Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012 г.)
Разпознаване и корекция
Дими Пенчев (2012 г.)

Издание:

Стефан Дичев. Пътят към София

Роман

Редактор: Давид Овадия

Художник: Борис Ангелушев

Художествен редактор: Иван Стоилов

Технически редактор: Лазар Христов

Коректор Недялка: Труфева

Дадена за печат на 30.VIII.1962 г.

Излязла от печат на 30.X.1962 г.

„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“ — София, 1962 г.

История

  1. — Добавяне

Някои обяснения за стари Софийски места и сгради

БАЛИ ЕФЕНДИ — село, днешното Княжево. Наречено е било на името на турски светец, чийто гроб се е намирал там и се славел с лечебна сила.

БЕЙЛЕРБЕЙСТВО — През 16 в. и по-късно София е била столица на бейлербея, султански наместник за цяла Румелия (Европейска Турция). Градът е бил много по-голям, с подчертано ориенталски изглед — множество джамии, хамами, кервансараи, имарети, медресета, водоскоци и чешми. Резиденцията на бейлербея е била на същото място, дето по-късно е мютесарифският конак (дворецът).

ГРАДСКА ВАДА — минавала е по днешните улици „В. Коларов“ и „Левски“, извивала по „Славянска“, после по бул. „Руски“ и се е разливала в градската мера (паметникът на Съветската армия), а оттам е изтичала в Перловската река, сиреч Крайградския ров.

ДЕЛИКАТЕРИЯТА — деликатесен магазин на французина мосю Гери. Намирал се е на пл. „Ленин“.

ДЖАМИИ:

Баня баши джамия или Молла-ефенди джамия — на площад „Бански“, съществуваща и сега.

Буюк джамия — сегашният Археологически музей; носи името на Коджа Махмуд паша, виден мюсюлмански благодетел на града. Около нея е имало богоугодни заведения: медресе (училище), водохранилище, чешми.

Черната джамия — Коджа Дервиш Пашовата джамия или Имарет джамия. Построена от бошнака Мехмед паша Соколович, велик везир на султан Сюлейман. Намирала се е в Имарет махала и е имала черен цвят. Приблизително върху нейните основи е построена църквата „Св. Седмочисленици“. По време на войната е била използувана за затвор, също и след Освобождението.

Освобождението завари около 30 джамии. Измежду тях: Язаджийската джамия — на пресечката на ул. „Гр. Игнатиев“ и ул. „Алабин“; Сияуш паша джамия — църквата „Света София“; Челеби джамия — в непосредствена близост с конака (двореца); Едрилез джамия — на площад „Баня Баши“; Муселим джамия — на ул. „Жданов“ и ул. „Братя Миладинови“, и т.н.

ЕВРЕЙСКОТО ГЕТО — на мястото на доскорошния пасаж „Св. Никола“ (сега ЦУМ). Тук са били старият Кервансарай (Буюк хан); синагогите: Кал Грекос (на дошлите от Солун евреи), Кал Франкос (на дошлите от Южна Франция) и Кал Ешкенази (на дошлите от Нюрнберг). В Буюк хан се е помествала през време на войната Италианската санитарна мисия начело с д-р Гайда.

КОНАКЪТ, БЕЙЛЕРБЕЙСТВОТО ИЛИ МЮТЕСАРИФСТВОТО — на мястото на бившия дворец, сега Национална галерия. В близост, на днешната ул. „Московска“, е била кулата на Градския часовник. Недалече от конака, приблизително там, дето е площадът пред Партийния дом, се е намирал меджлисът (Окръжният съвет). Конакът е дворецът на мютесарифа (окръжния управител).

КОНСУЛСТВА:

Италианско — на ъгъла на улиците „Позитано“ и „Лавеле“. Помещавало се е в осемстайна двуетажна къща на руския възпитаник Христо Стоянов.

Френско — най-модерната сграда в града, намирала се е на Буюк-джами-сокаги, северозападно от Буюк джамия, сиреч на днешната улица „Леге“.

КРАЙГРАДСКИ РОВ, ОКОП ИЛИ ХЕНДЕК — дълбок околовръстен изкоп, следвал главно коритата на реките Перловска и Владайска. На изток съединявал двете реки приблизително по пресечките на днешните улици „Кирил и Методий“, „Раковска“, „Стара планина“, „Московска“ бул. „Руски“.

КУРУ БАГЛАР — Лозенец. Там са се намирали лозята и вишневите градини на софиянци.

МАХАЛИ:

Муселим махала — между бул. „Драгоман“, улиците „Жданов“, „Софроний“ и „Цар Симеон“. Драз махала — между бул. „Драгоман“, ул. „Цар Симеон“, бул. „Г. Димитров“ и бул. „Сливница“.

Захаръмъ̀ бей махала — между бул. „Г, Димитров“, бул. „Сливница“, ул. „Бачо Киро“ и ул. „Цар Симеон“.

Банишора — зад Владайската река, около улиците „Охрид“ и „Клокотница“.

Баня Баши махала — кварталът около и зад Халите.

Нова чешма махала — около пресечката на бул. „Стамболийски“ и бул. „Хр. Ботев“.

Ючбунар — вън от Крайградския ров, между бул. „Ал. Стамболийски“ и улиците „Цар Симеон“, „Софроний“ и „Опълченска“.

Голяма махала — около улица „Левски“.

Капана — от двете страни на бул. „Дондуков“ след ул. „Веслец“.

Сияуш паша махала — около църквата „Света София“.

Алигина махала — между бул. „Раковски“, бул. „Руски“, бул. „Толбухин“ и ул. „Гурко“.

Топхане махала — по протежение на улиците „Гурко“ и „Стефан Караджа“.

Имарет махала — квартала около Черната джамия (църквата „Св. Седмочисленици“).

Шейх махала — кварталът между улиците „Цар Крум“, „Патриарх Евтимий“ и „Ангел Кънчев“.

Кафене Баши махала — кварталът около площад „Славейков“.

Арменска махала — по протежението на „Граф Игнатиев“ между площад „Славейков“ и ул. „Алабин“.

Язаджийска махала — по ул. „Алабин“ между бул. „Витоша“ и ул. „Софийска комуна“.

Калоянска махала, Висок сокак, Ташов сокак, Денкоглувска и Куру чешме — все български махали, намиращи се между площад „Ленин“, ул. „Алабин“, ул. „Цар Калоян“, бул. „Витоша“ и на запад край Градския ров.

МИТРОПОЛИЯ — намирала се е на същото място, дето е сегашната митрополия.

ПАЗАРИ:

Лахна пазар (за зеленчуци) — намирал се е в началото на махалата „Капана“ (бул. „Дондуков“).

Тереки пазар (житен пазар) — непосредствено зад градската баня, по ул. „Искър“.

Солни пазар — площад „Трапезица“.

Конски пазар — горната част на площад „Трапезица“; към ул. „Найчо Цанов“.

Говежди пазар — около пресечката на улиците „Лавеле“ и „Позитано“.

ПЛОЩАДИ:

Баня Баши — площадът пред градската минерална баня.

Кафене Баши — сега площад „Славейков“. Там, дето е кино „Култура“, е била двуетажната постройка на Телеграфчийницата. През улицата, в непосредствена близост, се е намирала сграда на турски първенец, известна под името Синия конак.

Куру чешме — средищен площад на българските махали. Намирал се е на пресечката на ул. „Алабин“ и бул. „Витоша“.

ПОРТИ към мостовете над Крайградския ров:

Чукурска — за Нишкия път.

Куршумлийска — за Берковския път.

Чауш-пашова (Чауш паша капу) — за Орханийския път.

Алкаларска — за Кюстендилския път.

СОФИЙСКИ БЕЗИСТЕН — недалече от площад „Бански“, срещу Чохаджийския хан. Продълговатата сграда е била с покрив от оловни куполи и е имала вътрешни улички, от двете страни на които се редели малки дюкянчета.

СТРАЖНИЦАТА или КАРАКОЛА — заптийският участък. Намирал се е на пресечката на ул. „Малко Търново“ и „Дондуков“.

ТАБИИ (укрепления):

Североизточно от града, в Банишора, се е намирала Яхуди табия (около ул. „Охрид“), строена ангария от софийските евреи. Източно от града са се намирали табиите: Чауш паша табия, Муси бейлер табия, Меджидие табия.

УЛИЦИ:

Истанбул джадеси и Цариградски път — бул. „Руски“ с продължението бул. „Ленин“.

Витошка — бул. „Витоша“.

Кадим сокаги или Самоковски път — ул. „Граф Игнатиев“ от площад „Славейков“ към реката.

Калояновска улица — ул. „Цар Калоян“.

Денкоглувска улица — приблизително по днешната ул. „Позитано“ след ул. „Цар Борис“. Започвала от Говежди пазар и минавала край старото турско гробище.

Медресе сокаги и след това Орханийски път — днешната „Московска“ и продължението й в бул. „Вл. Заимов“.

Войниган сокаги — ул. „Левски“.

УЧИЛИЩА (български):

Класно — в двора на църквата „Св. Крал“ („Св. Неделя“), наричано още Денкоглувско, на името на благодетеля му, живелия в Русия българин Иван Николаевич Денкоглу.

Девическо — на ул. „Лавеле“, наричано „Трайково“, на името на благодетеля му Димитър Трайкович. В това училище и в съседната къща на хаджи Сусанка се е настанила английската болница на леди Стренгфорд.

ХАНОВЕ:

Чохаджийски хан — строен вероятно още по времето на Втората българска държава. Той е бил най-голямата софийска гражданска постройка. Намирал се е на пл. „Бански“ и на пресечката му с „Триадица“.

Ески хан (Стар хан) — на площад „Бански“. До него е бил Таш хан — обществена сграда, дето е спирала държавната поща.

ЦЪРКВИ:

Свети Крал — катедралната църква; на същото място, дето днес се намира „Св. Неделя“.

Свети Георги — старинна църква на някогашната улица „Калоянска“, сега в двора на хотел „Балкан“.

Свети Никола Големи — предпочитана от населението църква в някогашната Голяма махала, недалеч от ул. „Позитано“.

ЧАРШИЯ — сборно понятие за градските чаршии. Главни чаршии са били: Обущарската чаршия — започвала е от ул. „Цар Калоян“.

Касапска чаршия, Кюркчийска чаршия, Люледжийска чаршия и Битпазар — в еврейското гето, на мястото на днешния ЦУМ.

Табашка чаршия — зад минералната баня, към ул. „Екз. Йосиф“.

Абаджийска чаршия — на бул. „Дондуков“ около Партийния дом. Все там, наляво и надясно от бул. „Дондуков“, са били железарската, златарската, папукчийската и тюфекчийската чаршии.

ЧИТАЛИЩЕ — помещавало се е в една от стаите на митрополията. Имало е около 600 тома книги и няколко десетки течения на вестниците „Македония“, „Право“, „Турция“, списание „Читалище“.

ШАРЕН МОСТ или СЪНДЪКЛИ КЮПРЮ на мястото на Лъвовия мост. Софиянци са го наричали „шарен“, тъй като е бил боядисан на жълти и червени ивици.

Край
Читателите на „Пътят към София“ са прочели и: