Уилям Шекспир
Тимон Атински ^[0] (5)

Втора сцена

 

ФЛАВИЙ

Ни грижа, ни задръжка! Тъй нехаен

към разходите си, че ни ще може

да ги посрещне, нито ще успее

да спре потока си от веселби!

Не се замисля как, какво изтича

през пръстите му и къде ще стигне

със всичко туй! Не зная друг човек

така до безразсъдство благ и мек!

Какво да правя? Той ще проумее,

но ще е късно. Не, ще му го кажа

направо във очите още днес,

като се върне от лова… Ай! Ай!

 

КАФИС

Здравей, приятелю! Варон си иска

парите, а?

 

СЛУГАТА НА ВАРОН

        А ти не си ли пратен

за същото?

 

КАФИС

        Без разлика!… А ти си

дошъл за заема на Изидор?

 

СЛУГАТА НА ИЗИДОР

Разбира се. Дано се разплати

и с трима ни!

 

СЛУГАТА НА ВАРОН

        Съмнявам се.

 

КАФИС

                Пристига!

 

ТИМОН

Веднага след обяд, Алкивиаде,

ще идем пак на лов… За мен ли? Казвай!

 

КАФИС

Почтени господарю, тука вий сте

подписали известен заем…

 

ТИМОН

                        Заем?

Отде си?

 

КАФИС

        От Атина, господарю.

 

ТИМОН

Виж там домоуправителя! С него!

 

КАФИС

Простете, ваша милост, но от месец

домоуправителят ме разкарва

от днес за утре. Моят господар

притиснат е от неотложна нужда

да ви поиска свойто и ви моли

да се покажете на висотата

на другите си качества, като

му върнете дълга си.

 

ТИМОН

                Драги мой,

ще те помоля да наминеш утре.

 

КАФИС

Не, господарю!…

 

ТИМОН

                По-прилично, драги!

 

СЛУГАТА НА ВАРОН

Варон ме праща, господарю. Той…

 

СЛУГАТА НА ИЗИДОР

От името на Изидор ви моля

да погасите…

 

КАФИС

        По необходимост

съм пратен тук…

 

СЛУГАТА НА ВАРОН

                Със право на запор,

и срокът от шест месеца е минал!

 

СЛУГАТА НА ИЗИДОР

Домоуправителят ме залъгва

и затова изпратен съм при вас…

 

ТИМОН

Не, дайте ми да си поема дъх!…

Приятели, вървете! Подир малко

ще ви настигна.

                Флавий, я ела!

Какво се случва тук, та ме посреща

подобен хор от неуместни думи

за полици и дългове, които

уронват името ми?

 

ФЛАВИЙ

                Господа,

сега е неудобно. Потърпете

до подиробеда, за да успея

да обясня на своя господар

защо съм ви забавил досега!

 

ТИМОН

Да, моля ви, приятели!… Да бъдат

почерпени добре!

 

ФЛАВИЙ

                Оттука, моля!

 

КАФИС

Постойте! Идат Апемант и шутът. Да се позабавляваме с тях!

 

СЛУГАТА НА ВАРОН

Да се обесят! Само ще ни лаят!

 

СЛУГАТА НА ИЗИДОР

Ах, мръсен пес! Дано го чума тръшне!

 

СЛУГАТА НА ВАРОН

Здравей, глупако! Как си?

 

АПЕМАНТ

Със сянката си ли беседваш?

 

СЛУГАТА НА ВАРОН

Не питам теб!

 

АПЕМАНТ

Говориш на себе си, разбрах. (Към Шута) Да вървим!

 

СЛУГАТА НА ИЗИДОР (към Слугата на Варон)

Май ти обра „Глупака“?

 

АПЕМАНТ

Нима те е ограбил?

 

КАФИС

А сега кой остана глупакът?

 

АПЕМАНТ

Който последен попита. Ах, негодници, слуги на лихвари, сводници между нуждата и златото!

 

ВСИЧКИ СЛУГИ

Какво сме, казваш?

 

АПЕМАНТ

Магарета!

 

ВСИЧКИ СЛУГИ

А защо?

 

АПЕМАНТ

Защото сами не знаете какво сте, та мене питате. Говори ти с тях, шуте!

 

ШУТЪТ

Как сте, господа?

 

ВСИЧКИ СЛУГИ

Отлично, глупако. А твоята господарка какво прави?

 

ШУТЪТ

Сложила е вода да ври, за да скубе петлета като вас. Заповядайте й на гости в „Коринт“^[10]!

 

АПЕМАНТ

Отлично, шуте! Благодаря ти!

 

ШУТЪТ

Я, кой иде! Пажът на господарката!

 

ПАЖЪТ (към Шута)

Здравей, капитане! Какво правиш в това разумно общество? Как си, Апеманте?

 

АПЕМАНТ

Да имах в устата си тояга вместо език, та да ти отговоря, както трябва!

 

ПАЖЪТ

Моля ти се, Апеманте, прочети ми адресите на тези писма! Не зная кое за кого е.

 

АПЕМАНТ

Че не умееш ли да четеш?

 

ПАЖЪТ

Не.

 

АПЕМАНТ

Светът няма да загуби много ученост в деня, когато те обесят. Това писмо е за Тимон, а това за Алкивиад. Пътувай! Копеле си се родил — сводник ще умреш!

 

ПАЖЪТ

А ти си кучи син и като куче от глад ще издъхнеш! Не ми отговаряй — няма ме!

 

АПЕМАНТ

Няма те за спасението ти!… Да вървим при Тимон, глупако!

 

ШУТЪТ

Ще ме пуснат ли вътре?

 

АПЕМАНТ

Където един глупак — там и двама!… Вие тримата сте на служба при лихвари, нали?

 

ВСИЧКИ СЛУГИ

Де да бяха те на служба при нас!

 

АПЕМАНТ

Да, и да ви обслужат така, както палачът-крадеца!

 

ШУТЪТ

Наистина ли сте слуги на лихвари?

 

ВСИЧКИ СЛУГИ

Наистина.

 

ШУТЪТ

Значи лихварите си вземат за слуги само глупаци. Моята господарка е също лихварка и аз съм й глупакът. Само че когато някой иде за заем при вашите господари, влиза мрачен и излиза весел; а когато посещава дома на моята господарка, влиза весел и излиза мрачен. И можете ли ми каза защо?

 

СЛУГАТА НА ВАРОН

Аз мога!

 

ШУТЪТ

Тогава кажи го, че да те провъзгласим за негодник и развратник; от което името ти в обществото няма да претърпи промяна.

 

СЛУГАТА НА ВАРОН

А какво е това „развратник“, глупако?

 

ШУТЪТ

Един глупак в скъпи дрехи, приличен на теб. Развратникът е дух, който взима понякога образа на господар, понякога на съдия, понякога на философ — с един философски камък в ръката и два нефилософски между краката. Най-често се явява в образа на рицар, но може да се срещне във всички образи, които човек взима. Този дух швъка у нас от тринайсет до осемдесетгодишна възраст.

 

СЛУГАТА НА ВАРОН

Ти май не си съвсем глупак.

 

ШУТЪТ

И ти не си съвсем умник. Колкото глупост има в моята глава, толкова умност липсва в твоята.

 

АПЕМАНТ

Отговор, достоен за Апемант!

 

ВСИЧКИ СЛУГИ

Сторете място! Тимон пристига!

 

АПЕМАНТ

Върви с мен, глупако!

 

ШУТЪТ

Идвам. Глупостта върви обикновено с влюбения, с наследника и с жената, но понякога се среща подръка и с философа.

 

ФЛАВИЙ

Почакайте ме, моля ви се, там!

Ще ви подиря скоро.

 

ТИМОН

Учудва ме все пак защо до днес

не си ми казал сметките ни как са,

така че да посвивам своя разход

във рамките на туй, което имам!

 

ФЛАВИЙ

Но вие не ме чувахте! Сто пъти

съм искал…

 

ТИМОН

        Хайде, хайде! Може би

си ме заварвал в мигове, когато

не съм бил разположен, и сега

със тези случаи ми оправдаваш

мълчанието си!

 

ФЛАВИЙ

                О, господарю,

веднъж ли, дваж ли свойто счетоводство

пред вас разтварях, ала вий с ръка

отблъсвахте го, казвайки, че то е

за вас във честността ми! Всеки път,

когато карахте ме да отвръщам

с богатства за подаръчета дребни,

аз ронех горки сълзи; и по-често,

отколкото учтивостта търпеше,

ви молех да се сдържате във харча

и бивах скастрян неведнъж, когато

намеквах ви за отлива на средства

и прилива от заеми, които

заплашваха дома ви. Господарю,

узнайте го сега, макар и късно:

това, което имате, не стига

да изплати дори и половина

от дълговете ви!

 

ТИМОН

                Продай земите!

 

ФЛАВИЙ

Те всички са заложени, а много

и вече конфискувани. Което

остава ви, не може да запълни

устата на мига; а срок след срок

прииждат в бъдеще! Какво ще правим

във промеждутъка и как ще срещнем

последното представяне на сметки?

 

ТИМОН

Земите ми простираха се чак до

Лакедемония^[11]!

 

ФЛАВИЙ

                О, господарю,

светът се означава с една дума

и ваш да беше, би се изпарил

с единствен дъх!

 

ТИМОН

                Това не е лъжа!

 

ФЛАВИЙ

Ако съмнявате се в мойта честност,

готов съм сметките си да покажа

пред най-взискателния проверител,

но боговете знаят, че когато

гъмжаха кухните ви от лапачи,

а избите ви плачеха със вино,

разлято от пияници, и този

огромен дом блестеше цял от факли

във всички кътчета и се тресеше

от песни и свирачи, аз се свивах

до някой чеп на бъчва и оставях

по негов пример своите очи

да леят сълзи…

 

ТИМОН

                Моля ти се, стига!

 

ФЛАВИЙ

… „О, небеса — си казвах, — каква щедрост

Какво количество безплатни хапки

погълнали са тази нощ простаци

и долни роби! Кой сега не е

приятел на Тимон! И кой е този,

чиито средства, ум и меч сега

не са в услуга нему? О, велики,

достойни, мъдри, царствени Тимоне!

Но щом пресъхне туй, което плаща

за тез хвалби, ще секне и дъхът им!

Изпит кърчага — сбогом, дума блага!

Един дъждовен облак във небето

и няма ги мухите!“

 

ТИМОН

                Стига притчи!

Благодеяния с неблага цел

не съм извършвал. Неблагоразумно,

но не и недостойно съм раздавал.

Недей да плачеш! Толкоз ли ти липсва

разсъдък, та да мислиш, че на мен

приятелства ще липсват? Успокой се!

Река ли да развържа меховете

на дружбата, като подиря заем,

ще разполагам с хора и пари

така свободно, както карам теб

сега да ми говориш!…

 

ФЛАВИЙ

                Ах, дано

небето потвърди тез ваши мисли!

 

ТИМОН

… И туй превръща във небесна милост

таз нужда, във която съм изпаднал,

защото покрай нея ще изпитам

приятелите си. Ще видиш колко

не си разбирал моето богатство.

Приятелите ми — във тях е то!…

Прислужници! Фламиний и Сервилий!

 

СЛУГИТЕ

Да, господарю! Тук сме, господарю!

 

ТИМОН

Ще ви изпратя поотделно в разни домове.

Ти — при Луций!

Ти — при Лукул! С него бяхме на лов днес.

А ти — при Семпроний! Поздравете ги от мен и им кажете: „Господарят Тимон е горд, че обстоятелствата му дават възможност да се обърне към вас с молба за парична услуга.“ Поискайте им по петдесет таланта.

 

ФЛАМИНИЙ

Разбрано, господарю!

 

ФЛАВИЙ

Лукул и Луций! Хм!

 

ТИМОН

                А ти, мой друже,

ще идеш при сенаторите. Аз съм

заслужил пред държавата да бъда

изслушан днес. Поискай им хиляда

таланта незабавно!

 

ФЛАВИЙ

                Господарю,

аз вече дръзнах — тъй като реших,

че тъй ще е най-просто — да използвам

пред тях печата ви и вашто име,

но те ме върнаха не по-богат,

отколкото бях тръгнал.

 

ТИМОН

                Невъзможно!

 

ФЛАВИЙ

Те казаха ми всички едногласно,

че сделките им са във спад… че нямат

пари в момента… много съжаляват,

защото инак… на такъв почтен…

и как е станало?… Кой би допуснал?…

Със всекиго се случва… много жалко,

дано да се оправи… И така

след тез откъслеци от кухи фрази,

показвайки ми с израз на досада,

че са заети, с хладен полупоздрав

и ледно полукимване смразиха

словата върху устните ми!

 

ТИМОН

Горе

ще им платят! Не падай духом! Тези

дъртаци дряхли са по естество

неблагодарници. Кръвта във тях

е хладна, гъста и едва тече.

Недостигът на топлина ги прави

безмилостни! Човешката природа,

привеждайки се към земята, става

бездушна, суха, за да се примеси

по-лесно с нея!

                Бягай при Вентидий!

Недей тъжи! Ти честен си и предан

и — вярвай ми — не си заслужил укор!

Бащата на Вентидий се помина,

оставяйки не малко на сина си.

Когато беше беден, зад решетка

и без другари, аз освободих го

със пет таланта. Занеси му поздрав

и му кажи, че по необходимост

приятелят му вижда се принуден

да му ги спомни…

                Щом ги донесе,

плати на тез, които най напират.

Тимон не ще пропадне, разбери,

при толкова приятели добри!

 

ФЛАВИЙ (настрани)

На щедрия бедата е, че смята

за щедри всички хора по земята!