Уилям Шекспир
Тимон Атински ^[0] (15)

Първа сцена

 

ПОЕТЪТ

Както ми разправяха, мястото му трябва да е някъде наблизо.

 

ЖИВОПИСЕЦЪТ

Как мислите: дали са верни слуховете, че бил натъпкан със злато?

 

ПОЕТЪТ

Разбира се. Алкивиад го твърди. Фриния и Тимандра са получили злато от него. Дал е много и на неколцина скитащи войници. Говорят, че бил подарил на домоуправителя си огромна сума.

 

ПОЕТЪТ

Тогава неговото разорение е било само за проверка на приятелите му?

 

ЖИВОПИСЕЦЪТ

Точно така. Ще видите как отново ще се извиси в Атина като палма наред с най-високите. Тъй че няма да сгрешим, като му поднесем своята вярност в мнимото му нещастие. Това ще ни издигне в очите му и е вероятно да награди намеренията ни за труда, който си даваме, стига да излезе вярна мълвата за богатството му.

 

ПОЕТЪТ

Вие какво ще му поднесете?

 

ЖИВОПИСЕЦЪТ

Сега засега само своето посещение. Но ще му обещая великолепна картина.

 

ПОЕТЪТ

И аз мисля да постъпя така: ще му кажа, че съм замислил нещо, което възнамерявам да му посветя.

 

ЖИВОПИСЕЦЪТ

Отлично! Обещаването, това е нещо напълно в духа на века ни. Защото събужда очаквания. А изпълняването на обещанията е най-глупавото нещо на света и напоследък — освен сред по-простите хорица — изчезнало от обръщение. Да даваш обещания, говори за изисканост и е на мода днес; напротив, едно изпълнено обещание напомня съставено завещание — от него проличава, че който го е направил, е тежко болен.

 

ТИМОН (настрани)

Превъзходни живописецо, не можеш изписа по-отблъскващ човек от себе си!

 

ПОЕТЪТ

Чудя се какво да му кажа, че готвя за него. Най-добре е да бъде нещо, свързано с неговия случай. Една сатирична сценка за нетрайността на благополучието, изобличаваща тълпата от ласкатели, която обкръжава разцвета и богатството.

 

ТИМОН (настрани)

Искаш да използваш себе си за модел на мерзавеца? Да бичуваш собствените си пороци у другите? Пиши, прави го! Имам злато за теб!

 

ПОЕТЪТ

Добре, да го потърсим.

„Не сграбчиш ли печалбата без страх,

към своята изгода вършиш грях!“

 

ЖИВОПИСЕЦЪТ

                                Така е.

„Търси по светло своите неща,

а не когато скрие ги нощта!“

Върви със мен!

 

ТИМОН

Ще ви науча аз!… О, жълто злато,

какво велико божество си ти,

щом кланят ти се в този храм, по-долен

от кочина! Ти кораби строиш,

ореш вълните и у роба вдъхваш

благоговение пред господаря!

Вовеки нека бъде твойта слава

и който твой е, мор да го венчава!…

Сега ще видят те!

 

ПОЕТЪТ

                Привет, Тимоне!

 

ЖИВОПИСЕЦЪТ

                                Господарю наш!

 

ТИМОН

Наистина ли доживях да видя

двамина честни хора?

 

ПОЕТЪТ

                Господарю,

изпитвали безкрайната ти щедрост

на себе си тъй често, щом узнахме,

че ти си се оттеглил, изоставен

от своите приятели, чиито

отблъскващи души — о, мерзка низост! —

без четните камшици на небето

не могат… Как? Това на тебе, който

като планета действаше на тях

със свойто благородство!… Аз не мога

от възмущение да облека

чудовищната таз неблагодарност

във нищи думи!

 

ТИМОН

                Остави я гола,

тъй хората по-ясно ще я виждат;

а вие, честните, чрез свойта честност

ще я изтъквате.

 

ЖИВОПИСЕЦЪТ

                Ний двама дълго

се къпахме в дъжда на твойта щедрост

и помним го.

 

ТИМОН

        Да, вий сте честни хора!

 

ЖИВОПИСЕЦЪТ

И тук дойдохме, за да ти помогнем.

 

ТИМОН

О, честни хора! Как да ви платя?

С вода и корени да ви почерпя?

Не — казвате?

 

ПОЕТЪТ и ЖИВОПИСЕЦЪТ

                Каквото ти желаеш,

готови сме за теб да го направим!

 

ТИМОН

Да, честни хора! Чули сте навярно,

че имам злато? Зная, че сте чули.

Кажете си го като честни хора!

 

ЖИВОПИСЕЦЪТ

Подобен слух се носи, господарю,

но не затуй дошли сме двама тук.

 

ТИМОН

Свръхчестни хора!… Ти наподобяваш

действителното по-добре от всички

атински живописци. Да, ти правиш

подобия наистина чудесни

на истината.

 

ЖИВОПИСЕЦЪТ

                Толкоз чак не са…

 

ТИМОН

Са! Са! Недей да скромничиш!… Ти също

тъй ловко си играеш със стиха,

че си в изкуството да си естествен

наш пръв поет. И въпреки това,

приятели естествени и честни,

вий правите и двама една грешка…

макар че тя е дребна, не си струва

труда да се поправя…

 

ПОЕТЪТ и ЖИВОПИСЕЦЪТ

                Господарю,

кажи ни я! Бъди така добър!

 

ТИМОН

Не! Знам, ще се обидите.

 

ПОЕТЪТ и ЖИВОПИСЕЦЪТ

                        Напротив,

сърдечно ще ти бъдем благодарни!

 

ТИМОН

Наистина?

 

ПОЕТЪТ и ЖИВОПИСЕЦЪТ

        Повярвай ни!

 

ТИМОН

                        Добре!

И ти, и ти, вий, двамата, сте дали

по на един измамник да ви влезе

под кожата.

 

ПОЕТЪТ и ЖИВОПИСЕЦЪТ

        Така ли? Кой ще бъде?

 

ТИМОН

Да, да, така. И всеки вижда своя

как лъже, как двуличничи, как прави

мошеничества, но си го обича,

пои го, храни го, държи го скътан

в сърцето си, макар добре да знай,

че оня е отявлен негодяй.

 

ЖИВОПИСЕЦЪТ

Такъв познат аз нямам!

 

ПОЕТЪТ

                        И аз също!

 

ТИМОН

Послушайте! Аз много ви обичам,

но отърсете се от тези двама

негодници, с ножове ги колете,

бесете ги, давете ги във нужник,

правете — струвайте, но ги избийте

и се върнете! Злато ще ви дам

достатъчно!

 

ПОЕТЪТ и ЖИВОПИСЕЦЪТ

        Кои са? Где са? Казвай!

 

ТИМОН

Ела ти тука!… Ти иди натам!…

Сега, макар и всеки да е сам,

при всеки има по един негодник!…

Ако не искаш те да бъдат двама,

където си, недей върви към него!…

Ако държиш да бъдеш там, където

един е само, бягай от тогова!…

Мерзавци! Махайте се! На ви злато!

Нали за злато сте дошли при мен!…

Картина готвиш ми — на, дръж предплата!…

А ти си алхимик — вземи това

и превърни го в злато!… Марш оттука,

негодници!

 

ФЛАВИЙ

Напразно сте дошли. Тимон е тъй

затворен в себе си, че всичко друго

с човешки вид извън самия него

му вдъхва неприязън.

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

                Отведи ни

във пещерата му! Обет сме дали,

че ще говорим с него.

 

ВТОРИ СЕНАТОР

                Ний меним се

със обстоятелствата. Това време,

което го ограби и направи

какъвто е, със другата ръка

възвръщайки богатството му, може

да го направи прежния човек.

Води ни, пък каквото ще да става!

 

ФЛАВИЙ

Хе, тука е… Дано да мине тихо!…

Почтени господарю! Господарю!

Излезте вън! Приятели ви търсят!

Атина ви приветствува чрез двама

сенатори! Поговорете с тях!

 

ТИМОН

Изпепели ги, ласкаво светило!…

Е, говорете и след туй вървете

да се обесите! За вярна дума

да ви излиза пришка на езика,

а за лъжлива — язва, та така

сами от реч да се лишите двама,

говорейки!

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

        Достойни наш Тимоне…

 

ТИМОН

Едно от двете! Ваш или достоен?

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

Сенатът ти изпраща своя поздрав…

 

ТИМОН

Благодаря. И аз му бих отвърнал

със някаква зараза, ако можех

за него да я пипна.

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

                Забрави

онуй, което срамно е за нас!

Сенатът ни с единен вот на обич

те моли да се върнеш във Атина,

предлагайки ти пост и чест, които

на теб един прилягат.

 

ВТОРИ СЕНАТОР

                Той признава,

че проявил е пагубна забрава

към твоите заслуги и сега —

макар и рядко да отменя свойте

решения, — усетил как му липсва

Тимоновата помощ и предчувстващ,

че чака го провал, ако самичък

забави свойта помощ към Тимон,

ни праща сметките да уредим

за миналото, като ти предложим

обезщетение в размер, надхвърлящ

нанесените загуби със много:

такива купища любов и злато,

че да изтрият в теб петната черни,

които наши са, и вместо тях

да впишат цифрите на обичта ни

като навеки твои!

 

ТИМОН

                Вие просто

ме омагьосахте! О, аз съм трогнат

до прага на плача! Да имах само

от луд сърце и от жена очи,

аз бих се просълзил при тези ваши

тъй щедри предложения!

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

                        Затуй

послушай ни и завърни се с нас

във нашата — и твоята — Атина

и поеми върховното началство

над нейните войски! Ще бъдеш срещнат

от общата признателност, облечен

със пълна власт и обкръжен със почит.

Така със теб начело ще отблъснем

нашествието на Алкивиад,

разринал с ярост на глиган мира

в страната ни…

 

ВТОРИ СЕНАТОР

        И с грозен меч заплашващ

стените на Атина!

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

                Затова…

 

ТИМОН

Разбрах ви и съгласен съм, почтени.

Съгласен съм на следното. Така:

ако Алкивиад пролее кръв

на мои сънародници, кажете

на тоз Алкивиад от мен, Тимон,

че мен, Тимон, това не ме засяга;

но ако дръзне той да разори

прекрасната Атина, да оскубе

брадите на почтените ни старци

и чистите ни девственици хвърли

на свойта дива, зверска, потна паплач,

то аз ще съм принуден да му кажа,

че туй не ме засяга. Тъй че нека

го вземе под внимание. А вас

да не засягат техните ножове,

щом имате добри гърла, които

да ги посрещнат! Аз самият слагам

най-простото им ножче по-високо

от най-почтеното атинско гърло.

И с туй ви поверявам на небето,

тъй както на пазач се поверяват

разбойници!^[29]

 

ФЛАВИЙ

                Вървете! Няма смисъл.

 

ТИМОН

Да, тръгвайте! Аз трябва да довърша

надгробния си надпис. Още утре

ще може да се види. Слава Богу,

усещам, скоро ще се излекувам

от дългото си здраве и ще встъпя

във нищото, което дава всичко.

Отивайте си и да бъде чума

Алкивиад за вас, а вий — за него!

И туй да трае!

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

                Тръгвай! Губим време.

 

ТИМОН

Все пак аз любя своята родина

и не злорадствам в нейната беда,

тъй както се говори.

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

                Умна реч.

 

ТИМОН

Привет от мен на всички атиняни!

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

Тез думи славят устните, които

изпращат ги към нашите уши!

 

ВТОРИ СЕНАТОР

И влизат в тях, посрещнати със радост,

като войски през триумфални порти!

 

ТИМОН

Привет на тях и нека всички знаят,

че аз, желаейки да ги спася

от скърбите, от нападите вражи,

от болки, загуби, любовни мъки,

от всичките превратности, с които

се сблъсква корабчето на човека

във жизненото плаване, реших

все пак една услуга да им сторя:

ще ги науча да осуетят

гнева на бесния Алкивиад.

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

Харесва ми. Решил е да се върне.

 

ТИМОН

До пещерата ми расте дърво,

което съм решил да отсека

днес-утре. Съобщете, ще ви моля,

на моите приятели, на всички

по ред на степента им в обществото,

че ако някой иска да приключи

с теглата си, увисвайки на него,

ще трябва да побърза, докато

не съм го махнал. Поздрав на Атина!

 

ФЛАВИЙ

Не го дразнете! Няма да отстъпи.

 

ТИМОН

И втори път не идвайте! Кажете

в града си, че Тимон е изградил

последния си дом досам морето,

сред нисък залив, гдето всеки ден

ще го залива то с въртопи гневни

и пръска яростно със бяла пяна…

Уста, гответе се за сетна дума:

неправдата да я оправи чума!

Човеци, род жесток, немилосърд,

гробове сейте и жънете смърт!

На тоя свят аз нямам нищо мило.

Тимон отива си. Гасни светило!

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

Обидата е враснала дълбоко

в душата му!

 

ВТОРИ СЕНАТОР

                Надеждата ни рухна!

Ще трябва да се върнем и да видим

как иначе, без него, да посрещнем

опасността.

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

        И то със бърза крачка!