-подир, че моя шум и вик

по гостите, що тук привлича ваший лик,

не бе от злост към вас, не бе омраза тайна,

а беше вдъхновен от ревността безкрайна,

от порива ми чист…

 

ЕЛМИРА

Така се и теша —

вий грижите се, знам, за моята душа.

 

ТАРТЮФ

Хваща ръката й и стиска пръстите й.

О, да, и тоя жар, от който аз се движа…

 

ЕЛМИРА

Ох, стиснахте ме зле!

 

ТАРТЮФ

От изблици на грижа!

Не съм ви мислил зло — забравих се така;

че по-скоро ви бих…

 

Слага ръка на коляното й.

 

ЕЛМИРА

Но вашата ръка?!

 

ТАРТЮФ

Да видя що за плат — чудесно мек, ей Богу.

 

ЕЛМИРА

Ах, моля, стига, ах… че гъдел ме е много!

 

Тя отдръпва стола си, а Тартюф примъква своя стол към нея.

 

ТАРТЮФ

Като пипа якичката й.

О, Боже мой, какви дантели — нежен сняг!

Плетат ги — тъй със вкус и… дявол знае как!

Невиждано е туй по образи и ритъм.

 

ЕЛМИРА

О, да… Но друго тук аз исках да ви питам…

Мъжът ми бил решил Валера да отбий

и вас да прави зет. Говорихте ли вий?

 

ТАРТЮФ

Загатна ми това! Но нека вам е ясно,

че не за туй копней сърцето ми всечасно,

че другаде за мен са всички красоти,

че другаде за мен блаженството блести!

 

ЕЛМИРА

В Небето — знам. У вас не тлей греховен пламък.

 

ТАРТЮФ

Но в моите гърди не бий сърце от камък.

 

ЕЛМИРА

Аз мислех пък, че вий сте хладен към света

и всеки ваш въздъх лети към вечността.

 

ТАРТЮФ

Нетленната любов, що свързва ни с Небето,

пред земните неща не спира ни сърцето

и тая красота, що Бог е тук създал,

ни мами и зове да вземем своя дял.

В подобните на вас Небето се оглежда,

но вий сте му били най-светлата надежда;

дарило ви е то с такъв неземен чар,

че вашето лице пленява млад и стар

и аз ви гледам тук, създание прекрасно,

и щедрия Творец възславям велегласно,

а в моето сърце гори любов и плам

към таз, в която Той изваял се е сам.

Изпървом се боях, че тая страст облада

душата ми по знак на силите на ада,

и криех се от вас — реших да бъда твърд

и да избавя тъй душата си от смърт.

Но скоро аз разбрах, о, хубост ненагледна,

че тая страст не е ни грешна, нито вредна,

че тя живяла би във мир с набожността —

и своето сърце отпуснах без юзда.

Признавам си самин, че върша смело нещо,

предлагайки ви тъй това сърце горещо,

но свойта немощ аз оставям настрана

и чакам всичко тук от вашта добрина,

възлагам си на вас надеждите и своя

живот, и свойта чест, съня си и покоя —

чрез вас ще бъда тук с една-едничка вест

безкрай честит или нечувано злочест.

 

ЕЛМИРА

Любезно е това признание, но пада

от ясното небе със гръм и изненада;

че длъжен бяхте вий, така се чини мен,

да бъдете и твърд, и малко по-студен.

Такъв набожен мъж, какъвто аз ви зная…

 

ТАРТЮФ

Набожникът — и той човек е най-накрая.

А спре ли взор човек на вашта красота,

омайва се завчас, забравя мъдростта.

О, моите думи тук изглеждат странни, зная,

но аз не съм дърво, ни ангел пък — от рая.

И сметнете ли грях вий моите слова,

омайния си лик винете за това,

че щом ви зърнах аз, обля ме тръпка жарка

и вий от него миг сте моя господарка.

Божествения взор и дивното лице

сломиха твърдостта на моето сърце —

напразни бяха тук молитвите, сълзите,

обсебихте ми вий и дните, и нощите.

Аз казвах туй с очи, с въздишки, всеки миг,

излагам ви го днес открито и с език.

Погледнете ли вий с добро и дух отворен

безкрайната печал на ваший роб покорен

и слезете до мен, последния в света,

с целителния дар на свойта доброта,

аз кланял бих се вам, о, чудно райско цвете,

с любов, каквато тук не помнят вековете.

Не ще очерни туй честта ви на жена —

не бойте се при мен от никаква злина.

Любезните момци, любимци на жените,

са шумни в любовта и щедри на хвалбите.

Те брътвят и крещят на всеки кръстопът —

за всеки поглед мил завчас ще разгласят

и злият им език самин петни олтаря,

пред който от любов сърцето им изгаря.

Но хора като нас горят със таен плам,

спокоен е човек, облегне ли се нам,

че с грижите за нас, за чистото си име

любимото лице ний, без да щем, щадиме.

Единствено при нас ще найде всеки плах

любов без хорски шум и сладости без страх.

 

ЕЛМИРА

Стоя и слушам тъй речта красноречива,

с която се пред мен душата ви излива.

Но, никак ли на ум не ви дохожда вам,

че мога всичко туй Оргону да предам,

че само при вестта за среща като тая

на дружбата му с вас ще дойде мигом края?

 

ТАРТЮФ

О, зная аз, че вий сте пълна с доброта

и тя ще ми прости сега за смелостта,

че мойта слабост вий накрай ще извините

със буйната любов, що къса ми гърдите;

ще спомните сама, съзрели си ликът,

че имам аз очи и туй сърце е плът.

 

ЕЛМИРА

По други начин тук постъпила би друга,

но сдържаний ми нрав ще бъде вам в услуга.

Не ще узнай Оргон за вашите слова,

но искам пък от вас в отплата за това

да видиме венчан Валера с Мариана,

без козни и бавеж, че много вече стана

и вий самия веч да не ламтите тук

да вземете това, що пада се на друг,

и…

СЦЕНА IV

ДАМИС, ЕЛМИРА, ТАРТЮФ

 

ДАМИС

Като излиза от стаичката, където се бе оттеглил.

Не, госпожо, не — това така не бива!

Аз чух от край до край речта му нечестива;

доведе ме само Небето в тоя кът,

само на мойта мъст то даде лесен път

и в гордия светец, що вредил ми е вчера,

ще блесне пред света ликът на лицемера

и татковия взор ще види без покров

смирения подлец, що фъфли за любов!

 

ЕЛМИРА

Дамисе, стойте. Не! Тъй, мисля, по-добре е —

в отплата за това той сам ще поумнее.

Нали му обещах, не ми пречете в туй,

не е по моя нрав на пътя да се чуй.

Разумната жена не смята за потребно

да трови своя мъж със глупости на дребно.

 

ДАМИС

Постъпвайте така, щом право е за вас,

избирам други път и прав съм си и аз.

Пощадата е тук над случая насмешка,

а в дръзката си власт набожността му жежка

доволно взема връх над моя гняв правдив

и сея у дома раздора нечестив!

Баща ми доста веч бе роб на лицемера,

що спъва моя брак чрез тоя на Валера —

от хитрия мазник ще бъде той спасен:

Небето праща днес и средството на мен.

За тоя случай аз ще му въздавам слава,

да го пропусна тъй — не бива и не става!

Че той ми е в ръка и бъда ли глупак,

то, негли, с право би ми го отнело пак.

 

ЕЛМИРА

Дамисе…

 

ДАМИС

Не! О, не! Ще сторя, както зная!

Душата ми е днес пред портите на рая,

тя иска най-подир небесна мъст да пий,

напразни са слова — не ще ме спрете вий!

Да, случката със вас ще бъде тук разкрита

и аз ще пия мъст и сладост до насита.

СЦЕНА V

ОРГОН, ДАМИС, ТАРТЮФ, ЕЛМИРА

 

ДАМИС

Минавате насам о, тате, в сгоден час —

ще чуйте новина, нечакана от вас.

За вашата любов и нежности на едро

добрия господин отплаща ви се щедро

и в свойта ревност той дотам отиде днес,

че иска да убий семейната ви чест.

Заварих го ей тук да моли госпожата

за лек на похотта, що къса му душата.

Със кроткия си нрав решила беше тя

да премълчи това, що тук я сполетя,

но аз при тоя срам към вас открито ида,

че сметнах: да мълча — за вас ще е обида.

 

ЕЛМИРА

Да, мъдрата жена не бива никой път

да буни с празен шум семейния си кът.

Брътвежът не петни честта й с тежки рани;

достатъчно е тя да знай да се отбрани.

Така е. И да би се чувал моя глас,

мълчали бихте вий, Дамисе, в тоя час.

СЦЕНА VI

ОРГОН, ДАМИС, ТАРТЮФ

 

ОРГОН

Възможно ли е туй, що чух, о, прави Боже?!

 

ТАРТЮФ

Да, братко, и дотам, че по-много не може!

Пред вас е грешник лих и роб на похотта,

разбойник и злодей, невиждан във света,

аз цял воня от грях и цял в проказа гния,

живота ми е низ от сласт и мръсотия!

И виждам тук накрай, че гневното Небе

чрез вас — и моя срам, и мен ще погребе.

О, нека ме винят в престъпност най-нечута —

не ще се защитя пред вас във таз минута.

Повярвайте накрай, скокнете в гняв и бяс,

изритайте ме вий, махнете ме от вас!

С какъвто и позор да бихте ме покрили,

заслужил съм го аз напълно, братко мили!

 

ОРГОН

На сина си.

О, как можа — подлец! Не те ли догреша

да черниш тоя мъж със ангелска душа?

 

ДАМИС

Какво?! С лъжлив език и кротост лицемерна

ще ви замаже той…

 

ОРГОН

Да млъкваш, чумо черна!

 

ТАРТЮФ

Ах, нека продължи — грешите със това

и вярвайте му вий правдивите слова.

Защо да сте добър при случай тъй злокобен?

Не знайте ли, че аз на всичко съм способен?

Осланяте се вий на скромния ми вид

и мислите ме строг и честен, и открит?

О, външността ми тъй замайва ви главата,

о, аз не съм това, що цял народ ме смята!

Говорят, че съм бил човек почтен и благ,

но всъщност, братко — аз не чиня ни петак.

 

Обръща се към Дамис.

 

Да, продължете вий, мой сине, без пощада —

зовете ме крадец, убиец от засада,

обсипвайте ме с град от гнусни имена —

аз мълком ще стоя пред вас на колена,

ще слушам и ще знам, че с право съм наказан,

задето тъна цял във грях и във съблазън.

 

ОРГОН

Към Тартюф.

Ах, стига, братко мой!

 

Към сина си.

Не се ли умили,

подлецо…

 

ДАМИС

Как? Нима — словата му или…

 

ОРГОН

Към сина си.

Обеснико, млъкни!

 

Към Тартюф

Станете, братко мили!

Безсрамник!

 

ДАМИС

Но…

 

ОРГОН

Мълчи!

 

ДАМИС

Та ний ли сме скроили?!…

 

ОРГОН

Млъкни, ще ти строша дебелата глава!

 

ТАРТЮФ

За Бога, братко мой, не слушайте гнева!

Че по-добре е гръм да ме убий сред пладне,

отколкото за мен и косъм да му падне.

 

ОРГОН

На сина си.

Неблагодарник!

 

ТАРТЮФ

Не! За него падам аз

пред вас на колене…

 

ОРГОН

Като също коленичва и прегръща Тартюф.

Вий смейте се над нас!

 

На сина си.

Негодник! Виж — душа!

 

ДАМИС

Но…

 

ОРГОН

Млък.

 

ДАМИС

Що?!

 

ОРГОН

Стига врява!

Аз знам кое те тъй към него озлобява:

вий мразите го тук и ей ви днеска, на —

сдушени във едно — слуги, деца, жена;

вий туряте във ход възможно, невъзможно,

да махнете от нас това лице набожно.

Но колкото расте нечистия ви бяс —

със двойна сила тук държа го здраво аз.

Гордеете се вий, но малко ви остана:

ще бъде скоро той венчан със Мариана.

 

ДАМИС

Ще я дарите вий насила със съпруг?

 

ОРГОН

Да, да, и още днес — на всички ви напук!

Презирам ви аз вас и тъй ще ви ударя,

че ще познайте кой е тука господаря.

Безделнико, падни на колене във миг

и искай прошка ти от тоя мъченик!

 

ДАМИС

От тоя лицемер?! От тая твар лукава…

 

ОРГОН

Я виж го ти — не ще, и още наскърбява?!

 

На Тартюф.

Тояга дайте, хей! Не спирайте ме пак!

 

На сина си.

Със туй напущаш ти домът ми, о, глупак,

и нивга веч не смей да ми пристъпиш прага.

 

ДАМИС

Да, да, напущам! Но…

 

ОРГОН

Измитай се веднага!

Бъди проклет! И знай, че като сетно средство

ще бъдеш още днес лишен и от наследство.

СЦЕНА VII

ОРГОН, ТАРТЮФ

 

ОРГОН

Така да оскърби една душа безгрешна!

 

ТАРТЮФ

Прости му, о, Небе, за мъката ми днешна!

 

На Оргон.

Да знайте как скърбя и вие ми се свят,

задето ме петнят пред моя свиден брат!

 

ОРГОН

Ах!

 

ТАРТЮФ

Мисълта дори за тая зла отплата

с отрова и със плам разкъсва ми душата…

От ужас тръпна цял… Припада ми мора…

Едва поемам дъх и може да умра…

 

ОРГОН

Тича, облян в сълзи, към вратата, през която изгони сина си.

Разкайвам се, че спрях ръката си сърдита

и те не смазах в миг, разбойнико, на пита!

 

Към Тартюф.

Не се тровете вий, не си правете зло!

 

ТАРТЮФ

Ах, нека прекратим. Било, какво било.

Аз виждам — в тоя дом обсипват ме с омраза,

ще бъде по-добре оттук да си изляза.

 

ОРГОН

Шегувате се вий!

 

ТАРТЮФ

Те ровят всеки ден

у вас да породят съмнение към мен.

 

ОРГОН

Но моето сърце на тях не дава вяра…

 

ТАРТЮФ

О, туй ще продължи — и де ще ни закара?

Това, що ваший ум отхвърли в тоя час,

ще бъде някой ден повярвано от вас.

 

ОРГОН

Не, нивга, братко мой!

 

ТАРТЮФ

Ах, братко, за жената

е лесно да замай на своя мъж главата.

 

ОРГОН

Не!

 

ТАРТЮФ

Тръгвам. Щом не съм у вас, о, братко мой,

ще няма и повод за злоба и за вой.

 

ОРГОН

Нанасяте с това на мене смъртна рана!

 

ТАРТЮФ

Е, щом като е тъй — тогава ще остана.

Обаче, ако…

 

ОРГОН

Ах!

 

ТАРТЮФ

Прието. Нито реч!

Но аз от тоя миг обръщам друго веч:

честта е нежна вещ и дружбата ни тука

налага ми да знам кое поражда клюка.

От вашата жена ще бягам занапред…

 

ОРГОН

Напротив, с нея вий ще бъдете зает.

Беснеят ли от яд, аз весел ще се смея.

Да, нека всеки ден ви виждат двама с нея!

Но туй не стига, не! На всичките напук

ще ви направя аз и мой наследник тук:

с дарение по акт ще дам на вас изцяло

богатството, що мен е в тоя свят остало.

За мен зетят мили, приятелят един,

е по-скъп от жена, от майка и от син.

Ще вземете ли вий това, що вам се дава?

 

ТАРТЮФ

Да бъде онова, що Господ повелява!

 

ОРГОН

Ах, клетия! Сега — за акт на моя брат!

И нека се стопят злодеите от яд!