Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Cottage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 30 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2011)
Разпознаване и корекция
sonnni (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Даниел Стийл. Имението

ИК „Бард“ ООД, София, 2003

ISBN: 954-585-434-0

История

  1. — Добавяне

Глава 6

Последните дни на Лиз като служител на Купър имаха сладко-горчив привкус. Той никога не бе се държал така мило с нея, нито бе проявявал такава щедрост. Подари й диамантен пръстен, за който каза, че принадлежал на майка му. Беше, разбира се, една от онези негови истории, към които Лиз се отнасяше със скептично недоверие. Но всъщност, чийто и да е бил пръстенът, беше красив и й ставаше точно по мярка. Обеща му да го носи винаги и да мисли за него.

В петък вечер Купър я заведе в „Спаго“ и тя пи много. Толкова много, че когато той я закара у тях, плачеше колко нещастна ще бъде без него. Но Куп вече се бе примирил с напускането й и я увери, че решението й е правилно и че всъщност е избрала верния път. Остави я в апартамента й и се върна в „Имението“, където го очакваше ново гадже. Памела беше заминала на снимки в Милано. А докато бе правил рекламата за коли, срещна Чарлин. Тя изглеждаше умопомрачително, нищо че бе на двадесет и девет години, което означаваше стара за него. Но имаше най-невероятното тяло, което бе виждал, а в интерес на истината той бе виждал много женски тела в живота си. Нейното обаче заслужаваше да бъде поставено на едно от първите места в галерията на славата на Купър Уинслоу.

Чарлин имаше огромни гърди, за които твърдеше, че били истински, без капка силикон, и толкова тънка талия, че можеше да я обхване с двете си ръце. Имаше права черна коса, която стигаше до кръста й, и страхотно големи зелени очи, като на котка. Каза му, че баба й била японка. Сигурно от нея бе наследила формата на очите. Беше наистина невероятно момиче и двамата се харесаха от пръв поглед. Не беше необходимо да я уговаря и ухажва много дълго. Беше много по-интелигентна от Памела, което бе в известен смисъл истинско облекчение. Чарлин бе живяла две години в Париж, бе работила като модел и манекен на бельо и в същото време бе учила в Сорбоната. Бе израснала в Бразилия. Беше невероятна смесица от раси и култури, екзотичен меланж от аромати и ухания, и още на втория ден от снимките влезе в леглото му. Всъщност Куп бе имал една наистина добра седмица.

Покани я да прекара уикенда с него и тя прие с удоволствие. Дори вече мислеше да я вземе със себе си в „Отел дю Кап“. Тя щеше да изглежда впечатляващо край басейна без горнището на банския.

Когато се върна от вечерята с Лиз, Чарлин го очакваше в леглото и той, без да се бави се присъедини към нея. Прекараха много интересна нощ, изпълнена с истински акробатични изпълнения. В събота отидоха да обядват в Санта Барбара, след което се прибраха вкъщи, за да се приготвят за вечерята в „Л’Оранжери“. Куп се забавляваше страхотно. Компанията на Чарлин му бе много по-приятна от тази на Памела и той вече мислеше, дали не е време да целуне за довиждане предишната си приятелка. Чарлин имаше много повече потенциал. Можеше да му предложи по-интересни неща и възрастта й беше по-подходяща.

Тя все още беше в леглото му, когато Палома дойде на работа в понеделник сутрин. Куп я помоли да им донесе закуската в спалнята и прислужницата го направи с начупено изражение на неодобрение. Тръшна подносите на леглото и излезе, поклащайки се на високите си, този път розови обувки. Аксесоарите, с които се кичеше, винаги го изумяваха.

— Тя не ме харесва — рече Чарлин. Изглеждаше леко обидена. — Мисля, че не одобрява онова, което вижда.

— Не се безпокой. Горката, тя е лудо влюбена в мен. Няма да се изненадам, ако ти направи някоя сцена на ревност — след това шеговито обяснение, двамата се заеха със закуската, която представляваше яйца, твърди като гума и покрити с дебел слой лют пипер, от който Куп едва не се задави, а Чарлин започна да киха. Тази закуска нямаше нищо общо с вълшебните хуевос ранчерос, които му бе приготвила преди седмица.

Тихата война между двамата се разгаряше. Този рунд бе спечелен от Палома, но Куп си обеща, че след като Чарлин си отиде, ще поговори с нея сериозно.

И това стана същия ден следобед.

— Много интересна закуска ми сервира тази сутрин, Палома — бе слязъл в кухнята и я наблюдаваше свирепо. — Пиперът беше добра идея, но не бе необходим. Мисля, че ми трябваше трион, за да разрежа яйцата. С какво ги бе забъркала? С цимент или с обикновено лепило?

— Напрайх туй, дет ми казахте — отвърна невъзмутимо на невъзможния си английски тя, докато лъскаше сребърните прибори. Лийвърмор й бе наредил да ги лъска всяка седмица. На носа й отново се мъдреха слънчевите очила с изкуствени камъчета. Те очевидно й бяха любимите. И Купър започваше да свиква с тях.

Запита се дали няма някаква, макар и малка възможност да я прати по дяволите. Трябваше просто да я смени, независимо от онова, което казваше Аби.

— Що? Ни бяха ли убави? — продължи с най-невинен тон прислужницата и на Купър му се прииска да я удуши.

— Знаеш много добре какво имам предвид.

— Мис Памела се обади от Италия тази сутрин в осем — обяви неочаквано Палома без никакъв акцент, без нито една грешка и Куп я загледа втрещен и с отворена уста.

— Какво каза? — всъщност по-правилно би било да я пита не какво, а как го каза.

— Казах… — тя го погледна с невинна усмивчица. — Чи гуспойца Памела съ убади в осъм — диалектът отново се бе появил. Очевидно си играеше с него.

— Преди минута не го произнесе така. Палома, защо е всичко това? Какво целиш? — Куп бе видимо заинтересуван и изненадан, а на нейното лице се появи глуповато и някак свенливо изражение. Но скри свенливостта си зад предизвикателно свиване на рамене.

— Вие нали това очаквахте от мен? Да не говоря правилно. Наричахте ме Мария цели два месеца — в речта й все още се забелязваше ехо от Сан Салвадор, но то бе съвсем далечно, почти неуловимо. А английският й беше добър почти колкото неговия.

— Ами… Никой не ни запозна официално — опита да се оправдае Купър.

Не искаше да си признае, но сцената го забавляваше. Беше сигурен, че Палома нарочно крие от него, че говори добре английски, и се прави, че не може. Подозираше, че е не само умна, но и много добра готвачка.

— Ти какво работеше в твоята страна? — прояви неочакван интерес Купър.

Прислужницата изведнъж се бе превърнала в човешко същество, може би защото го ядоса. Същевременно не бе съвсем сигурен дали си струва да се товари с чужди съдби. Никога не се беше интересувал от другите, а единствено и само от себе си. Така се живееше по-лесно. Но любопитството все пак надделя над егоизма.

— Бях медицинска сестра — отговори Палома, продължавайки да лъска среброто.

Това бе доста неприятна и досадна работа. Така че Лийвърмор й липсваше почти колкото и на Купър.

— Много лошо — престорено се намуси той. — Надявах се да ми кажеш, че си била шивачка. Поне щеше да се грижиш добре за дрехите ми. За щастие все още нямам нужда от сестринските ти умения.

— Тук печеля повече пари. А вий имате толкуз многу дрехи — отвърна Памела, като отново възвърна акцента си.

Сякаш играеше тенис на маса с него. Подхвърляше му топката от неочаквани ъгли и го изненадваше.

— Благодаря за откровеността. И ти самата подбираш доста интересни допълнения към тоалета си — подметна, като погледна розовите й обувки. — Защо не ми каза по-рано, че Памела се е обадила? — вече беше взел решение да я разкара, но по принцип винаги оставаше добър приятел със старите си любовници. И освен това беше толкова щедър, че те забравяха греховете и изневерите му и му прощаваха всичко. Беше сигурен, че и с Памела ще стане същото.

— Бяхте много зает с другата, как й беше името? — акцентът отново го нямаше.

— Чарлин — рече Куп и Палома го изгледа странно. — Благодаря ти, Палома — добави той и реши да не се ядосва занапред.

Тази Палома се очертаваше като доста интересен образ. Никога не му съобщаваше кой го търси или пък му казваше само за тези, за които тя сметнеше, че си струва. Това малко го притесняваше. Но очевидно знаеше кой командва парада.

Преди няколко дни Палома срещна Марк и той й се оплака, че пералната машина в крилото за гости не работи. Тогава тя предложи да му пере дрехите. Печката и машината за еспресо също бяха развалени и Палома му разреши да използва печката в главната кухня на къщата, където Купър никога не слизал сутрин. Даде му ключ, който свързваше двете крила — това за гости и основното. Марк съобщи на агентката за неизправните уреди и тя обеща, че ще бъдат поправени, но след напускането на Лиз нямаше кой да се занимава с ремонта, с изключение на самия Купър, поради което най-вероятно нищо нямаше да стане. Всички знаеха това. Купър не се занимаваше с подобни неща от всекидневието. Затова Марк даваше дрехите си на обществена пералня, а Палома переше чаршафите и хавлиените кърпи. В събота и неделя той си правеше кафе с машината за еспресо на Купър. Всъщност това напълно задоволяваше нуждите му. Вечер използваше микровълновата печка, за да притопли полуготовите храни, които купуваше. А печката щеше да му е необходима само по времето, когато децата дойдат на гости. Но Марк се надяваше, че дотогава тя ще бъде поправена. Ако ли не, той самият щеше да се заеме с тази работа. Дори съобщи на агентката за това свое желание. Жената го увери, че ще се опита да уреди всичко, но колкото и да звънеше на Купър, не успя да се свърже с него. Всъщност той бе зает със снимките на една реклама за дъвки. Беше смешна реклама, но заплащането бе съвсем прилично, така че импресариото му го посъветва да не се отказва. Напоследък беше работил доста, въпреки че все още не се забелязваше и следа от някой филм на хоризонта. Импресариото говореше с недомлъвки.

Репутацията на Купър бе добре известна в Холивуд, но за ролите, които искаше да играе — романтични любовници или герои, той просто беше прекалено стар. Все още не бе готов да играе бащи или дядовци. А търсенето на застаряващи плейбои не бе особено голямо.

Чарлин оставаше да спи при него почти всяка нощ през тази седмица. Опитваше се да си намери работа като актриса, но за нея имаше още по-малко възможности, отколкото за Куп. Единствените ролички, които бе изпълнила откакто бе дошла в Холивуд, бяха в две кратки видеофилмчета от серията XXL, едното от които бе излъчено в четири сутринта по една от местните телевизии. Агентът й успя да я убеди, че не бива изобщо да ги споменава в автобиографията си. Бяха ужасно слаби. Беше помолила Купър да й помогне и той обеща, че ще направи каквото може.

Чарлин бе започнала кариерата си като манекенка на бельо на Седмо авеню, сетне беше работила в Париж. Наистина имаше прекрасно тяло, създадено само за снимки, но той не бе сигурен дали изобщо може да играе, всъщност сериозно се съмняваше в това. Уменията й бяха изключителни в една друга област, която силно допадаше на Куп, но нямаше нищо общо с актьорското майсторство, киното или телевизията.

Затова пък компанията й в леглото не бе за изпускане.

Памела се завърна от Милано и му съобщи, че е завъртяла любов с фотографа. Куп почувства истинско облекчение. В света, в който живееше, тези неща се случваха постоянно. Това беше свят, в които връзките бяха временни, романите — бързи, плътта — в изобилие. В този свят всичко се продаваше. Всъщност, когато излезеше с някоя известна актриса, самият Купър окуражаваше слуховете за сериозна връзка и сватбени камбани. Но по отношение на Чарлин изобщо нямаше подобни намерения. Тя беше само за забавления, а и не искаше нищо повече. Бяха излезли два пъти да пазаруват. Тези акции изядоха до шушка чековете, които бе получил от наемателите си, но според Купър Чарлин го заслужаваше. Точно това обясни и на Аби, когато счетоводителят се обади да го предупреди, че ако не промени навиците си, ще се наложи да продаде къщата.

— Най-добре веднъж завинаги се откажи от алчни моделки, манекенки и актриси. Трябва да си намериш богата жена — посъветва го най-сериозно той и Купър през смях обеща да си помисли.

Но всъщност Куп Уинслоу нямаше никакви намерения да се жени. Всичко, което искаше, бе да се наслаждава на живота. И смяташе да го прави, докато настъпи последният му час.

Следващата седмица Марк замина за Ню Йорк да види децата си. Беше разказал на Палома всичко за тях. От време на време тя почистваше жилището му и той й се отблагодаряваше щедро. Всъщност тя щеше да го прави и без пари. Беше й станало много жал за него, когато й разказа как жена му го напуснала заради друг мъж. Започна да му носи пресни плодове, които поставяше в купата на кухненската маса, а понякога и от тортилите[1], които си правеше вкъщи. Обичаше да слуша за децата му. Навсякъде из къщата имаше наредени техни снимки, а също и на жена му. Човек лесно можеше да види, че Марк обича децата си и тъгува за тях. Не беше ги виждал от месец, откакто бяха напуснали Ел Ей. Джанет бе настояла да им даде време да се посъвземат и да свикнат, преди да ги посети.

Самата тя беше нервна и враждебно настроена към него. Продължаваше да води двойствен живот. Пред децата се преструваше, че няма друг мъж в живота й, а в същото време поддържаше тайната си любовна връзка с Адам. Той пък искаше да знае кога най-сетне ще го представи на децата си. Тя му обещаваше, но се страхуваше да им разкрие коя е истинската причина да се преместят в Ню Йорк. Ужасяваше се от мисълта, че може да намразят Адам, да започнат война с него, дори и само от лоялност към баща си, ако не за друго. Когато Марк я видя, Джанет беше нервна, напрегната и сприхава и той реши, че нещо не е наред. Децата също му се видяха нещастни, но се зарадваха да видят баща си. Останаха в хотел „Плаза“ при него и си поръчаха почти цялото меню от рум сервиз. Той ги заведе на театър, после на кино. Излезе заедно с Джесика да пазаруват, а двамата с Джейсън си направиха дълга разходка в дъжда. Марк се опита да му обясни положението. В неделя следобед трябваше да си тръгне обратно за Ел Ей и имаше чувството, че само е докоснал повърхността с пръсти и е размътил водата. През цялото пътуване бе потиснат и депресиран. Започна дори да си мисли дали няма да е по-добре, ако се премести и той в Ню Йорк.

Тази мисъл го занимаваше и през следващия уикенд, докато лежеше край басейна и се печеше на слънце. Забеляза някакво движение край къщичката на вратаря. Надигна се и се запъти натам. Видя един млад мъж, който сваляше кашони от един микробус. Марк предложи да му помогне.

Джими се поколеба за миг, след което се съгласи. Оказа се, че има доста багаж, дори сам се чудеше откъде се бе събрал толкова много. Беше оставил мебелите и повечето вещи на склад. Бе запазил само снимките, някои дребни сувенири, спортната си екипировка и дрехите. Имаха хубава стереоуредба и повечето касети бяха на Маги.

Стори му се, че е помъкнал цяла планина излишни боклуци. Бяха му необходими два часа, за да разтовари микробуса дори и с помощта на Марк. Спряха да починат и се запознаха. Джими предложи да изпият по бира и Марк прие с благодарност. Бяха свършили доста работа.

— Наистина имате много багаж — усмихна се той, като отпиваше от бирата. — При това тежък. Какво носите в тези кашони? Да не би колекция от топки за боулинг?

Джими също се усмихна.

— И аз не знам. Апартаментът ни беше малък, двустаен и повечето неща оставих на съхранение в склад. А ето на, пак е много.

В кашоните имаше книги, списания и компактдискове. Започнаха да ги вадят и подреждат. Изглеждаше сякаш никога няма да свършат, но всъщност всичко бързо изчезна в чекмеджета, шкафове и долапи. А когато отвори първата кутия, Джими извади снимката на Маги и я постави на лавицата над камината. След това застана и я загледа. Тази снимка бе една от любимите му. На нея се виждаше Маги с току-що уловена риба край някакво езеро в Ирландия при едно от пътуванията им дотам. Изглеждаше щастлива и се усмихваше победоносно. Огнената й коса бе завързана на опашка, а очите й блестяха като сияйни изумруди на слънчевата светлина. Изглеждаше много млада, като четиринадесетгодишна ученичка. Беше лятото преди да се разболее, само преди седем месеца. Струваше му се, че е минал цял век оттогава.

Когато се обърна видя, че Марк го наблюдава.

— Красива жена. Приятелка ли ви е?

Джими поклати глава и замълча дълго време. В гърлото му сякаш бе заседнала буца. Напоследък много често усещаше този възел, който му пречеше да говори, а понякога се стопяваше в сълзи.

— Не, това е жена ми — отвърна тихо той.

— О, извинете — продължи със съчувствие Марк, смятайки, че са разведени. Вече му се струваше, че всички хора на света са разведени. — Откога?

— Утре ще станат седем седмици — отвърна Джими и си пое дъх.

Той никога не говореше за това, но знаеше, че ще трябва да се научи, и може би моментът беше подходящ. Марк изглеждаше добър човек и бе възможно да станат приятели, след като щяха да бъдат съседи. Джими се опита да остане спокоен и наведе очи.

— А аз от шест. Миналата седмица ходих да видя децата в Ню Йорк. Ужасно ми липсват. Жена ми ме остави заради друг мъж — обясни с тъжен глас Марк.

— Съжалявам — отвърна с топлота Джими. Видя в очите на мъжа болка, която сякаш бе отражение на неговата собствена болка. — Много е тъпо. Колко големи са децата ви?

— На петнадесет и на тринадесет, момиче и момче. Джесика и Джейсън. Страхотни хлапета са. И мразят Ню Йорк. Да беше си намерила някой тук… искам да кажа, че нямаше да се наложи да се местят. Децата дори още не знаят за него. А вие? Имате ли деца?

— Не. Не успяхме. Говорихме за това, но… — чудеше се какво да каже на Марк. Имаше усещането, че помежду им съществува някаква невидима връзка, породена от мъката, от загубата, от неочакваното нещастие, което ги бе сполетяло.

Бруталният плесник на съдбата, дошъл не навреме и внезапно.

— Е, може би така е по-добре. Сигурно е по-лесно да се разведе човек, ако няма деца. Всъщност и аз не знам — продължи Марк, изпълнен със състрадание и съжаление.

Едва тогава Джими осъзна заблудата, в която бе изпаднал този човек.

— Ние не се развеждаме — отвърна доста шокиран той.

— Тогава някой ден може пак да се съберете — рече Марк, завиждайки му тайно.

И тогава изведнъж забеляза неописуемата болка и мъка в очите на Джими.

— Жена ми е мъртва.

— О, Господи! Съжалявам! Простете ми! Аз си помислих… Всъщност какво се случи? Катастрофа? — той отново погледна снимката. Неочаквано почувства ужас и дълбока болка, че тази красива млада жена, която държеше в ръката си риба и се усмихваше щастливо, вече не бе между живите. Но тя не беше си отишла заради егоистичното си чувство към друг мъж, заради себе си и своето собствено щастие, а завинаги. Освен това виждаше, че сърцето на съпруга й е разбито.

— Тумор в мозъка. Първо я заболя главата… решихме, че е мигрена… Направиха й изследвания. Отиде си за два месеца. Просто така. Аз обикновено не говоря за това. Тук щеше да й хареса. Семейството й е от Ирландия, от Каунти Корк. Тя обичаше Ирландия от дъното на душата си. Беше страхотна, удивителна жена. Ще ми се да съм поне половината от онова, което бе тя — Марк едва не се разплака, докато го слушаше. В очите на Джими блестяха сълзи.

Марк не знаеше нито какво да каже, нито какво да направи. Затова мълчаливо продължи да внася кашони и да ги качва на втория етаж. Пренесе почти половината от багажа.

Двамата работиха мълчаливо, докато Джими възвърна самообладанието си. Марк му помогна да отвори кашоните и да подреди вещите си.

— Не знам как да ти се отблагодаря. Всъщност доста съм объркан. Имахме хубав апартамент във Венис Бийч. Трябваше да го напусна, не исках да остана повече там. Навсякъде е пълно със спомени, от които не можех нито да се скрия, нито да избягам. И неочаквано се появи тази възможност. Стори ми се добро решение, за момента.

Да, тук сигурно щеше да успее да се съвземе, защото не беше пълно със спомени за нея, помисли си Марк.

— Аз пък живях на хотел, на две преки от офиса ми. Чувах какво правят хората по цели нощи, там стените са като от хартия. Един познат счетоводител работи за Купър. Та той ми каза, че къщичката и крилото за гости ще бъдат дадени под наем. Доведе ме и аз, в мига, в който зърнах мястото, се влюбих. Веднага си помислих, че когато децата ми дойдат на гости, тук ще се чувстват добре. Все едно, че живееш в парк или в гора. Пренесох се преди две седмици. Не бях спал нощи наред. Но тук е толкова спокойно, че вече спя като бебе. Искаш ли да дойдеш да видиш къде живея? Мястото е съвсем различно от твоето. Спомням си, че когато дойдох, къщичката вече беше наета същата сутрин. Все пак смятам, че моето жилище е по-подходящо за децата.

В действителност Марк мислеше само за това откакто бе при тях миналата седмица. Видя колко са нещастни в Ню Йорк. Джесика непрекъснато се караше и воюваше с майка си, а Джейсън странеше от всички, беше се затворил в себе си, дори футбол не искаше да играе. Марк смяташе, че нито децата, нито майка им са във форма. Никога не бе виждал жена си толкова напрегната и стресирана. Тя бе унищожила живота на всички с лека ръка и Марк се питаше дали е открила, че новият й живот не е толкова прекрасен, колкото си бе представяла преди. Беше избрала несигурността, трудния и трънлив път не само за тях, но и за себе си.

— Искам първо да си взема душ — отговори с усмивка Джими на поканата. — Но ще дойда по-късно, ако си вкъщи. Какво ще кажеш да изиграем няколко сета днес следобед? — не беше играл тенис от смъртта на Маги.

— С удоволствие. Все още не съм ходил до кортовете. Нямаше с кого да играя. Но често плувам в басейна. Прекрасен е. Намираме точно под моите прозорци. Мислех да плувам всяка вечер след работа, но нямам много време.

— А срещал ли си хазаина? — попита Джими с малко по-весела усмивка. Виждаше се, че вече се чувства по-добре.

— Все още не. Нито пък съм говорил с него. Само го зърнах няколко пъти от разстояние, когато излизаше или се прибираше с колата. Винаги е придружен от различни умопомрачителни жени. Сигурно има цял харем от млади момичета.

— Ами нали трябва да поддържа репутацията си. Доколкото знам, цял живот е правил най-добре това. Не съм го гледал във филм от години.

— Може би късметът му е изневерил. Или пък е затънал финансово, иначе защо ние с теб ще му бъдем квартиранти? — подхвърли Марк.

Това си беше истина, но лошият късмет на Купър всъщност ги устройваше и бе добре дошъл за тях.

— И аз си помислих същото — съгласи се Джими. — Защо ще дава под наем крило от къщата си, освен ако не се нуждае от пари? Сигурно поддръжката струва цяло състояние.

— Разбрах, че счетоводителят му е уволнил целия персонал. Сигурно скоро ще видим самия Купър да чисти градината.

Двамата се разсмяха, като си представиха картинката.

Малко по-късно Марк се върна в своето жилище. Беше много доволен, че се запозна с Джими. Беше силно впечатлен от работата му с малтретирани и трудни деца в Уотс и ужасно му съчувстваше за смъртта на жена му. Какво нещастие, Господи! Каква съдба! Беше много, много по-лошо и тъжно от онова, което се бе случило с него. Той поне имаше децата си. Наистина Джанет бе разбила сърцето му и бе провалила живота му, но нали не бе умряла! Марк не можеше да си представи нищо по-ужасно от трагедията, сполетяла новия му приятел.

Джими го посети, както обеща, след час и половина. Току-що бе излязъл от банята и косата му все още бе мокра. Беше обул шорти и тениска и носеше ракетата си за тенис. И наистина остана впечатлен от крилото за гости, където живееше Марк. Тук беше съвсем различно от къщичката на вратаря. Джими обаче харесваше своето жилище повече, макар да разбираше защо този апартамент бе по-подходящ за децата на Марк. Тук имаше повече стаи, повече пространство. И те най-вероятно щяха да бъдат доволни, че басейнът е на една крачка.

— Куп има ли нещо против децата ти? — попита го Джими, докато вървяха към тенис корта.

— Не. Защо? — Марк изглеждаше изненадан. — Казах на агентката, че те живеят в Ню Йорк и за мое съжаление едва ли ще идват често тук. Освен през ваканциите. За тях е по-удобно аз да ги посещавам.

— Останах с впечатление, че нашият хазаин не обича деца. Мога да го разбера. Събрал е доста ценни предмети и скъпи мебели и на двете места. Мен ме устройва. Ние нямахме много мебели, апартаментът ни беше малък. Просто събрах каквото имаше и го оставих в един склад. Предпочитам да започна от нула, на чисто. А ти?

— Аз оставих на Джанет всичко, освен дрехите си. Мислех, че за децата ще бъде по-добре да са заобиколени от познатите им мебели и вещи. Това място сякаш Господ ми го прати. Иначе трябваше да купувам нови мебели или да вземам под наем. Дори си мисля, че ако се наложеше да го правя, щях да си остана в хотела. Наистина не ми се обзавежда апартамент, нямам желание. Просто си взех куфара и влязох тук. Това е като фокус. Щракнеш с пръсти, и хоп, готово! Имам си къща.

— Да — усмихна се Джими, — и при мен беше същото.

Намериха тенис корта, но откриха, че е в лошо състояние. Не бе поддържан и настилката му бе изровена и неравна. Опитаха се да поиграят, но не им се удаде. Затова само си подаваха топката. Въпреки това останаха доволни от раздвижването. Накрая се върнаха при басейна. Марк преплува няколко дължини, а Джими полежа на слънце. Преди да се прибере в новата си къща, той покани Марк на вечеря. Щеше да изпече пържоли на скарата. Добре, че по някаква щастлива случайно беше купил две, а не както винаги една.

— Благодаря, ще дойда. И ще донеса вино — отвърна поласкан Марк.

И наистина след около час се появи с бутилка каберне. Седнаха на терасата на къщата и заговориха за живота, за спорта, за професиите и работата си, за децата на Марк и за децата, които Джими бе искал да има. Съвсем бегло споменаваха и за съпругите си. Тази тема бе все още прекалено болезнена и за двамата. Марк сподели, че няма никакво желание да започне връзка с жена, а Джими му призна, че едва ли някога ще направи подобно нещо. За момент се поколеба, докато го изричаше, защото подобно решение се взема трудно, когато си само на тридесет и три години. И двамата бяха единодушни, че известно време трябва да се оттеглят, да изчакат. Накрая, разбира се, стигнаха и до самия Купър. Кой е в действителност, какъв човек е. Джими имаше теория, че животът на кинозвезда, какъвто Купър Уинслоу бе водил и продължаваше да води, изкривява реалността. Това със сигурност бе вярно, ако се съдеше по нещата, които бяха чели по вестниците и списанията за него.

Докато двамата нови приятели седяха на терасата на къщичката, Купър бе в леглото с Чарлин. Тя беше невероятна жена. От онези, на които казват стръвници. Притежаваше удивителна чувственост и ненаситна сексуалност и Купър правеше с нея неща, за които не беше се сещал от години. Това го караше да се чувства млад, предизвикваше го и го развеселяваше. В един момент тя се държеше като котенце, което мърка и го гали с лапичка, а в следващия момент се превръщаше в разлютена лъвица, предизвикваща го да я укроти и победи. Беше неудържима и пълна с енергия. Държеше го буден с часове. Така стана и тази нощ.

На сутринта Чарлин се измъкна от леглото и слезе долу в кухнята, за да направи нещо за закуска. Искаше да го изненада с нещо вкусно и после отново да прави любов с него. Беше съвсем гола, или почти, защото носеше само едни бикини „прашки“, от които се виждаше единствено ремъчето, и червени обувки с висок ток.

В този момент чу ключ да се превърта в ключалката и вратата се отвори. Тя се обърна и видя Марк по бельо да стои втрещен на прага. Русата му коса беше разрошена и той приличаше на хлапак. На осемнадесетгодишен ученик, който никога в живота си не е виждал гола жена. А тя стоеше пред него, без да се смути или да направи някакъв опит да се прикрие. Само се усмихваше.

— Здрасти, аз съм Чарлин — обяви, без дори да се изчерви. Сякаш бе загърната с халат до земята и плюшени пантофи.

Той дори не забеляза лицето й. Беше си глътнал езика, напълно объркан от пищните гърди, оскъдните бикини и безкрайно дългите крака. Трябваше да повика на помощ цялото си самообладание, за да насочи очи към лицето й.

— О, Боже! Извинете ме. Палома каза, че Куп не използва кухнята през уикендите… Никога. А моята печка е развалена, също така и машината за еспресо. Дойдох, за да си направя едно кафе… Тя ми даде ключа… — горкият Марк, направо заекваше, но Чарлин не изглеждаше ни най-малко смутена. Дори напротив, развесели се. Ситуацията очевидно я забавляваше.

— Аз ще ви направя кафе. Куп още спи.

Марк реши, че е актриса или манекенка, която хазаинът му бе довел за една нощ. А може би бе по-сериозна приятелка. Но преди седмица го беше видял с друга жена, блондинка. Тази беше нова. Не познаваше нито едната, нито другата. Но без съмнение тази имаше сексуален талант.

— Не, не… няма нужда… Аз ще си вървя… Ужасно съжалявам… — тя продължаваше да стои пред него, усмихвайки се. Гърдите й бяха почти в лицето му.

— Всичко е наред — момичето очевидно никак не се притесняваше от голотата си. Ако не беше толкова объркан, Марк сигурно би се смял от сърце на сцената. Чувстваше се ужасно глупаво и неловко пред нея и докато се чудеше как да постъпи, тя му наля чаша кафе и му я подаде.

— Вие сте наемателят, нали? — попита Чарлин, докато Марк отпиваше от димящото кафе, чудейки се как да се оттегли.

— Да — че кой друг би могъл да бъде? Крадец? Шпионин? Странник в нощта? — Няма да идвам вече. Още днес ще си купя кафе машина. Може би ще е най-добре да не казвате на Куп за срещата ни — нервно завърши той. Беше зашеметен. Това момиче изглеждаше умопомрачително.

— Добре — съгласи се приятелски Чарлин, отвори термоса с портокалов сок и наля една чаша за Куп. Преди да излезе, се обърна и погледна Марк:

— Искате ли сок?

— Не! Не… благодаря. Наистина няма нужда. Благодаря за кафето — измърмори Марк и изчезна бързо.

Заключи междинната врата, която свързваше крилото за гости с главната къща. Остана прав в коридора, който водеше към неговата част, и се захили глупаво. Не можеше да повярва на току-що разигралата се сцена. Беше като от слаб филм, но момичето си го биваше! Имаше най-красивото тяло, което някога бе виждал, и прекрасна дълга коса, черна като гарваново крило.

Той продължи да се смее. Сцената му изглеждаше все по-смешна и по-смешна. След като се облече, реши, че не може да не разкаже на Джими за случката. Освен това се зарече още същия следобед да си купи кафе машина.

Джими седеше на терасата, пиеше кафе от голяма керамична чаша и четеше вестник. Когато вдигна очи, видя Марк, ухилен до ушите. Затова също му се усмихна в отговор.

— Никога няма да отгатнеш къде пих кафето си тази сутрин, и по-точно с кого.

— Надали ще отгатна, но ако съдя по изражението ти, трябва да е било хубаво кафе.

Марк му разказа за Палома и за ключа, за развалената печка и кафе машина, за това, как се бе натъкнал на голата Чарлин, обута само с прашки и високи червени обувки с токчета като пирони.

— Беше като на кино! Господи, ами ако бях попаднал на него! Сигурно щеше да ме изгони.

— Или нещо още по-лошо! — Джими също се смееше.

Това бе най-смешната случка, за което бе чувал напоследък. Представяше си как Марк по долни гащи пие кафе с непозната чисто гола жена.

— Тя ми предложи и портокалов сок, представи си! Но аз отказах. Реших, че прекалено дълго си подритвам късмета.

— Ако искаш още една чаша кафе, мога да ти предложа, макар че тук обслужването не е на подобна висота.

— О, с удоволствие — съгласи се през смях Марк.

Двамата се чувстваха като две съседски момчета, които са нови в квартала и не познават никого. И ето, че неочаквано са се открили и са станали приятели. Обстоятелствата в живота им бяха сходни и това ги свързваше повече от дългогодишно познанство. Да бъдат съседи, беше чудесно. И двамата имаха своите стари приятели, но напоследък ги избягваха по ред причини. Нещастията, които ги бяха сполетели, ги караха да се усамотят, да избягват дори най-близките си хора. Бяха се затворили в себе си и сега неочаквано откриваха нов приятел. Човек с подобни проблеми. Беше по-лесно, отколкото да си с някой, който те познава от предишния живот. Беше като да започнеш на чисто. Бяха споделили историите и мъката си. Всеки приемаше другия и му съчувстваше. Трудно можеха да понесат съжалението на старите приятели. На онези, които ги познаваха от щастливите им години.

Марк се прибра след около час. Беше си донесъл работа от офиса и се зае да я свърши. Уговориха се следобед да се срещнат край басейна.

Той отиде да си купи нова кафе машина, а Джими приключи с разопаковането на багажа. Извади половин дузина снимки на Маги и ги подреди навсякъде из къщата. Така имаше чувството, че не е толкова самотен. Понякога се събуждаше нощем, уплашен, че е забравил лицето й.

— Свърши ли си работата? — попита Джими. Беше се изтегнал на шезлонга.

— Да — усмихна се Марк, — и дори си купих нова кафеварка. Утре сутринта ще върна ключа на Палома. И никога повече няма да влизам в кухнята — споменът за срещата с Чарлин все още го забавляваше и разсмиваше.

— Да не би да си очаквал нещо друго от него? — попита го Джими, имайки пред вид хазаина им.

— Вероятно не. Но да си призная, не предполагах, че ще се окажа на първия ред в залата на сексуалния му живот.

— Подозирам, че представлението те е разсеяло от тъжните ти мисли, така че не се оплаквай.

Двамата побъбриха около половин час, когато чуха портата да се отваря, и след секунда видяха един висок мъж със сребриста коса да върви усмихнат към тях. Носеше джинси, снежнобяла риза, която трептеше на него, и кафяви сандали от крокодилска кожа на бос крак. Изглеждаше превъзходно. Двамата мъже скочиха като момчета, хванати на местопрестъплението. Всъщност имаха право да ползват басейна, а единствената причина, поради която Куп идваше, бе да ги поздрави. Беше ги зърнал от своята тераса. Чарлин бе в банята и си миеше косата.

— Няма да ви преча. Просто реших да ви кажа „здравейте“. След като сте мои гости, редно е да се запознаем.

Марк и Джими се спогледаха и решиха, че е доста смешно и странно да ги нарича свои гости. За десет хиляди долара на месец — доста скъпичко им излизаше това гостуване.

— Аз съм Купър Уинслоу — продължи мъжът със сияйна усмивка, докато се ръкуваше с Джими, а сетне и с Марк. — Кой къде живее? Познавахте ли се отпреди? — беше любопитен, но проявяваше интереса си по очарователен начин.

— Аз съм Марк Фридман, живея в крилото за гости. Не, не се познавахме с Джими. Срещнах го за пръв път вчера, когато се нанасяше.

— Казвам се Джими О’Конър — представи се и Джими, като стисна ръката на красивия мъж, който бе по-висок от него.

И той, и Марк имаха усещането, че са ученици, които за пръв път се срещат с класния си ръководител. И двамата чувстваха неустоимия чар, който излъчваше Купър. Изглеждаше любезен, елегантен и безупречно облечен. Дори джинсите му бяха идеално изгладени и прилепваха на дългите му слаби крака. И ако не знаеха на колко е години, нямаше да му дадат дори шестдесет. Изглеждаше много по-млад. А бе на седемдесет.

Нищо чудно, че жените го обожаваха. Дори облечен спортно, беше стилен и елегантен. Наистина бе една жива легенда. Куп седна на един стол и им се усмихна.

— Надявам се, че се чувствате добре в новите си домове.

— Определено да — бързо отговори Марк, молейки се наум Чарлин да не му е казала за сутрешната им среща в кухнята. Страхуваше се обаче, че го е сторила, и Куп затова е дошъл — за да го види. — Забележително имение имате — продължи искрено той, представяйки си прекрасната гола жена, която му наля кафе. Джими го наблюдаваше. Досети се за какво мисли и се подсмихна, очите му заискриха с весели закачливи пламъчета. Наистина беше страхотна история!

— Винаги съм обичал това място — рече Куп, имайки предвид „Имението“. — Трябва да ми дойдете на гости в къщата. Може би на вечеря.

Тогава се сети, че вече няма нито готвач, нито иконом, нито прислуга, която да сервира. Щеше да се наложи да наеме кетърингова служба, ако искаше да покани някого на вечеря. Не можеше да разчита на Палома да сготви нещо по-специално, освен пица и тачос[2], колкото и добър да бе английският й вече. Със или без акцент, тя си оставаше една непримирима бунтовничка и бе опасно свободолюбива. Ако я помолеше да сервира на масата, кой знае какво щеше да направи. Да изсипе супата във врата на някой от гостите или да сложи разслабително в соса.

— И откъде сте?

— Аз съм от Бостън — отвърна Джими. — Но живея тук от осем години, след като завърших университета. Харесва ми.

— Аз пък съм от десет години в града — обясни Марк. — Дойдох от Ню Йорк — щеше да добави по навик „с жената и децата“, но се усети.

Струваше му се смешно и неестествено, след като всъщност вече нямаше жена, да споменава за нея. Освен това щеше да се наложи да обяснява защо е сам и какво се бе случило.

— Направили сте добър избор. И аз съм от Източните щати, но не мога да понасям времето там. Особено зимите. Тук животът е много по-хубав.

— В къща като вашата животът наистина е хубав — добави Джими с възхищение.

Бе впечатлен не само от „Имението“, но и от самия Купър Уинслоу, който седеше и си бъбреше безгрижно с тях. Виждаше се, че плува в собствени води, че се чувства удобно в кожата си и е свикнал на внимание и възхищение. Сякаш не забелязваше колко ослепително чаровен е. Правеше го съвсем естествено, но всъщност това беше поведение, шлифовано половин век.

— Е, момчета, надявам се, че ще бъдете щастливи тук. Уведомете ме, ако се нуждаете от нещо.

Марк не посмя да спомене за развалената печка. Вече бе взел решение да я поправи на свои разноски и да си удържи разходите от наема. Не искаше да отваря разговори за тазсутрешното кафе, защото съществуваше шанс жената с прекрасните големи гърди да не е казала на Куп за срещата. Нали му обеща, че няма да го направи! Но Марк не й вярваше много.

Купър поговори с тях още няколко минути и ги остави. Двамата млади мъже гледаха дълго след него, след което се спогледаха. Изчакаха да влезе в къщата, за да не ги чуе.

— Това не е възможно! — проговори пръв Марк. — Имаше ли представа, че изглежда така? Предавам се без бой. Никой не може да се съревновава с него! — през живота си не се беше впечатлявал толкова силно от мъж. Купър Уинслоу бе най-най-красивият мъж, когото бе виждал някога.

Джими обаче не бе толкова омаян.

— Има само един проблем — рече почти шепнешком той. Наистина се страхуваше Куп да не ги чуе случайно отнякъде. — И той се отнася само до него. Никой не може да каже дали в тази великолепна обвивка има сърце. Може би всичко е само чар, поддържан външен вид и добър шивач.

— И това е достатъчно — отвърна му Марк, мислейки за жена си.

Тя никога не би го напуснала, ако изглеждаше като Купър Уинслоу, ако имаше неговото обаяние и излъчване. Марк се почувства като пълен селяк. Всичките му комплекси и несигурност изплуваха на повърхността в минутата, в която се появи Купър.

— Не, не е достатъчно — отвърна мъдро Джими. — Този мъж е просто една празна черупка. Забеляза ли, че нищо от онова, което каза, нямаше значение. Не беше стойностно. Само външен блясък и лустро. А вътре — пълна глупост. Погледни жените, с които ходи. Я ми кажи, след тридесет години ти какво ще предпочиташ? Едрогърда хубавица по прашки, която да ти сервира закуската, или личност, с която да можеш да разговаряш?

— Може ли да помисля, преди да ти отговоря? — рече Марк и двамата избухнаха в смях.

— Да, разбира се, сигурно ще ти е интересно известно време и после? Мен лично подобно положение ще ме побърка.

Маги беше съвършената жена. Умна, истинска, красива, весела, забавна, секси. Беше всичко, което някога бе искал да има. Последното, за което Джими мечтаеше, беше някоя кукла Барби. А всичко, за което Марк копнееше, беше Джанет.

Но все пак не можеше да се отрече, че Купър Уинслоу бе изключително впечатляващ мъж. Дори Джими трябваше да го признае.

— Е, нека да си задържи мадамата с циците. Аз лично предпочитам сандалите му. Забеляза ли ги? Бяха страхотни.

— Ти вземи сандалите, аз ще взема мацката. Слава Богу, че не му е казала за срещата ни в кухнята — завърши Марк с облекчение.

— През цялото време си мислеше само за това, нали? Признай си! — закачи го Джими през смях.

Харесваше Марк. Беше добър човек и имаше истински ценности. Беше му приятно да говори с него. Харесваше му приятелството им. Беше му мъчно за травмата, която бе преживял, и особено като виждаше колко много му липсват децата му и как страда за тях.

— Ето на, срещнахме го най-сетне! Прилича на истинска кинозвезда, нали? — върна се на темата Джими. — Чудя се кой му глади дрехите? Забеляза ли ризата му? Моите са вечно измачкани, от деня, в който напуснах родителите си. Маг не обичаше да глади. Твърдеше, че било в противоречие с вярата й.

Всъщност Маги бе католичка и върла феминистка. Когато за пръв път й каза да зареди пералнята, тя го прати по дяволите и едва не го наби.

— Аз давам всичко, дори бельото си на химическо чистене — довери му Марк. — Миналата седмица ми свършиха ризите и трябваше да си купя нови шест. Домакинстването не е най-силната ми страна. Плащам на Палома да ми чисти. Може би, ако я помолиш, ще го прави и за теб — Палома беше много любезна и изглеждаше умна и интелигентна. Марк бе говорил надълго с нея за децата си. Коментарите й бяха смислени и изпълнени със съчувствие. Марк я уважаваше.

— Няма нужда, справям се сам — отговори Джими с усмивка. — Истински факир съм с прахосмукачката и парцала за прах. Маги не се докосваше до тях.

Марк не посмя да попита какво всъщност е правила Маги. Тя очевидно е имала много други добри качества, като изключим домакинските, щом Джими бе толкова луд по нея. Научи още, че са се срещнали в Харвард. Значи наистина е била умна жена.

— А Джанет и аз се запознахме в юридическия факултет. Но тя така и не успя да практикува. Забременя скоро след като се оженихме и си остана вкъщи с децата.

— Ето защо ние нямахме деца. Маги се разкъсваше между кариерата и желанието си да има деца и все не можеше да реши. Беше истинска ирландка в това отношение. Смяташе, че щом имат бебета, майките трябва да си стоят вкъщи и да си ги гледат. Мисля, че рано или късно щяхме да си родим бебе — но се бе случило онова, което не бе очаквал.

Те продължиха да говорят за Куп и в шест часа Джими се прибра в своята къщичка. Беше обещал да се излезе с приятели на вечеря. Покани и Марк да го придружи, но той имаше още работа за довършване. Трябваше да прочете няколко нови статии за данъчното законодателство.

Когато се разделиха, и двамата имаха усещането, че са прекарали един хубав ден. Бяха се опознали и харесали, бяха станали приятели, бяха щастливи в новите си домове. Бяха срещнали Купър Уинслоу, който не ги разочарова. Наистина беше онова, което хората говореха за него. Жива холивудска легенда. Джими и Марк си обещаха да вечерят заедно някоя вечер през седмицата и се разделиха. Джими тръгна към къщичката, а Марк — към крилото за гости. Докато вървеше и си подсвиркваше, той се усмихваше сам на себе си, спомняйки си кафето и жената, която му го бе поднесла. Голям щастливец беше този Купър Уинслоу!

Бележки

[1] Тортила — популярно южноамериканско ястие, питка от царевично брашно с различен пълнеж. — Б.пр.

[2] Тачос — мексикански сандвич — тортила с боб, зеленчуци и месо и задължително лют пипер. — Б.пр.