Джоана Линдзи
Диво предизвикателство (1)

Пролог

1863 Уайоминг

Томас Блеър спря коня си на хълма, за да огледа сгушеното между хвойна и борове ранчо. Очите му заблестяха от гордост. Къщата бе направена от трупи и имаше само три стаи, но щеше да устои на зимните виелици. Рейчъл твърдеше, че няма нищо против грубия дом, в който я бе довел. В крайна сметка, бяха поставили основите му само преди две години. Имаше достатъчно време да построи за нея голяма къща, такава, с която да се гордее.

Колко търпелива бе младата му съпруга. И как я обожаваше. Тя беше въплъщение на доброта, красота и целомъдрие. Благодарение на Рейчъл и ранчото, за което бе сигурен, че ще процъфти, Томас имаше всичко, което би могъл да иска от живота. Е… не съвсем. Все още стоеше въпроса със сина, от който една дъщеря и два спонтанни аборта го бяха лишили. Но той не винеше Рейчъл. Тя бе опитвала търпеливо всеки път. Той негодуваше, че Джесика не бе сина, за който бе мечтал, особено след като я бе мислил за момче през цялата първа седмица от живота й. Дори я беше кръстил Кенет, Кенет Джеси Блеър. Тъй като не бяха успели да открият доктора, вдовицата Джонсън помагаше при раждането. А тя бе твърде уплашена от Томас, за да му каже истината, след като бе решил, че детето ще е момче. Рейчъл, едва не бе умряла при раждането и бе толкова слаба, че едва хранеше бебето, така че, тя също смяташе, че го е дарила със син.

Беше шок и за двамата, когато госпожа Джонсън не можеше повече да се справя със ситуацията и призна истината. Колко разочарован се почувства! Не искаше да погледне бебето никога повече. И никога не показа топло чувство към нея. Не можа да й прости, че е момиче.

Това се случи преди осем години в Сейнт Луис. Томас се бе оженил за Рейчъл предната година и тя го убеди да се установят там. Заради нея, той се бе отказал от планините и плановете си за Запада, където бе прекарал по-голямата част от живота си като трапер и разузнавайки разнасяше доставки до безбройните фортове.

Сейнт Луис беше твърде цивилизован, твърде ограничаващ за човек, свикнал с величието на Скалистите планини и невероятното спокойствие на равнините. Но той изостави това за шест години, управлявайки магазина, който родителите на Рейчъл й бяха завещали. Шест години той снабдяваше заселниците, които се отправяха на Запад. Към неговия Запад, с неговите обширни, неограничени простори. Когато откриха злато на територията на Колорадо и Орегон, му хрумна идеята да снабдява с говеждо миньорските лагери и градчета, разпръснати навсякъде из земите, които той така добре познаваше.

Ако Рейчъл не го бе окуражила, той можеше и да се откаже от идеята. Тя не бе изпадала в затруднение, никога не бе спала на открито, но го обичаше и знаеше, че е нещастен в града. Въпреки, че не й харесваше, се съгласи да продадат магазина и да изчака годината, която му отне да положи основите на ранчото, да събере дивите бичета от Тексас, да купи източни породисти говеда за кръстосване и да построи къщата. Най-сетне, той доведе Рейчъл и й позволи да кръсти ранчото Роки Вали.

Единственото желание на съпругата му, преди да започнат съвсем чуждия за тях живот беше, да дадат на дъщеря им образованието, което би получила, ако бяха останали в Сейнт Луис. Искаше да оставят Джесика в частния пансион за млади дами, който тя посещаваше, откакто бе навършила пет. Томас охотно се съгласи, без всъщност да го е грижа, дали някога отново ще види дъщеря си.

Дъщеря му се представяше, като К. Джесика Блеър. Джесика, както Рейчъл я наричаше, караше всеки, който не бе виждал името й написано, да мисли, че К не е инициал, а името Кей. Името Кенет въобще не подхождаше на подобното на кукла създание, в което тя се беше превърнала. С гарвановочерната си коса и тюркоазни очи, тя беше пълно копие на Томас и това постоянно му напомняше, колко много копнее за син.

Но всичко това щеше да се промени. Рейчъл отново бе бременна и след като най-трудната част от установяването на новото място бе преминала, той можеше да й отделя повече време. Говедата му бяха преживели две зими и се бяха умножили. Така първото му пътуване до Вирджиния Сити, където продаде всяка глава на два пъти по-висока цена от това, което би могъл да вземе в Сейнт Луис, бе преминало успешно. Сега беше у дома, много по-рано, отколкото бе казал на Рейчъл да го очаква, нетърпелив да сподели успеха си с нея. Всъщност, толкова нетърпелив, че остави тримата мъже, които го придружаваха във форт Ларами.

Искаше да изненада Рейчъл, да я зарадва с успеха си, да прави любов с нея през целия ден, без да ги прекъсват. Нямаше го почти месец. Колко много му липсваше!

Томас пое надолу по хълма, представяйки си изненадата и радостта изписана на лицето на Рейчъл, когато го видеше. Нямаше никой отвън. Томас бе оставил Уил Фенгъл и стария му приятел Джеб Харт, да наглеждат ранчото и те трябваше да са в територията на шошоните със стадото по това време на деня. Мелезката шошони, която той наричаше Кейт, сигурно бе заета в кухнята.

Салонът бе празен. Разнасяше се апетитен аромат на печени ябълки и канела от кухнята и той видя ябълков пай на кухненската маса, но Кейт я нямаше. Беше толкова тихо и реши, че Рейчъл спи в голямото легло, което бяха донесли от Сейнт Луис. Остави оръжията си при входната врата, за да не му пречат и бавно и тихо отвори вратата на спалнята си, надявайки се да не събуди прекрасната си златокоса съпруга.

Но тя не спеше. Гледката, която се разкри пред Томас бе толкова невероятна, че той остана, замръзнал на вратата. Това, което видя, разби всичките му мечти. Съпругата му правеше любов с Уил Фенгъл. Краката й бяха под него, а ръцете й го обгръщаха. За щастие лицето й беше скрито под Уил.

— Спокойно жено — дълбокия глас на Уил рикошира в стените, когато устните му превзеха нейните — Няма нужда да бързаме. Господи, зажадняла си за това, нали?

Дълбок звук се надигна от Томас. Нисък тътен, който прерасна в диво ръмжене, толкова смразяващо, че прекрати всякакви действия в леглото.

— Ще ви убия! Ще ви убия и двамата!

Уил Фенгъл изскочи от леглото и грабна разпръснатите си дрехи от пода. Виждайки празната рамка на вратата, той разбра, че Томас Блеър е отишъл за оръжията си. Разбра, че скоро щеше да е мъртъв.

— Няма нужда да бягаме, Уил. Той просто трябва да види, че…

— Ти луда ли си, жено?! — изплака Уил. — Той първо ще стреля, а после ще гледа. Ти остани да обясняваш, ако искаш да умреш, но аз изчезвам! — преди дори да е довършил, той скочи през отворения прозорец.

Въпреки червената мъгла, която го заслепяваше, Томас най-накрая се върна в спалнята. Незабавно изстреля два куршума с пушката. Когато мъглата се проясни, той видя, че леглото е празно. Както и стаята. Чу галопиращи коне и излезе. Изпразни оръжието по голия гръб на Уил Фенгъл. Последният куршум пропусна целта, като останалите.

— Рейчъл! — изрева Томас, докато презареждаше оръжието. — Ти няма да си такава късметлийка, като него! Рейчъл! — той огледа двора и отново къщата. Тогава побягна към конюшнята. — Не можеш да се скриеш от мен, Рейчъл!

Нямаше я и там. Колкото повече търсеше, толкова повече се разяряваше. Хладнокръвно и без капка колебание, той застреля двата коня в конюшнята, а след това отиде пред къщата и застреля собствения си жребец.

— Да видим, дали ще можеш да избягаш сега, Рейчъл! — крещеше той към небето и гласът му ечеше из цялата долина. — Никога няма да се измъкнеш от тук без кон! Чу ли ме, курво! Ще умреш от ръката ми, или на пасището, но за мен вече си мъртва!

Тогава влезе обратно в къщата и се напи до безпаметност. Когато долнопробното питие оказа ефект, гнева му премина в душевна болка и след това отново в гняв. На всяка минута той ставаше и поглеждаше през прозореца, за да види, дали ще зърне жена си някъде. Докато се напиваше все повече и повече, си помисли, че най-накрая разбира индианските походи за отмъщение. Шайените и сиуксите, с които бе търгувал и се бе сприятелил, понякога живееха за отмъщение и умираха за него. Не спираха за почивка, докато не се почувстваха изтощени до смърт. Вече разбираше това. Пиян го схващаше бавно, но все пак го разбираше.

Когато Джеб се върна късно същия следобед и поиска да знае, кой е убил конете и там ли са жените, Томас не обясни. С насочено оръжие, той настоя Джеб да язди до форт Ларами, за да пресрещне мъжете на Томас и да ги отпрати за около седмица. Джеб също искаше да стои настрана. Томас му хвърли златото, което бе получил от стадото, без да се интересува от нищо друго, освен уединението си.

Джеб нямаше намерение да спори с пиян мъж, особено когато е с оръжие в ръка. Познаваше Томас Блеър от почти тридесет години и никога не бе мислил, че жените могат да бъдат в опасност с него. Затова замина.

Томас чакаше и се напиваше все повече. В един момент се сети за Кейт и се зачуди, къде е изчезнала, но не обърна много внимание. Никога не се бе замислял много за индианското момиче. Тя беше дъщеря на стария Френчи и индианка шошони. Баща й бе помолил Томас да се погрижи за нея, ако нещо се случи с него. Така и стана и Томас намери момичето в депото за доставки във форта, да проституира за войниците. Така той я взе и всичко се нареди. Кейт бе благодарна за дома, а Рейчъл имаше нужда от помощта, която девойката можеше да й окаже.

Томас не мислеше много за Кейт и дори никога не бе забелязвал изпълнените с копнеж и надежда погледи, които тя отправяше към него. Никога не бе обръщал внимание на това, което се виждаше в очите й. Неговите винаги бяха насочени към Рейчъл, дори след всички тези години.

Той чакаше и чакаше. Тя влезе в къщата точно, когато слънцето залязваше и Томас й се нахвърли, още преди да може да изрече й дума. Ударите се сипеха един след друг и той сякаш нямаше намерение да спре. Крещеше и не й даваше шанс да отговори на обвиненията, които й отправяше с всеки удар. След време тя така или иначе не можеше да отговори, тъй като езика й бе прерязан, а челюстта счупена. Два пръста и лявата й ръка бяха счупени при опитите й да отблъсква ударите. Очите й бяха замъглени и бързо се подуваха. Когато се стовари на пода, той продължи да я рита с крака. Преди да спре, й счупи ребро. Когато той изведнъж престана, тя не разбра защо го е направил.

— Махай се! — чу тя, след мъчителното мълчание. — Ако оживееш, не искам никога повече да те виждам. Ако ли не, ще те погреба прилично. Но се махай, преди да съм довършил това, което започнах.

Любопитството на Джеб го надви и той се върна в ранчото същата вечер. Нещо го човъркаше отвътре. Намери Рейчъл на върха на северния хълм, който оформяше малката долина. Дотам бе успяла да стигне, преди да изгуби съзнание. Джеб научи чак по-късно, какво й се беше случило и защо. В момента знаеше само, че ако не й помогне, ще умре, а най-близкия доктор беше на два дни езда от тук.