Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Cartas para Claudia, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 36 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Диан Жон (2011)
Корекция и форматиране
vesi_libra (2011)

Издание:

Хорхе Букай. Писма до Клаудия

ИК „Хермес“, 2009

Отговорен редактор: Вера Янчелова

Редактор: Валя Груева

Компютърна обработка: Костадин Чаушев

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN 954–26–0791–1

 

© 1987 Хорхе Букай

© 2009 Ева Тофтисова, превод от испански

История

  1. — Добавяне

Епилог

Знам, че бих могъл да ти пиша, докато съм жив…

Знам, че винаги ще намеря нещо да ти кажа…

Нещо да ти разкажа…

Нещо да споделя с теб…

Знам, че ако ми се наложи отново да пиша за някои от нещата, които ти казах, бих написал точно обратното…

Знам, че продължавам да раста и че бих могъл да продължавам да споделям растежа си с теб…

Може би ще го направя…

Но днес…

Днес ми се ще да се сбогувам с теб.

С тази част от теб.

Не с цялата теб.

С теб, която четеш писмата ми.

И както става обикновено…

Чувствам, че сбогуванията ми са окончателни.

Чувствам, че сбогуванията ми винаги са завинаги.

Да живеят повторенията!

Този край е едно повторение.

Книгата завършва така, както започна преди три години.

С гещалтмолитвата на Фриц Пърлс.

Чувствам, че този е най-ценният ключ към отношенията между хората.

Вярвам, че ако можем да научим всички хора по света на тази молитва, ако успеем да ги накараме да я повтарят с онова безгранично убеждение, което се ражда само от вярата в собствените ни думи, ако моето поведение следваше тези няколко думи, тогава…

Трудностите ми,

тревогите ми,

опасенията ми,

разочарованията ми,

страховете ми,

безлюбовието ми,

битките ми,

най-злите ми лица за пред хората

ЩЕ ИЗЧЕЗНАТ.

Моята собствена версия на гещалтмолитвата на Фриц гласи:

Аз съм аз.

Ти си ти.

Не съм на този свят,

за да сбъдна очакванията ти,

и знам,

че ти също не си на този свят,

за да сбъднеш моите.

Защото аз съм аз

и ти си ти.

И когато ти и аз се срещнем,

е прекрасно.

И когато в срещата си се разминем,

няма какво да се направи.

        Благодаря!

                Благодаря и сбогом…

Край
Читателите на „Писма до Клаудия“ са прочели и: