Даниел Стийл
Имението (13)

Глава 13

Когато Алекс получи съобщението на Купър, беше заета, но след около половин час успя да му се обади. Попълваше документи за ново оборудване и инструменти, а след това трябваше да приеме едно бебе с проблем на сърдечната клапа. Проблемът беше отстраним, но бебето трябваше да бъде под постоянно наблюдение. Затова, когато му се обади, беше притеснена и бързаше. Нямаше време за много приказки.

— Здравей, какво има?

— Тежка сутрин, а? — беше нервен, но не искаше да се издава.

Неочаквано бе осъзнал колко много означава това момиче за него, при това не само заради богатството. Наистина не искаше да я нарани, нито да я загуби.

— Не чак толкова тежка. Средна хубост. Имали сме и по-страшни. Поне нямаме инфарктни случаи — личеше си, че е напълно погълната от онова, което върши, но винаги с удоволствие говореше с него и беше щастлива да го чуе. Беше й приятно, че мисли за нея и се обажда.

— Имаш ли време за един бърз обяд? — попита Купър, опитвайки се да изглежда безгрижен.

— Съжалявам, Куп. Не мога да изляза оттук. Днес аз съм главният специализант. През цялото време трябва да съм на линия — беше на смяна чак до другата сутрин. — Не бива да напускам сградата.

— Не е необходимо. Аз ще намина да пием по кафе. Е, какво ще кажеш?

— Добре, чудесно. Заповядай, само да не се мусиш, като ме викат през пет минути. Нещо лошо ли се е случило? — всъщност зададе въпроса, защото Купър се държеше необичайно. Никога досега не бе идвал в болницата и дори не бе изявявал желание.

„Може би му липсвам“ — помисли си Алекс, и й стана приятно.

— Не, просто искам да те видя — начинът, по който го каза обаче, я разтревожи.

Купър обеща, че ще дойде към обяд. Тя остави телефона и се опита да довърши работата си и да попълни формулярите, но сърцето й се свиваше от лоши предчувствия. Не мина и половин час, когато секретарката на рецепцията й се обади, за да й съобщи, че има посетител.

— Това той ли е? — попита я тихо жената по телефона и в гласа й имаше толкова изненада и възхищение, че Алекс се разсмя.

— Да, той е. Същият.

— Господи, колко е хубав! — последва развълнувано възклицание, изпълнено с възхищение.

Алекс отново се усмихна и остави формулярите.

— Така е. Предай му, че ще сляза след малко.

Моментът беше подходящ за кратка почивка. Алекс излезе от отделението и затича по стълбите. Беше облечена с вечните зелени панталон и блуза, а отгоре бе наметнала бяла престилка. Носеше бели чорапи и чехли, на врата й висеше стетоскоп, а чифт гумени ръкавици се подаваха от джоба. Косата й бе прибрана на плитка и както винаги, когато бе на работа, нямаше грим. Приличаше на момиченце, което се е маскирало като доктор.

— Здравей, Куп — поздрави го с широка усмивка тя.

Голямата приемна на болницата както винаги беше пълна с хора, които се опитваха уж да не го гледат. Купър, където и да се появеше привличаше вниманието. Вече беше свикнала с тези погледи. Той както винаги изглеждаше фантастично. Носеше спортно сако от туид и бежово поло, перфектно изгладени тъмнокафяви панталони и кафяви обувки от шведска кожа. Сякаш беше излязъл от кориците на някое модно списание или от витрината на магазин. Пред него Алекс се почувства неловко. Беше така неугледна, все едно се бе промъквала през непроходим гъсталак.

Тя предупреди секретарката, че ще отиде до кафенето, за да хапне набързо нещо, така че ако е необходимо, да я повика оттам.

— Ако имам късмет, може да й остана десетина минути с теб.

Повдигна се на пръсти и го целуна по бузата, а той я прегърна с една ръка през рамо, докато влизаха в асансьора, за да слязат до подземния етаж, където бе кафенето. Алекс се усмихна, когато забеляза как погледите на всички се насочиха към тях, преди вратите да се затворят. Купър наистина бе забележителна гледка.

— Знаеш ли, току-що ми направи страхотна услуга. Вдигна репутацията ми с четири хиляди процента. Вече имам най-високия рейтинг сред медицинския персонал в тази болница. Изглеждаш фантастично — той я притисна силно и нежно към себе си.

— Ти също. Много си важна с всички тези инструменти, окачени по теб — имаше предвид стетоскопа, пейджъра и една хирургическа скоба, която се подаваше забравена от джоба й.

Изглеждаше като пораснало дете в костюм за Вси светии. Впечатли го както външният й вид, така и начинът, по който персоналът се отнасяше към нея. Личеше, че я уважават. Това го изнерви още повече. Имаше намерение да й съобщи нещо много неприятно и не знаеше каква ще бъде реакцията й, притесняваше се как ще приеме новината. Но бе сигурен в едно — трябваше да й го каже пръв, преди някой друг да го направи. Благодарение на Чарлин играта беше загрубяла.

Двамата си взеха сандвичи и ги сложиха на една табла, а Алекс наля по чаша кафе.

— Тази смес е много опасна — предупреди го тя, посочвайки кафето. — По непотвърдени слухове в нея има отрова за мишки. Да ти призная, съмнявам се, че е вярно. След като обядваме, ще ти направя кардиограма.

— Слава Богу! Ето защо човек трябва да си хваща за гадже докторка — той плати и я последва към една малка масичка в ъгъла. Наоколо нямаше никой, а и никой не го бе разпознал все още, така че засега нещата се развиваха добре. Нуждаеше се от няколко минути спокойствие.

Алекс вече ядеше своя сандвич, а Купър дори не бе разопаковал своя. Трябваха му няколко секунди да събере мислите си. Алекс видя, че ръцете му треперят, докато къса пакетчето захар, за да си сложи в кафето.

— Какво има, Куп? Какво се е случило? — попита го внимателно тя. Погледът й беше изпълнен с нежност.

— Нищо… всъщност… да… Тази сутрин се случи нещо.

Алекс го загледа право в очите. Вече съвсем ясно виждаше, че е разстроен. Не бе докоснал нито сандвича, нито кафето.

— Нещо лошо ли?

— Нещо неприятно. Исках да говоря с теб за това — Алекс нямаше ни най-малка представа какво се е случило. Очите му не й казваха нищо.

Той си пое дъх и скочи право в дълбокото.

— Правил съм глупави неща в живота си, Алекс. Не много, но няколко. И през повечето време съм се забавлявал. Не съм огорчавал, обиждал или наранявал никого. Просто играех играта по правилата с хора, които признаваха тези правила.

Докато говореше, Алекс почувства как я обзема паника. Беше сигурна, че е решил да сложи край на връзката им. Между тях всичко бе свършено. От въведението, което току-що чу, й се струваше, че трябва да очаква точно това. Беше го изпитала вече веднъж, при това не много отдавна. След този случай не беше си позволила връзка с никой друг. Докато не срещна Купър. Влюби се в него в първия миг, в който го видя. А сега думите му й звучаха като прощално слово. Тя се облегна назад и го загледа отчаяно. Трябваше да се запаси с кураж и да посрещне обяснението му с достойнство.

Куп изтълкува поведението й като самозащита, но продължи. Трябваше да продължи.

— Никога не съм се възползвал от никого. Нито от слабостите, нито от парите им. Не съм заблуждавал, нито съм лъгал. Повечето от жените, с които съм имал връзка, приемаха нещата с отворени очи. Правил съм грешки, но по принцип играех честно. Без нещастни случаи, без жертви. Когато всичко свършеше, казвах „сбогом и благодаря“. Всъщност казвахме си го взаимно. Доколкото знам, и до ден-днешен никоя не ме мрази. Повечето хора ме харесват, така както и аз тях. А грешките ми обикновено бяха краткотрайни и бързо поправими.

— А сега? Това грешка ли е, Куп? — попита Алекс.

Трябваше да положи усилия, за да задържи сълзите си, но беше удивена да види, че той едва не падна от стола. Толкова бе смаян от въпроса й.

— Кое? Това между нас? Не, разбира се! Ти това ли си помисли? О, мила, аз не говоря за нас. Говоря за нещо съвсем друго! За една глупост, която направих, преди да те срещна — Алекс въздъхна с безкрайно облекчение. Купър взе ръцете й в своите и продължи. — Ще се опитам да ти го разкажа колкото може по-кратко — всеки момент можеше да ги прекъснат. Това щеше да бъде ужасно. Той трябваше да успее да й обясни всичко. — За кратко време, преди да срещна теб, излизах с една млада жена. По-добре да не бях го правил, но не мога да върна времето назад. Беше простовато момиче, домогваше се да стане актриса, но единствените роли, които бе играла, бяха в порнофилми и второстепенни шоупрограми. Нямаше много мозък, но беше сладка и двамата се забавлявахме. Тя знаеше основните правила. Не беше невинна, нито начинаеща. Беше в бизнеса от известно време. Не съм я лъгал, нито заблуждавал. Не съм й казвал, че я обичам, нито че… Ох, няма значение. Беше просто мимолетно сексуално увлечение. Беше връзка, основани единствено на секса и за двама ни, нищо повече. Затова приключи бързо. Дори аз не мога да остана свързан за дълго с жена, с която не мога да си говоря. Това го казвам само на теб! — добави с тъжна самоирония той. — Всичко изглеждаше съвсем просто и напълно безвредно.

— И? — Алекс повече не издържаше на напрежението. От онова, което чу дотук, разбра само, че той не обича онова момиче. Но защо тогава й разказваше всичко това?

— Тя се обади днес сутринта. Бременна е.

— По дяволите — продума Алекс, но почувства невероятно облекчение. — Нали не е станало късно? Може да се уреди — наистина беше щастлива от неочаквания край на речта му, затова се усмихна разбиращо и окуражаващо.

Купър имаше чувството, че от плещите му е паднала огромна тежест. Беше се страхувал, че тя ще скочи, ще си тръгне, ще му каже, че не иска повече да го вижда. Но Алекс все още не знаеше цялата истина.

— Това е само половината. Другата половина е, че тя иска да роди бебето.

— Е, това вече наистина е малък проблем. Но мога да я разбера. Бебе на знаменитост. Изнудва ли те, Куп? — Алекс беше интелигентна, практична и умна. Това само го улесняваше. Можеше да й каже всичко, което очакваше да се случи.

— Повече или по-малко. Иска пари. Каза, че докато е бременна, няма да може да работи. Това е вярно. Не съм чувал да правят порнофилми с бременни жени — продължи навъсено той, докато Алекс скръсти ръце. — Заяви ми, че трябва да ги издържам, нея и бебето. Казах й, че аз не искам това дете, не искам никакво дете, нито нейното, нито чието и да е друго… освен твоите деца — добави със скръбна усмивка. Чувстваше се глупаво да обсъжда тези неща с нея в кафенето на болницата. Не бе нито най-подходящото място, нито най-подходящото време. Но искаше да бъде честен и абсолютно чист пред Алекс. — Не й казах за теб, защото сигурно щеше да полудее. Всъщност вече е изпаднала в истерия. Държеше се и звучеше съвсем като луда. В един момент плачеше, сетне ме заплашваше, сетне започна да чурулика за нашето бебе, после се смя като ненормална. Беше противно и малко страшно. Нямам представа какво смята да направи, ако наистина е бременна. Може действително да роди детето. Може да се свърже с жълтата преса. Тя е неконтролируема и е в състояние да направи всичко. В момента е като заредено оръдие без стопанин, всеки момент може да гръмне. Изпратих й чек, за да платя аборта, но й казах, че ще направя само това. Да не очаква нищо повече от мен. Цялата ни връзка продължи три седмици. Не трябваше изобщо да се случва. Би трябвало да го знам по-добре. Но бях отегчен, а тя беше забавна. Обаче това, което става сега, не е никак забавно — добави Куп. Изглеждаше разкаян и съкрушен. — Съжалявам, Алекс, че те забърках в тази мръсотия. Но исках да ти кажа всичко. Мисля, че имаш право да го знаеш, особено ако историята излезе в жълтата преса. Тя е в състояние да го направи. Вестникарите обичат пикантни клюки.

— Значи сигурно ще го направи — рече съчувствено Алекс. — Наистина ли е бременна? Или просто се опитва да види какво може да измъкне от теб? Както ми я описа, не ми изглежда много почтена.

— И не е. Не знам дали е бременна или не, не знам и дали детето е от мен. Винаги използвах предпазни средства, но веднъж презервативът случайно се скъса. Извинявай за грозните подробности. Предполагам, че тя смята това за голям късмет — поне знаеше, че грешката не бе негова. Съдбата се бе съюзила с Чарлин и играеше срещу него.

— Можеш да изискаш да направи ДНК-тестове, щом тя иска бащинство. Но това ще бъде след дъжд качулка. На колко месеца е?

— Каза, че е на два.

Двамата с Алекс бяха заедно от шест седмици, така че тя веднага направи сметка. Бил е с онова момиче точно преди връзката си с нея. Едно кратко прекъсване от две седмици, дори по-малко, и бе тръгнал с нея. Заболя я, но си напомни, че нищо от онова, което е правил преди, не е нейна работа и няма право да го съди.

— И сега какво смяташ да правиш, Куп? — попита, все още със скръстени на гърдите ръце. Хареса й, че е откровен с нея, и дори го почувства по-близък. Знаеше, че подобни неща се случват. Никой не бе застрахован, особено в неговия свят, и особено мъжете, които бяха известни и поради това ставаха лесен обект за изнудване, рекет и алчност.

— Все още не знам. Няма много неща, които мога да направя в момента, освен да чакам. Ще видя как ще постъпи тя. Просто исках да те предупредя, че за нас ще настъпят тежки времена, ако се свърже с пресата. Ще навлезем в истинско минно поле.

— Ще се ожениш ли за нея, ако роди детето? — попита неочаквано Алекс. Изглеждаше разтревожена.

— Ти луда ли си? Няма начин. Аз почти не я познавам. И освен страхотните крака и някои други подобни атрибути, в нея няма нищо, което да ми харесва — по-точно вече не му харесваше. — Не съм влюбен, никога не съм бил и няма да бъда. А не съм нито толкова глупав, нито толкова благороден, че да се оженя при подобни обстоятелства. В най-лошия случай ще плащам издръжката на детето й, а в най-добрия цялата история ще излезе един голям сапунен мехур. Казах й, че не искам да виждам детето.

Но всъщност съществуваха още цяла камара обстоятелства като отговорност, морал, човещина. Алекс знаеше, че той ще трябва да преразгледа ситуацията и отношението си към нея, ако момичето родеше детето. Но поне й призна, че не е влюбен и няма намерение да се жени.

Накратко, случката нямаше да има никакво влияние или въздействие върху взаимоотношенията му с нея, обобщи положението Алекс. Освен шума, който вероятно щеше да се вдигне в пресата, но той изобщо не я притесняваше. Единственото, за което я бе грижа, бяха чувствата на Купър към нея.

— Не ми е приятно да ти го кажа — започна тя, а той затаи дъх в очакване. — Знам, че и ти не се чувстваш особено комфортно, но истината е, че цялата работа ми звучи много глупаво, Куп. Тези неща сигурно се случват на мъже с твоя ранг и положение постоянно. Не е приятно, но земята няма да спре да се върти. Чувствам се доста по-добре сега, когато знам всичко, и не мисля, че е кой знае какъв проблем. Неприятен, може би… да, ако се разчуе. Но подобни неща стават всеки ден по света. Наистина се чувствам по-добре — усмихна му се тя. — Да ти призная, първоначално си помислих, че си дошъл да ми кажеш, че между нас всичко е свършено. А всъщност животът тепърва започваше!

— Ти си невероятна! — той се отпусна и си пое въздух. След това я загледа с благодарност и възхищение. — Наистина те обичам. Страхувах се, че ще ми кажеш да вървя по дяволите или че ще ме хвърлиш на акулите.

— Някой ден може и да го направя — закани се дяволито Алекс. Никой не бе докоснал сандвичите. Бяха обсебени от разговора и не им беше до ядене. — Но мисля, че съществува голяма вероятност да останеш жив — в този момент пейджърът й зазвъня и тя го погледна.

— О, по дяволите! — Алекс допи остатъка от кафето и стана. — Горе има проблем! Някой е кодирал в синьо. Трябва да вървя… не се тревожи, всичко е наред. Обичам те… Ще ти се обадя по-късно…

Тя беше почти излязла от кафенето, когато Куп осъзна какво става. Той скочи и извика след нея така, че всички присъстващи замръзнаха на местата си и обърнаха глави към него.

— Обичам те!

Алекс се обърна и му махна с ръка, а един мъж, който почистваше масите с влажна кърпа, му се усмихна.

Куп също му се усмихна и излезе от кафенето. На сърцето му бе леко, имаше чувството, че лети. Когато влизаше тук, му се струваше, че на краката му тежат окови. Алекс наистина бе забележителна жена и въпреки случилото се все още беше негова.