Джоана Линдзи
Диво предизвикателство (9)

Глава 8

Стария Джеб беше във вихъра си, когато разказваше истории и си намери прехласнат слушател в лицето на Били Юинг. Джеси се забавляваше, облегната на парапета, гледайки гримасите на своя полубрат, докато слушаше спомените на Джеб от историята, в която почти е бил обесен.

В края на 1863, самоволна група за опазване на реда, наричана Виджилантите на Монтана почти изпратили Джеб в отвъдното. Виджилантите се сформирали във Вирджиния Сити, град, известен с лошата си слава от двеста убийства само в рамките на шест месеца. Джеб бил сбъркан с член на голяма банда. Образували процес и го осъдили на обесване. Спасил се само защото бандита, с който бил объркан, се озовал в тълпата, за да гледа обесването. Когато доближил събралите се хора, бил разпознат. Това беше преживяване, за което Джеб обичаше да разказва.

Джеси бе чувала за него безброй пъти. Старецът и момчето бяха толкова завладени, че дори не забелязаха, когато тя напусна конюшнята.

Тя се запъти бавно към къщата. Спря на верандата и се отпусна в едно от кожените канапета. Въздухът беше неподвижен и все още не толкова студен. Джеси не искаше още да влиза вътре. Беше късно, но не чак толкова.

Тя затвори очи и се опита да прогони мислите си. Надяваше се, че свежия въздух ще прочисти съзнанието й и ще може да заспи. Точно когато бе започнала да се чувства омиротворена, тя чу:

— Къде е момчето?

Джеси отвори бавно очи. Отначало не видя Чейс и трябваше да се огледа, докато го открие, седнал на стълбите, облегнал гръб на един стълб, така че да е с лице към нея.

— Ще намерите Били в конюшнята с Джеб.

— Не го търсех, а просто се чудех къде е. Мислех, че ще се върне по-рано след толкова продължителна езда днес.

Джеси се усмихна на себе си, спомняйки си, колко усърдно Били се опитваше да следва темпото й.

— Вероятно ще е кисел на сутринта, но мисля, че си прекара добре.

— Не се съмнявам. Той отдавна искаше да дойде с теб.

Джеси се изправи и го погледна.

— От къде знаете?

— Той ми казва разни неща — отговори Чейс с гордост. — Ще го вземеш ли отново с теб?

— Не съм мислила за това — сви рамене Джеси. — Не и утре във всеки случай. Тогава няма да съм тук.

— О?

Джеси усети, как гнева й се надига и когато го потуши, почувства част от болката, която Чейс й бе причинил тази сутрин.

— Да, „О“ и това не е ваша работа, господине.

— Предпочитам да ме наричаш Чейс — каза той мило.

— Не ви познавам достатъчно добре.

Той се усмихна.

— Това лесно може да бъде поправено. Какво би искала да знаеш за мен?

— Нищо — каза тя упорито, затваряйки отново очи.

— Това е твърде лошо, като се има предвид, че аз съм безкрайно любопитен за теб.

Тя го изгледа остро. Подиграваше ли се с нея?

— Защо? — настоя тя.

— Ти си толкова различна от повечето момичета. Намирам за очарователен начина, по който си отгледана. Кажи ми нещо. Такъв живот ли си искала?

— Какво значение има? — каза тя. — Вече е минало. Аз съм такава, каквато съм. — Тя усилено се опита да прикрие горчивината в гласа си. Никога нямаше да признае на този мъж или на Рейчъл, колко много мразеше живота си. Тя искаше повече от всичко да изглежда и да се държи, като останалите момичета. Имаше възможност да се промени, когато баща й почина, шанс най-накрая да бъде нормална. Щеше да има този шанс отново, когато двамата натрапници си заминеха.

— Да — каза Чейс любезно. — Определено си неповторима. Не можеш да ме виниш, че съм любопитен, нали?

Той имаше много привлекателна усмивка. Зъбите му бяха толкова бели и равни, устните щедри, но не твърде пълни. А тъмната му коса се къдреше на челото като…

Джеси се шокира. Какво ставаше с нея, за да го зяпа по този начин?

— Мъжете тук, без значение любопитни или не, не задават толкова много въпроси — каза му тя. — Но бях забравила, че не сте от тук. Ще ходя до Шайен утре, след като сте заинтересован. Трябва да наема още няколко мъже за събирането на говедата.

— Нещо против да те придружа?

— Защо? За да изпълните заповедта на Рейчъл? Казах ви, че си губите времето.

— Е, защо не ме оставиш сам да реша? Няма да си тръгна, докато не свърша това, за което майка ти ме е помолила — той се опита да го каже колкото може по-нежно.

— Тогава на всяка цена трябва да дойдете с мен утре — каза Джеси бързо.

Чейс се разсмя сърдечно.

— Колко си нетърпелива да се отървеш от мен. Нараняваш ме дълбоко, Джесика. Повечето жени ме намират за чаровен и духовит. Вярваш или не, на жените им харесва да съм покрай тях.

— Но все пак аз не съм жена, нали? — каза Джеси с напълно спокоен глас и непроменено изражение. — Аз съм просто разглезено момиченце. Така че това, което мисля за вас е без значение, нали така?

Чейс се намръщи. Това звучеше твърде близо до онова, което бе казал на Рейчъл тази сутрин. Не беше възможно да е дочула, нали? Не. Тя изобщо нямаше да му говори, ако беше.

— Къде е Рейчъл? — прекъсна Джеси мислите му.

— Легна си — отговори й той, измервайки я с поглед. — И не мислиш ли, че е по-уместно да я наричаш майка?

— Не, не мисля — отговори тя просто. — И имам намерение вече да се оттегля.

Джеси седна и протегна ръце напред и назад, показвайки, че е изтощена, а не просто нетърпелива да сложи край на разговора им. Очите му се спряха на тялото й и по-конкретно на онази част, където гърдите й опъваха ризата отпред.

Значи това било нужно, за да забележи, че тя е жена! Джеси се протегна малко по-силно, преди да се изправи. Зарадва се на изражението му. Той изглежда не забелязваше, колко грубо я е зяпнал.

— Тръгвам преди изгрев, ако искате да дойдете с мен — уведоми го Джеси.

— Да, е…

— Лека нощ, господин Самърс.

Чейс я гледаше как влиза в къщата. В уединеността на стаята си, тя щеше да свали мъжките си дрехи, които изобщо не скриваха женствеността й. Какво щеше да облече, преди да си легне? Нощница? Или нищо? Той разбра, че лесно може да си я представи напълно гола.

Започна да се чуди, дали този образ ще съвпадне с реалния. Бяха ли гърдите й толкова пълни и заоблени, колкото изглеждаха, а талията й толкова тънка? Лицето и ръцете й бяха загорели от слънцето, но той си представи останалата част от нея, нежна като бяла роза. Краката й трябваше да са най-непривлекателната част от нея. Бяха прекрасно дълги в съотношение с тялото й, но тя прекарваше дълги часове на седлото всеки ден и това би трябвало да е изградило здрави, издути мускули. Все пак, тези крака щяха да са силни, достатъчно здрави, за да хване мъж между тях и да го задържи там, докато не свърши с него. Да, тя щеше да е агресивна в правенето на любов.

Мили Боже, какво по дяволите правеше той, като седеше там и мислеше за такива неща? Независимо от оформеното й тяло, тя беше просто едно дете. Не му беше работа да я разсъблича, дори и на ум. Беше достатъчно хубава, всъщност красива, ако трябваше да е честен. Направо зашеметяваща, когато се усмихнеше.

Но той дори не я харесваше. Не, той дори не я харесваше.