Хорхе Букай
Писма до Клаудия (58)

Писмо 54.

Мила моя,

Днес си дадох сметка, че са минали три години от онова първо писмо, в което ти разказвах за прадядо си.

Колко много събития се случиха в твоя живот, в моя, в нашия живот!

Аз се виждам пораснал. Осъзнавам стотиците неща, които съм научил, хилядите неща, които съм научил отново (защото ги бях забравил), и най-вече милионите неща, от които трябваше да се отуча (защото ги бях научил погрешно).

Знаеш ли, точно така растем: учим нещо за първи път, учим нещо отново, отучваме се от друго.

Преди няколко месеца, докато четях биолога Витус Б. Дрьошер^[1], се натъкнах на теза, която ми изясни куп неща. Според Дрьошер, след като се родят, всички живи същества започват да растат със светкавична бързина; идва обаче момент, в който този ритъм се забавя и растежът спира. За мен бе новост да разбера, че днешната наука е наясно с факта, че точно в момента, в който растежът бива прекратен, започва остаряването — в началото съвсем бавно, а след това, към края на естествения живот, с главоломна скорост — до настъпването на смъртта.

Всичко се преобръща само за един миг!

Това означава, че прословутата зрялост и жизненият разцвет не съществуват във времето. Означава, че всички живи същества растем и остаряваме. И този процес е необратим!

Растежът на човека приключва между двайсет и пет и двайсет и осем годишна възраст, след което започва остаряването.

Колко съм стар! Моето остаряване е започнало поне преди осем години. Най-хубавото е, че когато прочетох това, осъзнах, че ако процесът протича на физическо-органично ниво, не по-малко вярно е, че същото се случва в психическия, умствен и духовен аспект. Когато престанем да растем, започваме да остаряваме.

За щастие съществува една малка разлика.

В духовния аспект този процес е обратим или поне контролируем.

В един стар виц се казва: „Когато се намериш в задънена улица, излез оттам, откъдето си влязъл“.

Духовното ни остаряване започва, когато спрем да растем, когато престанем да учим нови неща, да учим отново нещата, които сме забравили, и да се отучваме от ненужните, когато престанем да живеем с новото, когато престанем да поемаме рискове.

И така, остаряваме. Но изворът на младостта се намира в собствените ни ръце!

Докато продължава растежът, не може да настъпи остаряване.

Ето защо, ако не спираме да растем, ако растем в продължение на целия си живот, тогава духът ни никога няма да остарее!