Джоана Линдзи
Диво предизвикателство (28)

Глава 27

Джеси нае фургон, за да откара Чейс до ранчото. Потеглиха на следващата сутрин. Били караше, а Голдънрод беше вързан отзад. Док Медли бе казал, че Чейс може да пътува.

Джеси стоеше отзад с простряният по корем Чейс, а главата му лежеше в скута й. Той все още не беше дошъл в съзнание, но Медли бе казал, че това ще отнеме известно време, не само заради раната, но и заради алкохола.

По дяволите, как можа да се направи на пълна глупачка в този салон. И за какво? За мъж, който се занимаваше с уличници. Непоправим комарджия. Арогантен надут всезнайко. Осъзна, че изобщо не е трябвало да отива да го търси. Искаше ли детето й да бъде отгледано от такъв човек? Не. Никога. Беше оставила обстоятелствата да й повлияят. Можеше само да си представи колко приказки щяха да се изприказват днес. Горката Джеси Блеър, толкова влюбена в мъжа си, че може да му прости всичко, дори това, че е намушкан в леглото на една уличница. Радваше се, че вече не е в Шайен. Никога не би могла да го преодолее.

Не биваше да я е грижа. Трябваше да спре да се притеснява, какво мислят хората, защото жените с извънбрачни деца така или иначе нямаха лесен живот. А тя нямаше да вземе този мъж за съпруг.

Стомахът на Джеси започна да се бунтува още със събуждането й, но ако стоеше далеч от храна, само леко й се повдигаше. Сега обаче, докато седеше и наблюдаваше движението на каруцата и земята под нея, вътрешностите й стремително започнаха да бушуват. Тя чу Чейс да стене, но в същия миг лицето й позеленя и собствения й стон я задави. Не успя да се придвижи достатъчно бързо към страничната стена на фургона и без да иска остави главата на Чейс да тупне на пода.

Очите му се отвориха, но той ги стисна в непоносима агония. Ако беше по гръб, щеше да се обезпокои само от призраците превзели съзнанието му, но поради някаква глупава причина лежеше по корем и нещо го друсаше до ада и обратно. Той успя отново да отвори очи, а после ги стисна невярващо, защото си помисли, че е затворен в дървен ковчег. Но ковчегът беше отворен от едната страна, разкривайки най-яркото синьо, което някога бе виждал. Беше прекалено заслепяващо и Чейс отново затвори очи. Още преди да успее да поеме дъх ковчега, в който бе затворен се разтресе и той изпразни стомаха си навън като се държеше сякаш живота му зависеше от това. Всичко свърши бързо и той наистина се почувства малко по-добре.

След като ума му малко се проясни, Чейс се опита да разбере, къде по дяволите се намираше, без да отваря очи срещу ярката светлина. Тресящото се, твърдо като камък легло, високи два фута стени, нищо от това нямаше смисъл. А и се чуваха звуци от повръщане, дори и след като той бе приключил.

Трябваше да отвори очи, за да си изясни ситуацията. Той колебливо, погледна настрани, проследявайки ниската стена, до там, където тя завиваше и после продължаваше и завиваше отново. Той беше в ковчег, отворен ковчег! Когато погледна на другата страна, видя копринена черна коса, бяла риза и най-добре оформеното малко дъно на тесен панталон.

— Джеси? — простена той.

Тя не му отговори, само хвърли един поглед към него. Имаше чувството, че умира. Проклетото гадене не спираше, а тя нямаше какво повече да повърне. Стомахът й се беше изпразнил, но спазмите продължаваха. Болеше я и й се искаше да заплаче.

Накрая Джеси бавно се отдръпна от края на фургона. Чейс отново бе затворил очи.

— Ако няма повече да си изливаш вътрешностите, по-добре се върни тук и легни.

Очите на Чейс се отвориха. Той не успя да отговори.

— Не ме ли чу? — настоятелно повтори Джеси.

— Страхувам се… че… няма да съм най-добрата компания — успя да изрече Чейс, въпреки удебеления си език.

— По дяволите компанията — избухна Джеси. — Не искам компанията ти повече, отколкото ти искаш моята, но изглежда съм вързана за теб. Благодарение на пиянските ти грешки.

— Аз… не разбирам.

— О, Боже, не може ли просто да легнеш! — изстена Джеси. — Имаш нужда от почивка, а на мен не ми е до разговори точно сега.

Чейс си помисли, че е по-вероятно да има нужда от лекар или от бутилка уиски. Но съня можеше да му помогне да се отърве от проклетия махмурлук.

Пространството беше малко и Джеси вече лежеше върху половината одеяла.

— И къде се предполага, че трябва да легна?

Джеси бавно се придвижи назад, докато не легна в края на разстланите одеяла, но все още нямаше достатъчно място и за него, освен ако не положеше отново глава в скута й. Но тя не можеше да му го предложи, без да седне, а когато седеше й се повдигаше.

Извита настрани, тя неохотно опъна горния си крак така, че само долния остана сгънат. Наведе се и потупа крака си.

— Възглавницата ти.

Чейс се засмя, въпреки болките си.

— Наистина ли?

Джеси видя онзи блясък в очите му, но за пръв път, не се ядоса. Напуши я смях. И двамата се чувстваха като пребити кучета, а той вероятно имаше и температура, освен противната рана. И въпреки това, той можеше да мисли за страст. Този мъж беше направо възхитителен.

— Предлагам ти само да използваш коляното ми, така че разкарай всички тези развратни мисли от главата си веднага, Чейс Самърс — тя се опита да звучи строго, но не успя да скрие веселите нотки в гласа си. — Ако нямах нужда от почивка, бъди сигурен, че щях да седя отпред при Били.

— Били?

— Да, Били. Той държи юздите.

Чейс погледна напред, но светлината бе твърде силна и той реши, че ще е по-лесно ако опита да стои неподвижно.

— По корем, Чейс — гласът й беше твърд. — Нареждания на доктора.

Той се намръщи.

— Какъв доктор? — попита раздразнено, като мислеше, че тя има предвид себе си. — Никога не спя по корем. И нямаше да ми е толкова зле сега, ако не лежах върху стомаха си.

— Не съм в настроение, за да ми създаваш затруднения, по дяволите! — каза Джеси разгорещено. — Ще лежиш по корем или настрани, но не и на проклетия си гръб!

— Защо?

— Ако не знаеш, значи не си достатъчно трезвен, за да си губя времето да ти обяснявам.

Чейс се обърна настрани ядосано, но бавно. Джеси се умълча. По-късно, когато той се почувстваше по-добре, щеше да му сподели много от нещата, които се въртяха в ума й. Тази мисъл я изпълни с нетърпение.