Джоана Линдзи
Диво предизвикателство (32)

Глава 31

Чейс се събуди от тракането на съдове. Някой явно слагаше кафе и приготвяше закуска. Той се вгледа с досада към все още черното небе. Преди три дни, когато го събудиха по този начин, той бе достатъчно ядосан, за да изрече възраженията си на глас, но в отговор получи само смях и подигравки. Те бяха свикнали да стават преди изгрев, защото ги очакваше дълга и усилена работа. Той не беше. Наричаха го новак. По дяволите, той беше новак.

Но той сам се бе забъркал в това, дори беше настоял, така че не можеше да се оплаква. Искаше да си мисли, че просто се е държал любезно и се е притекъл на помощ на дама в беда, но това беше далеч от истината.

Всъщност, през трите дни, откакто я последва към пасището, той бе виждал Джеси по-малко, отколкото очакваше. Дадоха му лесната задача да пази езерото, където стадото бе отведено и да следи добитъка да не се отдалечава много. Виждаше Джеси веднъж, може би два пъти на ден, когато докарваше изостаналите по хълмовете животни. Вечер беше толкова изтощена, че разменяха едва няколко думи, преди да легне близо до огъня с останалите. Той никога оставаше насаме с нея. Сутрин, никой не я виждаше, дори и готвача, който ставаше първи.

Чейс седна и потрепери от сутрешния студ. Сигурно беше около нулата, че и по-студено. Одеялото му беше мокро и покрито от тънък замръзнал слой. А беше само първата седмица на ноември.

Защо някой би искал да създаде ранчо в такава студена област? Но явно Томас Блеър го бе направил и говедата бяха оцелели. Мъжете бяха свикнали да работят в мразовито време.

Чаша горещо кафе трябва да помогне, реши той, потрепервайки от мисълта, че се налагаше да стане, за да си вземе. Погледна към мястото, където Джеси бе легнала през нощта, но то беше празно. Там имаше само едно незамръзнало петно, където бе лежало одеялото й. Беше заминала, както всяка сутрин. Но защо го правеше? Поне слънцето изгряваше, докато мъжете приключеха със закуската и станеше време да потеглят, а Джеси тръгваше още по тъмно. Бе я попитал, къде ходи толкова рано, но тя бе свила уклончиво рамене.

Той поклати глава и мислите му се върнаха към това, което се бе случило по-предната вечер. Тя бе приела новата беда, по-добре, отколкото повечето хора биха го сторили, след като премина първоначалния й изблик на гняв. Последното нещо, което бе очаквала да чуе от Мич Фарбър, когато той пристигна в малкия й лагер през онази нощ бе, че всичките, говеда, които той водеше на север са били откраднати. И това ден преди да доставят стадото.

Мъжете се установили за през нощта и докато спели, тези, които пазели стадото изчезнали заедно с него.

— Чисто и просто са ни проснали в безсъзнание — каза Мич. — Дори не знам какво ме удари. Въпреки това, не бяхме ранени лошо. Не са искали да ни убиват, а просто да отведат стадото.

Не се е и налагало да ги убиват, научи Джеси. Докато Мич и мъжете с него стигнат първия миньорски град от маршрута си, за да съобщят за грабежа на шерифа, вече било безсмислено. Крадците на добитък бяха разпределили времето си перфектно. Продали и последната крава, още преди Мич и мъжете му да се събудят. А най-оскърбителната част бе, че стадото било продадено на същите миньори, с които Джеси бе сключила договор. Един агент купил цялото стадо, разделил го и наредил говедата да бъдат отведени до околните градове. Имаше документ за покупката. Агентът беше платил в брой, споразумявайки се с банката, която беше негов свидетел. Шерифът не можеше да направи абсолютно нищо.

Мич също беше с вързани ръце. Не можеше да се вини агента за предположението му, че мъжа, довел стадото е от ранчото Роки Вали. Продали му договорите, които откраднали от Мич, докато бил в безсъзнание. Джеси не бе сключвала сделки с агента до сега, така че той не познаваше нея или Мич.

— Как са разбрали за договорите? — попита Джеси.

Тя прие новината тежко. Лицето й бе пребледняло, а погледа невярващ. Чейс я разбираше. Той знаеше за неизплатения заем, който имаше към банката. Сега нямаше да има пари да изплати дълга си, нито да плати на мъжете.

Джеси побесня, когато чу за изчезването на мъжа, който бил на пост. Блу Паркър. Мич призна, че Блу се държал странно по време на пътуването. Да, Блу знаеше за договорите. Той беше навъсен и недоволен от около месец преди пътуването. Чейс осъзна, че това съвпадаше с времето, когато той пристигна в Роки Вали. Джеси също го осъзна и му хвърли изпепеляващ поглед, сякаш вината беше изцяло негова. Чейс дори не познаваше Блу Паркър, но по-късно разбра, че това беше същия младеж, който бе видял с Джеси първия ден. Това беше всичко, което тя му каза, когато му обясни, кой е Блу. Но беше очевидно, че го подозира в съучастие с крадците на добитък, а кои бяха те, беше ясно.

Джеси беше твърде ядосана тази вечер, за да дава повече обяснения на Чейс, а само проклинаше Паркър и Лейтън Боудри. Когато се успокои, на Чейс не му даде сърце да повдигне отново въпроса. Но той бе дяволски любопитен относно Паркър. Споменът за сцената, на която се бе натъкнал, когато ги видя заедно, отне съня му тази нощ.

Най-накрая Чейс се изправи срещу студа и отметна завивките си. Каква разлика можеше да има във времето само в един месец. Изобщо не бе толкова студено, когато лагеруваше на открито, докато търсеше Джеси, а това беше през късния септември.

Той взе чаша кафе и я стисна здраво, за да стопли ръцете си. Другите двама мъже, които седяха близко до огъня и ядяха пържен стек и яйца се ухилиха, докато го гледаха как стои там и се тресе.

— Ще свикнеш, Самърс, ако се задържиш достатъчно дълго наоколо — каза Рамзи.

— Ще става по-зле, приятелю — закиска се каубоят на средна възраст, на име Балди. — Изглежда ще падне и сняг след някой друг ден.

Чейс изсумтя и двамата мъже се разсмяха. Бяха само тримата, както беше от началото. Те бяха единствените двама работници на Джеси, освен Джеб и другите двама, които бяха тръгнали с Мич и Блу. Джеси бе пратила Мич и един от мъжете до Форт Ларами, да се опитат да продадат малко говеждо там, за да може да плати на мъжете. Другият мъж бе напуснал, когато тя отказа да му даде свободно време, за да се запие. Тя трябваше да язди с него обратно до ранчото и да опита да събере малко пари, за да му плати. На Чейс му се искаше да напердаши копелето, но това беше работа на Джеси и той знаеше, че тя няма да оцени намесата му.

Той отчаяно искаше да й помогне да се измъкне от новия проблем. По дяволите, би й дал всеки цент, който имаше, ако имаше начин да ги приеме.

— Някой от вас успя ли да говори с Джеси, преди да замине тази сутрин? — попита Чейс небрежно, докато пълнеше чинията си.

Балди поклати глава, без да откъсва поглед от закуската си.

— Потеглянето й ме събуди. Не видях нищо, освен опашката на коня й.

— Накъде тръгна? — осмели се да попита Чейс.

Рамзи му отговори:

— Снощи ми каза, че днес ще язди на запад към предпланините. Каза да не я очакваме в следващите няколко дни.

Балди сви рамене.

— Ако ще ходи толкова надалеч, вероятно ще се отбие до бараката с провизиите. Трябваше да ми каже нещо. Бях там вчера и я запасих добре. Можех да й спестя пътуването.

Чейс се чувстваше все по-нещастен. Мисълта да не я види няколко дни…

— Да си сменим местата днес, Рамзи? — предложи Чейс импулсивно.

Рамзи го погледна изненадано. Двамата мъже знаеха, че наскоро е бил ранен.

— Сигурен ли си, че ще се справиш?

— Някои от старите крави могат да станат доста подли, когато ги задържат в стадото, а те са свикнали да бродят на свобода — допълни Балди.

— Мисля, че мога да се справя — каза Чейс твърдо. — А и имам нужда от раздвижване. Почивах си твърде дълго.

— Добре тогава — съгласи се Рамзи.