Молиер
Тартюф (2) (комедия)

СЦЕНА I

ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ, ФЛИПОТ, ЕЛМИРА, МАРИАНА, ДОРИНА, ДАМИС, КЛЕАНТ

 

ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ

Побързайте, Флипот — да бягаме оттука.

 

ЕЛМИРА

Търчите — сякаш тук ви дебне злополука!

 

ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ

Ах, стойте снахо, там — не идвайте далеч,

любезности не ща — за тях е късно веч.

 

ЕЛМИРА

Почитана сте вий, и не на думи само —

къде така, защо напущате ни, мамо?

 

ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ

Не бих остала веч у вас ни миг дори —

за мене никой тук не дава пет пари.

Обидена съм, да, напущам тая къща:

на всеки мой съвет тук смело се отвръща,

тук всеки е голям, говорят всички в хор,

на що прилича туй — на жабешки събор!

 

ДОРИНА

Че…

 

ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ

Драга, вий сте тук слугиня уж наета,

а вашите уста надлайват всички псета.

Без мнение от вас не може нийде веч…

 

ДАМИС

Но…

 

ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ

Вий пък сте глупак — с една-едничка реч!

Това го казвам аз, която съм ви баба.

Аз вашия баща предвардвах както трябва,

че вий сте взели път, що води в пропастта,

и готвите му срам и мъка пред света…

 

МАРИАНА

Аз мисля…

 

ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ

Внучке, вий се правите на кротка,

мълчите си така, вървите като котка;

но тихата вода опасна е за нас;

вий вършите във мрак неща, що мразя аз.

 

ЕЛМИРА

Но…

 

ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ

Снахо, нека вас това ви не обижда,

но вашия живот безпътен ми се вижда.

Дължите пример вий на тия най-напред —

покойницата^[1] бе за образец навред.

Вий харчите безспир — и аз съм оскърбена,

че всеки ден сте тъй по царски пременена.

Съпруга, що желай от своя мъж хвала,

не се нуждай така от много труфила.

 

КЛЕАНТ

Но, моля…

 

ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ.

Вий сте брат — боли ви, знам, за нея.

Аз много ви ценя, пред вас благоговея,

но ако бях Оргон, добрият й съпруг,

изгонила ви бих със огнен меч оттук —

че всеки честен ум обиден ще остане

от ваште правила за чест и за държане.

Простете, че така съм смела на места:

каквото на сърце, това и на уста.

 

ДАМИС

У вашия Тартюф честта се е събрала…

 

ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ

Да, ето ви човек, достоен за похвала.

И аз не ще търпя без гняв, ни миг дори,

развейпрах като вас Тартюфа да кори.

 

ДАМИС

Какво?! И аз търпя — един критик неканен.

да стане у дома властител и тиранин,

да няма тук ни смях, ни песен, нито вик,

защото тъй решил бил тоя хубостник!

 

ДОРИНА

Повярва ли човек закона му неясен,

при всяка крачка тук ний вършим грях ужасен.

Той всичко тук цени, навсякъде се вре.

 

ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ

И както каже той, така е най-добре.

Той правдата вещай — тук дълг е на бащата

да ви внуши любов към него във сърцата.

 

ДАМИС

Не, бабо! Ни баща, ни страшний божи глас

не може ми внуши да го почитам аз —

към своето сърце извършил бих измяна.

Постъпките му тук за мен са жива рана.

Предвиждам аз, уви, че с тоя дебелак

ще дигнем някой ден съседите на крак.

 

ДОРИНА

О, да — кому в света ще бъде гледка драга

да гледа как навред се госта разполага,

как тоя, що дойде изпаднал, гол и бос,

във твоя собствен дом високо вири нос

и стига веч дотам във своята забрава,

че съди и кори, и господар ти става.

 

ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ

Така! Но в тоя дом вървяло би във ред —

да би се слушал тук светия му съвет.

 

ДОРИНА

За вас е той светец, но вярвайте ми вие:

безбожен лицемер под маската се крие.

 

ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ

Език!

 

ДОРИНА

На тях с Лоран, слугата му преблаг, без

поръчител аз не дала бих петак.

 

ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ

Не знам дали е зъл, или добър слугата,

ала Тартюф е свят — залагам си главата.

Но той за вас е лош, омразен и лукав,

че правдата звучи в свещения му гняв.

Единствено греха бунтува му сърцето —

той върши всичко тук в угода на Небето?

 

ДОРИНА

О, да! Ала защо подува се от злост,

когато в тоя дом пристъпи някой гост?

Дошел почтен човек — с какво обижда Бога,

та той така бесней и дига тук тревога?

Ще кажа между нас — и то не е лъжа:

ревнува той от тях самата госпожа.

 

ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ

Мислете! Таз уста би трябвало да пости!

Не само той един осъжда тия гости.

За приемите тук, за тоя шум и звън,

за многото коли, нанизани навън,

за пъстрата тълпа лакеи, що бърборят,

за всичко — разно веч съседите говорят.

Не вярвам аз, че тук се стига тъй далеч,

но все пак се мълви и туй е доста веч.

 

КЛЕАНТ

Та що? Как можем ний клюкарите да спреме?

Животът би станал едно досадно бреме,

щом трябва, пред страха от людските сплетни,

от дружба с близки нам да се откажем ний.

И даже да реши човек да го направи,

ще млъкнат ли с това езиците лукави?

В ковчег се затвори — за клюки си открит.

Презрение — това е най-добрия щит.

Та нека си вървим почтено в своя път,

а празните лъжци да дрънкат, както щат.

 

ДОРИНА

Не са ли Дафна тук и нейното мъжле

съседите, що вред за нас говорят зле?

Да, който е за смях и сам е с лоша слава,

той първи е готов присъди да раздава.

Те вечно са нащрек — да пипнат като лов

и най-малкия знак на някаква любов,

да го преиначат съгласно своите цели

и да го разгласят от радост полудели,

та украсят ли друг със своите багрила,

да извинят, невям, и своите дела,

да се оприличат на другите, с надежда,

че тъй и техний дом невинен ще изглежда

или че ще свалят въз другите, с лъжи,

по малко от срама, що върху тях тежи.

 

ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ

Съвсем излишно бе премъдрото ви слово.

Оронта, знайте вий, живее образцово,

Небето слуша тя — а зная вече аз,

че тя осъжда туй, що става тук, у вас.

 

ДОРИНА

Отличен пример, да! Ох, милата госпожа!

Да, вярно е, че тя живее в строгост Божа,

но тоя нравствен плам го ражда старостта

и строгият й нрав е плод на немощта.

Когато е могла сърцата да пленява,

тя пила е тогаз наслада до забрава,

но погледа гасней, на всичко иде край —

и тя не ще света, що сам я не желай,

и бърза да си скрий лицето погрозняло

под тежкия покров на строго покривало.

За леките жени това е вечен път.

Те скръбни са, че вред отбягва ги мъжът,

и в мрачния им страх, сред пълната забрава,

моралът само веч едничък им остава.

И строго мерят те на своите блюда

— разчепкват всичко тук и не прощават да!

За всички гласно те държат присъда рязка

но не набожността, а злобата ги тласка

и завистта, че друг вкусява във света

благата, що на тях отнема старостта.

 

ГОСПОЖА ПЕРНЕЛ

На — ето ви брътвеж по вкус, любезна снахо!

Мълча си аз у вас и се спотайвам плахо,

че нейна милост тук разлива се безспир,

но свойта дума аз ще кажа най-подир:

синът ми стори тук едно премъдро дело,

че тоя свят човек прие в дома си смело;

навреме иде той, от Бога вдъхновен —

да върне в правий път тук всеки заблуден.

Послушате ли вий — спасени сте тогава:

кори той само туй, що укор заслужава.

Че балове, игри, разходки, шум и смях

измислил ги е тях сам дяволът — за грях.

Не чуваш нивга там правдиви, мъдри думи,

а само кух брътвеж, надлъгване и глуми;

злослови се без срам, осмиват се наред —

от близкия другар до крайния съсед.

Тъй умния човек загубва си главата

сред буйния кипеж и шемет на тълпата,

де хиляди сплетни заплитат се във миг

и бъбри се безкрай със най-резлив език.

Стар лекар, мой познат, недавна бях аз чула

да казва, че това е Бърболонска кула^[2].

По тоя случай той така подхвана реч…

 

Показвайки Клеант.

 

Я! Тоя господин подсмива ми се веч!

Подсмивайте се вий с другарите си луди.

Простете, снахо! Да, дълга оттук ме куди.

Аз млъквам. Казах днес от всичко — само част.

И няма скоро пак да бъда между вас.

 

Удря плесница на Флипот.

 

Напред! Вий спите тук и лапате мухите!

Ще ви отпоря аз, проклетнице, ушите!

Хай тръгвайте напред!

СЦЕНА II

КЛЕАНТ, ДОРИНА

 

КЛЕАНТ

Изпратил бих я аз,

но ако вън я пак прихване някой бяс?

Ох, тая баба…

 

ДОРИНА

О, наистина е жалко,

че ваша милост туй не каза преди малко.

Тя викнала ви би, та всеки да я чуй,

че още е далеч от име като туй.

 

КЛЕАНТ

Нахвърли се връх нас ужасно разярена —

от своя драг Тартюф е просто заслепена!

 

ДОРИНА

Сравнено със сина, това е нищо-да!

Там казал би човек — на, туй е то беда!

Последната война го беше вразумила,

в борба за краля той показа чудна сила.

Ала откак дружи със тоя мях надут,

нещастния човек е станал просто луд.

Нарича го свой брат, скъпи го и го вайка,

тъй както не скъпи ни син, жена, ни майка.

Направил го е вече на изповедник свой,

в кроежи и дела съветник му е той.

А колко го милей, как нежно го прегръща —

така не се ласкай дори любима съща.

На обед му даде най-личен стол, па кима

и гледа с радост как той лапа за шестима,

намери хубав къс, веднага му го слага,

оригне се Тартюф — „Ах, Бог да ви помага!“

Да, тъй е заслепен. И всичко му е той:

диви му се безспир и смята го герой.

Помръдне ли със пръст — то чудо му се струва,

отвори ли уста — оракул му хортува.

А ден из ден Тартюф по-здраво го държи,

омайва го безкрай с преструвки и лъжи;

измъква тук и там от джеба му парички

и съди, и кори, и хули тука всички.

Слугата му — и той върви със него в крак,

и той раздава ум, дивака му с дивак!

Уроци ни чете, със ярост във очите,

изхвърля ни навън червилото, луните^[3],

а кърпичката, що намери оня ден

в „Цветя на мъдростта“, надра я разярен,

че смесвали сме ний с престъпност непозната

свещените неща с неща на Сатаната.

СЦЕНА III

ЕЛМИРА, МАРИАНА, ДАМИС, КЛЕАНТ, ДОРИНА

 

ЕЛМИРА

Завиждам ви, че вий не чухте й речта,

която тя държа на пътната врата.

Видях мъжа си аз, но той не забеляза,

вий чакайте го тук — аз горе ще изляза.

 

КЛЕАНТ

Не ще го спра сега на разговор при мен.

Ще чакам само тъй — да кажа: „Добър ден.“

СЦЕНА IV

КЛЕАНТ, ДОРИНА, ДАМИС

 

ДАМИС

Попитайте го вий за брака на сестра ми.

Аз мисля, че Тартюф му пречи и го мами

и той затуй така отлага ден из ден —

а знайте вие как е важно туй за мен.

Че ако сам Валер се люби с Мариана,

сестра му пък за мен от Бога е избрана.

Щом трябва…

 

ДОРИНА

Иде веч.

СЦЕНА V

ОРГОН, КЛЕАНТ, ДОРИНА

 

ОРГОН

А, шуре, добър ден!

 

КЛЕАНТ

Щастлив съм, че така ви виждам освежен.

Но май полята веч не ще са като лете?

 

ОРГОН

Дорино!… Шуре драг, за малко потърпете:

от грижата сърце да облекча завчас —

да питам по-напред за новини у нас.

Е, що? През двата дни как мина? Кой що прави?

Добре ли сте дома? И всички ли са здрави?

 

ДОРИНА

Ах, завчера цял ден горката госпожа

във треска и във жар в постелята лежа.

 

ОРГОН

Ами Тартюф?

 

ДОРИНА

Тартюф? Той чувствува се славно!

Пълнее, руменей, разхожда си се бавно.

 

ОРГОН

Ах, клетия човек!

 

ДОРИНА

Дори и вечерта

ни залък не можа да сложи тя в уста:

от мъка и бодеж й беше невъзможно.

 

ОРГОН

Ами Тартюф?

 

ДОРИНА

О, той вечеря си набожно

и сам пред нея там изяде с доста труд

две пилета на шиш и половина бут.

 

ОРГОН

Ах, клетия човек!

 

ДОРИНА

Нощта измина цяла,

а още ни за миг не беше тя заспала:

не можеше от жар очи си да закрий.

И тъй до сутринта над нея бдяхме ний.

 

ОРГОН

Ами Тартюф?

 

ДОРИНА

Надвит от сладостна омая,

от яденето той премина в свойта стая,

намъкна се завчас във топлото легло

и спа до заранта с усмихнато чело.

 

ОРГОН

Ах, клетия човек!

 

ДОРИНА

Склонихме я най-сетне

да й се пусне кръв, та малко да й светне;

и огъня тогаз премина изведнъж.

 

ОРГОН

Ами Тартюф?

 

ДОРИНА

О, той държа се като мъж

и за да бъде твърд пред пристъпите груби

и да навакса той кръвта, що тя загуби,

със литър вино сам закуси заранта.

 

ОРГОН

Ах, бедния човек!

 

ДОРИНА

Та тъй са той и тя.

Да припкам веч и ней да кажа без забава

как радвате се вий, че тя е вече здрава.

СЦЕНА VI

ОРГОН, КЛЕАНТ

 

КЛЕАНТ

Присмива ви се тя, мой зетко, под носа

И — без да ви гневя — ще кажа на часа,

че, щете или не, тя права е всецяло.

Та чудо като туй къде се е видяло?!

Възможно ли е мъж така да ви омай,

че всичко в своя дом забравихте накрай!

Извадихте го вий от бедност и неволя

и стигнахте дотам, че…

 

ОРГОН

Спрете, шуре, моля.

Не знайте вий кого корите в тоя час.

 

КЛЕАНТ

Щом искате — добре, не го познавам аз.

Ала за да се знай какво е господина…

 

ОРГОН

Да знаехте — тогаз не знам от нас двамина

кой щеше да е днес в любов към него пръв.

О, той е человек… човек… човек… такъв,

що следва своя път спокойно, неизменно,

що смята всичко тук за временно и тленно.

О, да, откак е той — аз станах вече друг,

аз нямам ни възторг, ни страст към нищо тук:

той земната любов изтръгна из душа ми —

и да измрат сега децата ми, жена ми,

за мен не би било туй никаква беда.

 

КЛЕАНТ

Отлично, зетко мой, човешки чувства, да!

 

ОРГОН

Да би видели вий как почна отначало,

и вашето сърце би с обич затуптяло.

Във черква всеки ден той идваше смирен

и падаше така на колене до мен.

На всички покрай нас привличаше очите —

с такава страст и жар си шепнеше молбите.

Въздиша из душа, привежда бледен лик

и хладната земя целува всеки миг.

А тръгна ли си — той изтичва през народа

светената вода да споделим при входа.

Слугата му — портрет на господаря свой —

ми каза, че живей в голяма бедност той.

Подех да ги даря. Но скромен, в унес жарък,

той връщаше назад от всеки мой подарък:

„О, много е това! Това е тройно пак!

Не заслужавам аз ни погледа ви благ!“

И щом откажа аз да взема, той тогава

на просяците сам пред мене го раздава.

Накрай, по божи знак, прибрах го аз у нас

и всичко тук добре потръгна оттогаз.

Той бди и чест е мен, че тук пред всяка друга

най-много е зает със моята съпруга.

Той казва ми кой мъж я гледа похотлив

и тамо е от мен стократно по-ревнив.

А как се съди сам — да бихте чули вие!

В прашинката дори той грях ще си открие.

За нищо всеки миг вини се възмутен

и стига веч дотам, че чух го оня ден

как сам да се кори пред мене се опитва,

че бил убил бълха през време на молитва!

 

КЛЕАНТ

По дявола, но вий сте луди, зетко драг!

Или пък мене тук вий смятате глупак?

Та как на тоз брътвеж, кажете ми накратко…

 

ОРГОН

От думите ви вей безбожие, мой братко!

Загнездено е то във вашата душа

и казвам ви го пак и, вярвам, не греша,

ще ви докара то беда и дни злокобни.

 

КЛЕАНТ

Това е то ума на вашите подобни!

Те искат да е сляп тук всеки като тях,

роден ли си с очи — това е вече грях,

а щом не вярваш пък набожната им врява,

безбожник изведнъж те всеки обявява.

Мислете ме такъв — не искам и да знам:

душата ми е тук и Бог я вижда сам.

Със вашите лъжци не ще да ме плените —

набожните в света са както храбреците:

тъй както в стръмний път на славата не са

най-храбри тия, що най дигат си гласа,

тъй също и светци, които вършат нещо,

не са ония, що се молят най-горещо.

Но мъчно ли е пък — да бъде различен

от лицемера жив набожника смирен?

А вие сте към тях еднакво мек — и ето

че маската за вас е равна със лицето,

преструвката стои наред с искреността,

лъжливии външен вид замества същността,

подправена пара с добрата се преплита

и призрака наред с човека се почита.

Как странни са по дух мнозинството от нас!

У нас е заглушен природний, ясен глас,

ний мислим, че умът ни в тесни рамки върже,

та без да се свеним, прекрачваме ги бърже,

и най-светата вещ разваля се у нас

от преголям размах, от прекалена страст.

За всеки случай туй известно да ви бъде.

 

ОРГОН

Да, вий сте учен мъж, почитан сте отвсъде,

науката в света у вас един се крий,

едничкия мъдрец и просветен сте вий —

оракул прозорлив, Катон^[4] във наше време,

а всички ний край вас „глупаци“ се зовеме!

 

КЛЕАНТ

Не, зетко, аз не съм прочут и просветен,

науката в света не крие се у мен,

но с моя скромен ум и знание в главата

от истината знам да различа лъжата.

И както няма друг, достоен за хвала,

извън ония, що набожни са в дела,

и нищо на света по-светло, по-красиво

от пламъка, що грей в сърце благочестиво,

така не зная тук по-гнусно нещо аз

от крясъка лъжлив и външния захлас,

от хитрите светци и смели шарлатани,

що с най-набожен вид и думи най-отбрани

се перчат по стъгди и гаврят се без срам

с онуй, което тук е най-свещено нам.

Тлей користна душа у люде като тия,

набожността си те превръщат в търговия,

доверие и чест купуват си навред

със медени очи, със подлости безчет.

Ний виждаме ги как, с премного плам в сърцето,

те тичат за пари по пътя към Небето.

Те молят се със жар и просят всеки ден,

отшелници са — пък в дворци живеят в плен.

Набожността у тях с порока дружба прави,

те сръчни са и зли, безсъвестни, лукави

и погнат ли човек със яростта на вълк,

прикриват свойта мъст под булото на дълг

и в злобния си гняв са толкоз по-опасни,

че дигат срещу нас оръжия всевластни,

че низката им страст, отвред простена веч,

размахва върху нас божествен огнен меч.

Безброй таквиз лъжци днес дигат празна врява,

но правия човек без мъка се познава.

А има хора днес — това добре го знам, —

които би могли да бъдат пример нам.

Я вижте Аристон, я вижте Периандър,

Оронд, Алсидамас, Полидор и Клитандър!

И никой свестен ум не се съмнява в тях —

това не са лъжци, що хвалят се с размах,

не виждаме ги ний в надутост безконечна,

набожността у тях е мека и човечна;

те чуждите дела не съдят всеки час —

намират, че това е твърде горда страст,

и строгите слова оставили за други,

те учат и корят с дела и със заслуги,

Пребуленото зло у тях не найдва кът

и техните души по-иначе ценят.

Не дирят те сплетни, ни козни, а радеят

и мислят само как по-честно да живеят.

Въз грешника не се нахвърлят никой път —

единствено греха те мразят и корят

и не пламти у тях желание превзето

да бъдат по светци дори и от Небето

Това са то мъже и тъй ги схващам аз,

това са образци за всички и за нас.

Но вашия човек съвсем не е от тия,

макар че честно вий го смятате светия.

Слепи ви лъч лъжлив, неистинска руда.

 

ОРГОН

Привършихте ли веч речта си, шуре?

 

КЛЕАНТ

Да.

 

ОРГОН

Понечва да си иде.

Покорен ваш слуга.

 

КЛЕАНТ

Едничка дума, моля.

Оставяме това. Нали по своя воля

склонихте, щото вам Валер да стане зет?

 

ОРГОН

Да.

 

КЛЕАНТ

Назначихте ден, тъй както си е ред?

 

ОРГОН

Така е.

 

КЛЕАНТ

А защо отлагате безкрайно?

 

ОРГОН

Не зная.

 

КЛЕАНТ

Може би разкайвате се тайно?

 

ОРГОН

Хм…

 

КЛЕАНТ

Думата си вий не ще сдържите, да?

 

ОРГОН

Не казвам тъй.

 

КЛЕАНТ

За вас било би то вреда.

Сторете, зетко, туй, що редно е и пътно.

 

ОРГОН

Зависи.

 

КЛЕАНТ

Но защо говорите тъй смътно?

Аз питам, че за туй Валер ме моли сам.

 

ОРГОН

Хвала на Бога!

 

КЛЕАНТ

Та? Какъв ответ да дам?

 

ОРГОН

Какъвто щете.

 

КЛЕАНТ

Но потребно е да зная,

какво кроите вий?

 

ОРГОН

Да доведа до края

онуй, що Бог желай.

 

КЛЕАНТ

Но ясност миг поне:

на думата си вий стоите или не?

 

ОРГОН

Довиждане.

 

КЛЕАНТ

Сам.

И тъй, ще трябва да му кажа,

че става нещо тук — да бъде той на стража.