Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Life Of Timon Of Athens, –1609 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир

Събрани съчинения в осем тома

Том 4

Трагедии

 

Превел от английски: Валери Петров

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова

Издателство „Захарий Стоянов“

История

  1. — Добавяне

Втора сцена

Атина. Стая в дома на Тимон.

Влизат Флавий и двама-трима Слуги.

 

ПЪРВИ СЛУГА

Домоуправителю, отговаряй:

къде е господарят? Нима той

ни е оставил, уволнил, изхвърлил?

 

ФЛАВИЙ

Приятели, какво да отговоря?

Кълна се в боговете, и аз също

съм беден като вас!

 

ПЪРВИ СЛУГА

                Невероятно!

Един тъй тежък дом да се разсипе?

Един тъй славен господар да рухне

и да не хване ни един приятел

съдбата му под мишница и с нея

да тръгне заедно?

 

ВТОРИ СЛУГА

                Горкият! Както,

погребали приятеля си, всички

обръщаме му гръб, тъй тез, които

му бяха близки, докато не беше

погребал златото си, днес ги няма,

захвърлили фалшивите си клетви

досущ като опразнени кесии,

ненужни на крадците! Сам, без стряха,

той броди като просяк, придружен

от бедността, която кара всички

да бягат през глава като от чума,

презрян от всекиго!…

Влизат други Слуги.

                Ха, още наши!

 

ФЛАВИЙ

Разбити съдове от рухнал дом!

 

ТРЕТИ СЛУГА

Все пак на този дом ний носим знака

в сърцата си. Тимонови слуги сме

и във бедата. Корабът пропуска,

но ний, моряци жалки, се държим

за килнатата палуба сред воя

на бурята. След малко ще ни грабне

въздушното море!

 

ФЛАВИЙ

                Събратя мои,

ще ви раздам, каквото ми остава.

И гдето да се срещнем, нека бъдем —

във знак на обичта ни към Тимон —

другари пак и, клатейки глави,

да кажем като звън за упокой

на щастието му: — „Дни по-добри

сме виждали!“… Подайте шепи! Всеки!

Раздава пари на Слугите и се прегръща с тях.

Ни дума повече! На път сега,

с джобове леки — тежки от тъга!

Слугите излизат.

О, колко зло донася ни разкошът!

Богатство, кой не ще те отрече,

щом твоят блясък срам и глад влече?

Кой би желал да бъде тъй излъган

от славата, да тъне в розов облак

от мнима дружба, осиян от почит,

и тя тъй мнима? Честни господарю,

опропастен от своето сърце,

сразен от щедростта си! О, чудата

природа, чийто грях се корени

в това, че прави много добрини,

кой днес ще тръгне в твоята пътека,

тъй праведна, но лоша за човека?

Със щастие ти беше прокълнат,

за да пропаднеш беше тъй богат,

безброят радости те хвърли в този

безчет нещастия!… Напусна той

туй скопище на зли, неблагодарни,

чудовищни приятели и ей го —

без дрехи, без храна и без онуй,

с което те добиват се! Но аз

ще го последвам, ще открия де е

и честно ще му служа до смъртта си.

Додето има грош във джоба мой,

домоуправител ще има той!

 

Излизат.