Молиер
Тартюф (3) (комедия)

СЦЕНА I

ОРГОН, МАРИАНА

 

ОРГОН

Е, щерко!

 

МАРИАНА

Татко?

 

ОРГОН

Да, желая тука сам

да поговоря с вас.

 

МАРИАНА

Що търсите вий там?

 

ОРГОН

Гледа в една малка стая.

Могъл би някой друг да ни подслуша лесно,

за тоя род неща туй място е чудесно.

Е, хайде. Щерко, аз ще бъда откровен —

съзирал съм у вас отдавна дух смирен

и винаги затуй обичах ви сърдечно.

 

МАРИАНА

За любовта ви аз признателна съм вечно.

 

ОРГОН

Уместно! Щом е тъй, за вас е дълг свещен —

да гледате и вий да угодите мен.

 

МАРИАНА

Вседневно тая цел трепти ми пред очите.

 

ОРГОН

Така… Вий наший гост, Тартюфа, как цените?

 

МАРИАНА

Кой, аз ли?

 

ОРГОН

Да. Добре мислете в тоя час!

 

МАРИАНА

Уви, ще кажа туй, що нрави се на вас.

 

ОРГОН

Премъдро, щерко, да! Кажете ми тогава,

че той блести и грей с достойнство и слава,

че той ви е пленил, тъй както никой друг,

и само него вий желайте за съпруг.

Е?

 

Мариана отстъпва назад изненадана.

 

МАРИАНА

Е?

 

ОРГОН

Какво?

 

МАРИАНА

Но как?

 

ОРГОН

Що?

 

МАРИАНА

Лошо ли ми става?

 

ОРГОН

Как?

 

МАРИАНА

Зле чух. За кого да кажа вам тогава,

че той ме е пленил, тъй както никой друг,

че само него бих желала за съпруг?

 

ОРГОН

За наш Тартюфа.

 

МАРИАНА

Не, кълна се, вий сте в грешка!

Защо да казвам тук една неправда тежка?

 

ОРГОН

Да стане правда то желая, щерко, аз

и щом съм аз решил, туй доста е за вас.

МАРИАНА

Що? Искате…

 

ОРГОН

Това е моята повеля.

Така за наший дом Тартюфа ще спечеля.

Решил съм твърдо: той ще бъде ваш съпруг,

а вашите мечти…

 

Съглежда Дорина.

СЦЕНА II

ДОРИНА, ОРГОН, МАРИАНА

 

ОРГОН

Що дирите вий тук?

От любопитство веч сте болна, моя драга,

та пъхате така навсъде свойта гага.

 

ДОРИНА

Не знам дали това, което вънка чух,

е зле разбрана реч, или случаен слух,

ала за тоя брак аз казах още тамо,

че туй е лански сняг и дрънканица само.

 

ОРГОН

Та що? Дотам ли той е странен, а?

 

ДОРИНА

Дотам,

че ето на, сега не вярвам аз и вам.

 

ОРГОН

Аз имам харен цяр за вашата невяра.

 

ДОРИНА

Разправяйте ни вий за шапката си стара.

 

ОРГОН

Ще стане скоро туй, що казвам ви сега.

 

ДОРИНА

Брътвеж!

 

ОРГОН

Не, щерко, не — това не е шега.

 

ДОРИНА

Не вярвайте му вий словата закачливи.

Подбива се.

 

ОРГОН

О, не…

 

ДОРИНА

Напразен труд! Не би ви

повярвал никой тук.

 

ОРГОН

Едва се сдържам аз…

 

ДОРИНА

Е — вярваме ви, на! Но по е зле за вас.

Как може вие, що изглеждате тъй мъдри,

вий, с тая тук брада и посребрени къдри,

да бъдете тъй луд, че да желайте…

 

ОРГОН

Но,

драга моя, вий сте свикнали с едно

държание, що веч започва да ме дразни!

 

ДОРИНА

Ах, не — да продължим, без гняв и думи празни.

Вий дразните света със тая новина;

светеца е светец — защо му е жена?

Той трябва да витай в небесните предели

и после — всичко туй какво за вас печели?

Да искате за зет вий, с вашето богатство,

един бедняк и…

 

ОРГОН

Млък! Това е светотатство!

Та тъкмо за това той почит заслужава!

За честния човек и бедността е слава.

Тартюфа тя краси, велик е в нея той.

Загубил е при туй самин имота свой,

защото не ламти за земното, защото

се грижи и живей за Бога и Небето.

Но мойта помощ тук ще има скоро плод:

ще си възвърне той загубений имот,

болярството му пак закона ще признае —

но благородник той, аз мисля, и сега е.

 

ДОРИНА

Да, той се хвали тъй. Но как суетността

в душата му живей ведно с набожността?

Та оня, който тук избрал е път небесен,

със своя произход не хвали се унесен

и скромния живот на мъж благочестив

не се нуждай от вик и шум славолюбив.

Защо се той гордей?… Но туй ви огорчава?

Добре, да продължим за брака им тогава.

Вий — свързвате така без мъка, изведнъж

момиче като туй с един подобен мъж?!

Не смисляте ли вий, че тук не е прилика,

че лоши сетнини за тях ще предизвика?

Насилваме ли ний жената в нейний вкус,

честта й с туй сами излагаме на трус —

че верността й тук зависи често пъти

единствено от туй, какъв ще е мъжът й.

Мъжете, що със пръст показва тук светът,

жените си сами напъждат в тоя път.

Че трудно е жени да бъдат верни, честни

при някои мъже, при бракове известни.

А щерката си кой с омразен мъж венчай,

пред Бога нейний грях понася той накрай.

Мислете пред каква опасност вий сте тука!

 

ОРГОН

Я гледай ти — на мен ще дава тя поука!

 

ДОРИНА

Съветът е добър, послушайте го вий!

 

ОРГОН

Я стига празна реч — да свършим, щерко, ний.

Баща съм ви и знам, що вам ще подобава.

Валеру обещах ръката ви тогава,

но носи се мълва, че карти той играй,

пък сещам и че жив безбожник си е май:

до днеска ни веднъж не съм го срещал в църква.

 

ДОРИНА

Да, трябва всеки ден край вас да се отърква

като ония, що за показ ходят там.

 

ОРГОН

Към Дорина.

Потрябвате ли — аз ще ви попитам сам.

 

Към Мариана.

Накрай, с Небето той добре е неизменно,

а туй на тоя свят е благо най-свещено.

За вас е тоя брак един бленуван рай,

във нежност и любов денят ви ще сияй

и верни, двама вий ще си живейте с песни

подобно на деца, на гълъби небесни

и буря на вражда над вас не ще извий —

Тартюф ще е това, що сторите го вий.

 

ДОРИНА

Да, рогоносец тя от него ще извае.

 

ОРГОН

Я виж ти ум!

 

ДОРИНА

Че той по образ цял това е.

Това му е съдба и нека не коря —

но тя ще да надвий на вашта дъщеря.

 

ОРГОН

Прекъсвате ме пак! Я стойте мълчалива!

Не врете си носа, де бива и не бива!

 

ДОРИНА

О, господарю, аз се грижа тук за вас!

 

Тя го прекъсва всеки път, когато той се обърне да говори на дъщеря си.

 

ОРГОН

Напразен труд! Не ща да чувам ваший глас!

 

ДОРИНА

Обичам ви, затуй…

 

ОРГОН

Не ща това, мълчете!

 

ДОРИНА

Ще ви обичам аз, макар че вий не щете.

 

ОРГОН

Я-я!

 

ДОРИНА

Скъпа е за мен честта ви и не ща

да станете така за присмех на света.

 

ОРГОН

Ще млъкнете ли вий?

 

ДОРИНА

Не, мойта съвест права

пред тоя срамен брак да млъкна ми не дава.

 

ОРГОН

Ще млъкнеш ли — змия с отровен, зъл език…

 

ДОРИНА

Ах, вий сте уж мъдрец, а пламвате за миг!

 

ОРГОН

Да, злъчка ме души, треперят ми ръцете

и казвам ви накрай решително: млъкнете!

 

ДОРИНА

Добре, ще замълча, но ще си мисля пък!

 

ОРГОН

Мисли си, ако щеш, но мене — нито гък!

 

Обръща се към дъщеря си.

 

Та — край… Като мъдрец таз работа добре я

обмислих аз отвред. Тартюф…

 

ДОРИНА

Ще побеснея,

че трябва да мълча!

 

я млъква, щом той си обръща главата.

 

ОРГОН

Не е пръв хубавец,

но бива го все пак…

 

 

ДОРИНА

Шопарче със звънец?

 

ОРГОН

Дори тогаз, кога човек се не омае

от дарбите му…

 

ДОРИНА

Я-я! И тя се колебае!

 

Оргон се обръща към Дорина и я гледа със скръстени ръце.

 

Насила?! Аз да съм, не бих току-така

простила на мъжа за своята ръка —

показала му бих след сватбата тогава

как вързана жена с любовник отмъщава.

 

ОРГОН

Към Дорина.

Разбрахме ли се с теб, или си ти без срам?

 

ДОРИНА

Защо крещите? Аз не казвам нищо вам.

 

ОРГОН

А що ми правиш ти?!

 

ДОРИНА

На себе си говоря.

 

ОРГОН

Настрана.

За дързостта й днес най-хубаво ще сторя

да я ударя тъй, наопаки, със длан.

 

Приготвя се да й удари плесница и при всяка дума се обръща към нея; тя стои и мълчи.

 

Приемате, нали, вий, щерко, моя план?

Избрал съм ви съпруг… и щом е тъй, далече…

 

Към Дорина.

Защо мълчиш?

 

ДОРИНА

Не ща да си говоря вече.

 

ОРГОН

Ни думица?

 

ДОРИНА

О не, аз винаги съм кратка.

 

ОРГОН

Е, хайде, хайде де!

 

ДОРИНА

Не съм такава патка.

 

ОРГОН

Към Мариана.

Накрай със почитта, която ми дължите,

пред моя избор вий глава ще преклоните.

 

ДОРИНА

Като избягва.

Наклепала бих аз такъв един съпруг!

 

ОРГОН

След като не успява да й удари плесница, към дъщеря си.

Съсипахте ме вий със тая чума тук!

Накарва и светец да стори грях пред Бога.

Да продължавам — веч не искам и не мога.

Със злъчка и със яд напълних се до връх —

ще поизляза вън да си поема дъх.

СЦЕНА III

ДОРИНА, МАРИАНА

 

ДОРИНА

Но няма ли сте вий, или какво, кажете,

та ролите си тъй размесихме ний двете?

Стоите си така, потънала във свян,

и нито реч против безумния му план!

 

МАРИАНА

Деспот баща! Какво да кажа! Аз съм слаба.

 

ДОРИНА

Да кажете това — това, което трябва!

 

МАРИАНА

Кое?

 

ДОРИНА

Че няма дълг в сърдечните неща,

че жените се не за майка и баща,

че булка ще сте вий и редно е тогаз

жениха да е драг не нему, а на вас,

пък щом е той пленен от оня дебелак,

то нека сам тогаз да встъпи с него в брак.

 

МАРИАНА

Ах, бащината власт тежи с такава сила,

че никога до днес не съм му възразила.

 

ДОРИНА

Но — иска ви Валер; кажете мен поне:

обичате ли вий Валера, или не?

 

МАРИАНА

Към моята любов, уви, си тъй неправа!

Как може още тук въпрос да се задава?

Не ти ли поверих аз моите мечти,

не знаеш ли сама за обичта ми ти?

 

ДОРИНА

Отде да зная аз не лъжат ли устата,

че тоя момък тъй вълнува ви душата?

 

МАРИАНА

Обиждаш ме накрай, Дорино, с твойта реч.

О, истината тук е доста ясна веч.

 

ДОРИНА

Та — любите го, да?

 

МАРИАНА

Да, любя го безкрайно.

 

ДОРИНА

И също тъй и той ви люби всеотдайно?

 

МАРИАНА

Аз вярвам.

 

ДОРИНА

И със жар двамината накрай

копнеете за брак — така ли?

 

МАРИАНА

То се знай.

 

ДОРИНА

А вашия баща? А брака с оногова?

 

МАРИАНА

Насилят ли ме, знай, на смърт съм аз готова.

 

ДОРИНА

На смърт ли?! Виж — за туй не се и сетих аз!

Отлично средство, да — спасена сте тогаз.

Но злъчката ми май надига се навънка,

щом някой се разлей такива да ми дрънка.

 

МАРИАНА

О, Боже. Тя със мен си прави тук шеги.

Безчувствена си ти към чуждите тъги.

 

ДОРИНА

Безчувствена съм аз към оня, що дърдори

и що във тежък час покорно свежда взори.

 

МАРИАНА

Борба ли искаш ти? Аз нямам смелостта…

 

ДОРИНА

На влюбено сърце пръв дълг е твърдостта.

 

МАРИАНА

И мойто в тоя дълг не ще да се засрами.

Но нека пък Валер надвие на баща ми.

 

ДОРИНА

Но щом баща ви тук е станал цял чудак,

по своя мил Тартюф занесен, и то как?

И дал е дума сам, а днес не устоява —

кажете ми какво е крив Валер тогава?

 

МАРИАНА

Но бива ли със шум премного да издам

и своето сърце, и тайния му плам?

От изблик на любов — да стъпча ли с краката

срама на своя пол, дълга на дъщерята?

Ти искаш — пред света така да се открий…

 

ДОРИНА

Не искам нищо, не. Желайте, виждам, вий

Тартюфа за съпруг и много съм сгрешила,

че тук от тоя брак отвръщах ви насила.

Избрали сте го веч — какво ми хрумна мен?!

Такъв жених не се намира всеки ден.

О, господин Тартюф — шега ли е туй нещо?

Та господин Тартюф, разсъдим ли по-вещо,

не е не знам какво, а мъж, почитан днес:

да водиш тоя мъж — каква велика чест!

За слава в тоя свят от Бога той е пратен,

на вид е хубавец, по род — болярин знатен,

лицето му цъфти, врата му е червен —

вас чака ви до гроб един живот блажен!

 

МАРИАНА

О, Боже мой!

 

ДОРИНА

И как сърцето ви ще бие,

че с тоя хубавец венчавате се вие!

 

МАРИАНА

Ах, моля ти се, спри — недей с такъв език

и дай ми помощ ти във тоя тежък миг.

Готова съм. Добре, да почнеме борбата.

 

ДОРИНА

Не, щерката дължи покорство на бащата,

макар да й даде маймуна за съпруг.

Но вие сте с късмет — какво пищите тук?

Ще стигнете с кола, ще найдете в градчето

цял облак от лели и вуйчовци и ето —

ще почне разговор от тънко естество.

А тоя град гъмжи от висше общество —

ще тръгнете тогаз по гости, но първица

ще почетете вий госпожата кметица,

а малко подир туй съдинката, нали?

Ще ходите на бал, де стене и гърми

оркестър във състав две гайди сладкогласни,

в театра с кукли вий ще гледате пък басни.

Ако мъжът ви там…

 

МАРИАНА

Ах, ти ме умори!

Съвет и помощ дай — това ми говори!

 

ДОРИНА

Покланям се.

 

МАРИАНА

Нима за тебе е наслада…

 

ДОРИНА

Ще стане всичко, да — така ви се и пада!

 

МАРИАНА

Но моля те…

 

ДОРИНА

О, не.

 

МАРИАНА

Ще кажа смело аз…

 

ДОРИНА

По вкус ви е Тартюф — добър е той за вас.

 

МАРИАНА

Аз имам вяра в теб, открих се без преструвка,

чуй…

 

ДОРИНА

Не, не, скоро вий ще бъдете Тартюфка.

 

МАРИАНА

Добре, щом моя клет живот не ти е скъп,

то остави ме ти сама във мойта скръб.

Сърцето ми само ще найде в себе сила,

за да изпълни туй, което съм решила.

 

Иска да си иде.

 

ДОРИНА

Хей, стойте, стойте тук! Отсърдих ви се аз.

Макар и да не ща, но жал ми е за вас.

 

МАРИАНА

О, ако тоя брак решила е съдбата,

не ще живея, знай, за дълго на земята.

 

ДОРИНА

Ах, дяволът не е дотолкова пък чер.

Ще найдем средство ний. Но — ето и Валер.

СЦЕНА IV

ВАЛЕР, МАРИАНА, ДОРИНА

 

ВАЛЕР

Госпожо, току-що научих новината,

що всекиму би тук възрадвала душата.

 

МАРИАНА

Коя?

 

ВАЛЕР

Че ваш съпруг ще е Тартюф.

 

МАРИАНА

Това

баща ми е втълпил във своята глава.

 

ВАЛЕР

Баща ви…

 

МАРИАНА

В своя план направил е промяна —

минута, как това и мен известно стана.

 

ВАЛЕР

Наистина?

 

МАРИАНА

О, да, наистина, и как!

Той твърдо настоя пред мен за тоя брак.

 

ВАЛЕР

И що за тоя брак сърце ви е решило,

госпожо?

 

МАРИАНА

Що? Не знам.

 

ВАЛЕР

И искрено, и мило!

Та вий не знайте?

 

МАРИАНА

Не. А вашия съвет?

 

ВАЛЕР

Вземете тоя мъж — това е цял късмет.

 

МАРИАНА

Съветвате ме

 

ВАЛЕР

Да.

 

МАРИАНА

Наистина?

 

ВАЛЕР

Така е.

Че избора е с вкус, туй всеки ще признае.

 

МАРИАНА

Добър съвет. Добре! Ще го изпълня аз.

 

ВАЛЕР

О, вярвам, че не е тъй мъчно туй за вас.

 

МАРИАНА

Тъй както мъчно бе за вас да го дадете.

 

ВАЛЕР

Та вам да угодя — развързах ви ръцете.

 

МАРИАНА

За ваша радост пък ще го изпълня аз.

 

ДОРИНА

Да видим докъде ще стигнат от захлас!

 

ВАЛЕР

Така ли е било? Любов?! Измамни речи

били са…

 

МАРИАНА

За това да не говорим вече.

Вий дадохте ми тук съвета си веднъж —

да взема тоя, що предлагат ми за мъж,

и аз ви казвам пък, че щом е тъй, тогава

ще ви послушам аз без никаква забава.

 

ВАЛЕР

Недейте хвърля вий вината върху мен,

защото тоя брак бе вече предрешен

и мойта дума тук удобен щит ви стана,

за да прикрийте вий лукавата измяна.

 

МАРИАНА

Да, истина е туй.

 

ВАЛЕР

Без друго. Нито ден

сърцето ви не е копнеяло за мен.

 

МАРИАНА

Да мислите така — на вас е позволено.

 

ВАЛЕР

Нали? Но знайте, че сърце ми оскърбено

не ще да ви прости това току-така:

аз знам кому да дам и обич, и ръка.

 

МАРИАНА

Не се съмнявам в туй. С достойнства такива,

каквито вие…

 

ВАЛЕР

Не, недейте се надсмива,

че нямам ги, уви, доказвате го вий,

но знам едно сърце, що пак за мене бий —

ив свойта добрина при тая ми неслука

ще ми възвърне то онуй, що губя тука.

 

МАРИАНА

Ах, загуба! Не ще измине нито ден —

и ето ви и вас напълно утешен.

 

ВАЛЕР

О, вярвайте, затуй аз всичко ще направя:

обижда ни честта тоз, който ни забравя —

да му отвърнем с туй и нам е дълг открит,

не можем ли поне — да си дадеме вид;

че обич към сърце, виновно във забрава,

е слабост, що света за нищо не прощава.

 

МАРИАНА

Похвално е това — възвишено дори.

 

ВАЛЕР

Да, да — и всеки друг това ще одобри.

Та що пък? Да не би да искате вий още

душата ми за вас да тлее дни и нощи

и виждайки ви сам във чуждите ръце,

на друга да не дам аз моето сърце?

 

МАРИАНА

Противното и аз желая най-горещо

и радвала се бих да станеше туй нещо.

 

ВАЛЕР

Желаете го?

 

МАРИАНА

Да.

 

ВАЛЕР

Достатъчно тогаз

обиждахте ме тук. Ще ви послушам аз.

 

Тръгва; след всеки свой отговор той тръгва да си иде, но винаги се връща.

 

МАРИАНА

Тъй.

 

ВАЛЕР

Връща се.

Но помнете вий, че вашта воля ясна,

че вий сте тая, що във тоя път ме тласна.

 

МАРИАНА

Така.

 

ВАЛЕР

И аз вървя по вашата следа,

по ваший пример тук.

 

МАРИАНА

По моя пример, да.

 

ВАЛЕР

Добре, ще бъде то — денят не е далече.

 

МАРИАНА

Отлично.

 

ВАЛЕР

И със вас не ще се видим вече.

 

МАРИАНА

Добър ви път.

 

ВАЛЕР

Стигнал до вратата. Обръща се.

Ха?

 

МАРИАНА

Що?

 

ВАЛЕР

Повикахте ме май.

 

МАРИАНА

Сънувате.

 

ВАЛЕР

Добре. Да турим вече край.

Да. Сбогом.

 

МАРИАНА

Сбогом.

 

ДОРИНА

Виж — човек да ви се чуди,

със вашия захлас приличате на луди.

Оставих ви така — да видя докъде

безумната вражда накрай ще изведе.

Хей, господин Валер!

 

Тя го хваща за ръка и го спира, а той си дава вид, че се много противи.

 

ВАЛЕР

Що искаш ти, за Бога?

 

ДОРИНА

Елате тук.

 

ВАЛЕР

О, не. Пламтя от гняв — не мога!

Недей ме спира в туй, което тя желай.

 

ДОРИНА

Но чакайте!

 

ВАЛЕР

Ах, не, решено е — и край.

 

ДОРИНА

Я-я!

 

МАРИАНА

Моя вид го цял изпълва със омраза —

ще сторя по-добре веднага да изляза.

 

ДОРИНА

Като оставя Валер и тича подир Мариана.

И тя! Къде?

 

МАРИАНА

Недей.

 

ДОРИНА

Играем на гонеж!

 

МАРИАНА

Ах, не, Дорино, не — не можеш да ме спреш!

 

ВАЛЕР

За нея моя вид е мъка и обида —

ще сторя по-добре веднага да си ида.

 

ДОРИНА

Оставя Мариана и тича подир Валер.

Но пак ли?! Що за бяс! Аз искам тъй — напук!

Брътвежите да спрат, и скоро двама тук!

 

Тегли ги един срещу друг.

 

ВАЛЕР

Какво ще правиш ти?

 

МАРИАНА

Кажи, какви са тия?

 

ДОРИНА

Ще ви извадя тук от тая бъркотия.

Вий луд ли сте, та тъй се скарахте за миг?

 

ВАЛЕР

Не чу ли ти сама тук нейният език?

 

ДОРИНА

Вий нямате ли ум, та кипнахте такава?

 

МАРИАНА

Не чу ли го сама какво си позволява?

 

ДОРИНА

Двустранна глупост! Тя милее все за вас,

по вас един копней — свидетелка съм аз.

Той люби ви безкрай и с огън във душата

желай ви за жена — залагам си главата.

 

МАРИАНА

Защо ви бе тогаз обидния съвет?

 

ВАЛЕР

Защо бях питан аз по тоя щур предмет?

 

ДОРИНА

И двама сте без ум. Я дайте си ръцете!

Вий първи!

 

ВАЛЕР

Като дава ръката си на Дорина.

Но защо?

 

ДОРИНА

И вие! Пристъпете!

 

МАРИАНА

Като също дава ръката си.

Защо е всичко туй?

 

ДОРИНА

Сега ще се открий.

Не знайте и сами как любите се вий.

 

ВАЛЕР

Стоите силом тук, защото ви се каза,

но хората — поне не гледайте с омраза.

 

Мариана обръща очи към Валера и му се усмихва.

 

ДОРИНА

Че влюбений е луд — разбрах сега и аз.

 

ВАЛЕР

Признайте: с право днес оплаквам се от вас.

Не сте ли лоша вий, щом можете с наслада

да карате така сърцето ми да страда?

 

МАРИАНА

Ами не сте ли пък неблагодарник вий…

 

ДОРИНА

За туй през други дни ще поговорим ний.

Да видим що сега със тоя брак да сторим.

 

МАРИАНА

Кажи ни средство ти и ние ще се борим.

 

ДОРИНА

Ще действуваме тук със ловкост и със ум.

Баща ви си играй — това е празен шум.

Но харно е за вас пред волята му властна

да си дадете вид, че, божем, сте съгласна;

повярва ли ви той, ще можете тогаз

отлага с леснина решителния час —

на всичко има цяр, когато има време.

Ту болест изведнъж ей тъй ще ви обземе,

и ей ти тебе срок — невястата в легло!

Ту имали сте знак с предчувствие за зло:

намерили сте кост, строшили огледало

или сте призори сънували умряло.

Най-харно е, накрай, че той без ваше „да“

не може ви венча със никого в света.

Но нужно е сега, за нашата измама,

за нищо на света да ви не виждат двама.

 

На Валер.

 

Напред и с помощта на свои хора там

вий правото си тук издействувайте сам.

А ние да вървим при брата й със време

и мащеха й днес към нас да привлечеме.

Хай сбогом!

 

ВАЛЕР

Как и що ще сториме, не знам —

надеждите си аз възлагам най-веч вам.

 

МАРИАНА

Баща ми има власт — и аз сама се плаша,

но казвам ви го пак; ще бъда само ваша.

 

ВАЛЕР

О, колко съм честит! Каквото да посмей…

 

ДОРИНА

Умират за брътвеж туй влюбените, хей!

Излизайте!

 

ВАЛЕР

Накрай…

 

ДОРИНА

Какъв бъбривко само!

Излизайте през тук, а вие — хе, през тамо!

 

Блъска ги по гърбовете и ги изкарва навън.