Уилям Шекспир
Тимон Атински ^[0] (14)

Трета сцена

 

ТИМОН

О, животворно слънце, извлечи

от земните недра заразна влага

и замърси подлунното пространство

със гнилия й дъх!… Близнаци двама —

заченати, износени, родени

един до друг от същата утроба —

вземи ги и им дай различна участ:

щастливецът веднага ще презре

нещастника! В света не съществува

човек да понесе подир бедите

промяната към хубаво, невирнал

нос над съседа си. Ти възвиси ми

бедняка там, снизи ми оня знатен

и скоро знатният ще мъкне вече

наследствен срам, беднякът ще се перчи

със чест от прадеди. От тучна паша

единият близнак е затлъстял,

от глад е мършав другият. Кой смее

да се изправи и със чиста съвест

да каже: „Еди-кой си е ласкател“?

Нали ако ласкател е един,

такива всички са, защото всяко

стъпало в обществото си олизва

по-горното! Учената глава

мълчи пред позлатения глупак.

Изкълчено е всичко. Ако има

в човека нещо прямо, то е само

отявлената му злина! Затуй

далеч от мене сборища и срещи!

Тимон презира своите подобни

и себе си! О, гибел, паст разтваряй

за цялото човечество! Земя,

дари ми корени!

                На този, който

ти иска повече, ти подслади му

небцето с най-отровния си сок!…

Какво е туй? Ха! Злато! Драгоценно,

блестящо, жълто злато! Небеса,

обетът ми бе искрен! Клетва давам,

аз търсех само корени! Туй тука

ще стори бяло черното, прекрасно —

чудовищното, благородно — злото,

високо — низкото! О, богове,

защо ми е? Не искам! То жреците

ще отстрани от вашите олтари,

възглавката ще дръпне под тила

на болния, на път да оздравее^[16]!

Тоз жълт слуга, щом пусна го веднъж,

обети ще завързва и разкъсва;

ще кара хората да обожават

проказата: ще дава на крадци

високи титли, постове, поклони,

приветствия в Сената! Нали то

омъжва и най-сухата вдовица

и парфюмира тъй оназ, която

най-гнойния приют за кожноболни

повърнал би, че да ухае свежо

като априлски ден! О, жълта глино,

всеобща стърво, пръскаща раздори

между народите, ще те използвам

според природата ти!…

                Барабан!…

Ще те заровя живо! Ти, крадецо,

търчиш, когато твоите пазачи

лежат с подагра в ставите!… Не всичко!

Теб взимам във предплата!

 

АЛКИВИАД

Ти кой си там?

 

ТИМОН

                Животно като тебе.

Дано ти изгризе сърцето червей,

задето ме накара пак да видя

очите на човек!

 

АЛКИВИАД

                Аз питам: кой си?

И как човекът ти е тъй омразен,

когато сам човек си?

 

ТИМОН

                Аз се казвам

Мизантропос^[17] и мразя всички хора.

Защо не беше куче, та да мога

да те обикна малко!

 

АЛКИВИАД

                Зная кой си,

ала не зная как дотук си стигнал.

 

ТИМОН

И аз те зная и не ща да зная

за тебе нищо повече. Поемай

след своя барабан! Багри земята,

шари я с алена човешка кръв!

И верските, и мирските закони

са толкова жестоки — как войната

да бъде инаква?… Но тази твоя

развратница с лице на херувим

съдържа много повече разруха

от меча ти!

 

ФРИНИЯ

        Устата ти да капнат!

 

ТИМОН

Не съм решил да те целувам!

 

АЛКИВИАД

                        Казвай,

какво доведе знатния Тимон

до таз промяна?

 

ТИМОН

                Същото, което

променя и луната: недоимък

на блясък за раздаване. Но аз

не смогнах да се обновя, понеже

слънца не се намериха за мен

да ми заемат някой лъч.

 

АЛКИВИАД

Тимоне,

каква услуга мога да ти сторя?

 

ТИМОН

Една-единствена: да потвърдиш

това, което мисля за човека.

 

АЛКИВИАД

А как да го извърша?

 

ТИМОН

                Обещай ми

една услуга и не я прави!

Не я ли обещаеш, боговете

да те накажат, тъй като човек си;

направиш ли я, пак да те накажат,

понеже си човек!

 

АЛКИВИАД

За твоето нещастие дочух.

 

ТИМОН

Видя го ти, когато бях щастлив!

 

АЛКИВИАД

Не, днес е то. Онуй бе славно време!

 

ТИМОН

Като за теб сега: сред славни кучки!

 

ТИМАНДРА

Това ли е звездата на Атина,

чието име беше вред на почит?

 

ТИМОН

А ти си май Тимандра?

 

ТИМАНДРА

                Точно тъй.

 

ТИМОН

Не спирай занаята си! Тез, дето

използват те, не те обичат, знай!

Страстта си те оставят ти, а ти

дарявай ги със болест. Всеки час

изпращай ги към парници и вани^[18]!

Учи руменобузата младеж

да кара със мехлеми и диети!

 

ТИМАНДРА

Чудовище, върви да се обесиш!

 

АЛКИВИАД

Прости му, мила, неговият разум

потънал е в морето от беди.

Достойни ми Тимоне, мойте средства

не са големи и това е често

причина за нестихващи метежи

сред моята войска, но чух със болка

как грозно с теб проклетата Атина,

забравила за времето, когато,

ако не бяха твойте меч и злато,

съседните държави щяха да…

 

ТИМОН

Дай знак със барабана си и тръгвай!

 

АЛКИВИАД

Но аз говоря ти от жал към тебе!

 

ТИМОН

Как жал към мен, когато ми досаждаш?

Бих искал да съм сам.

 

АЛКИВИАД

                Тогава сбогом!

Вземи все пак от мене тез пари!

 

ТИМОН

Задръж си ги — не мога да ги ям.

 

АЛКИВИАД

Като сравня Атина със земята…

 

ТИМОН

Към нея ли си тръгнал?

 

АЛКИВИАД

                Да, Тимоне.

И имам за какво.

 

ТИМОН

                Тогаз небето

да свърши с тях чрез теб и с тебе после,

когато свършиш с тях!

 

АЛКИВИАД

                Защо и с мене?

 

ТИМОН

Защото, за да свършиш с куп мерзавци,

на прах ще сториш родния ми град.

Задръж си златото! Аз имам! На!

Коси ги като чумата, която

планетните влияния извикват^[19],

когато Зевс над някой град порочен

изпълни въздуха с отровна смрад!

И прошка никому! Недей щади

старика зарад белите му власи —

лихвар е той! Матроната сечи —

във нея само дрехите са честни,

а таз под тях е сводница! И нека

момата не смекчи с невинността си

студения ти меч — гръдта й снежна,

която зад решетка от коприна^[20]

зове очите ни, не заслужава

помилване, а казън за измяна!

Недей жали и крехкото кърмаче,

чиито бузки с весели трапчинки

разнежват хапльото — въобрази си,

че твое копеле е, на което

оракул е двусмислено предрекъл,

че ще ти тегли ножа^[21], и без жалост

накълцай го! Ругай, като те молят!

Уши, очи закрий с тъй твърда броня,

че нито писък на деца и майки,

ни гледка на жреци, заклани в храма,

през нея да не минат! На ти злато,

за да платиш на своите войници.

Сей вредом смърт и, утолил гнева си,

умри и сам накрай! Ни дума! Тръгвай!

 

АЛКИВИАД

От златото ти ще приема всичко,

но от съвета само половина!

 

ТИМОН

Проклет бъди, каквото и да правиш!

 

ФРИНИЯ и ТИМАНДРА

Дай малко и на нас, добри Тимоне!

Навярно имаш още.

 

ТИМОН

                Имам толкоз,

че да накарам сводници и стърви

да изоставят свойте занаяти.

Подлагайте си фустите, пачаври!

От вас не искам клетва, все едно

не ви лови законът, а пък зная —

ще се кълнете, тъй че боговете,

макар безсмъртни, ще се затресат

в небесна треска, само щом ви чуят!

Без клетви значи! И така, разчитам

на склонностите ви. Дерзайте, курви!

И щом опита някой благочестник

да ви изправи, примките си плътски

пуснете в ход, страстта му разгорете,

додето тайният ви плам надвие

тамянния му дим! Дерзайте, даже

да трябва половината си време

да губите в лечения! Кичете

оплешивели темета със къдри

от мъртви; от обесени^[22] — не пречи!

Носете ги, мамете с тях мъжете!

С белила и червила се мажете

дотам, че конят да затъва в тях!

Напред, и смърт на бръчките!

 

ФРИНИЯ и ТИМАНДРА

                        Добре!

За злато ще направим всичко. Искай!

 

ТИМОН

Зараза сейте в мъжките гръбнаци

и гной в пищялите им — да пищят,

като помислят само за езда!

Стиснете гърлото на адвоката,

та със пискуна си да не извива

законите към кривдата! Със обрив

покрийте жреца, който лицемерно

клейми плътта ни! До костта стопете —

да капне цял! — носа на оня, който

изгода лична души, изоставил

общественото благо! Поразете

със косопас разбойника разчорлен,

а самохвалкото, без драскотина

дошъл си от войната, запознайте

със болките! Носете вредом тлен

и пресушавайте самия извор

на мъжкото начало! На ви още!

Да бъде то проклятие за вас,

които сте проклятие за други!

И в смраден ров да свършите дано!

 

ФРИНИЯ и ТИМАНДРА

Тимоне, дай ни повече уроци

и повече пара!

 

ТИМОН

                Това е само

предплата — първо повече пороци

и повече вреда!

 

АЛКИВИАД

                След мене, драги!

Атино, трепери! Тимоне, сбогом!

Ако се сбъдне моята мечта,

ще дойда пак!

 

ТИМОН

        Ако се сбъдне мойта,

не ще те видя!

 

АЛКИВИАД

        Че какво ти сторих?

 

ТИМОН

Похвали ме.

 

АЛКИВИАД

        Нима това е лошо?

 

ТИМОН

Да, опитът го казва всеки ден.

Забирай кучките си и поемай!

 

АЛКИВИАД

Раздразваме го само… Барабанът!

 

ТИМОН

Не е ли чудно, че човек, измъчен

от хорската неблагодарност, може

да чувства глад.

                О, ти, всеобща майко,

която с неизмерното си лоно

и с необхватната си бозка раждаш

и кърмиш всичко живо; ти, която

с единосъщото си вещество

изпълнила си свойто гордо чедо,

наречено „човек“, и породила

отровния слепок^[23], змията синя,

жабока чер, златистия дъждовник

и всички други безобразни твари

под къдравия балдахин, огрян

от живия Хиперионов пламък^[24],

дари на оня, който ненавижда

човешките си братя, скъден корен

от своите недра и заповядай

на своето чрево да не множи

неблагодарния човешки род!

Забременявай с тигри, вълци, мечки,

със дракони, с чудовища, каквито

лицето ти, извърнато нагоре,

не е показвало до наши дни

на мраморния небосвод!… Ха, корен!

Благодаря ти!… Изсуши докрай

лозя и ниви, с чийто плод, превърнат

в напитки сладостни и вкусни гозби,

неблагодарният човек замътва

ума си…

        Още хора? Чума! Чума!

 

АПЕМАНТ

Узнах, че тука си и че се мъчиш

на мен да подражаваш по живот.

 

ТИМОН

Това ще е, защото нямаш куче

от него да се уча. Дано пукнеш!

 

АПЕМАНТ

Това при теб е меланхолна слабост,

повърхностно отпускане, родено

от мрачното ти бъдеще. Защо са

таз пустош, таз лопата, тези дрипи,

туй мръщене! Доскорошните твои

ласкатели се носят във коприни,

лежат на меко, пият вино, мачкат

напарфюмираните си зарази

и вече не си спомнят, че Тимон

е съществувал! Не срами гората

със тези свои пози на сръдливец!

Ласкател сам стани и постарай се

да преуспееш чрез онуй, което

те разори на времето; смажи

коленните си стави, нека тоз,

комуто се подмазваш, със дъха си,

да смъква шапката ти; възхвалявай

най-лошото във него — и със тебе

тъй правеха доскоро и тогава

ушите ти приемаха словата

като кръчмари, викащи: „Хей влизай!“,

на който мине. Редно е да станеш

мошеник сам — да имаше пари,

зарадвал би мошениците пак.

Не се старай на мене да приличаш!

 

ТИМОН

Приличам ли на теб, ще се откажа

от себе си!

 

АПЕМАНТ

        Ти вече се отказа,

оставайки на себе си приличен:

бе смахнат — стана луд! Нима си мислиш,

че груб прислужник като този вятър

ще ти подтопля дрехата? Че тези

дървета в мъх, по-стари от орлите,

ще припкат да ти служат? Че потокът,

скован от лед, с напитка сгряна сутрин

подир гуляй вкуса ще ти оправя?

Извикай тварите, които голи

живеят под враждебни небеса

и срещат с плът, от нищо непокрита,

природата, каквато е; поискай

от тях да те ласкаят и ще видиш…

 

ТИМОН

… че съм говорил със глупак. Махни се!

 

АПЕМАНТ

Така ми по̀ харесваш!

 

ТИМОН

                А пък ти

на мен по-малко!

 

АПЕМАНТ

                А защо?

 

ТИМОН

                        Защото

ласкаеш и нещастник като мен.

 

АПЕМАНТ

Не те лаская, а ти казвам само,

че си такъв.

 

ТИМОН

        Защо си тук тогава?

 

АПЕМАНТ

За да те дразня.

 

ТИМОН

                Действие, което

глупакът и негодникът извършват.

Доставя ли ти радост?

 

АПЕМАНТ

                Да!

 

ТИМОН

                        Ха, значи

си и негодник!

 

АПЕМАНТ

                Ако бе облякъл

таз груба дреха сам, за да накажеш

надменността си, би било добре.

Но ти си го направил по принуда.

Ако не беше стигнал до просия,

и днеска би живял по богаташки.

Виж, бедността желана надживява

нетрайния разкош: той все се пълни

и все не е докрай, докато тя

достига лесно скромната си мярка.

В сравнение с доволния бедняк

и най-богатият е триж злочест,

щом липсва му доволството. А ти

би трябвало смъртта си да подириш,

какъвто си окаян!

 

ТИМОН

                За това

от мене по-окаяният няма

да ми даде съвет! Ти кой си? Раб,

когото нежноръката Фортуна

не е прегръщала, отгледан тъй,

че да израснеш куче. Ако ти

се бе издигал като мене още

от пелени по сладостната стълба,

която краткият живот предлага

на обкръжените от рой слуги

любимци свои, ти се би пропил;

размекнал би младежките си сили

в легла на уличници и, забравил

студените заръки на ума ни,

би гонил прелъстителния дивеч,

додето можеш. А пък аз, аз — който

в света навлязох като във дюкян

за лакомства, аз, който разполагах

със повече сърца, очи, езици,

отколкото могъл бих да използвам,

отвредом зашумили ме безбройни

като листа по дъб, и мигом — фу-у! —

като листа от дъб, при първи мраз

отлитнали, оставили ме гол

под бурите!… — аз, свикналият само

на радости, да понеса туй всичко,

не беше съвсем леко! Ти си расъл

в лишения, калил си се във мъки —

защо ще мразиш хората? Нима

са те ласкали и си ги дарявал?

Щом трябва да кълнеш, кълни баща си,

голтака мръсен, който в миг на яд

напълнил е въшливата ти майка,

за да изврякаш ти, наследствен дрипльо

Пръждосвай се оттук! Ако не беше

с тъй долен произход, и ти би бил

измамник и ласкател!

 

АПЕМАНТ

                Още горд си!

 

ТИМОН

С това че нямам име Апемант!

 

АПЕМАНТ

Пък аз — че нямам име на разсипник!

 

ТИМОН

Пък аз — че имам го! Дори да беше

в теб всичко мое, пак те бих оставил

да се обесиш! Махай се оттук!…

Защо не е в туй цялата Атина,

та да я хрусна тъй!

 

АПЕМАНТ

                Ще подсладя

трапезата ти.

 

ТИМОН

        Първо обществото

ми подслади, изчезвайки оттук!

 

АПЕМАНТ

Тъй свойто общество ще подсладя

чрез твойта липса!

 

ТИМОН

                Още не е пълна.

Доподслади го, моля те, по-бързо!

 

АПЕМАНТ

Кажи какво да отнеса в Атина?

 

ТИМОН

Присъствието си. И като вихър!

Но, ако искаш, можеш да им кажеш,

че имам злато. Ето, гледай тук!

 

АПЕМАНТ

От злато няма полза в пустошта.

 

ТИМОН

Обратното — най-много има в нея:

тук спи и зло не върши.

 

АПЕМАНТ

                        Ти где спиш?

 

ТИМОН

Под туй над мен. А ти къде ядеш?

 

АПЕМАНТ

Където видя ядене.

 

ТИМОН

                Да беше

отровата послушна на ума ми!

 

АПЕМАНТ

Где би я пратил?

 

ТИМОН

Във твойто блюдо!

 

АПЕМАНТ

Ти никога не си се движил във златната среда, а само в двете крайности. Когато тънеше в злато и благовония, хората ти се смееха на прекалената изтънченост; вече не страдаш от нея, но те сега те презират за обратното. На ти една дренка. Изяж я!

 

ТИМОН

Не ям, което не обичам.

 

АПЕМАНТ

Не обичаш ли дренки?

 

ТИМОН

Не, макар и да ти приличат по стипчивост.

 

АПЕМАНТ

Ако беше предпочел стипчивите приятели пред сладките, сега щеше да имаш по-малко стипчива участ. Видял ли си човек с широка ръка да е обичан съответно на парите, които пилее?

 

ТИМОН

А ти видял ли си човек без пари за пилеене, който изобщо да е обичан?

 

АПЕМАНТ

Аз съм такъв.

 

ТИМОН

Ясно ми е. Значи имаш все пак колкото да храниш куче.

 

АПЕМАНТ

Според тебе коя твар прилича най-много на ласкателя?

 

ТИМОН

Жената. Но мъжът — мъжът е самото ласкателство! Какво би направил със света, Апеманте, ако от теб зависеше?

 

АПЕМАНТ

Бих го дал на хищните животни, за да го очистят от хората.

 

ТИМОН

Би ли искал да се откажеш от човешкото в себе си и да останеш животно сред животните?

 

АПЕМАНТ

Да, Тимоне!

 

ТИМОН

Наистина животинско желание и дано го чуят боговете! Станеш ли лъв, лисицата ще те измами, станеш ли агне, пак тя ще те изяде; станеш ли лисица, лъвът ще повярва и на магарето, ако то те обвини; станеш ли магаре, глупостта ще те мъчи и ще живееш само за закуска на вълка; станеш ли вълк, лакомията ще те преследва и често ще излагаш живота си заради обяда; а станеш ли еднорог, гордостта ще те погуби и стори жертва на собствения ти бяс^[25]; станеш ли мечка, ще те убие конят^[26]; кон ако си, ще те разкъса леопардът; ако си леопард, ще си сродник на лъва и петното на родството ще хвърля върху тебе неговите вини въпреки собствените ти петна. Едничка защита ще ти бъде бягството, единствено спасение — отсъствието! С какво животно можеш да си смениш кожата, без да станеш жертва на друго животно? И какво животно вече си станал, та не виждаш, че губиш от смяната?

 

АПЕМАНТ

Ако изобщо би могъл да ме зарадваш с речта си, сега би било: Атина е станала гора, пълна с такива животни!

 

ТИМОН

Че как е успяло едно магаре да изрита стените й, та те виждам тук?

 

АПЕМАНТ

Един поет и един живописец са на път насам — дано чумата на обществото им се струпа върху тебе! Страх ме е да не я хвана и затуй се оттеглям. Когато нямам нищо друго за правене, ще те потърся пак.

 

ТИМОН

Когато останеш единственото живо създание, ще ти се зарадвам. По-добре да съм пес на просяк, отколкото Апемант!

 

АПЕМАНТ

Ти си върхът на всички празноглавци!

 

ТИМОН

По-чист да беше, та да те заплюя!

 

АПЕМАНТ

А ти за ругатня си недостоен!

 

ТИМОН

Най-злият негодяй до теб е гълъб!

 

АПЕМАНТ

От твоята уста лъхти проказа!

 

ТИМОН

Когато казвам името ти! Вече

да съм те зашлевил, но ме е страх,

че може да си заразя ръката!

 

АПЕМАНТ

Дано да ти окапе и така!

 

ТИМОН

Марш, куче краставо! Защо живееш?

Припадам при вида ти!

 

АПЕМАНТ

                        Пукай бързо!

 

ТИМОН

Обирай се! Главата бих ти пръснал,

но жал ми е за камъка, негодник!

 

АПЕМАНТ

Гад!

 

ТИМОН

        Раб!

 

АПЕМАНТ

                Жабок!

 

ТИМОН

                        Разбойник! Кучи син…

Противен ми е тоз коварен свят

и аз от него ще приемам само

необходимото. Тимоне, почвай

да си копаеш трапа!… Нека бъде

там, гдето белопенните вълни

в надгробния ми камък ще се пръскат;

и епитафия ще си издялам

такава, че столетия със нея

следсмъртно на живота да се смея!…

О, ти, цареубиецо сияйни,

ти, разкъсвачо мил на кръвни връзки,

блестящи осквернителю на най-

неопетненото семейно ложе,

ти, храбри Марсе, ти, чаровни, свежи

любовнико, чиято вечна младост

разтапя пряспата благочестива

в Дианиния скут^[27]; ти, зрими Боже,

в чиято власт е да сближава всички

непримиримости и да ги кара

да се целуват страстно; ти, което

на сто езика можеш да говориш

във всички области; ти, пробен камък

на хорските сърца, въобрази си,

че робите ти вдигнали са бунт,

и между тях със свойта странна сила

посей такваз вражда, че зверовете

да станат господари на света!

 

АПЕМАНТ

Дано и твоята молба се сбъдне,

но след смъртта ми! Аз ще разглася,

че имаш злато и след малко тука

тълпи ще потекат!

 

ТИМОН

                Тълпи?

 

АПЕМАНТ

                        Тъй точно!

 

ТИМОН

Гърба ти, моля те!

 

АПЕМАНТ

                Ще си отида.

Живей във нищетата си!

 

ТИМОН

                        Ти — в свойта!

И дълго, дорде пукнеш!…

                        Отървах се!

Как? Още същества с човешки образ?

Яж корени, Тимоне, и презри ги!

 

ПЪРВИ КРАДЕЦ

Отде ще има злато? Ще излезе само остатък някакъв, някоя троха от богатството му. Нали е изпаднал в тази меланхолия тъкмо защото му се е свършило златото и приятелите му са го изоставили!

 

ВТОРИ КРАДЕЦ

Все пак казват, че имал с лопата да го ринеш.

 

ТРЕТИ КРАДЕЦ

Да го изпитаме! Ако не го цени, ще ни го даде сам и лесно; а ако го пази скъпернически за себе си, как ще му го вземем?

 

ВТОРИ КРАДЕЦ

Така е. Няма да го държи у себе си, я! Скрил го е нейде.

 

ПЪРВИ КРАДЕЦ

Не е ли той?

 

ВСИЧКИ

Къде?

 

ВТОРИ КРАДЕЦ

Прилича на описанието!

 

ТРЕТИ КРАДЕЦ

Той е! Познах го!

 

КРАДЦИТЕ

Здравей, Тимоне!

 

ТИМОН

Какво има, крадци?

 

КРАДЦИТЕ

Не сме крадци, а войници!

 

ТИМОН

И двете сте, и от жена родени!

 

КРАДЦИТЕ

Не сме крадци, а люде в крайна нужда!

 

ТИМОН

Най-крайната ни нужда е храната,

а тя е под носа ви. Вижте само:

земята крие корени безбройни;

сто изворчета бликат в кръг от миля;

дъбът ви дава жълъди; със шипки

ви кани храстът — гдето да се взрете,

стопанката Природа ви разстила

трапеза с изобилни ястия.

Как „нужда“? Каква „нужда“?

 

ПЪРВИ КРАДЕЦ

                        Ний не можем

да караме с трева, зрънца, вода

като животни, птици или риби!

 

ТИМОН

И даже със животни, птици, риби

не можете да карате за дълго.

Вий трябва да ядете хора, зная.

Все пак благодаря ви за това,

че сте крадци отявлени, не скрити

под образ благ, защото има кражба

без граници в кръга ограничен

на честните занятия. Джебчии,

на, дръжте злато! Тръгвайте, смучете

кръвта на гроздето, додето тя

накара вашата да шупне в треска

и с туй помогне ви да отървете

бесилото! Недейте дава вяра

на лекаря! Отрова е церът му!

Вий грабите — той граби и убива!

Крадете значи, щом като това е

призванието ви! Ще ви услужа

със два-три примера от занаята:

крадец е слънцето, което тегли

към себе си безбрежното море.

Луната също крадла е, защото

задига бледата си светлина

от слънцето. Крадец е и морето,

което със талазите си солни

обсебва лунните мъгли. Земята

и тя е крадла, тъй като тлъстее

от тайно присвоявания тор

на хора и животни. Всяко нещо

краде от друго. И законът, който

за вас юзда е и камшик, съдържа

в жестоката си сила тайна кражба.

Мразете се! Крадете се взаимно!

На още! И колете всеки срещнат —

крадец ще е! Разбивайте дюкяни —

каквото да откраднете, крадец

ще е окраден! И ако крадете

по-малко, затова да ви съсипе

откраднатото. Нека бъде тъй!

 

ТРЕТИ КРАДЕЦ

От толкоз убеждаване да карам постарому, току-виж, съм се отказал от занаята.

 

ПЪРВИ КРАДЕЦ

Той ни съветва да крадем, защото мрази човечеството, а не че иска да преуспеем с нашия занаят.

 

ВТОРИ КРАДЕЦ

Аз ще го слушам, както се слуша враг, и ще тръгна по правия път.

 

ПЪРВИ КРАДЕЦ

Да дочакаме първо мира в Атина. Никога не е късно да станеш честен!

 

ФЛАВИЙ

О, богове, нима тоз рухнал мъж

е моят господар? Какъв разгром!

О, пример паметен за добрина,

употребена зле! Каква промяна

извършила е нуждата във него!

Приятели го тласнаха в таз яма!

О, грозна подлост! По-ужасна няма!

Разбрах защо небето ни зове:

„Любете, хора, свойте врагове!“ —

как няма, щом приятелят ти драг

по-подъл е към теб от твоя враг!…

Съгледа ме! Ще му изкажа свойто

прискърбие и ще остана негов

слуга до гроб!… О, господарю мой!…

 

ТИМОН

Ти кой си! Къш!

 

ФЛАВИЙ

                Нима сте ме забравил,

почтени господарю?

 

ТИМОН

                А как мислиш?

Забравих аз отдавна всички хора

и значи — щом грухтиш, че си човек, —

забравил съм и теб!

 

ФЛАВИЙ

                О, господарю,

бях скромен, ала честен ваш служител.

 

ТИМОН

Тогава не те зная. Не съм имал

в дома си честни хора. Всички бяха

хрантутници, достойни да поднасят

блюда на негодяи!

 

ФЛАВИЙ

                Небесата

са ми свидетели, че никой друг

домоуправител не е съглеждал

разрухата на своя господар

със толкоз болка!

 

ТИМОН

                Плачеш? Приближи се!

Обиквам те, защото си жена

и нямаш каменния мъжки поглед,

във който влагата избива само

при мигове на веселост и похот.

Мъжете! Милостта е мъртва в тях!

О, век, незнаещ плач освен от смях!

 

ФЛАВИЙ

Аз моля ви, любезни господарю,

познайте ме, скръбта ми приемете

и докогато трае туй оскъдно

богатство мое, нека да остана

слуга при вас!

 

ТИМОН

                Как може да съм имал

слуга тъй честен, верен и — сега —

тъй утешаващ? О, това почти

опитомява дивия ми дух!

Ела да те погледна! Да, безспорно

тоз мъж е бил създаден от жена!

О, богове, умерени във всичко,

простете ми прибързаните клетви

към цялото ни племе! Обявявам

един човек за честен!… Но един,

разбирайте ме правилно! И той е

слуга при туй!… Как исках да съм враг

на цялото човечество, а ти

откупи се! Но всички освен теб

ще прокълна!… И при това ти, драги,

не си тъй умен, колкото си честен,

защото, ако беше ме зарязал,

по-бързо би намерил друга служба.

До втори господар мнозина днеска

достигат, като стъпват на врата

на първия си. Но кажи ми честно —

аз вече се съмнявам и когато

не се съмнявам, както е сега, —

не е ли твоята любезност алчна,

любезност, но под лихва, като тази

на богаташа, който уж раздава,

но за да вземе двайсет за едно?

 

ФЛАВИЙ

Не, скъпи господарю! И туй ваше

неверие е много закъсняло.

Съмнението нужно е в разкоша,

не работата като стане лоша,

но поумняват нашите глави,

домът когато рухнал е, уви!

При вас аз ида, небесата знаят

единствено от обич, дълг и грижа

за вашите душевни и телесни

храна и здраве. Скъпи господарю,

повярвайте, отдал бих всяка полза —

сегашна или бъдеща, — която

ми би донесъл постът тук, за туй

да бъда след лишения и глад

платен с това да ви съзра богат!

 

ТИМОН

Но аз такъв съм! Виж, човече честни —

еднички на света, — от мойта бедност

изпращат ти богатство небесата!

Вземи и сбогом! И живей в охолство!

Но при едно условие: далече

от другите! Проклинай ги! Мрази ги!

И жал към никого! Преди бедняка

от тебе милостиня да дочака,

месата му да се стопят докрай

по костите! На песа давай туй,

което на човеците отказваш!

В затвор да гният, в дългове да креят,

кръвта им зла зъл мор да изгори,

да гаснат като келяви гори!…

На добър час!

 

ФЛАВИЙ

                Не ме пъдете! Нека

остана с вас! Утеха ще ви бъда!

 

ТИМОН

Додето благославям те, върви,

ако не щеш с проклятия да тръгнеш!

От днес натам живей усамотен

и остави във самота и мен!