Уилям Шекспир
Тимон Атински ^[0] (8)

Трета сцена

СЕМПРОНИЙ

Хъм! Най-напред на мен ли ще досажда?

Защо не е поискал преди туй

от Луций, от Лукул? Вентидий също,

когото той измъкна от затвора,

сега богат е. Всички те дължат му,

каквото притежават!

СЛУГАТА

                Господарю,

те бяха пробвани и се оказа,

че са от прост метал — от тях не щя

да му помогне никой.

СЕМПРОНИЙ

                Невъзможно!

Тъй, значи — хъм! — Вентидий и Лукул

са му отказали и той прибягва

сега към мен? След тримата! За мене

се сетил най-накрая! Туй говори

за беден ум или оскъдна обич.

Приятелите му го изоставят

подобно лекари, които първо

обират болния, а после вдигат

ръце от него; а сега ще трябва

да го лекувам аз! Обидно просто!

Тимон би трябвало да не забравя,

че аз съм тук! Попаднал в нужда, първо

за мене да помисли, който първи

получих дар от него! Нима толкоз

закъсал смята ме, та аз последен

дълга си да му плащам? Не! Това

би дало на останалите повод

да ми се смеят, да ме смятат луд!

Да бе поискал най-напред от мене,

аз тройно повече му бих заел,

да го зарадвам само; но сега

към трите отказа носи четвърти,

защото, който мойта чест обиди,

той няма и парите ми да види!

СЛУГАТА

Чудесно! Твоя милост е един първокласен негодник! Дяволът не е знаел какво прави, когато е давал лицемерието на човека. Той сам си е навредил, защото, честна дума, накрая пред хорските подлости ще се окаже чист като агнец. С какви изящни думи този големец украсява своята дребна душица! Как играе на добродетелен, за да извърши подлостта! Прилича ми на тези, които уж от пламенно благочестие са готови да изпепелят цели държави — такава му е двуличната обич!

Той беше най-голямата надежда

на господаря. Само боговете

останаха ни. Сякаш са измрели

тез, дето бяха у дома през ден!

Гостоприемните врати, стоели

отворени с години, днес държат

затворен господаря си. Дотам

довежда прекомерната ни щедрост:

не пазиш ли парите си, накрая

принуден си да пазиш свойта стая!