Айзък Азимов
Светът на въглерода (60)

Епилог
Какво да кажем още

Последните параграфи на последната глава може би създават впечатлението, че светът на въглерода свършва дотук; и така би било, ако това наистина е краят. Но не е.

Дотук аз се спрях само на тези органични съединения, чиито молекули са изградени от атомите на въглерода, водорода, халогените и кислорода. Всред тях имаше най-различни — от бензина до блажните бои — и при разглеждането им успях да запълня тази книга и не остана място за друго. Налага се да спра.

Не успях да се спра на пеницилина, биомицина, различните „лекарства чудо“, витамините от групата B. Не споменах експлозивите, не говорих и за причината за вкуса и миризмата на лука. Не описах съединението, което придава червения цвят на кръвта ни, нито съединението, което прави тревата зелена.

Не описах и най-важните вещества в живата тъкан: протеините и нуклеиновите киселини, които управляват химизма на организмите, предават характерните черти от родители на деца и определят съществените разлики между живата тъкан и мъртвата материя.

Има достатъчно неща, които не са описани — всички те са органични съединения, всички са членове на света на въглерода — достатъчно, за да се напише цяла книга, което съм и сторил.

Втората книга се занимава с тези органични съединения, които съдържат атоми, неспоменати досега в „Света на въглерода“. Повечето от тези съединения (но не всички) съдържат в молекулите си един или повече атоми азот. Поради това нарекох втората книга, която се занимава с тях, „Светът на азота“.

Ако настоящата книга ви е била полезна и интересна, надявам се, че ще прочетете и следващата.