Джоана Линдзи
Диво предизвикателство (4)

Глава 3

Късно същата нощ Рейчъл се разтревожи от отсъствието на Джесика. Вече беше помолила Чейс да провери пристройките, но той се бе върнал сам. Джесика се прибираше в странни часове, но никога не бе закъснявала толкова. Майка й бе започнала да си представя безброй ужасяващи възможности.

Отиде да потърси Джеб и Чейс я последва. Той започваше да се ядосва на тази неуловима дъщеря, която очевидно не се интересуваше от ничии чувства.

Намериха Джеб в конюшнята да се грижи за едно болно жребче. По изражението му ясно личеше, че не желае да бъде безпокоен от тях. Чейс бе убеден, че Рейчъл само си губи времето, тъй като по-рано бе попитал стария, дали момичето се е върнало. Джеб му бе отвърнал, че ясно се виждало, че я няма.

— Джеб, моля те, ако Джесика е тук… — започна Рейчъл.

— Не е. Дойде си, видя, че си имаш компания и замина отново.

— Заминала е? За колко дълго?

— Не мога да кажа.

— Е, кога е заминала?

— Преди няколко часа.

— Но трябва да се върне скоро, нали? — попита Рейчъл обнадеждено.

Джеб не я погледна нито веднъж.

— Не разчитай на това.

— Защо?

— Доста се бе разгорещила, когато избяга. Точно както правеше, когато се скараше с баща си. Не мисля, че ще видим момичето поне седмица или две.

— Какво?

Джеб най-сетне вдигна поглед към Рейчъл. Тя изглеждаше толкова наранена, че той омекна.

— Ако беше миналата година, вероятно нямаше да я има само няколко дни, тъй като ходеше до чифлика на Андерсън на десетина мили от тук. Отиваше там, за да дразни баща си, който й бе забранил да учи. Господин Андерсън е бил учител на Изток.

Рейчъл беше изненадана.

— Значи е продължила образованието си?

— Така мисля — подсмихна се Джеб. — Но, както казах, би отишла там миналата година, ала семейство Андерсън се върнаха на Изток.

— Тогава, какъв беше смисъла да го споменавате, господин Харт? — попита Чейс.

Рейчъл сложи ръка на рамото му, за да го спре. Тя знаеше, че Джеб Харт казваше нещата по свой си начин. Никога не даваше доброволно информация, а когато проговореше, беше дълга провлачена история.

— Това няма значение, Джеб — каза тя бързо. — Ако можеш, просто ми кажи, къде може да е отишла.

— Не каза — отвърна той безцеремонно и насочи вниманието си отново към жребчето.

— Имаш ли идея, къде може да е отишла, Джеб? Поболявам се от тревога.

— Няма да ти стане по-леко, ако разбереш — предупреди я той.

— Моля те, Джеб!

Той се поколеба за миг и сви рамене.

— Вероятно е отишла да посети индианските си приятели и няма да се върне, докато не е готова.

— Индианци? Но те… в безопасност ли ще е с тях?

— Мисля, че ще в безопасност с тях толкова, колкото и навсякъде другаде.

— Не знаех, че има индианци наблизо — промърмори Рейчъл разсеяно, напълно объркана.

— Няма. На поне четири дни езда от тук са, в зависимост от това, колко бърза.

— Не говориш сериозно! — ахна Рейчъл и очите й се ококориха — Искаш да кажеш, че ще язди и лагерува на открито цели четири дни сама?

— Винаги го е правила.

— Защо си й позволил да замине? — настоя Рейчъл и от страха, гласа й прозвуча по-остро, отколкото й се искаше.

Но Джеб просто каза:

— Не можеш да спреш това момиче, ако си е наумила да направи нещо. Не си ли го разбрала все още?

Рейчъл се обърна към Чейс и сините й очи го погледнаха умолително.

— Ще тръгнеш ли след нея? Не мога да понеса мисълта, че е навън сама. Няма я само от няколко часа, Чейс. Би могъл да я намериш още тази нощ.

— Рейчъл…

— Моля те, Чейс!

Нямаше как да откаже, взрян в огромните й сини очи. Той въздъхна.

— Не съм най-добрия следотърсач, но ще я намеря някак. Е, къде е този индиански резерват, към който се е запътила?

— Би трябвало да е резервата на шошоните, нали Джеб? — каза Рейчъл, без да дочака отговор. — На Северозапад от тук е. Мисля, че няма да ти се наложи да препускаш много надалеч. Тя не би яздила цяла нощ, нали Джеб?

Този път, изчака да чуе, какво ще каже стареца. Той ги изгледа, сякаш бяха полудели.

— Предполагам, че ще спре някъде за през нощта.

— Ето, виждаш ли? — каза Рейчъл на Чейс. — Ако просто следваш планините на Север, лесно ще я намериш.

— Само не очаквай да се върнем преди изгрев, Рейчъл. Тя има няколко часа преднина.

Джеб наблюдаваше, как непознатия се качва на коня и потегля. Прекрасно животно, призна той неохотно. Жалко, че горкия жребец щеше да бъде язден дни наред без причина. Е, Джеб не беше виновен, че те решиха, че индианците, при които отиваше Джеси, живеят в резерват. Той не се чувстваше длъжен да ги упъти. Лоялността му беше предназначена само за Джеси и никой друг, и знаеше, че на нея нямаше да й хареса да я последват. Не беше ли ядосана именно заради този мъж? Не замина ли заради него?

Беше добре, задето Джеб, не издаде, че Джеси се е отправила към Паудър ривър, регион, който армията призна за собственост на индианците през 1868 г. Това бяха ловните земи на шайените и страховитите им съюзници сиуксите. Когато Чейс Самърс се върнеше след седмица с празни ръце, тогава щеше да го изпрати в правилната посока. Със сигурност тогава трябваше да благодари на Джеб, че го е предпазил от навлизане във враждебна индианска територия.

„Вероятно съм му спасил живота, затваряйки си устата“, заключи Джеб и повече не помисли по този въпрос.