Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The World of Carbon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,8 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране
gogo_mir (2012 г.)
Разпознаване и корекция
Ripcho (2012 г.)
Допълнителна корекция
waterjess (2015)

Издание:

Айзък Азимов. Светът на въглерода

Американска, първо издание

Преводач: Сашо Чорбаджиев

Редактор: Румяна Бикс

Художник: Слав Даскалов

Художествен редактор: Виктор Паунов

Технически редактор: Василка Стефанова-Стоянова

Коректор Анна Сребрева

Печатни коли: 11,50

Издателски коли: 7,45

УИК 8,75

Издателски №29506

Формат: 32/70/100

ДИ „Наука и изкуство“ — София, 1987 г.

ДП „Стоян Добрев — Странджата“ — Варна

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

Глава 3
Един и много пръстени

Борба с болката

Какво пречи на двата края на една въглеродна верига да се свържат и да образуват затворен пръстен? Нищо. Това може да стане винаги.

Най-простият пръстен, съдържащ само три въглеродни атома, има структурната формула, която можем да начертаем така:

svetyt_na_vygleroda_img_07.png

Както си спомняте, обикновеният въглеводород с три въглеродни атома е пропан. Когато въглеродните атоми са свързани в пръстен, молекулата се нарича циклопропан. (Представката цикло– показва, че въглеродните атоми в молекулата образуват цикъл или пръстен.) Изобщо съединенията, които съдържат пръстени от атоми, се наричат циклени съединения. Съединенията без пръстени се наричат ациклени. (Представката а– е от гръцки и означава „не“.)

Циклопропанът е анестетик (думата идва от гръцки и е със смисъл „без усещане“). Това означава, че когато човек го поеме с въздуха при определени условия, той загубва чувството си за болка. Обикновено загубва и съзнание.

Това действие на анестетиците се дължи на влиянието, което оказват върху нервната ни система. Всеки нерв е заобиколен отчасти от миелинова обвивка. Тя се състои от молекули с електрични свойства, много сходни с тези на въглеводородите. При възбуда нервното влакно пренася слаб електричен ток, а миелиновата обвивка действува като изолатор.

Когато белите дробове се изпълнят с въглеводороди (или с подобни съединения), част от въглеводородните молекули се поглъщат в кръвния поток. Оттам те навлизат в различните тъкани. Най-лесно те се смесват с тези съставки в организма, които са изградени от молекули, чиито електрични свойства са подобни на въглеводородните. Поради това миелиновите обвивки играят важна роля. Въглеводородните молекули се натрупват в тях. Щом като миелиновата обвивка се претовари с тези молекули, нервната дейност спира. Получава се нещо като късо съединение в нерва. Мозъкът престава да приема импулси, например за болка, които се пренасят от нервите.

Употребата на анестетиците е свързана с известен риск. От една страна, когато вдишва анестетик, пациентът трябва да вдишва и кислород, за да не се задуши. Поради това трябва да му се подаде точно необходимата смес от анестетик и кислород. Тази смес е обикновено силно експлозивна. Това налага да се вземат предпазни мерки срещу искри, да не се пуши в близост и т.н.

Освен това количеството анестетик не трябва да е нито прекалено голямо, нито прекалено малко. Сърцето, белите дробове и други жизненоважни органи се управляват от нервни импулси. Прекалено много анестетик би довел до „късо съединение“ в нервите, които контролират тези органи. Ако не се вземат незабавно мерки, пациентът умира.

От друга страна, след като пациентът изпадне в безсъзнание и му се даде да диша обикновен въздух, анестетикът бавно напуска миелиновите обвивки, отива в дробовете и се изхвърля от тялото. Малко след това миелиновите обвивки се връщат в нормалното си състояние и пациентът се съживява. Ако операцията не е завършена, необходимо е допълнително количество анестетик.

Поради всички тези причини анестетиците трябва да бъдат прилагани в съвременните болници само от обучени хора, които да проявяват голямо умение и предпазливост.

Анестетичните свойства на различните газообразни въглеводороди са различни. Етиленът и ацетиленът са доста силни анестетици, по-силни от наситените въглеводороди с права верига. Въглеводородът с най-силно анестетично действие е циклопропанът, който бе споменат в началото на този раздел. Като анестетично вещество той е използуван за пръв път през 1929 г. и оттогава насам продължава да се прилага.

Едно от предимствата на циклопропана и етилена е, че те могат да се смесват със значително количество кислород, без да губят силата си. Това намалява вероятността от задушаване на пациента. От друга страна обаче, сместа става твърде експлозивна.