Уилям Шекспир
Тимон Атински ^[0] (11)

Шеста сцена

 

ПЪРВИ ГОСТ

Добър ти ден, приятелю!

 

ВТОРИ ГОСТ

И на теб също! Струва ми се, че нашият любезен домакин е искал само да ни изпита оня ден.

 

ПЪРВИ ГОСТ

Точно над това кръжаха мислите ми сега. Надявам се, че нещата му не са тъй зле, както ги представяше, с цел да провери приятелите си.

 

ВТОРИ ГОСТ

Изглежда, че не са, ако трябва да се съди по това ново угощение.

 

ПЪРВИ ГОСТ

И аз бих казал тъй. Получих от него любезна покана, която поради неотложни задължения трябваше да отклоня, но той ме насили с увещанията си, така че се видях принуден да дойда.

 

ВТОРИ ГОСТ

И аз също бях свързан от настойчиви дела, но той не пожела да слуша извинения. Съжалявам, че когато ми поиска заем, бях изразходвал наличните си пари.

 

ПЪРВИ ГОСТ

И аз, виждайки сега как стоят нещата, страдам от същата скръб.

 

ВТОРИ ГОСТ

Всички тук са така. Колко поиска от теб?

 

ПЪРВИ ГОСТ

Хиляда.

 

ВТОРИ ГОСТ

Хиляда?

 

ПЪРВИ ГОСТ

А от тебе?

 

ВТОРИ ГОСТ

От мене…

… Ей го, иде!

 

ТИМОН

От все сърце добре дошли, благородни приятели! Как се чувствате?

 

ПЪРВИ ГОСТ

По-добре от всякога, чули добри вести за тебе!

 

ВТОРИ ГОСТ

Лястовиците не следват тъй вярно пролетта, както ний — твоя милост!

 

ТИМОН (настрани)

И не побягват тъй бързо от зимата. Да, човекът е прелетна птица… Боя се, господа, че трапезата ми няма да възнагради дългото ви чакане. Насищайте се засега с музика, ако тръбните звуци не са твърде остра храна за слуха ви! След малко ще внесат ястията.

 

ПЪРВИ ГОСТ

Надявам се, уважаеми Тимоне, че не си запазил лошо чувство към мен, задето върнах пратеника ти с празни ръце.

 

ТИМОН

О, не се безпокой, драги!

 

ВТОРИ ГОСТ

Почтени Тимоне…

 

ТИМОН

Казвай, добри приятелю! Какво има?

 

ВТОРИ ГОСТ

Вярвай ми, дълбокоуважаеми друже, потъвам в земята от срам, че твоят слуга ме завари беден като просяк.

 

ТИМОН

Не мисли за това, драги мой!

 

ВТОРИ ГОСТ

Ако беше дошъл два часа по-рано…

 

ТИМОН

Дреболия! Не си трови паметта!

Хайде! Слагайте всичко наведнъж!

 

ВТОРИ ГОСТ

Задушено трябва да е! Всичко е захлупено!

 

ПЪРВИ ГОСТ

Царски гозби, главата си залагам!

 

ТРЕТИ ГОСТ

Сигур най-доброто, което кесията и годишното време позволяват!

 

ПЪРВИ ГОСТ

Ти как си? Какви новини?

 

ТРЕТИ ГОСТ

Алкивиад е в изгнание, чухте ли?

 

ПЪРВИ и ВТОРИ ГОСТ

Алкивиад? В изгнание?

 

ТРЕТИ ГОСТ

В изгнание. От най-сигурен източник.

 

ПЪРВИ ГОСТ

Как е възможно?

 

ВТОРИ ГОСТ

И за какво?

 

ТИМОН

Драги приятели, бихте ли заповядали?

 

ТРЕТИ ГОСТ

После ще ви кажа повече. Чака ни славно угощение.

 

ВТОРИ ГОСТ

Тимон, какъвто си го знаем!

 

ТРЕТИ ГОСТ

Но за колко време?

 

ВТОРИ ГОСТ

Засега се държи. Времето ще покаже за колко…

 

ТРЕТИ ГОСТ

Разбирам.

 

ТИМОН

Всеки бързо към стола, сякаш лети към устните на любимата си! Гозбите са еднакви навсякъде^[15]. Оставете церемониите, че, току-виж, храната изстинала, докато се споразумеем за почетното място. Хайде, хайде, сядайте! Първо да благодарим на боговете: „Всевишни благодетели наши, напоете човечеството с росата на благодарността! Пръскайте над нас своите дарове, за да ви славим, но си оставяйте да имате още за даване, че инак скоро ще ви презрем! Дайте всекиму толкоз, че да не става нужда някой да дава в заем другиму! Защото, ако дотрябва вие, боговете, да поискате заем от хората, те ще се отрекат и от боговете си! Сторете угощенията да бъдат ценени повече, отколкото онези, които ги дават! Нека на всеки пир за двайсет души да има две десетки негодници, а дето седнат на трапеза дванайсет жени, дузина от тях да са… каквито са! Останалата си милост, о, богове излейте върху атинските граждани — от сенаторите до простолюдието, — та каквото в тях не е добро… да съзрее за гибел! Колкото за тук присъстващите мои приятели, тъй като те за мене са нищо, с нищо не ги дарявайте и нека с нищо бъдат угостени!“… Отхлупвай, куча хайко, и лочи!

 

НЕКОЛЦИНА ГОСТИ

Какво ли означава туй?

 

ДРУГИ ГОСТИ

                        Не знаем!

 

ТИМОН

Дано не видите по-щедър пир,

вий, шайка лицемери! Празна пара

и стоплена вода — това е точно,

каквото сте и вие! Тази тук е

последната гощавка на Тимон!

Напръскан цял с варака заслепяващ

на вашите ласкателства, той днеска

измива се и лисва ви в лицата

помията на гнъсната ви подлост!

Живейте дълго, будейки отврата,

вий, хилещи се мазни тунеядци,

любезни червеи, учтиви вълци,

сърдечни тигри, кухненски мухи,

приятели на джоба, блюдолизци,

угодници летливи, смрадни пари!

Да ви покрият с налепи и язви,

каквито болести в света върлуват

по хора и животни!… Вече тръгваш?

Вземи лекарството ми преди туй!…

И ти!… И ти!… Къде си се забързал?

Във заем ти предлагам, не ти искам!

Ха, духнаха! На всеки пир от днес

гост почетен да е един от тез!

Мой дом, гори! Атино, рухвай в мрак!

От днес родът човешки ми е враг!

 

ПЪРВИ ГОСТ

Ами сега, господа?

 

ВТОРИ ГОСТ

Разбрахте ли причината на гнева му?

 

ТРЕТИ ГОСТ

Ах, не сте ли видели шапката ми?

 

ЧЕТВЪРТИ ГОСТ

Загубих си наметката!

 

ПЪРВИ ГОСТ

Той е луд и робува на своите хрумвания! Завчера ми подари скъпоценен камък за шапката, а сега ми го перна нанякъде! Не сте ли видели камъка ми?

 

ТРЕТИ ГОСТ

Не сте ли видели шапката ми?

 

ВТОРИ ГОСТ

Ето я там.

 

ЧЕТВЪРТИ ГОСТ

Ето ми и наметката!

 

ПЪРВИ ГОСТ

Да побързаме!

 

ВТОРИ ГОСТ

Безумен е!

 

ТРЕТИ ГОСТ

Гърбът ми го почувства!

 

ЧЕТВЪРТИ ГОСТ

Със камък скъп си днеска награден

и с камък прост замерян подир ден!