Даниел Стийл
Имението (16)

Глава 16

Алекс почти можеше да предскаже как ще протече срещата с баща й, или с известно приближение. Всички срещи с него протичаха по един и същи начин от години. В отношенията им нищо не се беше променило.

Той пристигна пет минути по-рано и я изчака в кафенето на болницата. Беше висок, слаб мъж със сива коса и сини очи, изглеждаше строг. Винаги имаше набелязан дневен ред, дори когато се виждаше с нея. Никога не я питаше просто как е, как я кара, никога не си говореха ей така, за най-обикновени неща. Вместо това Алекс имаше чувството, че следва точка по точка някакъв предварително написан в ума му график, сякаш е на среща на борда на директорите. В известен смисъл беше точно така.

Единственото по-емоционално нещо, което каза и което по някакъв начин подсказа, че са роднини, бе, че майка й изпраща много целувки. Не че майка й бе по-сърдечна от баща й, което обясняваше защо го търпи и понася толкова много години, просто смяташе, че така е редно. Все пак баща й държеше всичко и всички под контрол и владееше положението. С изключение на Алекс, разбира се.

Всъщност точно това беше ябълката на раздора помежду им и причината за постоянната война, която водеха.

Господин Мадисън имаше само десет свободни минути, за да говори с дъщеря си, затова без да губи време, започна по същество.

— Искам да говоря с теб за Купър Уинслоу. Не исках да го правя по телефона — което за нея нямаше значение. Разговорите им бяха така дистанцирани и толкова студени, че дали щеше да го гледа в очите или не, нямаше да промени нищо, нито да направи нещата по-различни.

— Защо не?

— Защото мисля, че въпросът е от изключително важно значение и изисква лична среща — за Алекс само фактът, че й е баща, би бил достатъчен да изисква лична среща. Но на него очевидно не му бе хрумнало, че този повод е достатъчен. Всъщност дори това би трябвало да бъде най-важната причина, за да се видят, но явно не и за него. — Деликатен въпрос и нямам намерение да го усуквам, нито да говоря със заобикалки — никога не беше го правил, нито пък тя.

Не обичаше да си го признава, но всъщност баща й бе изключително прям и директен човек и самата тя, Алекс, в някои отношения не бе по-различна от него. Беше безпощадно искрена и обидно честна, не само към другите, но и към себе. Имаше принципи, на които беше вярна, и бе напълно наясно в какво вярва и в какво не. Основната разлика между нея и баща й бе, че Алекс беше добър човек, а той — не.

Артър Мадисън не си губеше времето с емоции и никога не цепеше басма никому. Ако трябваше да се свърши нещо неприятно, той бе първият измежду доброволците.

— Колко сериозно е всичко между вас? — попита грубо, като я гледаше с присвити очи.

Познаваше добре дъщеря си и можеше да чете по лицето й. Знаеше, че няма да го излъже и че няма да му каже какво точно чувства. Неговата голяма дъщеря не обичаше да се месят в личния й живот. Това не бе работа на баща й.

— Все още не знам — отвърна предпазливо Алекс.

В действителност каза самата истина.

— А знаеш ли, че е затънал до гуша в дългове?

Куп никога не й беше признавал това, но фактът, че има наематели, й подсказа, че финансите му не са в добро състояние. А и много време не бе играл нищо съществено, всъщност от години. Все пак тя предполагаше, че има заделени някакви пари настрани, за черни дни. Което не беше вярно. „Имението“, разбира се, струваше цяло състояние. Баща й бе проучил, че то е единственото притежание на Купър, но също така бе разбрал, че има баснословна ипотека.

— Не съм обсъждала финансовите му дела — кратко отговори Алекс. — Те не са моя работа, така както моите не са негова.

— Разпитвал ли те е за приходите ти, за наследството ти?

— Не, разбира се. Той е добре възпитан и учтив джентълмен — ядосано отвърна тя.

Куп наистина бе прекалено добре възпитан, за да обсъжда нейните пари.

— А също така и много хитър. Предполагам, че е направил подробно проучване за теб, така както аз направих за него. На бюрото ми има папка, дебела около пет сантиметра. Всичко вътре се отнася за него. И не е никак ласкаво. Не е работил от години, няма никакви приходи, затънал е в дългове. Не може да вземе кредит, мисля, че не може да заеме дори една книга от библиотеката, ако се опита. Но има навика и уменията да примамва богати жени. Бил е сгоден поне пет пъти.

— Той има талант да омайва не само богатите, а всички жени — поправи го Алекс. — Та какво искаш да ми кажеш? Че ме ухажва заради парите ми? Така ли да те разбирам? — също като него Алекс не обичаше да протака разговорите и хващаше бика направо за рогата. Наистина си приличаха.

Почувства се силно обидена от подозрението на баща й, че Купър вижда в нея единствено финикийски знаци. Лесна мишена с доларово изражение. Беше абсолютно сигурна, че той я обича, но поради нещастно стечение на обстоятелствата в момента бе затънал в дългове.

— Да, точно това искам да кажа. Мисля, че е напълно възможно мотивите му да не са толкова кристалночисти, както ти си въобразяваш, и че те преследва с користни цели. Може би не съвсем безсъвестно. Може би сам не си дава сметка, защото е в ужасна дупка. Алекс, отчаянието и безразсъдството не са добри съветници за никой от двама ви. То може да го подтикне дори да поиска ръката ти, ако няма друг избор. Освен това е прекалено стар за теб. Струва ми се, че нямаш никаква представа в какво си се забъркала. Дори не знаех, че се срещаш с него, докато майка ти не ми каза, че ви е видяла заедно на раздаването на „Оскарите“. И двамата бяхме, меко казано, шокирани. Той обикновено ходи на подобни церемонии с някой, когото познава от години. Защо този път е избрал теб? Не е направил нищо лошо, разбира се, но… Предполагам, че знаеш за незаконното бебе, което порнозвездата е решила да ражда. Това вече е върхът на сладоледа!

— Може да се случи на всеки — отвърна спокойно Алекс, мразейки всяка дума, произнесена от баща й, макар че лицето й не изразяваше нищо. Беше се излекувала от всичките си илюзии още преди години.

— Не, подобни неща не се случват на мъжете с чувство за отговорност. Той е просто един стар плейбой, Алекс. Водил е екстравагантен, прахоснически и егоистичен живот. Не е спестил нито стотинка. А дълговете му в момента са около два милиона долара, без да споменавам ипотеката на къщата.

— Ако получи една по-голяма роля — защити тя храбро Купър, — ще оправи дълговете си — обичаше го, без значение какво казваше баща й.

— Бедата е, че няма да получи роля. Никой няма да му я даде. Прекалено стар е. А дори и да хване птичето и да го сполети неочакван късмет, което е малко вероятно, ще изхарчи всичко, както винаги е правил. Това ли е човекът, за когото искаш да се омъжиш? Един мъж, през който парите преминават като вода през сито, който харчи всеки цент, ако го намери в джоба си, и всичко изтича през пръстите му като пясък? Най-вероятно прави същото и с твоите пари. Защо мислиш те преследва? Нима е възможно да вярваш, че не е знаел коя си и кой съм аз?

— Разбира се, че знае. Но аз не съм му дала нито стотинка, а и той никога не ми е искал. Куп е изключително горд.

— Въздух под налягане! Само шапка без глава под нея, както казват в Тексас. Той не е в състояние да издържа нито себе си, нито теб. А тази жена, която очаква детето му? Какво смята да направи за тях?

— Да я издържа, ако трябва — отвърна честно Алекс. — Но не е сигурен, че детето е от него. Тя ще трябва да се подложи на ДНК-тест през юли.

— Не би го обвинявала, ако не беше сигурна, че бебето е от него. Всяка майка знае от кого е детето, което носи.

— Ти живееш с някакви старомодни представи! Просто иска да измъкне пари от него. Аз не се тревожа за това. Не е приятно, но не е и краят на света. Тези неща се случват. За мен е много по-важно, че се отнася добре с мен. Той е изключително внимателен и мил. Нещо, с което не съм свикнала у дома.

— Че защо да не бъде? Ти си богата и свободна, без да споменаваме факта, че си много привлекателна и красива. Но ако фамилното ти име не бе Мадисън, не мисля, че би ти отделил повече от един ден.

— Не ти вярвам, нито за секунда! — извика гневно Алекс, като гледаше баща си право в очите. — Но човек никога не знае, нали, татко? Аз съм тази, която съм, имам това, което имам, и нямам намерение да избирам мъжете в живота си според размера и дебелината на портфейлите им. Той е от уважавано старо семейство. И е добър човек. Е, не всички имат пари като теб. Но това не е грях, нито порок. Такава им е съдбата. Не давам и пукнат грош за това.

— Той честен ли е с теб, Алекс? Казал ли ти е, че има дългове? — продължаваше да настоява баща й, опитвайки се да подчини всичко, което тя чувстваше към Куп и той към нея, на този факт.

Но Алекс наистина не се интересуваше от дълговете му. Дори и никога да не видеше сметките му, знаеше кой е Купър, познаваше качествата и недостатъците му. И го обичаше точно заради тях. Единственото, което я притесняваше във връзката им, бе, че не иска деца. Това я засягаше и тревожеше много повече, отколкото финансите му, защото наистина копнееше за деца.

— Вече ти казах, ние не дискутираме сметки и пари, нито негови, нито мои.

— Той е четиридесет години по-стар от теб! Ако се омъжиш за него, някой ден, и то много по-скоро, отколкото очакваш, ще се превърнеш в болногледачка.

— Може би това е риск, който трябва да поема. Но и това няма да предизвика края на света.

— Сега го казваш. Но когато ти станеш на четиридесет, той ще бъде на осемдесет, два пъти повече. Та това е смешно, Алекс! Бъди разумна. Бъди умна. Винаги си била! Мисля, че този мъж се цели само в парите ти, а не в сърцето.

— Не е честно да говориш така. И е гадно — отвърна разгорещено Алекс.

— Кой би го обвинил? Опитва се да си осигури старините, да оцелее и това е единственият начин. Много е късно да го прави по някакъв друг. Ти си единственият му шанс, единственият купон, с който ще си купи храна за преживяване. Момичето с бебето няма да го издържа. Знам, Алекс, не е красиво, но мисля, че е много лесно да се прозре в бъдещето. Тази книга е проста и лесна за четене. Не ти казвам да престанеш да го виждаш, ако той означава нещо за теб. Но моля те в името на бога, бъди внимателна и не се жени за него. А ако го сториш, значи си твърде глупава и искам да те уверя, че ще направя всичко възможно, за да ти попреча. Ще говоря с него, ако трябва, ще го предупредя. В мое лице той има много силен и влиятелен противник.

— Знаех, че мога да разчитам на теб, татко — отвърна с уморена усмивка Алекс.

Дори да й мислеше само доброто, правеше го по такъв грозен и болезнен начин. Но това беше начинът, който познаваше и по който винаги се бе държал с нея. В неговия свят всичко се подчиняваше на силата, властта и парите. Дори когато Картър избяга със сестра й часове преди сватбата, той обвини Алекс, като й каза, че ако била действала правилно и го държала изкъсо, това никога нямало да се случи. Грешката винаги беше нейна, вината също. Макар че напоследък беше подочула, че губи доверие в Картър. Зет му бе инвестирал доста глупаво и недалновидно парите на сестра й в стоковата борса, което доказваше, че не е особено умен.

— Знам, че смяташ всичко, което казах, за грубо и лошо. Вярно е. Но аз се тревожа за теб и се притеснявам от него. А когато започнах да ровя, бях ужасен от онова, което открих. Той може да е привлекателен, неотразим и сигурно е очарователен, щом ти казваш. Не се съмнявам, че с него ти е забавно. Всичко това е много примамливо и изкусително за твоята възраст. Но останалото ще бъде истинска катастрофа. Съвсем не съм сигурен, че ще те направи щастлива за дълго, дори и да се ожените. Той никога не е бил женен. И добре, че не го е правил. Купър Уинслоу просто е човекът, който се забавлява и прескача от един филм в друг и от едно легло в друго. Разбери ме, Алекс! Това е несериозно. Не искам такова бъдеще за теб. Няма да понеса да виждам как ще те показва тук и там, след което ще те захвърли като употребявана кърпичка. Или още по-лошо, ще се ожени за теб и ще те използва, за да плащаш прищевките му и да оправяш финансовите му безобразия. Дано да греша, но за съжаление едва ли — завърши баща й с нещастен вид.

Странно, обаче всичко, което й наговори за Купър, не я отблъсна, а дори напротив, засили увереността й в него. Речта на баща й имаше обратен ефект. Като чу размера на дълговете на Куп, изпита истинска жал. За щастие пейджърът й зазвъня. Не беше нещо особено спешно, но Алекс го използва като претекст да прекрати срещата. Никой от двамата не хапна нищо.

Баща й смяташе, че е отговорен. Беше обсъдил всичко с майка й, която, както обикновено, не бе изявила желание да се намесва. Но го подкрепи и одобри идеята за този разговор с дъщеря им. Все някой трябваше да говори с нея. А пък Артър винаги бе готов да свърши мръсната работа. Срещата им наистина бе много неприятна и за двамата.

— Трябва да се връщам на работа — рече Алекс и стана.

— Мисля, че трябва също така да направиш всичко възможно да не се появяваш в пресата с него. Връзката ви не спомага никак за добрата репутация. Ако искаш, можеш да имаш всеки златотърсач на света. Ловци на богати жени дал бог — но досега, благодарение главно на нейните собствени усилия и начина на живот, беше успяла да избегне подобни зестрогонци. Хората, които я познаваха по работа, нямаха представа коя е, и, което бе по-важно, не знаеха кой е баща й. Това й харесваше. — Искам да кажа, че след като Уинслоу е успял да стигне до теб, за тях ще бъде още по-лесно. Все едно акулите да подушат кръв във водата.

Алекс реши, че това е много сполучлив образ. Баща й вече я виждаше като безпомощна плячка на акулите. Знаеше, че е загрижен за нея, но начинът, по който го изразяваше, беше отблъскващ. А начинът, по който възприемаше света, й изглеждаше пресилен. Баща й подозираше всеки. Според него самото желание да вярваш на някого беше погрешно. За Артър Мадисън бе напълно неразбираемо, че независимо от репутацията си или финансовите си проблеми, Куп може да бъде истински влюбен в дъщеря му. А Алекс вярваше, че е така.

— Ще дойдеш ли в Нюпорт това лято? — попита я той, опитвайки се да бъде малко по-мил.

Тя поклати глава.

— Не мога. Няма начин да отсъствам от работа.

Но дори и да можеше, предпочиташе да остане в Ел Ей, вместо да отиде там. Нямаше желание да вижда нито майка си, нито сестра си, нито Картър или баща си, нито пък който и да е от техните приятели. Беше върнала паспорта и билета си за техния свят отдавна. Щеше да остане в Калифорния с Купър.

— Обаждай се — рече баща й сковано и я целуна за довиждане.

— Добре. Много поздрави на мама — тя никога не бе идвала да види дъщеря си, макар че постоянно пътуваше. Смяташе, че Алекс трябва да я посети в Палм Бийч.

Но двете с Алекс нямаха нищо общо. Майка й така и не се научи как да разговаря с нея, затова рядко се обаждаше и по телефона. Смяташе по-голямата си дъщеря за странна птица и никога не разбра желанието й да стане лекарка. Според нея Александра трябваше да си остане вкъщи и да се омъжи за някое прилично и добро момче от Палм Бийч. Макар работата с Картър да не стана, имаше толкова много като него. Точно поради тази причина всъщност Алекс си отиде. Не искаше за съпруг едно от онези хубави и богати момчета от добри семейства. А в момента беше толкова щастлива с Купър, независимо от всичко, което баща й наговори за него.

Артър Мадисън изпрати дъщеря си до асансьора и когато вратите му се затвориха, се обърна и си тръгна мълчаливо.

А Алекс затвори очи и се подпря на стената. Имаше чувството, че краката не я слушат, че се е схванала или вкочанила и всеки момент ще се срути. Баща й винаги имаше такъв ефект върху нея.