Джоана Линдзи
Диво предизвикателство (20)

Глава 19

Бяха само от три часа на път, когато Малкия Ястреб ги настигна. Джеси го чу да я вика и спря. Щом и Чейс го чу, хвана юздите на коня на Джеси. Малкия Ястреб спря, без да ги изпуска от поглед.

— Значи ти си Приличащата? — каза Чейс.

— Индианците ме наричат така — каза тя рязко.

— Приятелят ти каза, че сиуксът е тук заради теб. Това вярно ли е?

— Да. Той изобщо не е напускал околността на ранчото и ме е последвал до селото. Помоли ме да му стана жена.

Чейс се взря в нея за миг и каза:

— Значи ме е нападнал, задето те целунах?

— Да, предполагам. Но тогава не го знаех.

Чейс се засмя подигравателно.

— Но това е нелепо. Да иска да се ожени за теб.

— Защо да е нелепо? — каза тя с убийствен тон.

— Той е индианец, за Бога!

— Най-близкия ми приятел е индианец — каза тя спокойно. — Посещавам него и хората му от осем години. Познавам културата им толкова добре, колкото и моята собствена. Мислиш ли, че не бих могла да съм щастливо омъжена за индианец? Е, нека ти кажа нещо, Самърс. Единственото място, където съм намерила някакво щастие през последните десет години е било с Белия Гръм и семейството му. Така че, не си въобразявай, че като е индианец това би повлияло на решението ми.

Чейс остана без думи. Той усещаше, че Малкия Ястреб ги наблюдава.

— Какво му отговори?

— Това не е твоя работа, Чейс Самърс — каза Джеси, издърпвайки юздите си от ръцете му. После се обърна и се запъти право към индианеца.

В начало не си казаха нищо, просто се взираха един в друг — Малкият ястреб търсеше нещо в очите й, а на Джеси много й се искаше да са сами.

Най-накрая Малкия Ястреб каза:

— Не исках да те оставя да си тръгнеш, без да съм говорил с теб, но бях ядосан.

— Съжалявам.

— Не ти беше причината за гнева ми, а този. Той те разстрои.

— Не се притеснявай за него. Той е просто един инат, който изпълнява молбите на майка ми.

— Не ми харесва да яздиш сама с него. Ще дойда с вас.

— Не — поклати глава категорично тя. — Вие двамата не се ли бихте?

— Ако те докосне…

— Мога да се справя с него. Отново съм въоръжена, виждаш ли? — тя потупа пистолета си, преди да продължи нежно. — Трябва да спреш да се притесняваш за мен. Няма да се омъжа за теб, Малък Ястреб и няма да променя мнението си. Прибирай се у дома при жена си.

Той избегна отговора си, като й зададе въпрос:

— Ще дойдеш ли пак в лагера на Белия Гръм?

Тя го изгледа гневно.

— Не бива да ме търсиш.

— Приличащата…

— О, моля те, не го прави толкова трудно — помоли го тя. — Не ни е писано да сме заедно. Зная го. Питай вашия шаман, той ще ти каже. Не ме търси. Духът ми не може лесно да срещне твоя. Разбираш ли, Малък Ястреб? Ти си твърде… твърде много за мен.

Тя се обърна и се върна при Чейс. Погледна още веднъж назад, за да види как Малкия Ястреб стои там и я наблюдава с неразгадаем израз на лицето. Заболя я, когато му каза тези думи. Но не им бе писано и тя трябваше да го спре, преди да го е наранила повече.

Тя подмина Чейс, без да каже и дума, и продължи да язди в галоп. Не забеляза, как двамата мъже се гледаха дълго един друг, преди едновременно да се обърнат — Малкия Ястреб на север, а Чейс след нея. Докато прекосяваха планините тя усещаше погледа на Чейс върху себе си от време на време. Беше красива местност. На запад се простираше планината Биг Хорн — част от многото други планински вериги в околността, които заедно образуваха Скалистите планини. Блек Хилс бяха на изток. Дори богатите безкрайни пасища, изглеждаха красиви. Дърветата около речните корита бяха обсипани с прекрасни есенни листа. Бавно придвижващо се стадо бизони отдалеч приличаше на някакви прастари костенурки.

Джеси познаваше и обичаше тази местност. Тя обичаше и ранчото. Всъщност, тя нямаше нищо друго. Със сигурност не искаше да живее някъде другаде. Въпреки това, се чувстваше в голяма безизходица. Чувстваше се променена, но без нова посока. Чувстваше, че има нужда от нещо, само че не знаеше какво е то.

Не спряха през целия ден, освен за да напоят конете. Беше късно, когато най-накрая стигнаха до рекичката, където Джеси смяташе да лагеруват. Слънцето беше залязло и луната все още не бе изгряла, но тя знаеше къде да намери съчки. Запали огън, преди още Чейс да бе разседлал коня си.

Тъй като Джеси ги водеше по пътя към дома, Чейс нямаше друг избор, освен да я остави да взима решенията. Той не би и помислил да я помоли да спрат по-рано, въпреки че беше на ръба на силите си. Битката с Ловеца на Черни Мечки беше тежко изпитание. И въпреки това, той не каза нищо.

Раните отново кървяха. Една индианка ги бе намазала с мехлем и го бе превързала, докато чакаше Джеси, преди да тръгнат, но раната на рамото му кървеше през ризата и се нуждаеше от грижи. Той обаче бе твърде уморен, за да направи дори и това. Искаше само да се погрижи за коня си и…

— Седни, преди да си паднал! — изкомандва Джеси със сериозен тон зад него. — Ако си бил толкова изморен, трябваше да ми кажеш.

Той не знаеше, че е забелязала.

— Не исках да те притеснявам — призна той неуверено.

Тя въздъхна, откъсна малко трева и докато изтриваше гърба на Голдънрод вместо него, каза:

— Има храна при огъня. Сестрата на Белия Гръм я приготви за нас. Вземи си.

— Мисля, че просто ще поспя.

— Първо ще ядеш — каза Джеси твърдо. — Ще ти е нужна сила, за да издържиш утрешната езда.

Тонът й обещаваше, че утрешният ден ще е също толкова изтощителен.

— Защо бързаме толкова? — оплака се Чейс.

— Казах ти. Не харесвам компанията ти. Колкото по-скоро се върнем, толкова по-добре.

Чейс се намръщи.

— Тогава задължително ще ям. Не бива да те измъчвам с няколкото допълнителни часа, които ще прекараш в моята компания.

— Благодаря ти.

Как го бе тласнала към тази непреклонна враждебност? Кой би повярвал, че бяха споделили една нощ, в която се бе любил както никога досега?

Той седна и се протегна към храната, оставена върху тънка кожена обвивка. Успя да изяде няколко парчета месо, докато Джеси седне. Тя се настани до него с храната помежду им. Изражението й беше възможно най-враждебно.

— Боли ме, Джеси — осмели се да каже той.

— От какво? — тонът й вече не бе чак толкова студен.

— От раната на рамото ми.

— Колко е зле?

— Не мога да видя добре — призна той.

Той успя да свали левия ръкав на палтото си и разкри кръвта, която се процеждаше през ризата му. Когато усети уплахата на Джеси се почувства доволен. Но тогава сам погледна надолу и видя, как кръвта съсипва един дяволски добър чифт панталони.

Джеси веднага се изправи, и му помогна да свали дрехата. След това се захвана с ризата му, издърпвайки я от панталоните и през главата му. Не каза нищо, докато не махна превръзката и не разгледа внимателно раната, но го накара да се приближи към огъня, за да вижда по-добре.

— Не е толкова зле — измърмори тя. — Друсането от ездата е попречило да се съсири, това е.

Чейс повдигна ръка, за да огледа по-добре, когато тя отиде при реката за вода. На него му изглеждаше зле — беше дълбока поне четвърт инч и десет инча дълга. Той си припомни, че Джеси изобщо не беше гнуслива.

Когато се върна, тя внимателно почисти раната. Чейс наблюдаваше лицето й, начина, по който челото й се сбръчкваше концентрирано, как дъвчеше долната си устна. Тя бе прекалено близо и той започна да си мисли за неща, за които не трябваше.

Наложи се Джеси да използва същата превръзка, поради липса на друга, но предложи:

— Ако имаш друга риза, ще изпера тази.

— В дисагите ми е. Какво ще кажеш да ми изпереш и панталоните?

— Ще ти трябват, за да те топлят. Тази нощ ще е студено.

— Всичко, от което имам нужда е одеяло и топло женско тяло — ухили се Чейс.

— Всичко, което ще получиш, е одеяло — отвърна тя.

Чейс се хилеше, когато тя му хвърли чиста риза и одеяло, преди да се върне при реката. Тя вече не се държеше толкова враждебно и това го радваше.

Той бе увил одеялото около кръста си и се бореше да закопчее ризата, когато Джеси се върна. Тя закопча вместо него копчетата и му помогна пак да облече палтото си. Той легна, а тя коленичи до него, за да подпъхне одеялото. Когато се наведе над него, той обви ръка около нея и я притегли към себе си. Тя не успя да се дръпне на време. Той прошепна „благодаря“ и устните му леко докоснаха нейните. Ръката му се отдръпна и той затвори очи. Джеси се отмести, за да се настани няколко крачки по-далеч. Легна с лице към него и дълго го наблюдава докато спи.