Даниел Стийл
Имението (12)

Глава 12

След първоначалния сблъсък с Купър, Марк нареди на Джейсън да стои далеч от основното крило на къщата и да кара скейтборда само на алеята. Джейсън зърна страшния хазаин в колата му на няколко пъти, но повече инциденти между тях нямаше, поне през първите две седмици откакто живееха тук. Двамата бяха щастливи, че са отново в Ел Ей при старите си приятели, любимото училище и татко. Освен това смятаха, че новата им къща е страхотна, въпреки оня надут пуяк, който им бе хазаин.

Куп продължаваше да има неясни представи и негативно отношение към тях, но и агентът по недвижимо имущество, и адвокатите му казаха, че нищо не може да направи. Законите бяха строги и защитаваха децата от дискриминация. А Марк беше предупредил, че има деца, които ще го посещават от време на време. Той имаше право на това, независимо че щяха да живеят при него цели три месеца.

Куп нямаше друг избор, освен да приеме положението и да свикне с него. Можеше да се оплаче, ако направеха нещо, което не бива да правят. Но освен първия инцидент, когато Джейсън бе използвал парадното стълбище, за да тренира със скейтборда си, други проблеми нямаше.

През първия уикенд, който Алекс се съгласи да прекара при него в къщата, двамата се събудиха около обяд и чуха невъобразим шум от нечленоразделни викове. Приличаше на конгрес или на митинг. Крясъците идваха откъм басейна. Сякаш около петстотин души се бяха събрали и викаха с цяло гърло. Свиреше силна рап музика, която нахлуваше през отворените прозорци. Алекс не се сдържа и се разсмя, заслушвайки се в думите. Бяха абсолютно цинични, но смешни, непочтителни, но пък точно обрисуваха възрастните и очевидно изразяваха онова, което децата мислеха за тях. Това със сигурност беше послание към Купър.

— О, Господи! Какво става? — запита с ужас той, като вдигна глава от възглавницата. Изглеждаше напълно стреснат и слисан.

— Прилича ми на детско парти — отговори Алекс, засмяна до уши, като седна до него. Беше успяла да направи невероятна комбинация и да замени четири свои смени, за да бъде тук. Нещата между тях вървяха чудесно. Куп се бе приспособил към начина й на живот и от години не беше се радвал така на присъствието на някоя жена в живота си. Въпреки разликата във възрастта тя страхотно му пасваше. За нея годините му нямаха значение. Той изглеждаше по-млад и много по-интересен от почти всички мъже на нейната възраст.

— Това отново са извънземните. Сигурно още едно НЛО се е приземило в „Имението“ — той не бе виждал хлапетата на Марк цели три седмици, защото баща им ги държеше изкъсо и под контрол. Куп дори не знаеше, че Палома от време на време гледа децата, когато се наложи.

— Ама те глухи ли са? Вероятно чак в Чикаго чуват какво става тук — той стана от леглото и погледна през прозореца. — Господи, Алекс! Там има хиляди. Сигурно е космическо нашествие! — тя също стана и погледна. Видя двадесетина хлапета, които се смееха, скачаха във водата и си подхвърляха разни неща в басейна.

— Повече ми прилича на парти — успокои го Алекс, — сигурно някой има рожден ден — помисли си, че гледката на тези здрави, весели и щастливи деца, които си играят безгрижно, е чудесна. След трагедиите, на които се бе нагледала във всекидневния си живот и практика, това й изглеждаше благословено и прекрасно.

А до нея Купър стоеше ужасен.

— Извънземните нямат рождени дни, Алекс. Те се появяват в най-неподходящото време и идват тук, на Земята, за да развалят всичко. Сигурно са изпратени със задачата да разрушат планетата и да ни погубят. Както е тръгнало, ще успеят.

— Искаш ли да отида и да преговарям с тях? Ще ги помоля да намалят музиката — попита го с широка усмивка тя.

Виждаше, че ситуацията действително го обърква. Той обичаше тишината, подредения живот, искаше всичко около него да бъде на мястото си, да е елегантно и красиво. Песните, които чуваше, за него бяха боклук и тя се почувства тъжна. Малко го съжаляваше.

— Би било много мило от твоя страна — отвърна с благодарност Куп и Алекс нахлузи шорти и тениска и обу сандалите си на бос крак.

Беше прекрасен пролетен ден. Тръгвайки към басейна, тя обеща да направи закуска веднага щом се върне. Той й благодари и отиде да си вземе душ и да се обръсне. Когато се събудеше, винаги изглеждаше красив и почти в изряден вид. За разлика от Алекс, която сутрин имаше чувството, че цяла нощ е укротявала диви коне. Косата й бе заплетена и разпиляна по възглавницата, чувстваше се изтощена и недоспала заради дългите часове, които бе работила. Но младостта си казваше думата и сега тя изглеждаше като едно от децата край басейна.

Когато стигна, видя, че Марк също е там. Джесика бе заобиколена от тълпа момичета по бикини или цели бански, които се кикотеха и крещяха. Момчетата изглеждаха много сериозни и се правеха, че не им обръщат внимание, а Марк се опитваше да организира игра в басейна.

— Здрасти, как си? Не сме те виждали отдавна — рече той, приятно изненадан.

Беше започнал да подозира, че Куп е престанал да се среща с нея. Но пък, от друга страна, не бе срещал и някакво ново завоевание наоколо. Което беше необичайно и неприсъщо за Купър. Нещата от няколко седмици бяха съвсем спокойни.

— Бях заета в болницата. Какъв е случаят? Какво празнувате? Някой има рожден ден ли?

— Не. Джесика искаше да събере старите си приятелки и да отпразнува завръщането си тук.

Момичето беше на върха на щастието, че отново живее с баща си, и за момента отказваше да разговаря с майка си за голямо разочарование и съжаление на Марк. Но все пак той не можеше да я упреква. Беше казал на Джанет да даде време на децата, а дъщеря му очевидно бе от хората, които не забравят и не прощават лесно. Добре поне, че Джейсън се бе съгласил да говори с майка си, макар че и той не се поколеба да й каже, че предпочита да живее с баща си.

— Сигурно ще ти се стори глупаво — започна с извинителна усмивка Алекс. — Те изглеждат толкова щастливи, но Куп има проблеми с шума. Ще може ли да намалят малко музиката?

В първия момент Марк я изгледа недоумяващо, докато осъзнае колко зле се е получило. Той дотолкова беше свикнал с шума и хаоса, които създават децата, че не бе обърнал внимание. За него беше естествено. Едва сега се сети, че вероятно е трябвало да предупреди Куп за партито, но се страхуваше дори да споменава за деца пред него.

— О, извинявайте. Съжалявам. Сигурно някой е увеличил звука. Знаеш какви са децата.

Тя знаеше и бе щастлива да види толкова много здрави, чисти и прекрасни деца на едно място. Никой нямаше татуировки, личеше, че не са хулигани или хаймани. Имаха повечко обици по ушите и тук-там по някоя перличка на носа. Нищо страшно. Никой от тях нямаше вид на наркоман или дрогиран, както твърдеше Куп. Просто бяха най-обикновени „извънземни“, според преценката на Алекс.

Марк излезе от басейна и отиде да намали звука на стереоуредбата, а Алекс остана да погледа децата още няколко минути. Видя, че Джесика е красиво момиче с дълга златиста права коса и хубава фигура. Докато се смееше неудържимо сред група момичета, няколко момчета я следяха с поглед. Значи имаше обожатели, които не бяха я забравили.

В този момент видя и Джейсън да се приближава с Джими. Носеше костюм на кетчър^[1] и бейзболна топка в ръце и усмивката му стигаше до ушите, докато си говореше с Джими. Той току-що го бе научил как да завърти и хвърли топката с неподражаема точност. Беше движение, което Джейсън никога преди това не бе упражнявал, но след като Джими му го показа, изведнъж се оказа, че е лесно.

— Здрасти — рече любезно Алекс, когато те спряха до нея.

Джими в първия миг се стъписа, но сетне я представи на Джейсън. В очите на Джими винаги имаше нещо тревожно, сякаш само да гледа хората му доставяше болка.

Алекс осъзна колко го бе опустошила смъртта на Маги. Изглеждаше като човек, преживявал травма. В очите му се четеше оня до болка познат й израз на шок и недоверие, който се появяваше в погледа на родителите, току-що загубили своето бебе. Но когато преди малко говореше с Джейсън, й се стори различен, не изглеждаше така, както когато бе в компанията на възрастни.

— Как сте? — попита го небрежно тя. — Напоследък не сте ли запалили някой хубав пожар? — последния път, когато го бе видяла, беше вечерта, в която Марк предизвика пожара с барбекюто, а от болницата се обадиха да я повикат. — Оня опит беше доста успешен.

И двамата се засмяха. Алекс все още помнеше и една друга незабравима сцена — как Купър най-спокойно раздава автографи на пожарникарите, докато храстите горят. Това я накара да се разсмее с глас.

— Ние обаче вечеряхме прекрасно за ваша сметка — отвърна Джими с усмивка. — Изядохме вашата порция, след като вие си отидохте. Голямо пиршество беше! И много вкусно. Жалко, че трябваше да си тръгнете. Но ако бяхте останали, с Марк щяхме да си останем гладни — довърши Джими и също се усмихна при спомена за онази вечер. — Наистина беше страхотно. Не помня такъв махмурлук от студентските си години. Не можах да отида на работа до единадесет на другия ден. Имаше доста екзотични ястия.

— Значи съм пропуснала много — засмя се Алекс и насочи вниманието си към Джейсън.

Попита го на кой пост играе. Той отвърна, че е шортстопър^[2].

— Хвърля много добре — похвали го Джими — и се цели страхотно. Загубихме цели три топки, паднаха зад оградата.

— Впечатляващо! А аз не мога да хвърля топка, дори ако от това зависи живота ми — призна нещастно Алекс.

— Жена ми също — отвърна Джими, без да се замисли. Думите излязоха от устата му сами, преди да осъзнае смисъла им, преди да ги спре. Тя видя по очите му, че го заболя. — Повечето жени не могат да хвърлят топка, нито да я хванат. Те имат други качества — продължи припряно Джими, опитвайки се да изтрие думите, които каза за Маги.

— Не съм сигурна, че имам дори тези други качества — отвърна Алекс, опитвайки се да заглади неловкото положение. — Не мога да готвя, нито да гладя. Но правя страхотни сандвичи с фъстъчено масло и съм факир, ако трябва да поръчам пица по телефона.

— Значи можете всичко. Аз съм много по-добър готвач, отколкото беше жена ми — по дяволите! Ето че за втори път се изтърва. Какво му ставаше, та непрекъснато споменаваше Маги и правеше сравнения с нея?!

Въпреки стената, зад която мигновено се скри, Алекс видя, че той съжалява за думите си. Потъна в мълчание, затова тя заговори с Джейсън. Малко по-късно момчето се присъедини към сестра си и нейните приятели.

— Те са прекрасни деца — рече Алекс, променяйки темата и опитвайки се да го ободри. Виждаше, че преживява труден момент. Искаше да му каже колко й е мъчно, но се страхуваше, че ще го разстрои допълнително. И без това вече бе достатъчно измъчен.

— Марк направо бе полудял без тях. Наистина много му липсваха — каза Джими, опитвайки се също да се завърне в действителността и да се хване за нещо стабилно. Постоянно изпадаше в необясними пристъпи на тъга. Всичко, което кажеше или направеше, му напомняше за Маги. — А как е нашият хазаин? Как се справя с положението?

— Прилагаме дълбока терапия и лечение за оправяне на настроението — отвърна тържествено Алекс и Джими избухна в смях.

Беше прекрасно да го чуе, че се смее. Смехът му бе в ярък контраст с онова, което Алекс подозираше, че изпитва през цялото време.

— Нима е толкова зле?

— В действителност да. Миналата седмица едва не се „кодира в синьо“ — това беше медицински жаргон — кодова дума за случаите, когато всички системи на пациента откажеха, сърцето му спреше и той преставаше да диша. Тогава мониторите показваха синьо. Джими обаче очевидно знаеше израза, защото не я погледна недоумяващо. — Мислех, че наистина ще се случи, та трябваше да използвам всичките си лекарски умения. Сега сме го сложили на система за изкуствено дишане, защото почти спря да диша, когато видя всички тези деца тук. Но като стана дума за него, се сетих, че трябва да се връщам. Дойдох тук само да помоля Марк да намали малко музиката.

— И каква ще бъде? — попита уж небрежно Джими.

— Рап с доста циничен текст — усмихна се Алекс.

— Не питам за музиката, а за закуската. Фъстъчено масло или пица?

— Хмммм… Това вече е интересен въпрос. Не бях мислила досега. Лично аз предпочитам пица, може и от вчера. Преживявам по този начин. И малко ядки за десерт, обикновено остарели и твърди като камъчета. Но мисля, че Куп има по-изтънчен вкус. Може би бекон с яйца.

— Ще се справите ли? — попита с подозрение Джими.

Харесваше я. Беше почувствал топлината и съчувствието, които се излъчваха от нея. Не си спомняше какво точно работеше, но май беше нещо, свързано с бебета. И подозираше, че сигурно е много добър специалист. Беше начетена и изглеждаше внимателна и обичлива. Все още не можеше да проумее какво прави с Купър Уинслоу. Тяхната връзка му изглеждаше странна и непонятна, но пък никой нямаше право да държи сметка на хората за техния избор на партньор, приятел или любовник. Хората никога не следваха пътя, който другите очакваха от тях. Куп беше достатъчно стар, за да й бъде баща, дори дядо. А Алекс не приличаше на жена, която би могла да бъде съблазнена с известност, слава или пари. Затова Джими се чудеше дали все пак Куп не е нещо повече от онова, което изглеждаше, или пък дали връзката им нямаше да нарани Алекс. След вечерта, която прекараха заедно, той не беше се сещал за Купър. Пък и нямаше особено добро мнение за него. Да, без съмнение хазаинът му бе чаровен и хубав, но нищо повече, нищо в дълбочина. Нищо съществено, нито стойностно.

— Да се обадя ли на 911, за да спася закуската? — попита Алекс, продължавайки да се шегува. Този мъж беше много мил и тя изпитваше искрена симпатия и съчувствие към него.

— Непременно. Заслужава си дори само за да видим как Куп раздава автографи — отвърна Джими и в същия миг съжали за грубостта си. Нямаше причина да бъде заядлив, нито гаден спрямо него. — Извинете, не исках да го кажа.

— Няма нищо. Всъщност той има страхотно чувство за хумор, дори и към самия себе си. Това е едно от нещата, които ми харесват у него.

Дощя му се да я попита какво друго харесва у него, освен външния му вид, но не посмя.

— Е, аз трябва да вървя. Предполагам, че няма да можем да използваме басейна днес. Куп определено няма да преживее постановката, а и декорът не е подходящ. Ще трябва да го арестувам — двамата се засмяха, тя махна с ръка на Марк и се върна в основното крило, където намери Куп, доста ядосан, да се бори със закуската. Беше изгорил филийките до въглен, беше размазал жълтъците и на четирите яйца, които бе счупил. Беконът бе прегорял до неузнаваемост, а по масата имаше разлят портокалов сок.

— Господи! Ти можеш да готвиш! — извика с удивление Алекс и започна да оправя хаоса. Тя самата не го превъзхождаше особено в това отношение. Беше много по-сръчна в спешното отделение, отколкото в кухнята. — Направо съм потресена!

— Аз пък не съм. Къде се загуби, по дяволите? Помислих, че извънземните са те взели за заложница.

— Те са много сладки деца, Куп. Не мисля, че има защо да се тревожиш. Поговорих малко с Марк и Джими, а също и със сина на Марк — Джейсън. Всички деца около басейна изглеждат добре възпитани, здрави и умни — той се обърна, за да я погледне. Беше изненадан и изглеждаше много смешен с лопатката в ръка, с която бъркаше яйцата.

— О, Господи… Знаех си! Тези зелени човечета… те са те променили… промили са мозъка ти… Ти си станала една от тях! Коя си ти всъщност? — беше опулил очи и в тях се четеше такъв ужас, какъвто може да се види само в научнофантастичните филми или филмите на ужасите.

Алекс се заливаше от смях.

— Все още съм си аз, а ти си страхотен актьор. Децата са чудесни. Исках само да ти кажа да не се тревожиш.

— Ти беше толкова дълго навън. Реших, че си забягнала с някой от тях, затова започнах да правя закуската си… тоест нашата закуска? — поправи се той и огледа масата със съмнение. — Искаш ли да излезем и да закусим навън? Не съм сигурен, че нещо от това тук става за ядене — изглеждаше наистина обезсърчен.

— По-добре да поръчам пица по телефона.

— За закуска? — този път Купър изглеждаше не на шега, а истински ужасен. Изправи се в целия си ръст и я изгледа от височината на своите сто и деветдесет сантиметра много строго. — Алекс, твоите хранителни навици са смъртоносни. В медицинския колеж не си ли учила нищо за храненето? Пицата не е най-подходящото ястие за закуска, дори и да си доктор.

— Съжалявам — отвърна смирено тя и пъхна още две филийки в тостера, след което почисти разлетия по масата портокалов сок и наля от каната в две чаши.

— Това е женска работа — каза с поглед, изпълнен с мъжко достойнство, Куп. — Мисля да я оставя на теб. Само ми дай портокалов сок и кафе, ще се задоволя и с малко.

Пет минути по-късно обаче Алекс приготви бъркани яйца, бекон, печени филийки, сок и кафе и занесе всичко на терасата върху поднос. Беше използвала най-изящния китайски порцелан, сокът бе сипан в кристални чаши от „Бакара“. Но салфетките бяха книжни.

— Обслужването е чудесно. Ще ти трябва обаче още малко практика по поднасяне и подреждане на маса. Урок първи — запомни, че ленените салфетки са по-подходящи, когато използваш китайски порцелан и кристал — посъветва я с усмивка Куп, докато тя сядаше с вестник в ръка.

— Ти бъди благодарен, че не използвах тоалетна хартия. Защото в болницата правим точно това, когато книжните салфетки свършат. Върши чудесна работа, а също и хартиените чинии и чаши. Следващия път ще донеса няколко.

— О, това вече ме успокои — отвърна величествено той. Тя не обичаше да парадира с произхода си, не споменаваше къде и в какво семейство е израснала, рядко казваше фамилията си. Когато изядоха яйцата, които наистина бяха вкусни, Купър реши да й зададе въпроса, който го измъчваше от дълго време.

— Как мислиш, че ще ме приемат в твоето семейство, Алекс? Искам да кажа, какво ще си помислят за нас — външният му вид издаваше колко е притеснен и това я впечатли. Все повече се убеждаваше, че е напълно сериозен, когато говори за брак, много повече от нея. Макар да харесваше всичко у него, все още й се струваше твърде рано. Бяха заедно не повече от месец, а много неща бе възможно да се променят. В процеса на опознаването им можеха да изникнат непредвидими пречки и проблеми.

— Какво значение има това? Те не се разпореждат с живота ми. Аз съм тази, която взема решенията. Сама решавам с кого да прекарвам времето си.

— И те нямат отношение по въпроса? Нещо не ми се вярва.

От всичко, което бе чел за баща й, Куп бе научил, че Артър Мадисън имаше отношение към всичко на планетата, и със сигурност към дъщеря си. Освен това бе разбрал, че повечето от нещата, които Артър Мадисън мислеше и вършеше, не бяха нито приятни, нито добри. Най-вероятно щеше да се противопостави с всички възможни средства на връзката на дъщеря си с него. В това беше твърдо убеден.

— Моето семейство и аз не живеем заедно — обясни му спокойно Алекс. — Държа ги на здравословно разстояние от мен. Това е една от причините да съм тук.

Родителите й цял живот бяха критикували онова, което правеше, а баща й така и не намери нито една добра дума за нея. Собствената й сестра избяга с годеника й в нощта срещу сватбата. Имаше много малко неща, които да хареса у роднините си, за да не кажем нищо. А колкото до майка й, Алекс предполагаше, че във вените й тече ледена вода вместо кръв, и още преди години се бе отказала от надеждата да постигне близост с нея. Майка й се бе отдала на безгрижен живот и бе позволила на баща й да прави и да говори каквото си иска, дори на децата си. Алекс винаги бе имала чувството, че е израснала в леден дом, напълно лишен от любов и съчувствие, от топлина и близост, където всеки бе сам за себе си и правеше онова, което е най-добро за него, без да се съобразява с чувствата и живота на другите и без да се интересува дали постъпките и поведението му ще наранят или наскърбят някого. Нито парите, нито родословието можеха да променят това.

— Точно те са извънземните, за които говориш. Дошли са тук от някаква друга галактика, за да преустроят живота на планетата Земя, така както те го разбират. Имат много изгоди и ползи от това. Те нямат сърца, имат средни по размер мозъци, които обработват само очевидното. Имат също така невъобразимо количество пари, които използват изключително за себе си. Техният заговор да завземат Земята върви по план и се осъществява много сполучливо. Баща ми например вече притежава по-голяма част от нея и не дава и пукната пара, за което и да е друго човешко същество, освен за себе си. За да бъда напълно откровена с теб, Куп, ще ти кажа, че не ги харесвам. Те също не ме харесват. Не искам да играя тяхната игра, няма да купувам глупостите им, никога няма да ги имам, защото не ги искам. Така че каквото и да мислят за нас, ако евентуално чуят нещо, а се съмнявам, че ще чуят, наистина не ме интересува. Да мислят каквото си щат.

— Добре, това означава, че всичко е наред, нали? — той беше леко изненадан от патоса и жарта, с която бе произнесена тази реч. Лесно бе да види колко силно е била наранена от семейството си, особено от баща си. Куп беше чувал за него, че е жесток и безсърдечен, но все пак каза: — Но аз винаги съм чел, че баща ти е голям филантроп.

— Защото има страхотен служител за връзки с обществеността. Баща ми дава пари за каузи, от които той самият ще спечели престиж или още пари. Даде сто милиона долара на Харвард. На кого му пука за Харвард, когато на света има деца, които умират от глад? Има хора, умиращи от болести, които могат да бъдат излекувани, ако някой даде пари за това. В него няма нито една, дори най-мъничка филантропска искрица.

Но у нея имаше. Алекс даваше деветдесет процента от приходите, които идеха от наследството й, всяка година за благотворителни цели и живееше с толкова, колкото й оставаха. Позволяваше си изключително малко лукс, като студиото на „Уилшир Булевард“, при това съвсем рядко, само в извънредни случаи. Чувстваше, че е длъжна на света заради онова, което е, а не въпреки него. Точно затова отиде да работи като доброволка една година в Кения. И там разбра, че всъщност сестра й бе направила огромна услуга, като бе отмъкнала годеника й, макар че я мразеше заради предателството. Тя и Картър сигурно щяха да се унищожат взаимно. Трябваха й няколко години, за да осъзнае, че Картър е копие на баща й, както сестра й е същата като майка й. Всичко, което те двете искаха, бяха парите, името и сигурността, както и престижа да са омъжени за някоя високопоставена личност. Не ги интересуваше кой е и дали ги обича. А амбицията на бившия й годеник беше да бъде най-влиятелният и важен човек на планетата. За него баща й беше бог — пример за подражание, идол, кумир. Алекс и сестра й не бяха достатъчно близки, за да споделят помежду си, но тя бе започнала да се съмнява, че сестра й е щастлива. Алекс я съжаляваше. Сестра й беше празна, самотна, безвкусна, блудкава. Едно безполезно човешко същество.

— Да не би да ми казваш, че ако нашата връзка се появи в някой от таблоидите или където и да е другаде, баща ти няма да се впечатли? — попита я изненадано Куп. Не можеше да проумее подобно нещо.

— Не, не казвам нищо такова. Твърдя точно обратното. Че той ще се заеме с тази работа, при това много усърдно. Но на мен изобщо не ми пука какво мисли той за това. Аз съм голяма, пълнолетна жена.

— Това е и моята гледна точка — отвърна Куп, макар да изглеждаше разтревожен. — На баща ти най-вероятно няма да му хареса, че си се свързала с актьор или с когото и да е от този бранш — или с тази репутация. Купър бе прочут плейбой от дълги години. Алекс беше сигурна, че дори баща й знае това.

— Може би — отвърна кратко тя, като изобщо не го успокои по този начин. — Той е три години по-млад от теб — тази информация пък беше направо убийствена. И на Куп не му прозвуча никак, ама никак добре.

Всъщност нищо от онова, което чу, не му прозвуча добре, с изключение на факта, че тя е напълно безразлична към мнението на баща си. Но ако Артър Мадисън се ядосаше, сигурно щеше да донесе много неприятности и на двамата. Истински проблеми. Вече беше сигурен, че хора като баща й, толкова могъщи и силни, винаги ще намерят начин да те унищожат.

— Може ли да спре издръжката ти? — попита я Куп. Беше нервен.

— Не — усмихна се тя. Подозираше, че пита, защото не иска да стане причина семейството да й причинява неприятности. Беше много мило от негова страна, че се притеснява за нея. — Повечето от онова, което имам, е от дядо ми. Останалото вече е обърнато в ценни книжа от баща ми. А дори да ме лишат от наследство, хич не ми пука. Печеля сама хляба си. Имам си професия. Аз съм лекар — и освен това най-независимата жена, която бе срещал, помисли си Куп.

Не искаше нищо от никого. Дори и от него. Не беше с него, за да го използва. Тя го обичаше. Дори не бе емоционално зависима, просто се наслаждаваше на връзката им и по всяко време можеше да си отиде, ако поиска. Млада, учена, свободна, богата, красива и независима. Идеалната жена.

Всъщност Куп би я харесвал още повече, ако беше поне мъничко зависима от него. Защото така нямаше никакви гаранции, не я държеше с нищо. Тя беше с него, защото тя така искаше. Това бе нейният собствен избор.

— Е, с това отговорих ли на въпросите ти? — попита Алекс и се наведе да го целуне.

Дългата й тъмна коса се стелеше по раменете. Приличаше на една от хлапачките край басейна с босите си крака, шорти и тениска.

— Засега достатъчно. Просто не искам да бъда причина или да ти създам проблеми със семейството — рече той. Думите му звучаха разумно, мило и отговорно. — Не искам заради една любовна история да заплатиш прекалено висока цена.

— Аз отдавна съм платила цената, Куп — отвърна Алекс.

— И аз така предполагам.

Вероятно беше пратила всички и всичко по дяволите, когато сестра й бе избягала с годеника й.

Остатъкът от деня премина неусетно. Четоха вестници, лежаха на терасата на слънце, а късно следобед правиха любов. Хлапетата намалиха децибелите и музиката почти не се чуваше. А когато си тръгнаха, двамата отидоха да поплуват преди вечеря. Всичко около басейна бе почистено и подредено. Все едно не бе имало купон. Марк бе настоял, преди да си тръгнат, децата да почистят и оставят всичко, както го бяха заварили.

Тази вечер Алекс и Купър отидоха на кино. Много глави се обърнаха, когато той купи билети на касата, а двама души го помолиха за автограф. Алекс вече бе свикнала хората да го забелязват и й беше много смешно, когато учтиво я молеха да се отдръпне на две крачки встрани, за да се снимат с Купър.

— А вие известна ли сте? — понякога я питаха озадачени.

— Не, не съм — отвръщаше им усмихната тя.

— Тогава бихте ли се отдръпнали, моля?

Алекс се подчиняваше и докато се смееше, правеше муцунки или се плезеше зад човека, който снимаше. Това, че не я искаха на снимките, никак не я ядосваше или притесняваше. Приемаше го като нещо забавно и обичаше да закача Куп за известността му.

След киното двамата влязоха в един деликатесен магазин, за да си купят сандвичи, и после се прибраха у дома. Тя трябваше да става в шест, но беше много щастлива от прекарания уикенд.

На сутринта се измъкна много внимателно, за да не го събуди. Купър дори не я чу кога излезе. Но когато стана, намери до самобръсначката си бележка.

„Скъпи Куп, благодаря за прекрасния уикенд… беше много хубаво… Починах си и се забавлявах страхотно. Ако искаш автограф на снимките, обади се на агента ми.

Обичам те, Алекс“

Купър се усмихна. Най-странното бе, че той също я обичаше. Не бе очаквал да му се случи подобно нещо. Смяташе, че тя ще бъде просто едно по-голямо развлечение, защото бе различна от другите. От жените, с които обикновено се срещаше. Но беше удивен да осъзнае колко много я харесва. Беше толкова истинска и обичлива. Нямаше представа какво да прави. Обикновено се наслаждаваше на връзката си с някоя жена за няколко седмици или месеци и след като й се наситеше, преминаваше към следващата. Но този път схемата не проработи. За пръв път в живота си Купър мислеше за бъдещето. Заради онова, което тя представляваше, и заради онова, което имаше в банковата си сметка. Думите на Аби не бяха напълно забравени. Ако наистина си търсеше богата жена, в което и той самият не бе съвсем сигурен, то Алекс беше идеалната партия. Всичко, свързано с нея, го впечатляваше. Да бъде женен за Алекс, дори не би го отегчавало. Понякога искаше да не е тази, която бе, защото не бе съвсем сигурен дали би се влюбил в нея, ако не бе една от най-богатите моми в страната. Не беше сигурен какво щеше да чувства към Алекс, ако не бяха парите й. Може би нещата щяха да се развият както хиляди други пъти. Всичко това усложняваше нещата, но в същото време им придаваше цвят. Правеше ги по-вълнуващи. Купър беше подозрителен към собствените си мотиви. Повече от самата нея. Но въпреки това си даваше ясна сметка, че я обича, каквото и да означаваше това. И каквото и да би означавало в бъдеще.

— Защо просто не се отпуснеш и не се наслаждаваш на живота? — запита Купър собственото си отражение в огледалото, докато вземаше самобръсначката.

Най-неприятното последствие от връзката им бе, че тя го караше да си задава въпроси и да предизвиква на спор собствената си самоувереност. Обичаше ли я? Или бе просто едно много богато момиче, което щеше да разреши проблемите му завинаги? Ако всемогъщият Артър Мадисън изобщо позволеше това да се случи. Купър не бе приел като чиста монета твърденията й, че не дава пукната пара за онова, което ще каже баща й, и че неговото мнение не означава нищо за нея. Все пак тя също беше Мадисън, което автоматично водеше след себе си отговорности — за кого ще се омъжи, чии деца ще носи и какво ще прави с парите си.

А, ето че имаше и още нещо… един много важен и деликатен проблем. Боцкаше го като трън в задника. Децата. Купър не понасяше дори самата мисъл за тях, пък били те и богати. Смяташе, че са като камък на шията, и нямаше никакво желание да има такива. Алекс бе прекалено млада, за да се откаже от идеята да има деца. Не бяха говорили сериозно по въпроса, но на него и така му бе безкрайно ясно, че един ден тя ще поиска да има свои деца. Беше ужасно сложно и объркано. Най-лошото бе, че той не искаше да я разочарова. Никога преди не беше се тревожил или притеснявал за това, с нито една от жените, с които бе спал. Изглежда Алекс бе извадила на повърхността най-добрите му качества, а Купър не бе сигурен, че те му харесват. Предпочиташе да си остане старият лош Купър. Да бъде отговорен и почтен, беше огромно и непоносимо бреме.

Докато се бръснеше, иззвъня телефонът, но той не го вдигна. Знаеше, че Палома е някъде из къщата. Тя обаче избягваше да вдига телефона, откакто се бяха разправяли за Чарлин, така че той продължи да звъни. Купър се усъмни, дали не е Алекс. Тя щеше да работи през следващите няколко дни заради свободния уикенд. Затова отиде да отговори. По лицето му все още имаше пяна за бръснене. Когато позна гласа, беше късно да се преструва.

Беше Чарлин и звучеше като че ли бе тичала и си бе загубила дъха.

— Звъних ти миналата седмица, но ти не ми се обади — започна сърдито тя.

— Не съм получил никакво съобщение — беше самата истина. — Остави ли ми съобщение на гласовата поща? — попита той, докато избърсваше пяната с кърпа.

— Не, говорих с Палома — отвърна тя.

Дори гласът й го вбесяваше. Краткият роман с нея му изглеждаше вулгарен и отдалечен на светлинни години от сегашния момент и от всичко, което преживяваше с Алекс. Сега имаше истинска любов със сериозна жена, а не празна сексуална връзка с момиче, което почти не познаваше. Тези две жени, както и неговите чувства към тях, бяха като два различни свята.

— Това обяснява всичко — рече любезно Купър. Искаше да се отърве колкото е възможно по-скоро. Беше много доволен, че таблоидите не успяха да надушат връзката му с нея, но това бе, защото предвидливо не бе излизал много-много навън. Повечето време прекарваха в кревата. — Тя никога не ми предава съобщения, освен когато реши, че според нея е важно, или когато има настроение. А това се случва рядко.

— Трябва да те видя.

— Не мисля, че е много добра идея — отвърна безцеремонно Купър. — Днес имам работа в града — беше лъжа, но тя обикновено обезкуражаваше жените. — Струва ми се, че нямаме какво да си кажем, Чарлин. Беше приятно, но това е всичко. Приключи и за двама ни — беше прекарал с нея само няколко седмици, между Памела — манекенката, и Алекс. Твърде кратко време, за да се правят драми или да се изпада в истерия.

— Аз съм бременна — беше му повярвала, когато я излъга, че ще ходи в града, затова реши да му каже новината веднага, докато все още има шанса да го направи. Инак рискуваше да й затвори телефона и да не го открие през следващите дни.

Последва дълго мълчание. И друг път му бяха сервирали тази новина, но винаги се бе справял с проблема относително лесно. Малко сълзи, малко емоционална поддръжка, няколко думи за успокоение, пари за аборта. И всичко свършваше. Купър предполагаше, че и този път няма да е по-различно.

— Съжалявам да го чуя. Не искам да бъда груб, но сигурна ли си, че аз съм бащата?

Жените много мразеха да ги питат това, но пък някои наистина не бяха сигурни. В такива случаи Куп се отнасяше с не толкова голяма симпатия. Що се отнася до Чарлин, въпросът си бе съвсем на място. Знаеше, че преди да си легне с него, тя бе водила доста активен полов живот, вероятно докато бе с него също, а с абсолютна сигурност и след това. Сексът беше основното занимание в живота й и главното и единствено средство за комуникация. Така както някои жени пазаруват, а други ядат. Наистина бе една много активна млада дама с неограничен сексуален апетит.

Чарлин се обиди. Можеше да долови в гласа й нотка на оскърбена добродетел, когато му отговори:

— Разбира се, че съм сигурна. Иначе бих ли ти звънила?

— Е, това вече е един наистина интересен и доста спорен въпрос. Но да го оставим настрана. Много съжалявам. Имаш ли добър доктор? — последните й думи го накараха да застане нащрек, защото почувства невидима заплаха. Облаците се сгъстяваха.

— Не, нямам. Нямам и пари.

— Ще наредя на счетоводителя ми да ти изпрати чек, за да покриеш разходите.

Добре, че абортът вече не представляваше проблем. Преди години какви мъки бяха. Трябваше да се ходи в Мексико или да се лети до Европа. Сега всичко беше лесно, рутинно и бързо, все едно да си измиеш зъбите. Освен това не бе нито опасно, нито скъпо.

— Ще ти дам и имената на няколко добри гинеколози — не бе приятно, нито вълнуващо, но не бе безнадеждно. Можеше да се сравни с леко вълнение в океана на живота, но не и с цунами. Ако не се погрижеше обаче навреме, можеше да се случат много лоши неща. Например да избухне публичен скандал, нещо, което не бе никак желателно в този момент главно заради Алекс.

— Смятам да задържа бебето — отвърна неочаквано и категорично Чарлин.

В ушите на Купър това прозвуча като изстрел. Или като ултиматум. Твърдо и упорито. Тази жена беше опасна. Той искаше единствено да защити себе си и Алекс, затова всичко, което Чарлин казваше, му звучеше като заплаха. Не я обичаше и не беше я обичал. Чувстваше се заплашен не само от думите, но дори и от тона, с който ги произнесе. Решението й прозвуча повече като изнудване, отколкото като човешки избор. Купър не бе в състояние да разбере чувствата й, защото сам нямаше никакви към нея. Неговите собствени чувства бяха насочени единствено към Алекс. Не искаше да я разстройва или обижда с тази кошмарна история. Беше длъжен да намери начин да я защити.

— Не мисля, че е добра идея, Чарлин — отвърна внимателно Купър, опитвайки се да поддържа дистанцията помежду им.

Според него, след като връзката им бе толкова кратка, той нямаше никакви ангажименти и тя нямаше право да го безпокои, а трябваше да се погрижи сама за решаването на проблема си. Виж я ти, малката мръсница! Вместо да се оправя, седнала да го заплашва и да го въвлича в калната си история. Не бяха един и два случаите, когато жени нарочно раждаха от знаменитости, за да могат да ги изнудват цял живот за пари. Изглежда Чарлин беше намислила нещо подобно, но той не искаше да бъде въвлечен в подобна интрига. Това го плашеше.

— Ние дори не се познаваме достатъчно добре. А ти си толкова млада и привлекателна, че да се обвържеш с едно бебе… Ще провалиш живота и кариерата си! Децата са голяма напаст и грижа! — това беше тактика, която бе използвал и преди, и винаги бе имал успех. Но Чарлин нямаше намерение да се предава.

В името на Бога, защо й трябваше да има дете от някакъв си непознат? — отчаяно се запита той. Защото този непознат беше Купър Уинслоу.

— Имам шест аборта, Куп. Нямам намерение да правя още един. И освен това искам нашето бебе — нашето бебе! Ето къде било разковничето! Тя искаше да го вкара в капана. Щеше да го принуди да сърба попарата! Не преставаше да си мисли дали наистина е бременна, или това е само хитър ход, за да измъкне пари. — Искам да те видя.

— Казах ти, че не е добра идея — това беше последното, на което щеше да се съгласи. Само това му липсваше — една истерична сцена с нея. Знаеше какво цели Чарлин — да го върне обратно при себе си и да го накара да се чувства отговорен и задължен. Нито за миг обаче не вярваше, че е искрена. А не биваше да прави нищо, с което да изложи на опасност връзката си с Алекс. Креватната история с Чарлин беше продължила три седмици. Любовта му с Алекс можеше да продължи цял живот. — Не мога да ти заповядам какво да правиш, но смятам, че най-правилното е да абортираш.

Не беше глупак, че да й се моли. Предпочиташе да я удуши заедно с бебето, ако изобщо имаше такова. Не беше сигурен, че е бременна, а ако беше, съмняваше се дали бебето бе от него.

— Казах ти! Няма да направя аборт — отвърна твърдо Чарлин, след което заплака.

Последваха излияния колко много го обича, как се надявала, че ще бъдат винаги заедно, как смятала, че и той я обича. И какво щяла да прави с бебето, ако то няма баща?

— Точно така — отвърна безизразно Купър. Беше решил да не й позволи да разбере, че е притеснен и се тревожи. — Никое бебе не заслужава баща, който не иска да го признае за свое. Аз няма да се оженя за теб. Дори нямам намерение да те виждам повече. Не искам да ставам баща на никого. И никога не съм ти казвал, нито намеквал, че те обичам. Ние сме двама възрастни, които се чукаха няколко седмици и нищо повече. Хайде повече да не се измъчваме.

Какво толкова!

— Ами бебетата стават точно с чукане — отвърна Чарлин и неочаквано се разкикоти.

Купър имаше чувството, че произнася репликите в някакъв много слаб филм, и това все повече го дразнеше. Заради онова, което му причиняваше, постепенно започваше да я мрази.

— Колкото до моето бебе, то е и твое, Куп — отвърна тя, гукайки.

— Изобщо не е мое бебе! То не е ничие бебе все още. То е все още нищо, една клетка с размер на главата на карфица. И не значи нищо! Дори няма да ти липсва! — знаеше, че не е истина, защото хормоните я бяха накарали да си мисли, че го обича. Но нямаше да й позволи да му припише бащинството.

— Аз съм католичка — произнесе Чарлин някак тържествено и Купър трепна.

— Аз също. Но ако това е имало някакво значение за теб, трябваше да се сетиш, преди да спим заедно. Не виждам да имаш някакъв друг избор. Или си умна, или много глупава. Ако избираш да си глупачка, аз няма да бъда част от твоята глупост. Щом толкова искаш да задържиш бебето, ще трябва да го направиш без моята благословия или поддръжка — трябваше от самото начало да бъде ясно, че няма намерение да й помага, нито ще й позволи да го изнудва. Смяташе, че е най-добре да изясни нещата, за да не си прави никакви илюзии.

— Ще се наложи да ни издържаш — отвърна практично Чарлин. — Така казва законът — беше съвсем ясна. — Аз няма да мога да работя, докато съм бременна. Не мога да се снимам, нито да играя с голямото си шкембе. Ти ще трябва да ми помагаш — в момента Куп не можеше да издържа себе си, камо ли да помага на Чарлин. — Смятам, че е най-добре да се видим и да поговорим.

Изведнъж гласът й започна да звучи съвсем бодро. Купър заподозря, че Чарлин все пак се надява, че ще успее да го изнуди, може би дори, че ще го накара да се ожени за нея, ако роди детето. Бедната, не знаеше, че това само го караше да я мрази. Според него Чарлин заплашваше не само парите му, но и връзката му с Алекс, което имаше много по-голямо значение за него.

— Нямам никакво намерение да се виждам с теб — отвърна ледено той. Нямаше да й позволи да го разиграва като мечка на панаир.

— Мисля, че ще се наложи, Куп — отвърна тя, този път доста заплашително. — Какво ще си помислят хората, когато разберат, че не се грижиш нито за мен, нито за бебето ни? — говореше така, сякаш бе отгледала поне седем негови деца и имаха десетгодишен брак.

Господи! Какъв кошмар! Откъде му дойде на главата! Та тя бе само едно момиче, с което се бе забавлявал, беше спал с нея няколко седмици и нищо повече. А ето че се бе превърнала в смъртоносна заплаха. Изнудвачка!

— А какво ще кажат хората, когато научат, че ме изнудваш? — попита на свой ред Купър. Личеше, че повече не издържа.

— Това не е изнудване, а борба за бащинство — отвърна този път весело Чарлин. — Така правят хората, Куп. Женят се и имат бебета. Или пък обратно — имат бебета и се женят. Няма значение в какъв ред — звучеше едва ли не като нещо неизбежно.

Идеше му да й забие един юмрук, ако беше наблизо. Никой досега не бе постъпвал така с него, толкова хладнокръвно, пресметливо и досадно. Всяка жена, което бе забременявала от него, се бе държала благоразумно. Но Чарлин не беше разумна, а и нямаше намерение да бъде. Това бе една златна възможност за нея и явно смяташе да я използва.

— Аз няма да се оженя за теб, Чарлин, независимо дали ще родиш това дете или не. Нека да ти бъде ясно още отсега. Пет пари не давам какво смяташ да правиш. Ще платя за аборта, но това е единственото, което ще направя. А ако очакваш от мен да те издържам, ще трябва да ме осъдиш — вече не се съмняваше, че тя ще го направи. Както и че ще даде гласност на случая.

— Не искам да го правя, Куп — отвърна със съжаление Чарлин. — Това ще бъде лоша реклама и за двама ни. Може да навреди на кариерите ни.

На устата му бе да й каже, че тя всъщност няма никаква кариера в киното и никога няма да има, но реши да не я дразни допълнително. Пък и истината бе, че в момента той също нямаше никаква кариера. Никой не го наемаше, освен за кратки видеоклипове и случайни, тъпи и плоски реклами. Но Купър не искаше да бъде забъркан в евентуален скандал с Чарлин. За толкова години в киното не бе въвличан в нищо подобно на това, което се задаваше на хоризонта. Всички го знаеха като фриволен, несериозен и лекомислен в любовните отношения, безспорен плейбой и донжуан, но името му не бе свързано с нито един скандал. Ако изпълнеше заканата си, Чарлин със сигурност щеше да го орезили. А поради настоящата му връзка с Алекс тази перспектива беше ужасяваща. На Артър Мадисън едва ли щеше да му хареса много.

— Не може ли да те видя по обяд, преди да излезеш? — попита Чарлин.

Този път гласът й звучеше измъчено и искрено. Променяше интонацията си за части от секундата. От кръвожадна акула се превръщаше в златна рибка, а след секунди в пираня.

Купър за миг почувства жал към нея, но веднага се съвзе. Чувството за опасност и заплаха надделя.

— Не, не може. Ще ти изпратя чек за разноските още сега. А какво ще правиш ти, си е твоя работа. Но бъди сигурна, че няма да променя решението си. Няма да позволя да ме завлечеш в тази лудница, ако оставиш моето бебе.

— Ето, виждаш ли? — сега гласът й звучеше победоносно и доволно. — Ти каза моето бебе. Вече мислиш за него като за твое. То си е нашето бебе, Куп. И сигурно ще бъде много красиво — сега пък се разнежи и стана поетична, а на Купър му идеше да повърне, докато я слушаше.

— Ти си напълно луда! Сбогом, Чарлин.

— Чао, татенце — изчурулика тя и затвори, а Купър се втренчи в телефона с ужас. Това наистина беше кошмар. Струваше му се, че сънува и всеки миг ще се събуди. За съжаление обаче не беше сън.

Замисли се какво ли щеше да предприеме Чарлин, ако наистина осъзнае, че той няма намерение да й играе по свирката. Дали щеше да направи аборт, или щеше да продължи да настоява и да роди детето. Ако избереше второто, се очертаваше дяволски грозен скандал! Какво ли щеше да си помисли Алекс. Ами баща й?

Той, разбира се, не й бе казал нищо. Какво я интересуваха краткотрайните му сексуални връзки от миналото! Но сега залозите бяха много големи и много важни неща бяха изложени на риск. Така че, ако Чарлин изпълнеше заканите си, може би най-добре би било да разкаже всичко на Алекс.

Чарлин беше непредсказуема, не можеше да се прогнозира как ще постъпи.

Купър в момента знаеше, че трябва да направи две неща, колкото и да му бяха неприятни.

Първо — да изпрати чек на Чарлин, с който да покрие разноските по аборта, ако направеше такъв. И второ — да намери Алекс и да й разкаже всичко, от А до Я.

Той премина гол през спалнята и взе чековата си книжка. Написа чек за сума, която смяташе, че е достатъчна. Сетне се обади на Алекс в болницата и й остави съобщение да му звънне, когато е свободна. Не бе имал намерение да й разказва нищо, но при създалите се обстоятелства това бе най-правилното и мъдро решение. Знаеше, че честността е най-добрата политика. Само се надяваше, че тя няма да прекъсне връзката им, когато чуе историята му.