Джоана Линдзи
Диво предизвикателство (30)

Глава 29

Джеси остана на масата с Рейчъл, след като Били се извини и излезе. Не се бе хранила в такова неудобно мълчание от времето, когато се налагаше да се храни с баща си и бяха ядосани един на друг. Нищо чудно, че Били напусна веднага, щом му се отдаде възможност.

Поне Джеси беше свикнала и не позволи да й се отрази на апетита. Това беше важно, защото вечерите бяха единственото време, когато можеше да навакса за закуските и обедите, които пропускаше. Тя нямаше да позволи на малко напрежение да й попречи да се възползва пълноценно от времето, през което се чувстваше напълно нормално, сякаш в тялото й не настъпваха никакви промени.

Мълчанието продължаваше. И двете избягваха да срещнат погледите си. Накрая чинията на Джеси се изпразни и не й остана нищо друго, освен да приключи с това. Тя въздъхна дълбоко.

— Той няма да остане дълго тук, Рейчъл. Най-много седмица, докато може да седи на коня, без да отвори раната си. Една седмица не е толкова дълъг период.

Очите на Рейчъл бяха хладни и коравосърдечни.

— Но защо го доведе тук?

— Виж, това не ми харесва повече, отколкото на теб, но няма кой друг да се погрижи за него. Не можех просто да му обърна гръб, нали?

— Как е пострадал?

— Крадеца, който го е ограбил се паникьосал и го наръгал в гърба.

Рейчъл сведе поглед.

— Е, предполагам, че подобно нещо трябваше да се очаква, — каза тя остро — като се има предвид професията му — това беше най-осъдителната забележка, която Джеси някога бе чувала от нея.

— Ти знаеше, че той е комарджия, Рейчъл. Преди не изглеждаше това да има значение за теб.

— Той не е момчето, което познавах преди — каза Рейчъл студено.

— Не е моя работа, какъв човек е, Рейчъл — каза Джеси. — И твоя също не е. Той не е отговорен пред никоя от нас.

— Е, това е чудесно отношение, след онова, което ти причини — каза Рейчъл печално.

— Ще престанеш ли някога изобщо с това? — настоя Джеси. — Онова, което направихме с Чейс, го направихме заедно. Ти си единствената, която се оплаква от това!

— Ако се чувстваш по този начин, защо не се омъжи за него, когато те помоли?

— Предложението му дойде малко късно — отговори Джеси горчиво. — Той не искаше да се ожени за мен и аз го знаех. Чия гордост щеше да бъде спасена, ако приемех? Само твоята, Рейчъл.

Изведнъж, гласът на Рейчъл омекна.

— Искаш да кажеш… че щеше да се омъжиш за него, ако те обичаше?

Джеси поклати глава.

— От къде за Бога ти хрумна подобно нещо? Аз съм просто следващата в списъка му от безброй жени.

— Сигурна ли си, Джесика? Напълно е възможно да те обича, но още да не го е осъзнал. Останал е в града, вместо да продължи напред — изтъкна тя.

— За да се напива.

— Но защо, освен ако те обича толкова много, че…

— Защитаваш ли го? Осъзнай се, по дяволите!

Рейчъл погледна встрани.

— Не го защитавам, ни най-малко.

— Е, радвам се да го чуя, защото не бих се омъжила за безполезен гуляйджия…

— Значи те е грижа!

На Джеси й идеше да си изтръгне косата от корените, толкова бе раздразнена. Тя се облегна напред и стовари юмруци върху масата, а страните й се обагриха в червено.

— Не ме е грижа! Интересува ме толкова малко, че може да умре от глад, преди да пристъпя отново в стаята му. Той е в тази къща, но аз няма да го доближа, нито ще го погледна отново. Ти го доведе тук, значи е твоя отговорност. Ти ще се грижиш за него!

Рейчъл се изправи сковано.

— Отказвам да се грижа за човека, който съсипа дъщеря ми.

Джеси зяпна с отворена уста, докато гледаше, как Рейчъл си тръгва. Тя скочи, изтича покрай масата и я последва в коридора.

— Не съм съсипана! Чуваш ли?

— Как бих могла да не те чуя, когато викаш така — отговори Рейчъл, без да спира. — Но това не променя фактите. Няма да му помогна.

— Но той ти е приятел!

— Беше — каза Рейчъл упорито, но спря при вратата на стаята си. — Ако някой трябва да го наглежда, накарай Кейт да го направи. Сигурна съм, че няма да има нищо против.

— Разбира се, че ще има! — каза рязко Джеси. — Не можеш да й го натрапиш.

— И ти не можеш да ми го натрапиш, Джесика — сряза я Рейчъл хладно, влезе в стаята си и затвори вратата.

Двадесет минути по-късно, Джеси занесе табла с храна в стаята на Чейс. Щеше да е прекрасно, ако той беше буден, за да може да си изкара лошото настроение върху него, но той бе заспал. Тя просто остави храната на страничната масичка, увери се, че е добре завит и излезе от стаята.