Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Life Of Timon Of Athens, –1609 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир

Събрани съчинения в осем тома

Том 4

Трагедии

 

Превел от английски: Валери Петров

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова

Издателство „Захарий Стоянов“

История

  1. — Добавяне

Втора сцена

Парадна зала в дома на Тимон; наредена разкошна трапеза.

Тържествена музика на обои. Придружени от Флавий и слуги, влизат Тимон, Алкивиад, Вентидий, сенатори и благородници; последен и с осъждащ вид — Апемант.

 

ВЕНТИДИЙ

Дълбокоуважаеми Тимоне,

припомнило си възрастта на моя

любим баща. Небето го повика

да си отдъхне. Той умря, оставил

не малко на сина си. Задължен

към твоето сърце великодушно,

аз връщам ти с дълбока благодарност

талантите, с които ме спаси.

 

ТИМОН

За нищо на света, добри Вентидий!

Неправилно си схванал обичта ми:

аз дадох я на тебе, а кой може

да каже „дадох“, ако си е взел

обратно даденото? Ний не бива

да подражаваме във таз игра

на други някои, от нас по-тежки:

богатството краси и грозни грешки!

 

ВЕНТИДИЙ

О, благороден дух!

 

ТИМОН

                Не, драги, не!

Целта на етикета е да скрива

двуличието, вътрешния хлад

и щедростта, готова да се дръпне,

ако, не дай си Боже, я приемат;

но са ненужни всички тез игри

там, дето между хората цари

приятелство! Седнете! По желани

сте всички вий за моите богатства,

отколкото са всички те за мен!

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

Признаваме, така е!

 

АПЕМАНТ

                Я, признали,

а още не обесени? Ха-ха!

 

ТИМОН

Добре дошъл в дома ми, Апеманте!

 

АПЕМАНТ

Не съм дошъл, за да ми е добре,

а за да видя как ще ме изриташ!

 

ТИМОН

Тфу, с твойта грубост! С тези си обноски

ти не приличаш на човек!… Говорят,

че „Ira furor brevis est“[5], но този

човек е вечно гневен!… Щом е тъй,

обслужвайте го на отделна маса —

той явно не желае общество,

а и не е пригоден да го има!

 

АПЕМАНТ

Оставам, но на твоя отговорност!

Предупреждавам те, че съм дошъл,

за да ви наблюдавам!

 

ТИМОН

Не се страхувам. Щом си атинянин,

добре дошъл си в моя дом. Не бива

да принуждавам госта си да млъкне;

затуй те моля: запуши си сам

устата с гозбите ми!

 

АПЕМАНТ

Не ти ща гозбите! Ще ме задавят, защото не съм дошъл да те гъделичкам! О, богове! Каква глутница го яде, а той не ги вижда! Сърцето ми се къса да гледам как толкоз хора си топят залците в кръвта на един, а той, лудият, ги подканва отгоре! Чудно, как може човек да се доверява на друг човек! Аз бих посъветвал хората да канят гостите си без ножове[6].

Така с по-малко ястия ще минат

и по ще е спокоен домакинът!

Примери за това на всяка крачка! Тоя, дето седи до теб, отчупва си от къшея ти и отпива от същата чаша с теб, е първият, който ще ти тегли ножа! Това е отдавна доказано! Ако бях големец, бих се страхувал да пия до дъно на подобен пир, защото така човек си излага гръкляна.

Тиранът може да си разреши

да пие само в броня до уши!

 

ТИМОН

Наздраве! И пуснете да пътува

бокала в кръг!

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

                Към нас! Във таз посока!

 

АПЕМАНТ

Към него, ясно! Бива си го този да дърпа все във своята посока! Ти и твоето богатство, Тимоне, ще загубите здравето си от такива наздравици!…

Водице честна, ти в калта не вкарваш,

сестра бъди на постната ми гозба:

човек сред много вино и игри

забравя Зевсу да благодари!

Моли се.

Богове над боговете,

ум ми дайте, направете

чак до края на живота

да не вярвам ни на йота

в сън дълбок на дворски пес,

във любов без интерес,

в подпис или клетва чужда

и в приятели при нужда!

Вий угаждайте си там,

корени аз тук ще ям.

Амин!

Яде и пие.

Наздраве за доброто ти сърце, Апеманте!

 

ТИМОН

Войнствени Алкивиаде, а твоето сърце е още навярно на бойното поле!

 

АЛКИВИАД

Сърцето ми е винаги в твоя услуга, достойни Тимоне!

 

ТИМОН

Но би предпочел закуска с врагове пред обед у приятели.

 

АЛКИВИАД

Да, няма по-добро лакомство за мене от още кървящия враг! Бих поканил най-добрия си приятел на такава трапеза!

 

АПЕМАНТ

Тогава да бяха всички тези ласкатели твои врагове, та да ги избиеш и да ме поканиш да си хапна от тях!

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

Ако можехме да имаме щастието, любезни приятелю, да ти дотрябват някой ден сърцата ни, та да ти покажем поне отчасти своята преданост, ние бихме се чувствали най-щастливите хора на тоя свят!

 

ТИМОН

Бъдете уверени, драги мои, че боговете са решили да получа от вас някой ден голяма помощ. Иначе нима бихте ми били приятели? Защо тъкмо вие измежду хиляди бихте добили това нежно звание, ако не принадлежахте повече от всички други на моето сърце? Аз съм ви хвалил мислено с думи, които вашата скромност не би ви позволила да употребите за себе си. Съдете по туй колко ви вярвам! „О, богове — казвал съм си, — каква нужда щяхме да имаме от приятелите, ако те никога не ни ставаха нужни? Те биха били най-безполезните същества, ако не ни се случваше да имаме полза от тях; биха приличали на чудесни музикални инструменти, които висят в калъфите си на стената и пазят своите звуци за себе си!“ Вярвайте, много пъти съм искал да бъда по-беден, за да стана по-близък до вас! Ние, хората, се раждаме, за да вършим добрини, и богатствата на нашите приятели са това, което с най-голямата сигурност и основание можем да наричаме „свое“. Какво щастие е да се чувстваш член на едно братство, в което всеки разполага с имуществата на всички! О, сякаш радостта ми изчезва, едва родила се — тези мои очи са твърде пропускливи! Пия за ваше здраве, дано ми простите тяхната слабост!

 

АПЕМАНТ

Ще ти изпият те плача, Тимоне!

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

И в нашите очи сред чиста влага

като детенце пръква радостта!

 

АПЕМАНТ

Тя пръква, ала мене ако питат,

е копелдаче!

 

ТРЕТИ БЛАГОРОДНИК

                Вярвай, господарю,

дълбоко развълнуван съм!

 

АПЕМАНТ

Дълбоко!

 

Тръбен звук.

 

ТИМОН

        Кой може да пристига?

Влиза Слуга.

Какво има?

 

СЛУГАТА

Простете, господарю, няколко дами настояват да бъдат приети.

 

ТИМОН

Дами ли? Какво желаят?

 

СЛУГАТА

Те са предшествани от вестител, който щял да обясни посещението им.

 

ТИМОН

Поканете ги да влязат!

 

Влиза Купидон[7].

 

КУПИДОН

Привет към теб, хазяино богати,

и към дарените от щедростта ти!

За свой патрон петте ни сетива

признават те с хвалебствени слова.

От масите, със сладости покрити,

вкус, мирис, допир, слух се вдигат сити —

на мен и тези с мене прием дай,

да утолим и погледа накрай!

 

ТИМОН

Добре дошли във моя дом! Свирачи,

срещнете ги със музика!

 

Купидон излиза.

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

                        Сам виждаш

как всички те обичат, щедри друже!

 

Музика. Влиза отново Купидон, следван от няколко Дами, облечени като амазонки[8], които свирят на лютни и танцуват.

 

АПЕМАНТ

Я, виж ги как щръклеят! Какъв бесен

рояк от суета се е разскачал!

Човешкото тщеславие, кълна се,

е тъй нелепо, ако го сравним

със същината на живота, както

тоз пир пред мойте корени! Небе,

в какви глупци превръщаме се само

за забавление! Хабим хвалби

и вдигаме наздравици за тез,

върху чиято старост ще повърнем

изпитото с киселина и злъч!

Къде е този, който е живял

неразвратен или неразвратил;

и кой във гроба си не е отнесъл

ритник за спомен от добър приятел?

Страхувам се, че тез танцьорки могат

след време да ме стъпчат! Туй се случва.

Пред тебе, слънце, щом залязваш ти,

затварят се прозорци и врати!

 

Гостите стават от трапезата, обсипват Тимон с изрази на уважение и за да му засвидетелстват обичта си, танцуват на двойки с дамите няколко тържествени такта, изпълнени от обоите.

 

ТИМОН

Красавици, със свойта прелест вие

придадохте на празника ни блясък,

без който той не би бил толкоз хубав!

Повярвайте, от своята забава

се забавлявах сам. Благодаря ви!

 

ПЪРВА ДАМА

В небето вдигате ни, господарю,

и взимате от нас доброто само!

 

АПЕМАНТ

Добре че не ви слага на земята,

че, току-виж, и лошото ви пипнал!

 

ТИМОН

Красавици, закуската ви чака.

И чувствайте се у дома си, моля!

 

ВСИЧКИ ДАМИ

Благодарим ви, господарю!

 

Излизат заедно с Купидон.

 

ТИМОН

Флавий!

 

ФЛАВИЙ

Да, господарю!

 

ТИМОН

Онова ковчеже!

 

ФЛАВИЙ

Веднага, господарю!…

Настрани.

                Пак елмази?

Не чува дума! Дай му да раздава!

Аз бих му дал съвет да опрости

живота си, че дълговете никой

не ще му опрости в деня, когато

прахоса и последното си злато!

Така без ум не щеше да го ръси,

очи да беше имал на гърба си!

 

Излиза.

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

Слугите ни!

 

СЛУГА

        На вашите услуги!

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

Конете!

 

Влиза отново Флавий, носещ ковчеже.

 

ТИМОН

        Не! Постойте! За минутка!…

Достойни друже, от сърце те моля

да повишиш цената на тоз камък,

приемайки го! Не, не ми отказвай!

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

Но аз и тъй дължа ти толкоз много!

 

ВСИЧКИ

Ний всички сме ти длъжни!

 

Влиза Слуга.

 

СЛУГАТА

                        Господарю,

дошли са знатни гости от Сената.

Те вече тук са! Слизат от конете!

 

ТИМОН

Домът ми е щастлив да ги приеме!

 

ФЛАВИЙ

Почтени господарю, разрешете

да ви напомня нещо твърде важно

за вас!

 

ТИМОН

За мене ли? Тогаз по-късно!

Сега се погрижи да ги приемат

с великолепие!

 

ФЛАВИЙ (настрана)

                Не виждам как!

 

Влиза Втори слуга.

 

ВТОРИ СЛУГА

Приятелят ви Луций, господарю,

ви праща в дар три снежнобели коня

във среброшити сбруи.

 

ТИМОН

                С благодарност

посрещам дара му. Да се приеме

по най-любезен начин!

Влиза Трети слуга.

                        Какво има?

 

ТРЕТИ СЛУГА

Достойният Лукул ви кани утре

на лов и ви изпраща двойка хрътки

във израз на приятелство.

 

ТИМОН

                        Ще ида.

Носителят на дара да получи

възнаграждение!

 

ФЛАВИЙ

                Къде ще стигнем

по този път! Той само заповядва

да срещаме със почести и щедрост —

а откъде? От празните сандъци?

Пък и не ще да чуе какво има

в кесията си и да разбере, че

сърцето му е бедно и не бива

да прави туй, което му се иска!

Той дава обещания тъй щедри,

че сключва заем, като се усмихва,

а щом пророни дума, плаща лихва!

От таз му страст, да угоди на всеки,

земите му са всички в ипотеки!

Да бе ме отървал от тая служба,

преди да ме изгони! Сам, без дружба

е по-добре, отколкото с другари,

които те крадат кой както свари!…

Сърцето ми кърви, като го гледам!

 

Излиза.

 

ТИМОН

Не бива да се ощетяваш тъй

със самоподценяване! Вземи

във знак на дружба тази дреболийка!

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

Приемам с най-дълбока благодарност!

 

ТРЕТИ БЛАГОРОДНИК

О, той е добрината въплотена!

 

ТИМОН

Добре че се обади! Нали ти

похвали дорестия ми жребец,

на който яздех вчера? Твой да бъде!

 

ТРЕТИ БЛАГОРОДНИК

О, господарю, чувствам се неловко…

 

ТИМОН

Защо неловко? Всеки хвали туй,

което би желал да притежава;

а щом приятел мой желае нещо,

и аз желая той да го получи!…

Бъдете сигурни, и аз услуга

ще ви поискам скоро.

 

ВСИЧКИ

                О, дано!

 

ТИМОН

За мене да ви виждам у дома си

е щастие такова, че не може

да се изкаже с дарове! Бих давал

за своите приятели царства,

повярвайте ми! Ти, Алкивиаде,

военен си и значи небогат.

Това ще е добре за теб, защото

живот сред мъртъвци пари не носи,

а други, освен бойните полета,

земи не притежаваш.

 

АЛКИВИАД

                А по тях

не никне нищо!

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

                Тъй сме благодарни!…

 

ТИМОН

Не, аз на вас!

 

ВТОРИ БЛАГОРОДНИК

                И толкоз задължени!…

 

ТИМОН

Не, не, напротив!… Факли! Дайте факли!

 

ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК

Желаем ти богатство, чест и здраве!

 

ТИМОН

Готов да ви помогна всеки път!

 

Гостите излизат.

 

АПЕМАНТ

Каква тълпа! Навярно е прието

с поклони и със задници в небето

да се доказва дружбата. За мене

не заслужава тяхното пълзене

пробита драхма! Пфу! Нечистотия!

Защо небето е снабдило тия

сърца лъжливи с гъвкави крака,

та честните глупци за тях така

да се разсипват?

 

ТИМОН

                Апеманте, бих

дарил и теб, да бе по-мил и тих!

 

АПЕМАНТ

Не, не ща от теб нищо! Ако ти и мен подкупиш, няма да ти остане ни един, който да те ругае в лицето, и ти ще започнеш да грешиш още по-бързо! Така се раздаваш, Тимоне, че, боя се, скоро ще се дадеш цял в заем без разписка. Защо са ти всички тези пирове, този шум, тази празна суета?

 

ТИМОН

Не, щом пак ще говориш против нашите забави, няма да ти обръщам внимание! Сбогом и върни се, когато си поправиш настроението!

 

Излиза.

 

АПЕМАНТ

Така! Сега не искаш да ме чуеш —

ще искаш после, но ще бъде късно!

Заключвам ти вратите към небето!

Защо човек за мъдрия е глух,

а за ласкателя — с тъй остър слух?

 

Излиза.

Бележки

[5] „Ira furor brevis est“ (лат.) — „Гневът е кратка лудост.“ — Цитат от „Писма“ на римския поет Хораций.

[6] „… да канят гостите си без ножове“ — по Шекспирово време поканените на обяд носели ножовете си със себе си. Вилици не се употребявали.

[7] Купидон (мит.) — Купидон, римски бог на любовта, бил представян като момченце с лък и стрели, сляпо или с превръзка на очите.

[8] Амазонки (мит.) — легендарно племе, съставено от войнствени жени; за поддържане на рода си те встъпвали в брак с мъже от съседните племена, които после изпращали обратно заедно с родилите се синове, като задържали при себе си дъщерите.