Сюзън Кайл
Всичко, което блести (20)

Епилог

Пет години по-късно, Айвъри и Къри стояха пред вратата на заседателната зала на борда на директорите с нов проект за разширяване на компанията. В резултат на съвместните им усилия, освен двете прекрасни деца, които бе родила, Айвъри се бе издигнала до директорския пост в модната къща и сега ръководеше цялата работа в този клон на империята „Келс-Мередит“. Тя все още проектираше от време на време, но бизнесът се бе оказал по-вълнуващото занимание, а най-хубавото бе, че използвайки компютъра и факса, можеше да работи вкъщи, без да се откъсва от децата си.

Семейството им бе обект на благородна завист от страна на всичките им познати, а Одри сериозно се замисли, дали да не остави за известно време бизнеса на мира и да си народи деца. Тя се шегуваше, че са я заразили, но нищо не й доставяше по-голямо удоволствие от това, да си играе с малките си племенници. Междувременно, на път беше трето дете, което, както обяви тържествено Къри, щеше да е дъщеричка. Айвъри не бе много сигурна в това, но той явно търсеше мотивация за новата колекция облекла за малки момиченца, която смяташе да пусне на пазара.

Хванати за ръце, двамата се спряха за момент пред вратата.

— Дали ще успеем? — попита Айвъри.

— Защо не? Не помня, някога да сме губили.

— Тези господа имат доста внушителен вид.

Къри сви устни и я изгледа изпитателно. Макар и бременна, Айвъри беше прекрасна в кремавия си костюм, ушит специално за случая, с кристална пеперуда, избродирана върху джоба.

— Ще се размекнат щом те видят. Винаги става така — успокои я той и я целуна.

— Знаеш ли, май започвам да разбирам.

Веждите му се извиха въпросително.

— Какво има за разбиране?

— Не се прави на божа кравичка — разсмя се Айвъри. — Забелязах, че свикваш борда на директорите за важни събрания, само когато съм видимо бременна. Това е третият път — напомни му тя.

— В такива случаи трябва да се мобилизират всички резерви — защити се Къри и по лицето му се разля щастлива усмивка. — Освен това, новите модели на компанията трябва да се представят пред възможно най-широк потенциални клиенти. Не си ли съгласна?

Айвъри отново се разсмя.

— Да, но…

Вратата на заседателната зала се отвори. Тя хвана здраво ръката му и прошепна:

— Е, нека влезем вътре и да ги убедим, че сме прави.

— Стискай палци.

Беше й нужен само един поглед към мъжественото му лице, за да бъде сигурна, че не разчитат единствено на късмета. Както винаги, той бе уверен, че ще успее. Вървеше до него, а очите й сияеха при спомена за други подобни съвещания и за други победи. Някога Къри бе казал, че не всичко, което блести, е злато и се бе оказал прав. Истинското злато в живота й бе радостта и чудото на споделената любов, която с всеки изминал ден искреше все по-ярко и по-ярко.