Даниел Стийл
Имението (9)

Глава 9

Тази нощ Чарлин се обади шест пъти и още толкова на сутринта. Но този път Палома не му направи никакви номера и не го повика на телефона. Беше се заканил, че ще я убие, и тя знаеше, че не се шегува.

Чарлин успя да се свърже с Купър чак след два дни. Тъй се опитваше да я отстрани от пътя си внимателно, макар че да не говори с нея цели два дни според Чарлин не бе най-добрият пример за джентълменство.

— Какво ново? — попита най-безгрижно Куп, все едно нищо не се е случило. — Как си?

— Луда съм, ето как съм — отвърна тя. Гласът й наистина звучеше яростно. — Къде, по дяволите, се загуби?

— Бях на снимки, правя рекламен клип — беше чиста лъжа, но това я успокои за минута.

— Можеше поне да се обадиш — упрекна го Чарлин.

— Мислех си, но нямах никакво време — продължи да лъже той. — И освен това реших, че и двамата се нуждаем от малко отдих. Това доникъде няма да ни доведе, Чарлин. Трябва да го осъзнаеш.

— Защо? Беше ни хубаво заедно.

— Така е — съгласи се Купър. — Но нищо повече. Прекалено стар съм за теб. Ти трябва да си намериш някой на твоята възраст, за да си играете и забавлявате — дори през ум не му мина, че Чарлин е само една година по-млада от Алекс.

— Е, подобна причина никога преди не те е възпирала — отговори саркастично тя. Знаеше от таблоидите и от хората, които го познаваха, че бе излизал с момичета, които бяха по-млади и от нея. — Това е просто едно извинение, Куп — беше права, разбира се, но той никога нямаше да си го признае.

— Освен това не е правилно — опита друг трик Купър. — В нашия бизнес не бива да се завързват връзки. Те само пречат на работата — това също не беше вярно.

И двамата знаеха, че беше излизал и имал взаимоотношения с почти всяка актриса или статистка в Холивуд, понякога дори за по-дълъг период от време. Купър просто не искаше да продължава с Чарлин. Смяташе, че е вулгарна. Поне начинът, по който се обличаше, със сигурност беше. И в известен смисъл беше маниачка. Пък и вече се отегчаваше. Беше много повече заинтригуван от Алекс. И не само от самата нея. В интерес на истината, трябваше да си признае, че не е напълно безразличен и към богатството й, макар то да не бе основната притегателна сила, но със сигурност добавяше много червени точки към очарованието и излъчването й. А Чарлин не притежаваше нито едно от двете, за да го задържи. Освен това той знаеше, че ако иска да излиза с Алекс, трябва да пази носа и чаршафите си чисти. Е, относително чисти. Беше отгатнал това с невероятния си нюх, шестото си чувство и с инстинкта си на сваляч. Да се появи в папарашките вестници и жълтата преса с момиче, което се е снимало в порнофилми, не бе най-добрата реклама, която можеше да си направи пред Алекс. А в момента тя беше обектът на неговия интерес. Чарлин вече бе преминала в историята. Беше прочетена книга, при това дори само кратка и не особено забележителна глава.

Купър бе имал много момичета като нея и винаги се бе отегчавал бързо. Дори онези няколко екзотични елемента от живота й, като бабата японка, това, че бе израснала в Бразилия и беше живяла в Париж, не компенсираха другото, което й липсваше. На всичкото отгоре беше открил, че освен огнен темперамент има малко порочен и отмъстителен нрав и не изглежда особено уравновесена. Тази жена никога нямаше да разбере намека, който й правеше с отказа си да я вижда и с мълчанието си, нямаше да се оттегли с достойнство и да изчезне завинаги от живота му. Тя щеше да се овеси на врата му като камък, щеше да го захапе като питбул чак до костта, щеше да го гони и преследва до дупка. Беше коварна и злопаметна. А това бяха неща, които Куп мразеше. Предпочиташе бързия и безболезнен край пред отчаяното и безкрайно мъчение, което Чарлин предизвикваше с поведението си. Вече направо я мразеше за това и се чувстваше като хванат в капан. Всеки път, когато трябваше да говори с нея, получаваше клаустрофобия.

— Ще ти се обадя след няколко дни, Чарлин — опита се да я успокои Куп с намерение да приключи разговора, но това само я раздразни допълнително.

— О, много добре знам, че няма! Ти си лъжец!

— Не те лъжа — отвърна обидено той. — В момента ме чакат на другия телефон. Трябва да говоря.

— Ти си един мръсен, гнусен лъжец! — изкрещя тя, а той спокойно остави слушалката.

Не понасяше хора, които се държат по подобен начин. След онази нощ тя се бе превърнала в огромен проблем. Висеше като воденичен камък на шията му. Трябваше да намери начин да се отърве от нея. Всъщност нямаше много неща, които можеше да направи. Просто трябваше да се запаси с търпение и да не й обръща внимание. Смяташе, че като всички жени и тя щеше да вика, да беснее и след време да се предаде. Засега обаче се държеше отвратително неприятно и това много го дразнеше.

Същия ден следобед Куп се опита да говори с Алекс, но тя имаше три спешни случая един след друг и не му се обади чак до вечерта.

А и всичко, което получи от нея, беше съобщение на гласовата поща. Беше си легнала още в девет, защото трябвало да стане в четири сутринта. Той ясно си даде сметка, че връзката му с нея няма да е нито лесна, нито безпроблемна, но неприятностите си струваха. В очите на Куп розите си заслужаваха всички изтърпени бодли.

На другия ден следобед най-сетне успя да се свърже с Алекс. Тя имаше само няколко свободни минути и щеше да бъде заета през следващите няколко дни, но се съгласи да се видят и да вечерят в неделя. Не пропусна обаче да го предупреди, че ще бъде на повикване в случай на нужда.

— Какво означава това? Обаждат ти се за съвет ли? — попита малко наивно и с надежда Купър. Не можеше да си спомни да е излизал или имал връзка с лекарки, освен с няколко медицински сестри и една чиропрактор^[1].

— Не — засмя се Алекс. Харесваше му смеха й. Всичко, свързано с нея, беше по детски чисто и естествено. — Това означава, че ако ми се обадят, за няколко секунди ще трябва да изчезна.

— В такъв случай може би ще трябва да конфискувам пейджъра ти.

— Понякога е много неприятно. Ти сигурен ли си, че искаш да вечеряме, когато съм дежурна на повикване?

— Абсолютно. Не бой се, ще ти увия остатъците от яденето в едно пликче, ако се наложи да тръгнеш.

— Не предпочиташ ли все пак да изчакаш, докато имам свободен ден? Другата седмица имам такъв — предложи Алекс.

— Не, не! Искам да те видя. Ще приготвя нещо просто, което наистина да можеш да вземеш със себе си.

— Ти смяташ да готвиш?! — гласът й звучеше удивено.

Тя наистина беше изненадана, а самият Куп не по малко от нея. Единственото, което можеше да прави, бе да препече филийки за черния хайвер или да стопли вода за чая.

— Е, ще измисля нещо — да живее без готвач, беше голямо предизвикателство и неудобство. Смяташе да се обади в „Спаго“ на управителя Волфганг. Пък и да поръча пастет и пица със сьомга.

Точно така и направи. В събота се обади и Волфганг обеща да му изпрати съвсем просто, но много изискано меню за двама и сервитьор. Това беше идеалното решение.

Както бе обещала, Алекс пристигна в пет следобед с очуканата си кола. Беше му обяснила, че ще й трябва, в случай че я повикат спешно в болницата. Тя рязко спря на алеята и бе силно впечатлена от вида на „Имението“, макар че за разлика от момичетата като Чарлин беше виждала много подобни къщи в живота си. Всъщност беше израснала и живяла в няколко от тях. Къщата на родителите й в Нюпорт приличаше на тази и дори беше по-голяма. Реши да не го казва на Куп. Не искаше да бъде неучтива и груба. Смяташе, че градината и околностите са забележително красиви и с удоволствие би се изкъпала в басейна. Куп я бе посъветвал да си вземе бански костюм.

Тя тъкмо влезе във водата и заплува с плавни движения, докато Куп я наблюдаваше от шезлонга си под дървото, когато пристигнаха Марк и Джими. Бяха по шорти, изпотени след играта на тенис, или както те я наричаха „подаване на топка“, поради разбитата настилка. Бяха много изненадани да видят Куп в компанията на една много хубава млада дама. Тя също доста се учуди, когато подаде глава над водата и ги зърна да говорят с Куп.

Алекс доплува до края на басейна и излезе, докато Марк й се любуваше. Беше красиво момиче, при това много по-интересно от онова, което му бе направило кафе.

Той все още се надяваше, че Чарлин не бе казала на Купър за конфузната им среща в кухнята.

— Алекс, имам удоволствието да ти представя моите гости — рече доста надуто Купър, сякаш пред имената им изреждаше някакви титли — барон и граф Еди-кой си, при което Алекс се засмя.

— Хубаво местенце си имате — рече тя. — Вие сте големи щастливци — те се съгласиха и след няколко минути също влязоха да поплуват.

Куп рядко го правеше. Въпреки че някога бе капитан на отбора по плуване в колежа, сега предпочиташе да седи край басейна. Беше му по-приятно да си говори с момчетата, да бъбри с Алекс или да занимава и разсмива всички с безкрайните си истории за Холивуд.

Останаха край басейна до шест, след което Купър заведе Алекс да й покаже къщата, а също и да се преоблече. Сервитьорът на Волфганг бе пристигнал с поръчката и се занимаваше в кухнята с вечерята. Купър съобщи, че ще бъде сервирано в седем. Всичко беше идеално. Двамата седнаха в библиотеката. Но когато той й предложи чаша шампанско, тя отказа, боеше се да не се наложи да се връща в болницата. Щом беше дежурна, не трябваше да близва алкохол. Това направи впечатление на Купър. Но, слава богу, пейджърът не звънеше и двамата бяха доволни.

— Твоите гости са много приятни хора — рече Алекс, докато Куп си сипваше шампанско, а сервитьорът от „Спаго“ поднасяше вкусни ордьоври. След това се върна в кухнята, за да довърши вечерята. — Откъде ги познаваш?

— Те са приятели на моя счетоводител — отговори той, което все пак беше част от истината и обясняваше присъствието им тук.

— Много мило от твоя страна да им позволиш да живеят в дома ти. На тях сигурно им харесва — Марк беше споменал пред нея, че с Джими ще правят барбекю и ги бе поканил да се присъединят към тях, но Куп отказа под претекст, че имат други планове.

Всъщност Марк много хареса Алекс и дори сподели това с Джими тихичко, докато Куп и Алекс се отдалечаваха към къщата.

— Какво красиво момиче! — рече той.

Джими отвърна, че не бил забелязал. Той все още ходеше като замаян и въобще не виждаше жените. Марк се бе върнал доста по-бързо към живота, при което все повече се ядосваше на Джанет. Това пък автоматично правеше всички останали жени много по-интересни и привлекателни. Обаче неговата мъка не бе толкова дълбока и опустошителна като мъката на Джими.

— Изненадан съм, че Куп може да бъде с подобно момиче.

— Защо? — погледна го учуден Джими.

Той не бе обърнал особено внимание на външния й вид, но веднага беше отгатнал, че е интелигентна, а и самият Купър я бе представил като доктор.

— Много мозък, малко неприятности. Не е от обичайния му контингент, поне не прилича на онези, които съм видял досега — обясни Марк.

— Може би не знаем чак толкова много за него — предположи Джими.

Имаше нещо познато у това момиче. Не беше сигурен дали не е просто защото приличаше на типа момичета, които бе срещал в Харвард, или защото някога я бе виждал. Не успя да я попита с какво точно се занимава и в коя болница работи, тъй като Куп бе монополизирал разговора със своите истории, които както винаги бяха много забавни. Изобщо да бъде човек с Купър беше приятно и неповторимо изживяване и двамата с Марк можеха да разберат защо жените толкова го харесват. Той беше чаровен, безусловно красив, а хуморът му бе лек, бърз и на място.

Куп и Алекс седнаха да вечерят, а Марк започна да подготвя барбекюто. За пръв път щеше да го използва. Предната седмица бяха готвили на скарата на Джими и стековете, които изпекоха, бяха великолепни. Сега Марк бе приготвил хамбургери и салата „Цезар“. Всичко вървеше добре, докато не сипа прекалено много газ върху въглищата и пламъците не се издигнаха до небето. Всеки момент нещата щяха да излязат извън контрол.

— По дяволите! Отдавна не съм го правил — извини се Марк, опитвайки се да потуши огъня и да спаси вечерята. Но след минута избухна нещо като малка експлозия.

Куп и Алекс я чуха откъм трапезарията, където бе поднесена елегантната вечеря, изпратена от Волфганг. Тя се състоеше от патица по пекински, три различни вида пастет, голяма салата, пица със сьомга и домашен хляб.

— Какво беше това? — попита разтревожено Алекс.

— Предполагам атентат на ИРА — спокойно отговори Купър. Изглеждаше невъзмутим и продължи да се храни. — Вероятно моите гости са взривили крилото за гости.

Но Алекс погледна през рамото му и видя пушек, който се промъкваше сред дърветата, а след него и пламъци. Сякаш гореше някакъв малък храст.

— О, Господи! Куп! Мисля, че дърветата горят.

Беше готов да й каже да не се тревожи, но като се обърна, също видя пламъците.

— Тогава отивам за пожарогасителя — рече практично той, без дори да е наясно дали изобщо има такъв в къщата и ако има, къде е.

— По-добре да се обадим на 911 — тя извади мобилния телефон от чантата си и без колебание набра номера, докато Куп изтича навън да види какво става.

Марк и Джими стояха край барбекюто, от което се вдигаха пламъци, и се опитваха да ги задушат с хавлиени кърпи, което обаче беше напълно безсмислено и безполезно, защото по този начин само ги разпалваха.

Когато след десетина минути пожарните коли влетяха през портата, огънят вече беше доста голям.

Алекс беше уплашена, а Куп се тревожеше за къщата.

На пожарникарите им бяха необходими не повече от три минути, за да загасят пожара. Нямаше големи поражения, само няколко храста от живия плет бяха изгорели. Когато приключиха, пожарникарите познаха Куп, наобиколиха го и през следващите десет минути той раздаваше автографи, разказваше истории, в това число още от времето преди тридесет години, когато бил доброволец пожарникар в Малибу.

Купър предложи на мъжете по чаша вино. Те отказаха, но останаха още половин час. Той ги забавляваше с историите си, те му се възхищаваха, Марк не спираше да се извинява, а Куп го уверяваше, че нищо страшно не се е случило.

И тогава иззвъня пейджърът на Алекс. Тя веднага се обади в болницата. Дръпна се леко встрани, за да чува по-добре. Двама от малките й пациенти бяха в криза, едно бебе бе починало. Специализантът, който бе на смяна, беше прекалено ангажиран и се нуждаеше от помощ. Беше на път да се роди нов малък пациент, за който знаеха, че има хидроцефалия. Алекс погледна часовника си, присъединявайки се отново към групата. Беше обещала след петнадесет минути да бъде в болницата или дори още по-скоро.

— Каква специалност имате? — попита я Джими, докато другите продължаваха да се смеят на историите на Купър. Той не бе забелязал нито звъна на пейджъра, нито разговора, който тя проведе по телефона си. Беше прекалено зает да разсмива и забавлява пожарникарите. Но Джими бе чул разговора и бе заинтригуван от въпросите, които тя зададе. Изглеждаше изключително компетентна.

— Неонатология. Специализант съм в Университетската болница.

— Сигурно е много интересно.

Алекс отиде да съобщи на Куп, че си тръгва.

— О, нима тези двама подпалвачи те уплашиха? Та това беше нищо и никакво мижаво пожарче! Аз какви пожари мога да паля! — извика той, като се закани с пръст на Марк и Джими.

Това, което най-много впечатли Алекс от целия инцидент, беше поведението на Купър. Той прие нещата напълно естествено и безгрижно. Ако беше баща й, сигурно щеше да получи удар.

— Не са ме уплашили — усмихна се в отговор тя, като му влезе в тона. — Какво е някакъв си дребен пожар между приятели! Обадиха се от болницата. Трябва да вървя.

— Така ли? Кога? Не съм чул нищо!

— Ти беше зает. Обещах да бъда там след десет минути. Наистина съжалявам — беше го предупредила, но винаги когато й се случеше, бе неприятно и потискащо. Да изоставиш приятел по средата на вечерята! А освен това й бе толкова хубаво с него.

— Защо не останеш още съвсем мъничко, за да хапнеш два залъка, преди да тръгнеш? Вечерята изглеждаше ужасно вкусна!

— Знам. И аз искам да остана, но там имат нужда от мен. Два спешни случая и трети на път да се роди. Трябва да тичам — извини се Алекс. Видя, че Купър е разочарован. Тя също, но беше свикнала. — Прекарах чудесно. Обичам да плувам — беше тук почти три часа, което бе един малък рекорд в случаите на дежурство на повикване.

Алекс каза довиждане на Марк и Джими, а Куп я изпрати до колата й, докато пожарникарите събираха маркучите и инструментите си в пожарните коли. Тя обеща да му се обади по-късно и Купър се върна усмихнат и безгрижен при другите.

— Е, какво да се прави. Беше кратко, но сладко — рече печално на своите квартиранти.

Те всъщност вече бяха свикнали да ги нарича гости. А и той вярваше, че са такива.

— Много хубава жена — изказа възхищението си Марк.

Съжаляваше, че е на Купър, или поне така изглеждаше. Всъщност момичето беше доста младичко и за него, но пък за Купър бе още по-младичко. Но на повечето жени, с които се срещаше, той можеше да бъде дядо.

— Джентълмени, ще благоволите ли да се присъедините към моята вечеря? — предложи Купър на Марк и Джими, чиито хамбургери се бяха превърнали на въглени в злополучното, почерняло барбекю. — Волфганг. Пък ми е изпратил впечатляващи неща за хапване, а аз мразя да ям сам — обясни той, когато и последният пожарникар си отиде.

След половин час Куп и неговите „гости“ ядяха пекинска патица, замезваха с пълен асортимент от деликатесни пастети, пица със сьомга и ръчен хляб и Куп продължаваше да ги забавлява с безкрайните си истории. Разливаше щедро вино и когато двамата млади мъже си тръгнаха около десет, бяха доста пийнали и имаха чувството, че в лицето на Купър Уинслоу са открили един нов приятел. Или може би стар. Виното беше чудесно, а вечерята изключителна. И както изглеждаше, хазаинът им не се сърдеше за нищо, когато ги изпрати.

— Той е голяма работа — коментира Марк, докато вървяха към крилото за гости.

— Да, наистина, голям образ — съгласи се Джими, осъзнавайки през мъглата от виното, че ужасното главоболие, което имаше от сутринта, бе изчезнало. Нямаше и следа от него. Наистина много забавна вечер. Не би могъл да мечтае някога за нещо подобно. Да вечеря, да пие вино и да си говори глупости със световноизвестна кинозвезда — това наистина бе от света на сюрреализма.

Двамата с Марк си пожелаха лека нощ и се разделиха. Марк се върна в своето крило, а Джими в къщичката си.

Куп отиде в библиотеката и докато си сипваше чаша порто, се усмихваше. Беше прекарал много приятно, макар и не точно както си бе представял. Съжаляваше, че Алекс трябваше да си отиде толкова рано, но неговите двама наематели бяха интересни и забавни млади мъже и се оказаха изненадващо добра компания. А и пожарникарите добавиха доза пипер и тръпка към преживяването. Куп обичаше нестандартните прекарвания.

Докато успее да седне в кабинета си в болницата, да си сипе чаша кафе и да звънне на Купър, мина дванадесет. Алекс реши, че е прекалено късно за телефонни разговори. Тя също не бе прекарала вечерта, която бе очаквала. Бебето с хидроцефалия се роди и имаше много проблеми. Но пък другото, което бе изпаднало в кома, се оправи. Смъртта на третото им причини голяма мъка. Тя страдаше за него и за родителите му и се чудеше дали някога ще се научи да приема тази болка и дали ще свикне с нея. Но това бе естеството на работата й.

Когато полегна на кушетката в кабинета, за да подремне, си помисли какво ли би било, ако приеме Куп на сериозно. Трудно й бе да си представи кой всъщност е той. Кой се крие зад чара, който излъчваше, зад историите и хумора. Дали всичко не беше само фасада, или вътре наистина имаше нещо истинско и стойностно? Трудно бе да се каже, но Алекс беше изкушена да го открие.

Даваше си сметка, че разликата във възрастта им е значителна, но той беше толкова изключителен мъж, че това не я тревожеше. Имаше нещо в него, което я караше да пренебрегне всички възможни рискове, произтичащи от едно евентуално обвързване. Беше невероятен омайник, хипнотизатор и завоевател. Продължаваше да си повтаря, че да се среща с него, не е от най-блестящите идеи. Той бе доста по-стар, беше кинозвезда и бе имал безброй жени в живота си. Но единственото, за което можеше да мисли, бе, че е така привлекателен. Просто човек не можеше да устои на магнетичното му въздействие. Блясъкът му осветяваше и най-тъмните кътчета на душата й. Беше обсебена от него. Докато заспиваше, дочу съвсем слаби предупредителни звънчета да бият в главата й, но реши да не им обръща внимание и да види как ще се развият нещата от само себе си.