Хорхе Букай
Мимолетност

Родих се призори,

        детството ми мина сутринта,

                а около пладне

                        прекосявах вече младостта си.

                                И не че ме е страх,

                                        че времето минава толкоз бързо.

                                                Само малко ме тревожи мисълта,

                                                        че може би утре

                                                                ще съм твърде стар,

                                                                        за да направя всичко,

                                                                                което съм отлагал.