Джоана Линдзи
Диво предизвикателство (35)

Глава 34

На следващата сутрин, Чейс се събуди преди Джеси. Слънцето печеше, а снегът беше спрял да вали по някое време през нощта. Той не изпита никакво желание да стане и да посрещне новия ден. Облегна се на лакът и се загледа в Джеси. Тя спеше настрани, с лице към него, увита стегнато в пашкул от одеяла. Прииска му се да бяха в голямо единично легло, за да може да е по-близо до нея и да сподели топлината й.

Помисли си за болестта й и се запита, дали и днес няма да се чувства добре. Предположи, че беше прекалил. Бе правил любов с нея не по-малко от четири пъти през късния следобед и вечерта и дори тогава не успя да й се насити. Той я бе учил на търпение докато правеха любов и бе изследвал тялото й с огромна наслада.

Тя беше невероятна, откликваше всеки път на желанието му. И бе точно толкова страстна и отдадена четвъртия път, колкото и първия. Искаше му се да вали сняг. Искаше му се да не трябва да напускат бараката. Джеси изстена леко и лицето й се изкриви в гримаса.

— Джеси?

Тя изстена отново и той я разтресе леко, в случай, че това бе лош сън.

— Не… ме… друсай! — изпъшка тя.

— Събуди се, Джеси.

Но тя не искаше да се събужда, не и след като стомаха й се бе събудил за сутрешното й неразположение.

— Съжалявам Джеси — чу тя Чейс. — Ще се почувстваш по-добре, ако станеш и походиш, за да прогониш сковаността от мускулите си. Слънцето изгря и тази сутрин е ярко.

Сутрин? Колко рано беше? И колко ли ужасни часа й предстояха в борба със сутрешното гадене? Но присъствието на Чейс беше твърде рисковано. Не трябваше да му позволява да разбере, че пак й е лошо. Нямаше да разбере, не и след като се бе чувствала в идеално здраве вчера следобед и вечерта. Или пък всичко щеше да му стане ясно.

— Аз, ъ, не мисля, че мога да мръдна точно сега — успя да каже тя.

— Караш ме да се чувствам дяволски виновен, Джеси. Не може да си толкова зле.

Тя най-накрая отвори очи.

— Не е толкова лошо — опита се да обясни тя. — Просто ще полежа още малко. Но не е нужно да ме чакаш тук. Тръгвай и се захващай за работа. Това е предимството да си шеф, нали знаеш — тя опита да се усмихне. — Да даваш заповеди и да си почиваш, докато другите вършат цялата работа.

Чейс не се върза на това, дори и за секунда. Не и от Джеси. Той стана и се облече, като й хвърляше притеснени погледи през цялото време. Вероятно тя искаше малко време насаме, време да помисли. Искаше му се просто да каже нещо, вместо да го кара да се чувства като въшка.

След като се облече, той запали огъня и малката стая бързо се стопли. Но Джеси все още не бе помръднала.

— Ще тръгвам тогава — каза Чейс неохотно. — Но най-малкото, което мога да ти предложа, е някакво облекчение, преди да тръгна. Един масаж би бил подходящ, мисля.

— Не!

— Хайде, Джеси. Не бъди толкова стеснителна. Може само да ти помогне — каза той, издърпа одеялата надолу и я обърна по гръб.

— Не… не ме… докосвай!

Чейс се отдръпна като попарен и видя, как отново се свива настрани. Беше казала абсолютно същото, като вчера, когато беше болна. И пребледнялото й лице беше същото, както и начина, по който държеше ръцете си далеч от стомаха.

— Джеси? Джеси, погледни ме.

— Тръгвай да си вършиш работата, ако обичаш.

Той седна отстрани на леглото и тя изстена. Изстена по-силно, когато той докосна рамото й.

Чейс се чувстваше толкова безпомощен, че гласът му се повиши.

— Какво ти има по дяволите? Как може отново да си болна? Спа добре през нощта. Ядохме едно и също вчера и на мен ми няма нищо. Джеси?

— Не съм болна — тя нямаше да се обърне, за да го погледне. Лежеше неподвижно, като мъртвец. — Просто съм… твърде съм… тежко ми е.

Чейс се намръщи. Какво по дяволите се опитваше да скрие?

— Ще те облека, Джеси и ще те заведа в Шайен, за да те види доктор.

— За едно леко неразположение? Не ставай глупав.

Тя се опита да звучи шеговито, но нямаше как да не се забележи усилието й зад всяка дума. Той премести тежестта си на леглото и движението накара лицето й да пламне. Не сега! Трябва да си остане долу! Но тялото й не слушаше. Тя усети, как жлъчта се надига и сложи ръка на устата си. Обърна се толкова рязко, че краката й се забиха в бедрото на Чейс. Ако не бе скочил прав толкова бързо, тя щеше да го събори.

Джеси изскочи за секунда от леглото и се затича към калаената кофа в ъгъла. Той я видя, как коленичи над кофата и повърна. Накрая събра мислите си достатъчно, за да вземе одеяло от леглото и да го увие около раменете й. Тя едва го усети.

Чейс не можа да се сети какво друго да направи за сега, така че излезе от бараката, за да я остави малко насаме. Когато го чу, Джеси го прокле, задето не е направил това по-рано, преди да стане свидетел на прилошаването й. Предположи, че той няма да се върне повече през деня, просна се обратно на леглото и заспа.