Даниел Стийл
Имението (15)

Глава 15

Нощта на наградите на Академията дойде по-скоро отколкото Алекс очакваше. Две седмици след като Купър я покани, а при това тази година събитието беше не както обикновено през март, а по-късно, чак през април. Верен на думата си, той намери прекрасна рокля от „Валентино“. Беше от тъмносиня коприна, с цвят на нощно небе. Най-елегантната дреха, която някога бе виждала. Беше скроена така, че извайваше безукорната й фигура. Трябваше само да се поскъси малко. Беше взел под наем и един самурен жакет от „Кристиан Диор“, както и сапфирена огърлица, при вида на която дъхът й спря, и подходящи обици и гривна.

— Наистина се чувствам като Пепеляшка — рече Алекс, докато ги пробваше.

Купър бе наел фризьор и гримьор, които да направят прическата и грима й. И за да спестят време, тя отиде да се приготви при него, в „Имението“.

Пристигна направо от болницата с работните си дрехи, а три часа по-късно се появи като звезда. Истинска магия — принцесата от приказките. Дори нещо повече. Приличаше на млада кралица, когато слезе по стълбите от спалнята. Купър я очакваше в предния салон и целият засия от гордост, когато я зърна. Изглеждаше елегантна, красива и ослепителна. Всеки сантиметър от нея излъчваше аристократизъм. Алекс се погледна в огледалото и с изненада откри, колко много прилича на майка си.

Когато беше дете, майка й ходеше на баловете, облечена с рокли като тази. Дори си спомняше една синя рокля, която много искаше да облече като момиченце. Но майка й никога не бе имала сапфири като тези, които Купър бе взел от „Ван Клиф“ и „Арпълс“. Камъните бяха огромни и стояха чудесно.

— Страхотно! — извика той и направи дълбок поклон.

Беше облечен с един от многото официални костюми, ушити в Лондон специално за него. Носеше елегантни лачени обувки, а иглата за вратовръзка и копчетата за ръкавели бяха сапфирени. При това си бяха лично негови, а не взети под наем от големите бижутерийни къщи. Подари му ги една саудитска принцеса, чийто баща бе предпочел да я заточи един Бог знае къде, вместо да й позволи да се омъжи за Купър. Куп често казваше, че горкото момиче е било продадено в робство, само и само да не стане госпожа Уинслоу. Беше красива история, а споменът за нея бе много вълнуващ. Сапфирите също.

— Изглеждаш неописуемо, любов моя — рече възхитен Купър.

Нищо от онова, което й бе разказал обаче, не я бе подготвило за фанфарите на церемонията по награждаването. Когато пристигнаха, беше все още светло. На земята бе постлан дълъг червен килим, а опашката от луксозни лимузини, които очакваха да свалят своите пътници, нямаше край. От тях слизаха прекрасни жени в скъпи рокли и ослепителни бижута. Фотографите бяха окупирали всеки свободен сантиметър и снимаха, като се блъскаха, викаха и надпреварваха. Повечето от пристигащите бяха известни актьори и актриси, а Купър обикновено се явяваше на „Оскарите“, придружен от някоя от тях. Но тази година за него беше по-важно да бъде с Алекс.

Когато двамата тръгнаха по червената пътека, можеше да се каже, че са олицетворение на аристократична двойка. Обувките на Алекс бяха с невъобразимо високи токчета и тя бе благодарна на Куп, че я придържа през цялото време, защото не бе свикнала да върви на подобни кокили. Усмихна се свенливо и стотиците камери запечатаха този миг. Според Купър приличаше на Одри Хепбърн от „Закуска в Тифани“. Беше красива, елегантна и изискана. Алекс се обърна към следващата камера, докато той махаше с ръка като държавен глава на официално посещение.

В същия миг в крилото за гости на „Имението“ избухна истински вулкан от викове и крясъци.

— О, Господи! Вижте, това е тя! Как… как й беше името? Кажи го де! Алекс! Точно така, Алекс! А това пък е той! — неистово пищеше Джесика, без да откъсва поглед от екрана.

Всички останали обърнаха глави към телевизора. Джими отново беше при тях, както когато гледаха „Златните глобуси“ с Марк. На екрана Купър и Алекс вървяха бавно по червената пътека.

— Тя е страхотна! Изглежда великолепно!

Джесика бе много развълнувана, едва говореше. А се вълнуваше толкова силно, защото познаваше Алекс. За нея беше голямо събитие да види на екрана човек, когото познава и с когото си говори, докато плува в басейна. Имаше да разказва в училище на приятелките си!

— Наистина изглежда добре — съгласи се Марк. — Чудя се откъде ли е взела тази огърлица?

— Най-вероятно под наем — обясни Джими.

Бе наясно с тези неща. Но много повече се чудеше какво прави Алекс с Купър. Мислеше я за по-умна. Нима беше сбъркал в преценката си? Защо й трябваше връзка с човек като него? Тя заслужаваше нещо много повече и много по-добро, отколкото да бъде само „момиче за едномесечни удоволствия“.

Беше споделил това свое мнение с Марк, който му заяви, че според него Алекс е достатъчно умна, за да знае какво прави и какво може да очаква. Все пак никой от двамата не я познаваше добре, макар че много я харесваха.

— Никога не съм си давал сметка колко е хубава. А казват, че дрехите не правели човека! Я виж! Изглежда направо красавица с тази рокля — коментира Марк.

Беше я виждал единствено по шорти и тениска край басейна и със скромните черни панталони и поло вечерта, когато бе подпалил храстите с барбекюто. Но сега трябваше да признае, че бе зашеметяващо красива. Марк вече се бе поокопитил и бе започнал да се заглежда по жените, за разлика от Джими, който все още бе като под хипноза. Ако изобщо някога бе проявявал интерес към жените, то той бе умрял и погребан заедно с Маги.

Но и Марк все още не излизаше с никого. Всъщност нямаше и време, защото бе непрекъснато с децата. Но поне бе започнал да се заглежда, което бе сигурен призрак, че се съвзема след удара.

Купър и Алекс изчезнаха от екрана. Видяха ги малко по-късно, вече седнали на местата си, когато камерата шареше из залата и търсеше лица, които да покаже отблизо. Зърнаха как Алекс се смее и прошепва нещо на Купър, който в отговор също се засмя. Изглеждаха щастливи заедно.

Видяха ги отново, но много по-късно след церемонията, когато отидоха на вечерята в „Мортънс“, или както сполучливо го нарече Джими — „Панаир на суетата“. Алекс носеше върху роклята си черна самурена наметка и приличаше на кинозвезда. Може би беше дори още по-впечатляваща, защото бе истинска, естествена и неподправена.

Тази нощ беше прекрасна и тя прекара чудесно. Благодари на Купър за незабравимото преживяване, когато се връщаха с бентлито. Той така и не успя да си купи онова „Бентли Азур“ кабриолет с турбодвигател, на което беше хвърлил око, но имаше тази кола от години и тя бе много елегантна.

— Каква невероятна вечер — въздъхна щастливо Алекс и се прозина.

Беше три часът сутринта. Беше видяла всяка кинозвезда, за която някога бе чувала, и макар че отдавна не следеше новините от света на киното, преживяването беше вълнуващо. Особено с кавалер като Купър, който непрекъснато й разказваше пикантни и интересни истории и я запознаваше с всеки, когото някога бе виждала на екрана. Настина се чувстваше като Пепеляшка.

— Мисля, че сега трябва да се върна в парцалените си одежди — рече Алекс и се облегна на рамото му. Беше уморена, а той бе много горд с нея. — Трябва да съм в болницата след три часа. Може би изобщо не бива да спя.

— Начинът ти на мислене ми харесва. Все ще измислим нещо, за да те държим будна — отговори, усмихвайки се дяволито Куп. — Ти беше прекрасна. Всички си помислиха, че си някоя новоизгряваща звезда. Обзалагам се, че още утре ще получиш дузина предложения за роли и няколко сценария.

— Не ми се вярва — разсмя се Алекс, докато слизаше от колата в „Имението“.

Беше прекрасно, тихо и спокойно. Беше толкова хубаво да се прибереш у дома след такава дълга и пълна с емоции вечер. Благодарение на Куп бе прекарала невероятно. Никога дори не си бе мечтала за подобно нещо и щеше да го помни цял живот. А също и прическата, грима и взетите под наем сапфири.

— Щеше ми се да ти ги купя — каза със съжаление Купър, докато тя ги сваляше, след което ги прибра в касата, заедно с обиците и гривната. — Бих искал да мога — струваха три милиона долара, както видя Алекс на етикета. Наистина щеше да бъде царски подарък.

Купър за пръв път й правеше намек, че някои неща не са по кесията и възможностите му. Всъщност тази огърлица не бе по кесията, на който и да е друг. Но дори и да можеше да й я купи, тя не би приела. Беше много красива и й бе приятно да я носи. Но дотук. Луиз Шварц имаше подобна, макар че нейните сапфири бяха още по-големи, което беше просто трудно да си представи човек. Купър знаеше, че Луиз притежава същата огърлица и от рубини. Тя се бе появила с впечатляваща рокля от „Валентино“, ушита специално за нея.

— Е, принцесо, ще си лягаме ли? — погледна я Купър, докато сваляше сакото и разхлабваше вратовръзката си. Беше много хубав и изглеждаше съвсем свеж и бодър в края на тази дълга и уморителна вечер.

— Вече с дрипите ли съм? — попита сънливо Алекс.

Качваше се по стълбите, като носеше обувките си в ръка. Дългата рокля се влачеше след нея. Приличаше на една много изморена принцеса.

— Не, скъпа, и никога няма да бъдеш.

Да бъде човек с Купър, беше все едно да живее в приказка. От време на време Алекс имаше усещането за нереалност. Трябваше да си напомня, че работи в болница, че се грижи за болни пеленачета и че живее в малък апартамент, който е пълен до тавана с мръсни дрехи. Въпреки че имаше много други възможности, тя отдавна бе решила да не се възползва от тях. Екстравагантност и блясък в живота й внасяше само Купър.

След пет минути Алекс заспа в ръцете му, а когато будилникът иззвъня в пет, само се обърна на другата страна и продължи да спи. Но Купър я разбуди внимателно и нежно, накара я да стане и обеща да й се обади по-късно в болницата.

След тридесет минути Алекс караше своята разнебитена таратайка и бе напълно будна. Изминалата нощ й приличаше на сън. Да, сигурно беше сънувала, помисли си, докато не се видя в сутрешните вестници. На първа страница се мъдреше голяма снимка — тя и той вървяха по червената пътека, водеща към залата.

— Ама тази красавица с Купър много прилича на теб — рече озадачено една от сестрите и в същия миг отвори уста от удивление, защото видя изписаното под снимката име. Александра Мадисън. Куп явно беше забравил да им каже, че е доктор. Той често забравяше това и тя му се сърдеше на шега. Казваше, че е работила упорито, за да получи титлата си, и настояваше той да я използва.

— А може ли да им кажа, че си моята медицинска сестра, която се грижи за психическото ми здраве? — отговаряше закачливо Купър.

На снимката Алекс сияеше, а Куп я държеше за ръката усмихнат. Това бе едно послание към целия свят. То казваше, че между тях всичко е наред и че той не се крие. Беше точно посланието, което искаше да се разпространи, и неговото пресатеше още същата сутрин го поздрави за успешния ход.

— Браво! Много добре, Куп! Успешен удар — каза му.

Снимката без думи оборваше всички клюки, кал, мръсотия и слухове, разпространявани в таблоидите. Беше съобщение, което го пречистваше. Какво, че някаква си второстепенна порноактриса бе забременяла. Той все още бе онова, което винаги е бил, и имаше връзка с уважавана и достойна жена.

Във вечерните вестници се появи още една тяхна снимка. Купър се обади на Алекс и й съобщи, че някои от журналистите, пишещи за светските новини, но не в таблоидите, а в сериозните вестници, са се свързали с него.

— Искаха да знаят коя си.

— И ти каза ли им?

— Разбира се. И този път не забравих да спомена, че си доктор Александра Мадисън — добави гордо. — Искаха да знаят също дали смятаме да се оженим. Отговорих им, че е рано за коментар, но че ти си най-специалната жена в живота ми и аз те обожавам.

— Добре, това ще им затвори устата и ще ги държи заети с догадки дълго време — усмихна се Алекс, докато отпиваше кафе от хартиената чаша.

Беше работила дванадесет часа, но за щастие денят бе сравнително спокоен. Беше по-изморена, отколкото очакваше. Не бе свикнала да празнува цяла нощ и на другия ден да работи. Куп беше спал до единадесет, след което му бяха направили масаж, маникюр и прическа.

— Питаха ли те за бебето? — поинтересува се Алекс. Тревожеше се за любимия си. Знаеше колко е разстроен.

— Нито дума — не беше чувал и Чарлин. Тя бе много заета да го каля в таблоидите.

Но две седмици по-късно му се обади нейният адвокат. Беше в началото на май и Чарлин твърдеше, че е в третия месец. Искаше издръжка, докато трае бременността, и бе готова да започне преговори за издръжката на детето след раждането, както и за нея самата.

— Издръжка за нея ли? Заради един триседмичен флирт? Тя луда ли е? — протестира Куп пред своя адвокат.

Но Чарлин твърдеше, че е много зле и не може да работи. Според адвоката й имала необичайно и мъчително повръщане.

— Очевидно не толкова мъчително, щом може да говори пред таблоидите и да дава интервюта. Господи, тази жена е чудовище!

— Ти само се моли бебето да не е твоето чудовище — напомни му адвокатът. Двамата решиха, че каквото и да й предложи Купър, в замяна тя трябва да се съгласи да направи всички видове тестове, в това число и ДНК, за доказване на бащинство. — Какви са шансовете да е твое, Куп?

— Мисля, петдесет на петдесет. Спах с нея, презервативът се скъса… Лош късмет. Зависи дали звездите са били благосклонни към мен тогава. Какви биха били залаганията във Вегас при подобно положение?

— Ще проверя хороскопа ти — отвърна адвокатът в същия тон, но беше угрижен. — Не обичам да бъда груб, но както казва един от моите клиенти: „Щом си забъркал кашата, ще трябва да я сърбаш“. Надявам се, че сега си по-внимателен. Видях те с една много красива жена на „Оскарите“.

— И много умна — добави гордо Купър. — Тя е лекарка.

— Надявам се, че не е златотърсачка като тази, последната. Всъщност бъдещата майка също не изглежда зле. Азиатка ли е, или нещо подобно? Както и да е, няма значение. Каквато и да е, сърцето й е като касов апарат. Дано останалото да си е заслужавало.

— Не си спомням вече — отвърна дискретно Куп, след което заговори за Алекс. — Моята приятелка е всичко друго, но не и златотърсачка. С богатството, което притежава, не й е необходимо. Тя не иска нищо от мен.

— Така ли? И коя е тя? — попита заинтригуван адвокатът.

— Баща й е Артър Мадисън.

Адвокатът подсвирна.

— Става интересно. Говорил ли си с него след историята с бебето?

— Не съм.

— Е, обзалагам се, че скоро ще ти се обади. Той знае ли, че ходиш с дъщеря му?

— Не съм сигурен. Алекс не поддържа много близки отношения със семейството си.

— Е, вашата връзка вече не е тайна. Тя е почти толкова известна, колкото носителите на „Оскар“. Двамата с момичето сте във всеки вестник в страната.

— И по-лоши неща са се случвали.

И продължаваха да се случват. Чарлин също бе на страниците на всеки вестник в страната.

Само след седмица снимките на тримата красяха почти всички издания от единия до другия бряг. Предъвкваха и преповтаряха едно и също нещо, но вече поместваха и снимката на Алекс към тези на Чарлин и Купър. Тя изглеждаше като млада кралица, макар заглавията в таблоидите да бяха грозни.

Марк купуваше всички вестници, за да ги показва на Джими, а Джесика бе влюбена в Алекс, с която се виждаше редовно край басейна, когато лекарката не бе на работа. Двете станаха приятелки. Алекс харесваше момичето, но не каза нищо на Купър. Знаеше какво е отношението му към децата, а и грижите му в момента бяха достатъчно много.

Преди няколко дни се бе обадил и Аби, за да му напомни, че продължава да харчи много пари, както и да обсъдят издръжката, която трябваше да плаща на Чарлин.

— Ти не можеш да я поемеш, Куп. Трябва да знаеш, че ако пропуснеш една вноска, тя ще те вкара в затвора. Така стоят нещата и аз не искам да те заблуждавам. А като я гледам, тази жена хич няма да се замисли дали да го направи или не. Без да й мигне окото, ще те вкара в пандиза…

— Благодаря за чудесните новини, Аби.

Откакто бе с Алекс, беше изхарчил съвсем малко пари, защото нейните вкусове и желания бяха скромни, ала въпреки това дълговете му според счетоводителя бяха огромни. Съобщи му, че балансът вече е готов и че ако го види, ще му се завие свят.

— Най-добре се ожени за момичето на Мадисън — посъветва го Аби, като си мислеше дали всъщност това не е истинската причина Куп да излиза с нея. Имайки предвид коя е тя, човек трудно можеше да си представи, че Куп няма и други, задни мисли. Дори това изглеждаше много по-убедително, отколкото предположението, че я обича.

Лиз също се обади във връзка с шумотевицата в таблоидите. Беше ядосана и обидена едва ли не лично.

— Каква отвратителна ситуация! Ти не трябваше изобщо да се захващаш с нея, Куп!

— Благодаря за съвета, но не е ли малко закъснял? — пошегува се тъжно той. — Е, как върви бракът?

— Чудесно, макар че Сан Франциско не ми допада особено. Непрекъснато вали и ми е студено, а освен това е прекалено спокойно. Липсва ми лудницата на Холивуд.

— Тогава защо не го напуснеш и не се върнеш при мен? Винаги ще имам нужда от теб.

— Благодаря ти, Куп — но тя всъщност беше щастлива с Тед и обичаше дъщерите му.

Съжаляваше, че не беше се омъжила по-рано. Едва сега си даваше сметка, колко неща бе жертвала заради Купър. Би искала да има свои собствени деца, но вече бе много късно. На петдесет и две години трябваше да се задоволи само с дъщерите на Тед.

— Какво представлява Алекс?

— Ангел на милосърдието — отвърна Купър. — Представи си приятелката от детството, момичето на съседите. Одри Хепбърн или доктор Куин. Изобщо тя е страхотна. Ще я харесаш.

— Елате през уикенда в Сан Франциско.

— Много ми се иска, но тя винаги е или на работа, или на повикване. Работи като главен специализант в детското отделение, а това е голяма отговорност — значи не му подхожда много, помисли си Лиз. Но беше красива, както видя във вестниците, а там пишеше, че е на тридесет, което бе горната граница за възрастта на мацките на Купър. Всяко същество от женски пол между двадесет и една и тридесет години, което крачеше по земята, бе подходящо за него.

Лиз го попита дали работи нещо в момента. Не го бе виждала напоследък никъде, дори и в реклами. Отговори й, че е говорил с агента си, но все още нямало нищо подходящо. Все пак той го бе уверил, че не е взел някой друг.

— Наистина работя по-малко, отколкото и на мен ми се иска, но съм сложил няколко кестена в огъня, да видим какво ще излезе. Говорих тази сутрин с трима продуценти.

— Онова, от което имаш нужда, е една голяма роля, която да им напомни за теб. След като те видят, всички ще започнат отново да те канят и молят. Знаеш какви овце са продуцентите, Куп — не искаше да му го каже, но според нея ролята трябваше да бъде на нечий баща.

Проблемът бе, че Купър все още настояваше да играе главната мъжка роля, при това на младия герой, и затова никой не искаше да го вземе. Но той не можеше да се възприеме, нито да се види като по-стар. Затова му беше и толкова хубаво с Алекс. На него и през ум не му минаваше, че всъщност е с четиридесет години по-възрастен от нея. Нито пък тя се сещаше за това. Беше си го помислила в началото, но след като се влюби и го опозна по-отблизо, забрави за тази разлика.

Една неделя двамата лежаха на терасата и си бъбреха приятно, когато пейджърът й зазвъня. Алекс бе на повикване, но когато погледна номера, видя, че не е от болницата. Веднага го разпозна, но не отговори, а изчака половин час, преди да вземе телефона.

Куп се бе изтегнал на шезлонга до нея и четеше вестник, така че слушаше само с половин ухо разговора й.

— Да, точно така. Да, прекарвам чудесно. Ти как си? — Купър нямаше никаква представа с кого говори, но тонът й не бе особено дружелюбен, а и тя се мръщеше. — Кога? Мисля, че съм на работа… Мога да те видя на обяд в болницата, ако съм свободна. Колко време ще си тук? Добре… Значи ще се видим във вторник.

Не личеше дали говори с приятел или с адвокат, но който и да бе, май не му се зарадва много.

— Кой беше? — попита я озадачен той.

— Баща ми. Дошъл е в града, има делови срещи. Иска да ме види.

— Интересно. Каза ли нещо за мен?

— Само, че ме е видял на „Оскарите“. Но не спомена името ти нито веднъж. Запази го за по-късно.

— Може би трябва да го поканим на вечеря? — предложи щедро Куп, макар че се изнервяше само от мисълта, че баща й е по-млад от него и далеч по-високопоставен.

Артър Мадисън имаше не само пари, но и власт.

— В никакъв случай — отвърна категорично Алекс и го погледна. Беше с тъмни слънчеви очила, така че той не успя да разгадае изражението й, но то със сигурност не беше особено топло. Личеше, че не е никак възторжена, нито ентусиазирана от предстоящата среща с баща си. — Все пак благодаря за предложението. Ще го видя в болницата. Веднага след срещите си лети обратно.

Купър знаеше, че Артър Мадисън има собствен самолет „Боинг 727“.

— Добре. Значи следващия път — отвърна любезно той.

Беше му напълно ясно, че Алекс не желае никакви срещи между него и баща си. След десет минути я повикаха в спешно в болницата. Тя веднага тръгна и не се върна до вечерта.

А когато се прибра, отиде направо да поплува и басейна и там срещна Джими, Марк и децата. За пръв път откакто ги познаваше, забеляза, че Джими изглежда малко по-ведро. А децата бяха във възторг да я видят, особено Джесика. Непрекъснато повтаряше колко красива е била по телевизията и колко горда е от това, че я познава лично.

— Благодаря. Беше наистина много забавно — отклони комплиментите Алекс, след което поплува около половин час.

Джесика остана с нея и с баща си в басейна, а Джейсън и Джими отидоха да се упражняват в хвърлянето на топка. Джими напътстваше момчето как да подобри хвърлянето си и Джейсън слушаше внимателно.

Десетина минути по-късно, докато Джесика разпитваше Алекс за тоалетите на звездите, се чу пронизителен звук. Джейсън бе хвърлил топка и тя полетя право към големия прозорец в дневната на Купър.

— По дяволите! — изруга Марк през зъби, а дъщеря му и Алекс проследиха траекторията на полета като онемели.

В същото време Джими нададе одобрителен възглас.

— Браво! Страхотно хвърляне! — поздрави той Джейсън, преди да осъзнае къде се е приземила топката.

Всичко се разви мълниеносно. Звукът на счупено и разсипващо се стъкло отбеляза кулминацията и обясни проклятието на Марк, паниката на Джейсън и замръзналите пози на момичетата в басейна.

— Ооох! — изохка Джесика.

В същия момент се появи Купър. Личеше, че е ядосан и едва сдържа яростта си.

— И какво сега? За отбора „Янките“ ли ще играете, или ще се отдадете на откровен вандализъм? — въпросът бе отправен към всички.

Нямаше съмнение, че е бесен. Той мразеше безпорядъка, мразеше да му пречат, мразеше и децата.

— Беше случайно, Куп — обясни спокойно Алекс.

— И защо, моля да ми обясните, хвърляте случайно топката в моя прозорец? — продължи да се пали Куп, като този път се обърна директно към Джейсън.

Видя, че той носи ръкавици и за него нямаше съмнение кой е бил героят и авторът на този страхотен удар. Момчето беше силно уплашено, в очите му имаше сълзи. Знаеше, че ще докара големи неприятности на баща си, който го бе предупредил да не клати лодката, като разстройва или ядосва господин Уинслоу. Вече имаха един сблъсък по повод скейтборда.

— Аз съм виновен, Куп. Наистина съжалявам — намеси се Джими, като пристъпи напред. — Би трябвало да го предвидя — сърцето му се късаше, като гледаше състоянието на Джейсън, а знаеше, че на него самия Купър не може да направи нищо. Затова реши да поеме отговорността. — Ще го поправя.

— И аз така се надявам. Макар че не ти вярвам. Мисля, че младият господин Фридман е виновен, а не ти — той изгледа подред Джейсън, Марк и накрая Джими, а Алекс излезе от басейна и си взе хавлията.

— Аз ще го поправя, Куп — рече тя. — Никой не е искал това да стане.

— Това тук не е бейзболно игрище — продължи да мърмори сърдито Купър. — Тези прозорци… Знаете ли какви са? Ще е необходима цяла вечност да изработят стъклото, а и наоколо няма майстор, който да го инсталира — това беше истина. Стъклата бяха правени по поръчка, извити и пригодени специално за къщата. Бяха специална изработка. Сигурно поправката щеше да струва цяло състояние. — Дръж децата си по-изкъсо, Фридман — завърши не особено любезно Куп и се върна в къщата, докато Алекс ги погледна с извинителна усмивка.

— Наистина съжалявам — добави тя.

Това бе една черта у Купър, която не харесваше, но той често и честно я бе предупреждавал, че не обича деца.

— Ама че кретен! — рече високо Джесика.

— Джеси! — извика укорително Марк, а Джими погледна косо към Алекс.

— Съгласен съм с нея и наистина съжалявам. Трябваше да отидем на тенис корта и там да хвърляме. Не ми мина през ума, че може да уцели прозореца.

— Спокойно — каза Алекс. — Той просто не е свикнал с деца. Обича всичко да е подредено, тихо и спокойно.

— Но животът не е такъв — отвърна разпалено Джими. Той си имаше работа с деца всеки ден и нищо в живота им не беше мирно, спокойно и подредено. Поне по начина, по който ти се иска да стане. Точно затова обичаше работата си. — Поне моят не е.

— Моят също — кимна Алекс, — но неговият е. Или просто той е свикнал да си въобразява, че е така — всички мислеха за помията в таблоидите. — Не се тревожи, Джейсън. Това е само един прозорец. Не е човек. Вещите могат да бъдат поправени или заменени, хората не — в мига, в който го каза, й се дощя да си отхапе езика.

Погледна към Джими със съжаление и извинение.

— Права си — обади се той.

— Извинявай… Не исках да кажа това — беше ужасена и ядосана на себе си.

— Напротив, напълно си права и много добре го каза. Лошото е, че всички ние го забравяме понякога. Прекалено много държим на вещите, на дребните неща, на нашата собственост. А всъщност те нямат никакво значение. Хората са тези, които имат значение. Останалото е боклук.

— Сблъсквам се с това всеки ден — рече Алекс, а той кимна и добави:

— А аз го научих по много жесток начин — много я харесваше. Не можеше да разбере какво прави с човек като Купър. Та той бе толкова фалшив! У него всичко беше само поза. Представление и театър! Алекс изглеждаше така истинска и искрена. — Благодаря ти за Джейсън. Аз ще се погрижа за стъклото.

— Не, това е моя работа — намеси се Марк. — Той е мой син. Аз ще платя щетите. Просто другия път бъдете внимателни — обърна се той към сина си, а сетне и към Джими. — Това се отнася и за теб.

— Съжалявам, тате — отвърна Джими и всички се разсмяха.

Джейсън реши, че този път отърва боя и се размина много леко, с изключение на викането от страна на господин Уинслоу. Но пък другите бяха наистина снизходителни. Когато видя накъде лети топката, направо си помисли, че баща му ще го убие.

— Но все пак беше наистина страхотен удар! Гордея се с теб, синко — добави Джими.

— Стига го четка! И повече да не се повтаря — прекъсна го Марк. Не искаше да дава повод на Куп да ги изгони. — Отсега нататък ще играете само на тенис корта. Става ли? — Джейсън и Джими кимнаха.

Алекс навлече шортите и тениската върху мокрия си бански.

— Пак ще се видим, момчета — рече тя и си тръгна. Дългата й мокра коса бе залепнала на гърба.

Двамата мъже гледаха след нея.

В мига, в който се скри в къщата, Марк проговори:

— Джеси е права. Куп наистина е задник. А тя е страхотна жена. Той не я заслужава, няма значение колко добре изглежда. Сигурно сега ще я направи на кайма.

— Аз пък мисля, че ще се ожени за нея — намеси се в разговора Джесика. Много й се искаше баща й да си намери някоя като Алекс.

— Дано да не си права — рече Джими, прегърна Джейсън през раменете и четиримата се упътиха към крилото за гости. Марк беше приготвил барбекюто, а Джими се бе съгласил да остане за вечеря.

В същото време в главната част на къщата, в огромната спалня се разиграваше интересна сцена. Алекс се караше, докато Купър все още се мусеше и от ушите му излизаше пара.

— Та той е дете, Куп! Какво ти става? Когато си бил момче, не си ли правил подобни пакости?

— Никога не съм бил момче. Родих се с костюм и вратовръзка и бях запратен направо сред мъжете с добри маниери.

— Не бъди толкова лош.

Той я целуна.

— Защо не? Забавно ми е да бъда в лошо настроение и да съм обзет от бесове. Освен това знаеш колко мразя децата.

— А какво ще стане, ако ти кажа, че съм бременна? — попита тя и го погледна така, че челюстта му щеше да падне, а очите му да изскочат от орбитите.

— Наистина ли?

— Не. Но ако бях? Ще трябва да се примириш и със скейтборда, и със счупените прозорци, с нааканите пелени, фъстъченото масло и сладко, размазани навсякъде по мебелите и гарнитурата. Ето нещо, за което трябва да помислиш.

— Трябва ли? Направо ще повърна. Вие, доктор Мадисън, имате много странно чувство за хумор. Надявам се, че баща ви ще ви напляска, когато се видите.

— Сигурна съм, че ще го направи — отвърна замислено Алекс. — Обикновено винаги го прави.

— Добре, заслужаваш си го — беше готов да даде всичко, само и само да присъства на тази среща. Но Алекс не го покани. — Кога ще го видиш?

— Във вторник.

— Защо според теб иска да се срещнете? — попита уж престорено небрежно Купър. Подозираше, че е свързано с него. Господи, направо беше убеден.

— Ще видим — усмихна се тя, след което двамата се упътиха към банята ръка за ръка.

Тя имаше едно изпитано и много добро лекарство за бесовете и лошото му настроение. Всъщност инцидентът с бейзболната топка беше забравен в мига, в който Алекс го целуна. А секунда по-късно счупеният прозорец бе последното нещо на света, за което Купър можеше да мисли.